Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.София, 05.06.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в открито
заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №5651 по описа за 2017год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Т.Н.М. срещу Ц.Г.М. и М.А.П. обективно съединени искове, с правно
основание чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че сключеният от тях договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт № 171 от 07,10,2010год., том № II, рег. № 9568, дело №
303/2010год. на В.М.– нотариус, с район на действие СРС, вписан в НК под № 053
е нищожен, като привиден, както и че действителен е договор за дарение, с който
ответникът М.А.П. и Т.М. даряват на Т.Н.М., описаните в исковата молба
недвижими имоти.
Излагат се
съображения, че с договор за поръчка от 14,09,2010год., с нотариална заверка на
подписа, ищцата и ответникът М.П. възложили на ответницата Ц.М., в качеството
ѝ на довереник да придобие от свое име и за сметка на ищцата описани в
исковата молба недвижими имоти. В чл. 4 от договора е предвидено, че имотите ще
бъдат придобити по привиден договор за дарение с дарители ищцата и ответника М.П.
и дарена ответницата Ц.М., като последната признала качеството си на косвен
представител по сделката, както и че във вътрешните им отношения действителен собственик на имотите ще бъде
единствено ищцата. С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 171 от
07,10,2010год., том № II, рег. № 9568, дело № 303/2010год. на В.М.–
нотариус, с район на действие СРС, вписан в НК под № 053, ищцата и ответникът М.А.П.
дарили на ответницата Ц.Г.М. процесните недвижими имоти. С обратно писмо от
07,10,2010год. ответницата Ц.М. направила изявление, че договорът за дарение е
привиден, тъй като тя е действала като подставено от ищцата лице. С договор,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 57 от 08,08,2013год., том № II, рег. № 6979, дело №
225/2013год. на В.М.– нотариус, с район на действие СРС, вписан в НК под № 053
била извършена отчетна сделка по договора за поръчка, като процесните недвижими
имоти били прехвърлени на дъщерята на ищцата – Н.М.П.. Поддържа, че правният
ѝ интерес за предявяване на процесните искове е защита на правата ѝ
върху процесните имоти от претенции на кредитори на подставеното лице –
ответницата Ц.М. и възможността да бъдат предявени искове по чл. 135 от ЗЗД
срещу извършени от последната разпоредителни сделки с тях. Поддържа се, че от
представените по делото договор за поръчка и обратно писмо, изходящо от
ответницата Ц.М. се установява, че при сключването на договора за дарение от
07,10,2010год. е налице относителна симулация, тъй като страните по него искали
да бъдат обвързани по начин, различен от официално удостоверения в този
договор, като страните по делото са действали със съзнанието, че действително
дареното лице е ищцата, а не ответницата Ц.М..
Ответниците-Ц. Г. М. и М.
А.П. в срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК не са заявили
становище по делото.
При така изложеното след като обсъди
доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените доказателства
се установява, че с договор за
поръчка от 14.09.2010г., Т.Н.М. и М. А.П., в качеството на доверители са възложили
на Ц.М., в качеството й на Довереник (Скрит пълномощник), да придобие от свое име и
за сметка на ищцата следните недвижими имоти: Апартамент № 20, във вход „А“, на VI етаж
на сградата, със застроена площ от 106,27 квадратни метра, състоящ се от две
стаи, дневна-трапезария- кухненски бокс, две тоалетни-бани, коридор, складово
помещение и две тераси, при граници: коридор, апартамент №19,
стълбищна клетка и двор; заедно с избено помещение № 1, с площ от 3,91 квадратни метра, при
граници: коридор, избено помещение № 2, гараж № 13, стълбище и коридор; заедно
с принадлежащите му 1,80/100 идеални части от общите части на входове „А“ и
вход ,,Б“; заедно с принадлежащите му 22,06/4747 идеални части от урегулирания
поземлен имот, на който
се строи сградата № XIII-979,
от квартал № 151, по устройствения план на град София, местност „*****",
целият с пространство от 4747,00 квадратни метра, при граници: от две
страни-улици, урегулирани поземлени имоти № № XII-979 и XIV- за спорт, както и Гараж № 13, в подземния етаж
на сградата/кота-3,30м., със застроена площ 20,58кв.м., при граници: гараж №14, избено помещение №2, избено
помещение №1, стълбище, заедно с прилежащите му
2,17/100ид.части от отредените
само за подземните гаражи идеални части от общите части на сградата, заедно с
принадлежащите му 3,45/4747
идеални части от урегулирания
поземлен имот, на които се строи сградата, № XІІІ-979, квартал № 151, по устройствения
план на град София, местност „*****“, целият с пространство от 4747 квадратни
метра, при граници: от две страни-улици, урегулирани поземлени имоти № № XI1-979 и XIV- за спорт.
С чл. 4 от договора е
предвидено сключването на привидна сделка
за дарение между ищцата и М.П., в качеството на дарители и Ц.М., в качеството
на дарена, както и обстоятелството, че при сделката Ц.М./майка на ищцата/ ще
действа като косвен представител, а реалният собственик на дарените имоти е Т.М..
В т.6 от договора М.П. декларира, че няма каквито и да било претенции по
отношение собствеността или относно плащане на обезщетения за описаните недвижими
имоти след изпълнение на отчетната сделка, уговорена в т.3, а именно в
едноседмичен срок от поискването от
страна на Т. М. довереникът да прехвърли правото на собственост върху имотите описани
в договора на нейно име или на посочено от нея лице.
С договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в НА с № 171 от 07.10.2010г., том № II, peг. № 9568, дело № 303/2010г. на Нотариус В.М., Т. Н.М.-П.и М.
А. П., чрез пълномощник Т.М. са дарили на Ц.Г.М. описаните в акта недвижими имоти/предмет
на договор за поръчка от 14,09,2010год./, придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена
общност.
Приложено
е обратно писмо с дата 07,10,2010год., с
нотариална заверка на подписите, изходящо от Ц.Г. М., с което
е извършено волеизявление, че
сделката за дарение на недвижим имот
представлява привидна такава, тъй
като по същата дарената е действала като подставено лице на Т. Н.М.-П., с цел пред трети лица за собственик на имота да се счита дареното
лице, вместо действителния собственик Т. Н.М.. В отношенията между страните правото на собственост се сочи да принадлежи на Т. Н. М. –П..
С Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 57 от 08.08.2013г., том № ІІ,
рег. № 6979, дело № 225/2013год. е Ц.М., в качеството на дарител е прехвърлила
на Н.М.П., в качеството на дарена/дъщеря на ищцата/, действаща чрез Т. Н. М.,
в качеството на законен представител на приобретателя описаните имоти.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на първоинстанционното производство е искова претенция с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване на действителното правоотношение по прикритата сделка.
По допустимостта на исковата претенция за нищожност на основание извършена симулация. С оглед твърдението на ищцата с атакуваната сделка за дарение да са накърнени нейни вещни права, с оглед претенции от трети лица спрямо привидния приобретател, съдът намира исковата претенция за процесуално допустима и предявена при наличие на правен интерес. За ищцата е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност, поради привидност, тъй като е обоснован с желание страната по сделката да се освободи от привидната сделка. Налице е и правен интерес от предявения иск с пр.осн.чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване на действителната воля на страните, които са сключили симулативния договор, прикриващ сделка, от която ищцата твърди да е придобила вещни права върху недвижим имот.
Релевантните
факти обуславящи основателност на иска с пр.осн.чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД са свързани
с установяване на привидност на процесния договор за дарение.
По доводите за привидност на процесния договор:
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с
правата и задълженията на сделката, която сключват. Когато волята на страните е
да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда
действие само, ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В
процесния случай се твърди сключената сделка по договор за дарение да е нищожна
като привидна, тъй като прикрива действителните отношения сочещи на договор за
дарение на недвижими имоти, с характер на съпружеска имуществена общност от двамата
съпрузи на единия от тях. Т.е. релевираните доводи сочат на относителна симулация.
По отношение на ищцата, съдът намира да е налице абсолютна симулация, тъй като въобще
липсва намерение за прехвърляне на собствеността на трето лице. С оглед
разрешението дадено с Решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о.,
съдът съобрази, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат
договора по начин, по който е написан, а привидността се състои именно в това-
страните нямат воля да бъдат обвързани по обективирания
в договора начин. Симулативен е договорът, от който
страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. В тежест на заинтересованата страна е да
установи постигане на съглашение за сключване на привидната сделка, с цел
прикриване на последиците от желаната от страните правна сделка.
По делото е представен документ- „обратно писмо“, с който дареното лице Ц.М. удостоверява действителните
отношения /ирелевантно
за доказателствената стойност на същия е
обстоятелството кога по време е съставен документа-преди, по време или след
сключване на привидната сделка/. Видно
от съдържанието на същото, процесното дарение, обективирано в договор за
дарение от 07,10,2010год. е привидно и действителната воля на страните по
сделката не е съпрузите да прехвърлят собствеността върху притежаваните от тях
в режим на СИО имоти на дареното лице, а прехвърляне на право на собственост в
полза на единия от тях по време на брака. Посоченото обстоятелство кореспондира
и със съглашението удостоверено в договор за поръчка от 14,09,2010год./
макар и сочещ на учредяване на скрито
пълномощие за придобиване на недвижим имот/, от който е видно в т.4, желанието
на страните за единствен собственик на недвижимите имоти да се счита ищцата.
Приложените по делото писмени доказателства обосновават извод за пълно
доказване на симулацията и наличие на привидна сделка. Ето
защо съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Исковата претенция с пр.осн.чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване на действителността
на прикритата сделка, представляваща договор за дарение на имущество в режим на
съпружеска имуществена общност в полза на единия съпруг е неоснователен. Съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях
споразумение с привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. В конкретната
хипотеза прикритото съглашение е недействително, като противоречащо на
разпоредбата на чл.24, ал.1 от СК, а именно -докато трае
бракът, никой от съпрузите не
може да се
разпорежда с дела, който би получил
при прекратяване на имуществената общност. Разпоредбата е императивна, а целения от страните резултат е именно в
посочения смисъл-намерение делът на съпруга, който би получил при прекратяване
на брака да се придобие от съпругата. Не
би могло да се приеме тълкуването постигнатото съглашение да се третира като
сключване на брачен договор по смисъла на чл.38 и чл.39 от СК, по силата на
което да се прехвърли собствеността на общо имущество на единия съпруг.
Тълкувайки волята на страните, обективирана в договор за поръчка от
14,09,2010год., в частност волеизявление на
М.П. да счита недвижимите имоти да са собственост на Т.М., /т.6 от
договора/, то не може да се обоснове извод за сключване на брачен договор по смисъла
на чл.37 от СК. Договорът няма предвидената в чл.39, ал.1 от СК форма, тъй като
са заверени нотариално само подписите на страните,
но не и неговото
съдържание. Това съдържание не отговаря
и на предвидения
в чл.38 от СК предмет на брачния договор
и противоречи на
нормата на чл.24, ал.1 от СК, предвидено като ограничение в
регулацията на имуществените отношения между съпрузите съобразно чл.38,
т.8 от СК.
Ето защо
претенцията за установяване действителността на прикритото съглашение и
правото на собственост на ищцата е неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода
от спора, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на ищцата
се дължат разноски съобразно уважената част от
исковата претенция, но не се претендират, поради което не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по предявения от Т.Н.М., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Ц.Г.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** и М.А.П., с ЕГН: **********, с адрес *** иск с пр.осн.чл.26,
ал.2, пр.5 от ЗЗД договор за дарение, обективиран в НА №171,
том ІІ, рег.№9568, дело №303/07.10.2010год.,
с който Т. Н.М.-П.и М.
А. П., чрез пълномощник Т.М. даряват на Ц.Г.М. описаните в акта недвижими имоти
-Апартамент № 20,
находящ се в гр.София, жилищна сграда на ул.“*****, във вход „А“, на VI етаж
на сградата, със застроена площ от 106,27 квадратни метра, състоящ се от две
стаи, дневна-трапезария- кухненски бокс, две тоалетни-бани, коридор, складово
помещение и две тераси, при граници: коридор, апартамент №19,
стълбищна клетка и двор; заедно с избено помещение № 1, с площ от 3,91 квадратни метра, при
граници: коридор, избено помещение № 2, гараж № 13, стълбище и коридор; заедно с
принадлежащите му 1,80/100 идеални части от общите части на входове „А“ и вход ,,Б“; заедно с принадлежащите му 22,06/4747
идеални части от мястото,
в което е построена сградата, целото с площ 4747,00 квадратни метра, съставляващо
УПИ ХІІІ-979 от кв.151, при граници: от
две страни-улици, урегулирани поземлени имоти № № XII-979 и XIV- за спорт, както и Гараж № 13, находящ се в гр.София, жилищна сграда на ул.“*****,
в подземния етаж на сградата, на кота-3,30м.,
със застроена площ 20,58кв.м., при граници: гараж №14, избено помещение №2, избено помещение
№1, стълбище, заедно с прилежащите му
2,17/100ид.части от отредените
само за подземните гаражи идеални части от общите части на сградата, заедно с
принадлежащите му 3,45/4747
идеални части от мястото, в
което е построена сградата описано в акта.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.Н.М., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Ц.Г.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** и М.А.П., с ЕГН: **********, с адрес *** иск с пр.осн.чл.17, ал.1 от ЗЗД за установяване на
действителност на договор за дарение, с който Т.Н.М. и М.А.П. даряват на Т. Н. М.-П.недвижими
имоти, а именно: Апартамент № 20, находящ се в гр.София, жилищна сграда на ул.“*****, във вход „А“,
на VI етаж на сградата, със застроена площ от
106,27 квадратни метра, състоящ се от две стаи, дневна-трапезария- кухненски
бокс, две тоалетни-бани, коридор, складово помещение и две тераси, при граници:
коридор, апартамент №19, стълбищна клетка и двор; заедно с избено
помещение № 1, с площ
от 3,91 квадратни метра, при граници: коридор, избено помещение № 2, гараж №
13, стълбище и коридор; заедно с принадлежащите му 1,80/100 идеални части от общите части на входове „А“ и вход ,,Б“;
заедно с принадлежащите му 22,06/4747 идеални части от мястото, в което е построена сградата, целото с площ
4747,00 квадратни метра, съставляващо УПИ
ХІІІ-979 от кв.151, при граници: от две страни-улици, урегулирани
поземлени имоти № № XII-979
и XIV- за спорт, както и Гараж № 13, находящ се в гр.София, жилищна
сграда на ул.“*****, в подземния етаж на сградата, на кота-3,30м., със застроена площ 20,58кв.м., при граници: гараж №14, избено помещение №2,
избено помещение №1, стълбище, заедно с прилежащите му 2,17/100ид.части от отредените само за подземните гаражи идеални
части от общите части на сградата, заедно с принадлежащите му 3,45/4747 идеални части от мястото, в което е построена
сградата описано в акта.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: