Решение по дело №144/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 445
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Мариана Момчева
Дело: 20193230200144
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 16.12.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 144 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Н.Х. ЕГН ********** срещу НП № 18 – 0851 - 002442 от 06.12.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение: по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение първо и второ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. и по чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение трето от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и на нарушителя, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 23.11.2018г. около 20.45 часа в село Л. на ул. „*** управлява лек автомобил „***, като при поискване на документите за проверка силно лъха на алкохол и говори заваляно. Водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с инв. № ARDN 0075. Издаден е талон за медицинско изследване № 0003712. Не носи и не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Не носи СРМПС част II.

С посоченото е нарушил:

Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, предвид която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.;

Разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съобразно която водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него и

Разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, съобразно която водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, като се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Описаните нарушения се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН и от приобщените към делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и непротиворечиви.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К.В.И., че същият е управлявал, автомобилът на жалбоподателя, поради обстоятелството, че същите са в противоречие с показанията на свидетеля И. П. Р. и в противовес на представените по делото доказателства.

Съдът не кредитира и показанията на разпитания по делото свидетел Н.Х.П.. Същият като баща на жалбоподателя е заинтересован от изхода на делото. Показанията му са в противоречие с останалите доказателства, поради което, съдът отчита последните като израз на защитна позиция относно наведените доводи, че на посочената в Наказателното постановление дата жалбоподателят не е управлявал процесното МПС.

По производството не са били представяни каквито и да било доказателства, за отсъствие на жалбоподателя от соченото населено място по време на извършване на нарушението, а такива твърдения се изтъкват едва в съдебно заседание, чрез представяне на Заповед за задържане на лице. С оглед разстоянието от село Л. до гр. Д. - 18.5 км, което при пътуване с автомобил би отнело около 21 минути, не е невъзможно в 20.45 часа на 23.11.2018г. да е съставен АУАН по настоящото производство, а в 21.00 часа на същата дата да е задържан във Второ РУ на МВР гр. Добрич, съобразно Заповед за задържане на лице от 23.11.2018г.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 174 ал. 3 предложение първо от ЗДвП; по чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение първо и второ от ЗДвП и по чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение трето от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение първо, второ и трето от ЗДвП наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

При определяне размера на административното наказание  административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложените наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за първото, съответно в размер на по 10 лева за второто и третото нарушение са в предвидения в закона размер, поради което и не подлежат на преразглеждане от съда. В тази връзка наложените наказания са справедливи и съответстват на извършените нарушения. Същите са от естеството да окажат достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 18 – 0851 - 002442 от 06.12.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на А.Н.Х. ЕГН ********** за нарушение: по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174 ал. 3 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение първо и второ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. и по чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предложение трето от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/М. Момчева/