Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 29.06.2017год.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на тридесети май 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 6581 по описа за 2016год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Предявени са в условията на кумулативно субективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от „В.И.Б.“ ЕООД срещу „Д.“ АД и „К.“ ООД.

Ищцовото дружество иска да бъде постановено решение, с което да бъде установена незаконосъобразността/ в смисъл на нищожността- най-тежката форма на незаконосъобразност/ на решение на извънредно Общо събрание на акционерите на „Д.“АД, проведено на 29.01.2016год., по силата на което са взети решения за увеличаване капитала на дружеството при условията на чл.195 от Търговския закон-всички нови акции да се придобият от трето лице, както следва : увеличаване на капитала на дружеството от 8 000 000 лв. до 68 000 000 лв., чрез издаване на 60 000 000 броя поименни акции с номинална стойност 1 лв., при условието последните да бъдат записани от „Е.“ ЕООД. Правният си интерес от искова защита ищецът обосновава с твърдения, че притежава право на залог с предмет 7 961 426 броя поименни акции от капитала на „Д.“ АД, чийто титуляр е вторият ответник по делото – „К.“ ООД. Посочва, че с договора за залог на акции, сключен на 07.01.2015 г., считано от изискуемостта на обезпеченото вземане, заложният длъжник му е отстъпил правото си на глас в общото събрание на „Д.“ АД. Счита, че промяната на съотношението на участие в капитала на „Д.“ АД между отделните акционери застрашава заложното му право, доколкото води до значително ограничаване на възможността му да влияе върху дейността на дружеството посредством правото си на глас в общото му събрание, а оттам и върху стойността на заложеното имущество. Посочва, че на общото събрание на което е взето процесното решение притежаваните от „К.“ ЕООД 7 961 426 броя акции са били представлявани от лице без право на глас, съответно гласуваните решения са невалидни. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК от страна на ответника „Д.“ АД  е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат възражения срещу допустимостта и основателността на последната. Оспорва се наличието на интерес у ищеца да води настоящия иск. Ответникът оспорва сключването договор за залог на акции, в който де е предвидено правото на глас на общото събрание на акционерите да се упражнява от заложния кредитор както и самото действие на залога, доколкото залог на поименни акции се извършва с джиро, а в исковата молба дори не се съдържат твърдения за спазване на формата. В случай, че по делото се установи наличието на процения залог ответникът твърди, че същият не е вписван в книгата на акционерите, с оглед на което счита договора за непротивопоставим спрямо себе си. Посочва, че твърдения в тази посока изобщо не се съдържат в исковата молба, като правото си на глас в общото събрание, съответно невалидността на взетите решения, ищецът обосновава единствено с посочения договор за залог на акции. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „К.“ ООД, чрез управителя си А.Б., е подал отговор на исковата молба, в който се излагат възражения срещу допустимостта и основателността на последната, аналогични с тези на първия ответник. Отрича да залагал акциите си в „Д.“ ООД в полза на ищеца – сключването на сочения в исковата молба договор за залог, както и джиросването на акциите с джиро за обезпечение. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че е задължен към ищцовото дружество за 21 000 000 лв. и с оглед на акцесорния характер на залога счита последния за невалиден на отделно основание. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК срещу всеки от отговорите са постъпили допълнителни искови молби, с които ищецът уточнява първоначалната искова молба и взема становище по възраженията на ответниците. Излага подробни доводи в посока наличието на правен интерес от искова защита. Допълнително конкретизира претенцията си като посочва, че се позовава на нищожност на процесното решение на общото събрание, съответно иска да се установи, че то не е породило правните последици към които е насочено.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК от страна на ответниците са постъпили допълнителни отговори, с които ответниците поддържат становищата си от първоначалните отговори и излагат възражения срещу допълнителната искова молба.

Съдът е указал на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за обстоятелствата, на които основава твърденията си за нищожност на решението на общото събрание на акционерите на „Д.“ АД, проведено на 29.01.2016 г., за увеличаване на капитала на дружеството от 8 000 000 лв. до 68 000 000 лв. – договор за прехвърляне на вземания от 06.01.2015 г., а именно наличието на учредено в негова полза заложно право- да упражнява правото на глас по заложените акции, което произтича от сключен договор за особен залог с втория ответник „К.“ООД.

Указал е също така, че е в доказателствена тежест на ответниците е да ангажират доказателства в подкрепа на правоизключващите възражения срещу иска предявени в отговора на исковата молба.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема  за установена следната фактическа обстановка :

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Протокол от извънредно Общо събрание на акционерите на „Д.“АД, проведено на 29.01.2016год. в гр.Русе, че на посочената дата се е провело събрание на акционерите на дружеството по силата на което са взети решения за увеличаване капитала на дружеството при условията на чл.195 от Търговския закон-всички нови акции да се придобият от трето лице, както следва : увеличаване на капитала на дружеството от 8 000 000 лв. до 68 000 000 лв., чрез издаване на 60 000 000 броя поименни акции с номинална стойност 1 лв., при условието последните да бъдат записани от „Е.“ ЕООД.

Не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Протокол за решенията на Съвета на директорите на „Д.“АД от 28.12.2015год., че събранието е свикано по решение на Съвета на директорите на дружеството с посочен в протокола дневен ред : „Общото събрание да вземе решение за увеличаване на капитала на „Д.“АД от 8 000 000 лв. до 68 000 000 лв., чрез издаване на 60 000 000 броя поименни акции с номинална стойност 1 лв., при условието последните да бъдат записани от „Е.“ ЕООД“.

Не се спори, а и от протокола от извънредното общо събрание се установява, че са присъствали акционерите „К.“ЕООД и А.Б., представени със 100 % от записания капитал. Не се спори, а и се установява, че на събранието не е бил представен ищеца „В.И.Б.“ ЕООД чрез негов представител в качеството му на заложен кредитор на „К.“ЕООД по отношение притежаваните от последния акции в капитала на „Д.“АД.

Видно е от представения по делото и приет като доказателство Договор за залог на акции от 07.01.2015год., сключен между „В.И.Б.“ ЕООД/В./, в качеството му на заложен кредитор и „К.“ЕООД, в качеството му на заложен длъжник, е бил сключен договор, по силата на който „К.“ЕООД е учредила в полза на В. залог върху собствените си 7 961 426 броя обикновени поименни акции с право на глас, всяка от които с номинална стойност 1 лев, представляващи 99,5% от капитала на „Д.“АД. /чл.1/. Видно от текста на договора залогът е бил учреден с цел да се обезпечи задължение на „К.“ЕООД към В. в размер на 21 000 000 лева, произтичащо от Договор за прехвърляне на вземане от 06.01.2015год.

Съгласно чл.3.4 от договора изрично е било уговорено, че съгл. чл.185, ал.3 от Търговския закон, правото на глас по заложените акции се упражнява от заложния кредитор/В./, но само след предварително съгласуване с длъжника/“К.“ЕООД/, а в случай на забава / и от момента на настъпване на забавата/ заложният кредитор/В./ ще упражнява правото на глас по заложените акции по своя собствена преценка и без каквито и да било ограничения.

Така представеният от ищеца договор беше оспорен от ответника „Д.“АД и „К.“ООД по отношение на неговата истинност- автентичност на подписа на представляващия /“К.“ЕООД, съдържание и достоверна дата на договора и във връзка с така направеното искане съдът на основание чл.193, ал.1 от ГПК откри производство по оспорване истинността на представения документ.

На осн. чл.183 ГПК и във връзка с предприетото оспорване съдът указа на ищеца да представи оригинала на оспорения документ, който той не стори и с протоколно определение от 18 април 2017год. съдът изключи от кръга на доказателствата по делото представения от ищеца с исковата молба договор за учредяване на залог на акции от 07.01.2015год.

По искане на ответника „Д.“АД съдът задължи на осн. чл.190 от ГПК ищеца да представи временни удостоверения и заложни джира от които да е видно, че той упражнява правата върху акциите на „К.“ООД в капитала на „Д.“АД, но ищеца не изпълни и това си процесуално задължение, поради което и съдът следва да приложи последиците от неизпълнението, съгл. чл.190, ал.2 във вр. с чл.161 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното :

По допустимостта на иска :

Предявеният иск от ищеца В.  иск, с който в качеството му на заложен кредитор на  „К.“ООД се иска установяване на  нищожността/ разбирана като най-тежка форма на незаконосъобразност по смисъла на приетото в ТР №1/2002год. на ОСГТК на ВС/ на решение на извънредно Общо събрание на акционерите на „Д.“АД, проведено на 29.01.2016год., с което е взето решение за увеличаване на капитала „Д.“АД поради това, че решенията са били взети без негово участие, е допустим.

Съгласно чл. 185, ал. 3 Търговския закон правото на глас по заложени акции се упражнява от акционера, освен ако в договора за залог е предвидено друго. Такова друго именно е било предвидено и в процесния договор за залог на акции, като в чл.3.4 от същия изрично е посочено,  правото на глас по заложените акции се упражнява от заложния кредитор/В./, но само след предварително съгласуване с длъжника/“К.“ЕООД/, а в случай на забава / и от момента на настъпване на забавата/ заложният кредитор/В./ ще упражнява правото на глас по заложените акции по своя собствена преценка и без каквито и да било ограничения.

Произтичащата по силата на закона и договора възможност за упражняване от заложния кредитор на неимущественото право на глас на акционера- заложен длъжник по отношение акциите, които са предмет на залога, обуславя и правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск, с който цели да установи твърденията си, че в нарушение на чл.185, ал.3 от ТЗ и предвиденото в чл.3.4 от договора, оспорените решения за увеличаване на капитала са били взети без зачитане на неговия глас, което ги прави недействителни  като засегнати от най-тежкия порок на незаконосъобразност.

Предвидената от законодателя възможност на заложния кредитор да бъде предоставено упражняването на правото на глас на заложените в негова полза акции не е самоцелно, а произтича от това, че акцията не само материализира определени членствени акционерни права, т.е че тя е израз на членственото правоотношение на акционера в едно акционерно дружество, но и че тя  е ценна книга, а законодателят отдава преди всичко първостепенно значение на това нейно качество. В качеството си на ценна книга, акцията е обект на сделки, вкл. и  за учредяване на залог по отношение на нея. А за кредиторите, които са придобили в резултат на определени инвестиционни намерения заложни права върху акции не е безразлично как ще бъдат упражнявани  правата на акционерите по отношение на тях, вкл.и неимущественото право на глас, доколкото с оглед естеството и характера  на взетите решения може впоследствие да се отразят на  стойността на акцията и възможността заложния кредитор въобще да се удовлетвори от нейната пазарна стойност при неизпълнение на задължението на акционера- длъжник по договора за учредяване на залог.

В конкретния случай, ищецът е заложен кредитор на мажоритарния брой акции от „Д.“АД/ което представлява 99,% от капитала/ и при тази ситуация, увеличаването на капитала на последното чрез записването на нови акции, които ще бъдат продадени на конкретно определено трето лице и в резултат на което ще се промени съотношението между заложените акции и новозаписаните такива и новият акционер придобива мажоритарен дял от капитала на акционерното дружество, вследствие на което обективно не може да не бъдат засегнати и заложните права на ищеца вследствие на промененото акционерно участие.

Да се приеме обратното- че за ищеца като заложен кредитор има друг процесуален ред за защита на правата му като заложен кредитор, изключващ възможността в отделен исков процес да установи недействителността на решенията за увеличаване на капитала, взети без зачитане на неговото право на глас, което изключва правата на заложния длъжник върху същите акции, представлява израз на квази тълкувателна правоприлагаща дейност и  незачитане и дописване на изрична правна норма, която изрично урежда начина по който се упражняват правата върху заложените акции- тоест лично от заложния кредитор, вместо носителя на правото на собственост върху тях.

Макар и да е допустим, разгледан по същество искът е неоснователен, като съображенията на съда за това са следните :

Представеният по делото Договор за залог на акции от 07.01.2015год. по силата на който ищецът твърди да е придобил заложно право върху притежаваните от „К.“ООД акции от капитала на „Д.“АД беше оспорен от двамата ответници по отношение на неговата истинност- автентичност на подписа на представляващия /“К.“ЕООД, съдържание и достоверна дата на договора/ и във връзка с така направеното искане съдът на основание чл.193, ал.1 от ГПК откри производство по проверка  истинността на представения документ по отношение на така оспорените обстоятелства.

Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на договора по искане на двамата ответници съдът задължи на осн. чл.183 от ГПК ищецът да представи оригинала на оспорения документ, което той не стори, поради което и на основание цитираната разпоредба представения по делото препис беше изключена от кръга на доказателствата.

На следващо място, съдът намира, че представеният от ищеца договор за залог на акции не е породил правно действие спрямо „Д.“АД и не му е противопоставим, защото по делото не се установи твърдяният от ищеца залог да е бил вписан в Книгата на акционерите на „Д.“АД. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.3, изр. второ от Търговския закон залогът има действие спрямо дружеството от момента на вписването му в книгата на поименните акционери. В случая подобно вписване не се установи да е било извършвано, нито пък се ангажираха доказателства, че „Д.“АД е бил уведомен, че ищецът е заложен кредитор с права върху акциите на „К.“ООД от капитала на „Д.“АД.

На трето място, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.3 от ТЗ поименните акции се залагат с джиро с уговорка „за гаранция“, „за залог“ или с друг израз, който означава обезпечение. По искане на ответника  „Д.“АД съдът задължи ищеца на осн. чл.190, ал.1 от ГПК да представи по делото  документ от който да е видно, че заложното джиро е извършено от заложния длъжник в полза на заложния кредитор, съответно че такова заложно джиро е положено върху отделен алонж към временните удостоверения. Полагането на такова джиро върху временните удостоверения и съответно предаването им на заложния кредитор е условие за валидността на учредяването на залога, доколкото законодателят в чл. 185, ал.2 от ТЗ е поставил специални изисквания за форма на които трябва да отговаря то. Ищецът не изпълни и това си процесуално задължение, поради което и съдът следва да приложи последиците от неизпълнението, съгл. чл.190, ал.2 във вр. с чл.161 от ГПК, като приеме, че по делото не се установява наличието на заложно джиро отговарящо на предписаната от закона форма на действителност на залога на акции, която очевидно не е била спазена.

Представянето на заложни джира, както и доказателства, че залогът на акции е вписан в книгата на акционерите е от значение също така и за преценка на достоверността на датата на оспорения договор за учредяване на особен залог- доколкото договорът не е нотариално заверен, той ще има достоверна дата по отношение на третите лица/каквото е ответника „Д.“АД/ от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по несъмнен начин предхождащото съставяне на документа/ чл. 181, ал.1 от ГПК/.

Предвид изложеното следва да се приеме, че по делото не се ангажираха доказателства „Д.“АД да е бил уведомяван за учреденото в полза на ищеца заложно право, нито да е искано от ищеца да бъде вписан в Книгата на акционерите на „Д.“АД като заложен кредитор на акции собственост на „К.“ООД от капитала на „Д.“АД. Липсата на доказателства, че ищецът преди провеждане на събранието на акционерите се е легитимирал пред „Д.“АД като заложен кредитор, с временни удостоверения и заложно джиро в негова полза, означава, че залогът дори и да е произвел правно действие е непротивопоставим на дружеството ответник. А това от своя страна представлява достатъчно основание да се отхвърли предявеният иск като неоснователен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски по производството в размер на сумата от 10 000 лева.

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

            Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.И.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***  срещу „Д.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и „К.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 24, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК с което да бъде установена  нищожност на решение на извънредно Общо събрание на акционерите на „Д.“АД, проведено на 29.01.2016год., по силата на което са взети решения за увеличаване капитала на дружеството при условията на чл.195 от Търговския закон-всички нови акции да се придобият от трето лице, както следва : увеличаване на капитала на дружеството от 8 000 000 лв. до 68 000 000 лв., чрез издаване на 60 000 000 броя поименни акции с номинална стойност 1 лв., при условието последните да бъдат записани от „Е.“ ЕООД, като неоснователен.

ОСЪЖДА „В.И.Б.“ ЕООД да заплати на „Д.“ АД на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата 10 000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.

Решението  подлежи на въззивно обжалване  пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :