РЕШЕНИЕ
№ 1562
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520104206 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от 08.08.2022 г. от М. П. П.,
ЕГН **********, от гр. Р***, чрез адв. Смилиян С., с която са предявени искове
срещу „ПРИМЕКС”ЕООД ЕИК *********, със седалище гр. Каспичан,
представлявано от управителя Георги Пешев, с правно основание чл.128 КТ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, както следва:
1. Иск по чл.128 КТ, предявен за сумата от 610,35 лв., представляващи
неизплатени дължими трудови възнаграждения, дължими за: 1/ допълнително
възнаграждение в размер на 119,89 лв. за положен извънреден труд 2 работни дни
за м. февруари – 12.02.2022 г. и 26.02.2022 г.; 2/ основно възнаграждение в размер
на 435,96 лв. за положен труд 12 работни дни през м. март 2022 г.; 3/
допълнително възнаграждение в размер на 54,50 лв. за положен извънреден труд 1
работен ден – 12.03.2022 г.; 2. Иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 18,35 лв. –
общ размер на мораторна лихва върху горните вземания.
Ищеца твърди, че с ответното дружество били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 1772/07.02.2022 г., част от чието съдържание е
задължението на ответника да плаща на ищеца уговореното трудово
възнаграждение срещу задължението на последния да престира работна сила на
длъжността „работник поправка на гуми и джанти“ с основно трудово
възнаграждение 1030 лв. Със Заповед № 00001431/17.03.2022 г. на работодателя
трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 326 ал. 1
от КТ във вр. чл. 335 ал. 2 т. 2 от КТ, с предизвестие от ищеца, но не му било
изплатено възнаграждението, което претендира.
1
Ответникът е подал отговор и не оспорва посочените правопораждащи
претендираното вземане елементи на фактическия състав относно възникването
на трудовото правоотношение и прекратяването му по молба на ищеца на осн. чл.
326 ал. 1 от КТ. Посочва, че уговореното в договора основно месечно трудово
възнаграждение е било в размер на 1030 лв. и допълнително възнаграждение за
професионален опит 0,6 %, като е уговорен срок за изпитване в полза на
работодателя 6 месеца и срок за предизвестие от служителя 60 дни, но поради
неспазено предизвестие от 39 дни му е удържана чрез прихващане сумата 2060 лв.
обезщетение в полза на работодателя на осн. чл. 220 ал. 1 от КТ. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. С., който
поддържа предявения иск по чл. 128 от КТ само относно дължимото основно
възнаграждение в размер на 435,96 лв. за положен труд 12 работни дни през м.
март 2022 г. и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12,35 лв. мораторна лихва,
като оттегля останалите претенции. Счита възражението за направено
прихващане за неотносимо, доколкото не могат да се правят удръжки за
вземането по чл. 220 от КТ от трудовото възнаграждение, независимо от даденото
разрешение за правене на удръжки по чл. 272, ал. 2 от КТ, тъй като общия размер
на месечните удръжки по предходната алинея не може да надхвърля размера
определен в чл. 446 от ГПК, съгласно който ако изпълнението е насочено върху
трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд,
то неговия размер трябва да бъде над минималната работна заплата, за да може да
бъде правена удръжка. Ако лицето получава месечно възнаграждение между
минималната и двукратния размер на минималната работна заплата, удръжката
може да е до 1/3 от него, какъвто не е настоящият случай. Моли, да се постанови
решение, с което да се уважат предявените искове, както и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Управителят на ответното дружество не се явява, не се представлява,
депозирано е писмено становище от процесуалния му представител адв. Б., която
представя Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
1431/17.03.2022 г., молба по чл. 326, ал.1 от КТ от ищеца от 17.03.2022 г.,
декларация съгласие от 08.02.2022г., за доказване на законосъобразността на
извършеното прихващане, размера на обезщетението, изричното съгласие на
ищеца. По същество, моли, да се отхвърлят изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а и видно от приложените по делото писмени
доказателства – трудов договор № 1772/07.02.2022 г., ищецът М. П. П. и
ответното дружество „ПРИМЕКС”ЕООД са били в трудови правоотношения, по
силата на които ищецът е заемал длъжност „работник поправка на гуми и
джанти”. Със заповед № 1431/17.03.2022 г., по повод писмена молба на работника
и на основание чл.326, ал.1 от КТ на ръководителя на „ПРИМЕКС”ЕООД е било
прекратено трудовото правоотношение на ищеца. В заповедта е посочено, че
работникът дължи на работодателя обезщетение по реда на чл.220 от КТ в размер
2
на 2060 лв. бруто, както и че на работника се дължи обезщетение по чл.224 от КТ
в размер на 103 лв. бруто /92,70 нето/. Отбелязано е, че заповедта е връчена на
работника на 17.03.2022 г. Представена е и молбата на М. П. П. от 17.03.2022 г. до
управителя на „ПРИМЕКС”ЕООД, в която ищецът е заявил желанието си за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 326 ал. 1 от КТ. Посочено
е, че е информиран за дължимото обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ и дава
съгласие да бъде удържано от отработеното трудово възнаграждение и от всяко
дължащо му се обезщетение. По делото е представена и Декларация-съгласие от
08.02.2022 г. от ищеца за удръжки от трудово възнаграждение на осн. чл. 272 от
КТ.
Не е спорно между страните и от извършена служебна справка се установява,
че с искова молба вх. № 13030/27.05.2022 г. по гр. д. № 2773/2022 г. на РРС
ответното дружество „ПРИМЕКС”ЕООД е предявило иск срещу М. П. П. за
сумата 1567,67 лв. обезщетение за неспазен срок на предизвестие 39 дни при
прекратяване на трудовия договор след удръжките в общ размер на 492,33 лв. По
същото дело М. П. П. е предявил насрещен иск срещу „ПРИМЕКС”ЕООД за
сумата 92,70 нето обезщетение по чл.224 от КТ, като делото е образувано 3 м.
преди настоящото и е висящо.
Видно от представената Таблица за явяване на работа – л. 29 по делото
ищецът е отработил през м. Март 2022 г. 11 работни дни, от които 5 в почивни
или празнични дни. Дължимото му се трудово възнаграждение за този месец е
било в размер на 399,63 лв. нето и 92,70 лв. нето за обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, общо 492,33 лв.
Други относими доказателства не са представени от страните, ищецът, чрез
пълномощника си се отказа от искането за събиране на гласни доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният от ищеца иск е такъв с правно основание чл.128, т.2 от КТ за
осъждане на ответника - работодател да му заплати дължимо трудово
възнаграждение за престиран от работника труд за 12 работни дни през м. март
2022 г. в размер на 435,96 лв. Основателността на исковата претенция поставя в
тежест на работника да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
бил в трудово правоотношение с ответника в посочения период, както и че
размерът на дължимото трудово възнаграждение е в претендирания размер. В
случай на оспорване на иска, в тежест на работодателя е да установи, че е
изпълнил задължението си по трудовия договор по закон и е заплатил на
работника дължимото трудово възнаграждение. Не се спори между страните, че са
били в трудови правоотношения считано до 17.03.2022 г., когато същото е било
прекратено по молба на работника. Не се спори също, че работодателят не е
заплатил на служителя трудово възнаграждение за месец 03.2022 г., поради това,
че работодателят е извършил извънсъдебно прихващане на дължимото
възнаграждение с обезщетението, което работникът му дължи по чл.220, ал.2 от
КТ за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Спори се по размерът на получаваното от работника трудово
възнаграждение. В тази връзка от събраните по делото писмени доказателства –
3
трудов договор и Таблица за явяване на работа за м. Март 2022 г. се установява,
че ищецът е полагал труд при работодателя, за което е получавал основно трудово
възнаграждение в размер на 1030 лв., като е отработил през м. Март 2022 г. 11
работни дни, от които 5 в почивни или празнични дни. Дължимото му се трудово
възнаграждение за този месец е в размер на 399,63 лв.
Не се установиха твърденията на ищеца, че е работил 12 дни през м. Март
2022 г. и дължимото му възнаграждение е било в размер на 435,96 лв. Размерът на
договореното и получаваното от работника трудово възнаграждение се доказва с
писмени доказателства – трудов договор, отбелязвания във ведомостите за
работна заплата, фишове за получавано месечно трудово възнаграждение и други,
не и със свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл.164 от ГПК. Със
свидетелски показания може да се доказват присъствените дни, но такива
доказателства не се събраха. Предвид изложеното, при наличието на твърдения от
ищеца за отработени 12 дни и разпределената му доказателствена тежест и при
липса на каквито и да било доказателства в подкрепа на тези твърдения, съдът
приема, че са отработени 11 дни и следващото се на ищеца трудово
възнаграждение за отработените дни през месец Март 2022 г. е в размер на 399,63
лв. Следователно при установено наличие на трудово правоотношение и
добросъвестно полагане на труд, което се предполага съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 КТ, в тежест на работодателя е възникнало задължение да изплати
договореното възнаграждение.
Съдът намира направеното от ответника възражение за недължимост на
сумата за трудово възнаграждение за м. 03.2022г., поради това, че е
извършено извънсъдебното й прихващане с дължимото от ищеца обезщетение
за неспазено предизвестие по чл.220, ал.2 от КТ за неоснователно. Произходът на
двете вземания е от различно естество. Вземането на работника е за трудово
възнаграждение, което е вземане попадащо под особената закрила на закона с
оглед характера му на средство за задоволяване на ежедневни житейски нужди на
получаващият го. Вземането по чл.220, ал.2 от КТ, в конкретния случай се явява
субективно право на работодателя да обезщети неудобството, което му се следва
от факта, че се лишава от правото в срока на предизвестието да организира
трудовата си дейност и без участието на работника, който прекратява
правоотношението си без да спазва срока на предизвестието. Извършвайки
прихващане на вземането със задължението си за заплащане на трудово
възнаграждение работодателят фактически извършва удръжки от трудовото
възнаграждение на ищеца различно от тези уредени в чл.272 от
КТ. Съобразно разпоредбата на чл.272 от КТ, без съгласието на работника или
служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен
за получени аванси, надвзети суми вследствие на технически грешки, данъци,
осигурителни вноски, запори наложени по съответния ред и удръжки по чл. 210,
ал. 4 КТ (при реализирана ограничена имуществена отговорност по чл. 207 КТ).
Следователно не включвайки в изрично изброените хипотези вземанията на
работодателя за обезщетения означава, че законодателят е изключил
възможността без съгласието на работника да се прихващат задълженията му към
работодателя имащи обезщетителен характер. По делото е представено
доказателство, че работникът да е дал съгласие за компенсиране на вземането му
4
за трудово възнаграждение с вземане на работодателя с обезщетителен характер,
но предвид и размера на вземането, което е под минималната работна заплата,
прихващане не може да се извърши, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.
466 от ГПК. Това означава, че недопустимо ответникът в качеството му на
работодател не е изплатил дължимото на работника трудово възнаграждение в
установения по-горе размер, поради което предявеният иск с правно основание
чл.128 от КТ се явява частично основателен до размера на сумата от 399,63 лева за
положен труд 11 работни дни през м. март 2022 г. За разликата до
пълния претендиран размер от 435,96 лева претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. В случай, че работникът или служителят не плати
доброволно задължението си по чл.220, ал.2 от КТ, то редът за защита на
работодателят е да предяви вземането си по съдебен ред, което той вече е
направил и 3 месеца преди завеждане на настоящото дело с искова молба вх. №
13030/27.05.2022 г. и не могат да бъдат уважени недопустимо предприетите от
него действия по извънсъдебно прихващане за същата сума по настоящото дело.
С оглед частично уважаване на главния иск следва да се уважи и
претенцията на ищеца за акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съответно за
сумата 1,54 лв. мораторна лихва за периода от 26.04.2022 г. до 05.08.2022 г., като
се отхвърли за разликата до 12,35 лв.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищеца разноски, които са посочени в размер на 810 лв., съгласно списък по чл. 80
от ГПК и съразмерно с уважената и оттеглената /прекратена/ част от исковете се
дължат 516,86 лв. В хода на производството ответната страна е направила искане
за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, посочени в
размер на 360 лв., които съобразно отхвърлената и оттеглената/прекратена/ част
от исковете налага ищецът да заплати на ответника сума в размер на 129,60 лева.
Или по компенсация ответника следва да заплати на ищеца сумата 387,26 лв.
Ответникът от своя страна следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС
сумата 100,00 лева, съответна част на уважената част от исковете - държавна такса
предварително платена от Бюджета на съда.
Мотивиран от изложените съображения, Русенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРИМЕКС”ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Каспичан, ул. „Ропотамо“ № 7, представлявано от управителя
Георги Крумов Пешев ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П., ЕГН **********, от гр. Р***, ул.
„А***“ № 10, вх. 4, ет. 1, ап. 1 сума в размер на 399,63 лв. /триста деветдесет и
девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение на ищеца за положен труд 11 работни дни през м. Март
2022 г. на основание чл.128, т.2 от КТ, както и сумата 1,54 лв. мораторна лихва за
периода от 26.04.2022 г. до 05.08.2022 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за разликата до
пълния претендиран размер от 435,96 лв. по иска по чл. 128 от КТ и за разликата
до 12,35 лв. по иска по чл. 86 от ЗЗД.
5
ОСЪЖДА „ПРИМЕКС”ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Каспичан, ул. „Ропотамо“ № 7, представлявано от управителя
Георги Крумов Пешев ДА ЗАПЛАТИ на М. П. П., ЕГН **********, от гр. Р***, ул.
„А***“ № 10, вх. 4, ет. 1, ап. 1 сумата 387,26 лв./триста осемдесет и седем лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски съобразно уважената и прекратена част от исковете по компенсация, на
основание чл.78 ал. 1, във вр. ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРИМЕКС”ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Каспичан, ул. „Ропотамо“ № 7, представлявано от управителя
Георги Крумов Пешев ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към Бюджета на
съдебната власт по сметка на Русенския районен съд сумата 100,00 /сто/ лева,
представляваща дължима държавна такса, съобразно уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6