О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 468
Гр. Пловдив, 19.11.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Христо Симитчиев
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 562 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 274,ал.2 във вр. с чл. 278,
вр. чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК.
Обжалвано е определение № 773, постановено в закрито съдебно заседание на 1.10.2019 г. от Окръжен съд-Х. по в.гр.д.
№ 400/2019 г., с което е спряно производството
по делото до окончателното приключване на воденото наказателно производство –
досъдебно производство № 523/2017 г. на РУП-Х. за престъпление по чл.
343,ал.1,б.“б“,пр.2 във вр. с чл. 342,ал.1 от НК против М.Е.А.за причинена
средна телесна повреда на И.И.В..
Жалбоподателят З.“Б.В.И.Г.“***
моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 9639/16.10.2019 г. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответницата по частната жалба
И.И.В. е получила препис от частната жалба на 4.11.2019 г. чрез своя
пълномощник по делото адвокат К.Г. не е взела становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Производството
по в.гр.д. 400/2019 г. на ОС-Х. е образувано по подадената на 3.04.2019 г. от
И.И.В. въззивна жалба против решение, постановено от РС-Х., с което е отхвърлен
изцяло предявеният от нея против З.“Б.В.И.Г.“*** иск с правно основание чл.
432,ал.1 от КЗ за присъждане на сумата 1 539 лв. като обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 9.06.2017
г. Във въззивната жалба е заявено искане за спиране на въззивното дело на
основание чл. 229,т.4 и т.5 от ГПК до приключване на образувано ДП № 523/2017
г. на РУМВР-Х., съответно, пр.пр.№ 1023/2017 г. на РП-Х.. С подадения на
4.06.2019 г. отговор на въззивната жалба от страна на застрахователното
дружество се взима становище за неоснователност на това искане по изложени
съображения. В първото по делото съдебно заседание на 18.09.2019 г. искането за
спиране на производството по делото се поддържа от страна на жалбоподателката,
а от страна на ответното по жалбата застрахователно дружество се взима
становище за липса на основания за спиране на делото. С определение в същото
съдебно заседание окръжният съд разпорежда да се изиска справка за хода на
досъдебното производство и отлага делото с ново насрочване. На 26.09.2019 г. е
получена исканата справка, изпратена от РП-Х. на 25.09.2019 г. На 1.10.2019 г.
в закрито съдебно заседание окръжният съд постановява обжалваното определение №
773. В него съдът посочва, че по делото са представени искания от двете страни
за спиране на производството поради налично наказателно производство,
обуславящо процеса, като исканията се поддържат в съдебно заседание. Съдът
констатира от изпратеното удостоверение от РП-Х., че се води досъдебно
производство № 523/2017 г. на РУП-Х. за престъплание по чл. 343,ал.1,б.“б“,пр.2
във вр. с чл. 342,ал.1 от НК, по което на 28.02.2018 г. за причинена средна
телесна повреда на И.И.В. е привлечен като обвиняем М.Е.А., като към момента
същото не е приключило. Съдът намира, че исканията за спиране на производството
са основателни, тъй като воденото наказателно производство има пряка
преюдициална връзка с образуваното гражданско производство, тъй като го
обуславя по основните елементи на предмета му – противоправно деяние, извършено
от А., причинило описаните вреди у ищцата, подлежащи на обезщетение от
ответника, като постановяването на краен осъдителен или оправдателен акт на
този процес задължително обвързва гражданския съд по чл. 300 от ГПК. Окръжният
съд преценява, че е осъществена хипотезата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, поради
което спира производството по въззивното дело до приключване на досъдебното
производство.
С частната
жалба дружеството-жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като
не е вярно, че от страна на дружеството е поддържано искане за спиране на
делото, а дружеството категорично се е противопоставило два пъти на искането на
жалбоподателката за спиране на делото – в отговора на въззивната жалба и в
откритото съдебно заседание на 18.09.2019 г. Заявено е, че окръжният съд смесва
двете основания за спиране по т.4 и по т.5 на алинея 1 на чл. 229 от ГПК.
Посочва, че окръжният съд приема наличие на преюдициална връзка на настоящото
дело с воденото дознание, но такава преюдициална връзка, която да обоснове
спиране, е възможна само ако са налице две дела в съд, което не е налице в
случая. Посочва, че, макар да мотивира праюдициална обусловеност, окръжният съд
именно защото не се касае за две съдебни дела, като основание за спиране
посочна не т.4, а т.5. Заявява, че обстоятелствата по т.5 на чл.229,ал.1 от ГПК
не са налице в случая, защото съгласно установената константна практика на ВКС
производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни
обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в
наказателно производство, но вече в съдебната му фаза (в хипотезата по т.4),
или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на
престъпни обстоятелства (в хипотезата на т.5). Твърди, че в случая досъдебното
производство против А. не е приключило, а при наказателно производство срещу
прекия причинител на вредата, което е във фаза на досъдебно производство, не е
налице основание за спиране на производството по предявения иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, тъй като няма образувано
наказателно дело, както и не е налице основанието по чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК,
защото в мотивите на окръжния съд не се сочат престъпни обстоятелства, разкрити
в хода на гражданския спор и имащи значение за договорната отговорност на
застрахователя за вреди. Посочва, че в случая жалбоподателката неоснователно се
позовава на ТР №1/9.07.2019 г. по тълк.д. 1/2017 г. на ВКС, тъй като приетото в
него не е приложима в настоящото хипотеза, защото то се отнася до основанието
за спиране по т.4 на чл. 229,ал.1 от ГПК, а в настоящия случай спирането е по
т.5, и в него изрично се говори за преюдициална връзка между две съдебни дела,
което не е налице в случая, където има едно дело и едно дознание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК съдът спира производството, когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Съгласно
разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството по делото,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора. Съгласно разпоредбата на чл.
229,ал.1,т.1 от ГПК съдът спира производството по съгласие на страните.
В случая окръжният съд, на първо
място, невярно посочва в мотивната част на своето определение, че има искания и
от двете страни по спора за спиране на производството. Несъмнено е с оглед ясно
заявените от страна на застрахователното дружество в отговора на въззивната
жалба и в съдебното заседание на 18.09.2019 г. становища за неоснователност на
искането на жалбоподателката за спиране на делото, че от тази страна не само че
не е заявено искане за спиране на делото, но тя изрично се е противопоставила
на уважаване на заявеното от жалбоподателката такова искане. Затова основание
делото да се спира по чл. 229,ал.1,т.1 от ГПК не е било налице.
Окръжният съд приема неправилно,
на второ място, че воденото наказателно производство, което е неприключило
досъдебно производство, има пряка преюдициална връзка с образуваното гражданско
производство, тъй като го обуславя по основните елементи на предмета му –
противоправно деяние, извършено от А., причинило описаните вреди у ищцата,
подлежащи на обезщетение от ответника, като постановен краен съдебен акт на
този процес задължително обвързва гражданския съд по чл. 300 от ГПК. Спиране на
едно дело поради разглеждане на друго преюдициално дело е възможно само когато
преюдициалният спор е предмет на друго съдебно дело, образувано в същия или в
друг съд. В случая е несъмнено, че има образувано само едно дело, това, което
се разглежда от окръжния съд като въззивна инстанция, и едно досъдебно
производство, което не е съдебно дело. Затова не е налице основание за спиране
по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК. Освен това следва да се посочи, че в случая е
предявен прекият иск по чл. 432,ал.1 от КЗ от ищцата като лице, пострадало при
ПТП, против застрахователя по застраховката „Г.О.“ за виновния водач за
присъждане за плащане от застрахователя на ищцата на обезщетение за причинени
имуществени вреди. Обстоятелството дали са налице конкретно престъпни
обстоятелства с оглед престъпно поведение на водача на автомобила, довело до
ПТП, по начало няма отношение към отговорността на застрахователя по предявения
срещу него иск, тъй като ищцата следва да установи като причина за настъпването
на ПТП противоправно поведение на водача (а не наличие на престъпление), което
обстоятелство няма пречка да се установи в гражданското производство по
предявения срещу застрахователя иск с допустими доказателствени средства. Само
когато вече има образувано наказателно дело относно носене на наказателна
отговорност от виновния водач, е налице основание по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК за
спиране на производството по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя с
оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Окръжният съд, на трето място,
неправилно посочва, че е осъществена хипотезата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК.
Липсват изложени мотиви, а и не се констатира с оглед обстоятелството по делото
при разглеждането на делото от окръжния съд като въззивна инстанция да са
разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор. Не е налице следователно и основание за спиране по чл.
229,ал.1,т.5 от ГПК.
Установява се следователно, че
изложените от окръжния съд съображения за предявени от двете страни искания за
спиране на делото и за наличие на преюдициално производство са неправилни,
както и че неправилно като голословно и лишено от опора в обстоятелствата по
делото е и посочването като правно основание за постановяване на обжалваното
определение нормата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК. Основания за спиране на
производството по въззивното дело не е имало към момента на постановяване на
обжалваното определение. Частната жалба е основателна и следва тя да бъде
уважена, като бъде отменено обжалваното определение и делото се върне на
окръжния съд за предприемане на съответните процесуални действия.
От страна
на жалбоподателите се претендира за присъждане на разноски за производството по
частната жалба – сумата 250 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Присъждане на разноски обаче не се дължи от апелативния съд на жалбоподател при
уважаване на частна жалба против определение за спиране на производство по
делото, тъй като в такъв случай производството по делото продължава и
разпределянето на разноските следва да се извършва с крайния съдебен акт с
оглед изхода по спора.
С оглед на
гореизложеното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 773, постановено в закрито съдебно заседание на 1.10.2019 г. от Окръжен съд-Х. по в.гр.д.
№ 400/2019 г., с което е спряно производството
по делото до окончателното приключване на воденото наказателно производство –
досъдебно производство № 523/2017 г. на РУП-Х. за престъпление по чл.
343,ал.1,б.“б“,пр.2 във вр. с чл. 342,ал.1 от НК против М.Е.А.за причинена
средна телесна повреда на И.И.В..
ВРЪЩА делото на същия съд и
състав на Окръжен съд-гр. Х. за предприемане на съответните съдопроизводствени
действия, включително произнасяне с краен съдебен акт по заявеното от
жалбоподателя искане за присъждане на разноски за производството по частната
жалба с вх. № 9639/16.10.2019 г.
Определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)