Р Е Ш Е Н И Е
.../25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2019 година, в състав:
Районен съдия: Д. Павлова
при участието на секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 13269 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС Варна е образ-увано по молба с която е предявен осъдителен иск с пр.осн.чл.50, вр.чл.45 и иск по чл.86 ЗЗД от ищец М.Г.И. с ЕГН ********** *** срещу ответник Община Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, унижение, безспокойство, несигурност и накърняване на достойнството, настъпили вследствие на изградена недостъпна жизнена среда за хора с увреждания в района на Морската градина в град Варна, до входа на Летен театър, собственост на Община Варна в резултат на падане на 27.8.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В условие на евентуалност ищецът моли за постановяване на решение с което на основание чл. 49 от ЗЗД Община Варна да бъде осъдена да му заплати сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на падането на 27.08.2018 г. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдание, психически и емоционален дискомфорт, в това число - унижение, безпокойство, несигурност и накърняване на достойнството, настъпили вследствие противоправно бездействие на Община Варна и/или нейни служители, да осигури достъпна жизнена и архитектурна среда за хора с увреждания в района на Морската градина в град Варна, в близост до автобусна спирка „Академията" и новоизградения парк до Летен театър, чрез изграждането на достъпен маршрут за достигане до пешеходната зона в Морската градина, поставянето на указателни табели с обозначение за наличието на такъв, съответно поставянето на сигнализираща маркировка за наличие на изградени стълби (препятствия) и липса на поставена рампа, така че човек с увреждания, който се придвижва с помощта на инвалидна акумулаторна количка да може безопасно и безпрепятствено да достигне пешеходната зона в Морската градина, ведно с дължимото на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата, считано от дата на увреждането до окончателното й издължаване.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че на 27.8.2018 г. поради пропусната спирка на
автобус № 17а той е следвало да слезе на следващата спирка
„Академия“ в близост до Икономическия университет. Тъй като ищецът се предвижва
с акумулаторна инвалидна количка и му е бил необходим достъп до Морската
градина е следвало да премине в новоизградения парк в района на Летния театър, където са изградени стълби.
Поради липса на добра видимост и обозначение, количката му е хлътнала по
стълбите, ищецът паднал от нея и се претъркулил по стълбите. Вследствие на
падането е получил спукване на лакътни
стави на двете ръце, навехване на китките на двете ръце и охлузване на лицето.
След инцидента се е наложило да посети „Център за спешна медицинска помощ“ в
МБАЛ „Света Анна-Марна“ АД и да проведе лечение. В резултат на падането и получените
наранявания ищецът М.И. е претърпял за продължителен период от време силни
физически болки и страдание, имал е психически и емоционален дискомфорт,
изпитал унижение от накърняване на
достойнството му и положението в което се е намирал, изпитвал силно
безпокойство и несигурност. Счита, че същите неимуществени вреди са в резултат
на бездействието на ответника Община Варна и/или нейни служители да изпълни
задълженията си да осигури достъпна
жизнена и архитектурна среда за хора с увреждания в района на Морската градина.
Твърди, че в района на Летен театър няма наличие на алтернативен маршрут, който
да има съответните обозначения и маркировка, позволяващи на лице инвалид да се
ориентира за местоположението.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен и завишен по размер.
Възразява срещу иска като сочи, че за да е налице отговорност на Община Варна по смисъла на чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се докаже по безпорен начин виновното действие или бездействие на общината, представляващо нарушение по тази разпоредба. Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното с работата лице при или по повод на изпълнението й виновно причини вреди на пострадалия. Следователно за ангажиране отговорността на Община Варна е необходимо наличието на следните предпоставки: наличие на вреди в патримониума на пострадалия; вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; изпълнителят на работата да е осъществил вредоносните действия или бездействия виновно.
От изложеното в исковата молба се установява, че се иска ангажиране на отговорността на общината за настъпили вреди вследствие на падане от ремонтирани, здрави стълби, изградени в района на „Летен театър". Не счита, че при всяко невнимание от страна на преминаващите и настъпили вреди по повод на такова невнимание следва да се вменява като вина на общината. В конкретният случай, причината за настъпилите вреди не е наличието на стълби. Съгласно пар.1, т.19 от ППЗДвП „препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както инцидент, подлежи и на установяване наличието на неравност на посочените място и дата. В исковата молба и уточнението към същата даже не се оспорва целостта на стълбите. Посочено е, че видимостта на мястото е ограничена, което обстоятелство ответникът оспорва, имайки предвид посоченият час и дата на настъпване на инцидента. В района на летен театър има наличие на няколко алеи, които могат да служат за алтернативен маршрут при необходимост, както в случая е невъзможно инвалидна количка да премине по стълби, без да се стигне до подобен резултат. Въпреки това, в светлата част на деня, лятото, не е съобразено, че има наличие на стълби. Това не са предпоставки за нехайното отношение на администрацията по отношение на достъпност на средата за хора в неравностойно положение, както и майки с детски колички. В случай, че се касае за стълбите точно до летен театър, успоредно на същите има обособено място за преминаване с колички.
Ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, извършеното от Община Варна неправомерно деяние в резултат на което на лицето са причинени вреди от посочения вид и размер. За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт: виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вредите, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието е необходимо на делинквента да е предписано нормативно задължение за действие. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.
В случай, че съдът уважи предявеният иск, ответникът моли за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД и в съответствие със съдебна практика. Претендираният размер е прекомерно завишен, имайки предвид, че при определянето му следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на инцидента. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат молбата и отговора.
Съдът, като прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните в производството и относими към разрешаване на спора доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства медицинско удостоверение, фиш за спешна медицинска помощ, експертно решение, амб.лист за преглед на пациент, декларация, удостоверение от НОИ, удостоверение от Д „СП“ се установяват твърденията за получени травматични увреждания на ищеца М.И. от падане на 27.08.2018 г. в град Варна, в района на Летен театър при опит същият да премине от едно ниво на терена на друго за да се предвижи с помощно средство – инвалидна количка до главната алея.
От събраните в производството гласни доказателства се установява, че свидетелят Атанасов, който е без родство с ищеца е очевидец на случилото се и същият му е помогнал непосредствено след инцидента на 27.08.2018 год. пред Летния театър, след като видял, как ищецът паднал от стъпалата. Събрали се много хора и се опитвали да помогнат на М., който охкал и пъшкал. След падането той бил във видимо тежко състояние, защото имал наранявания и охлузвания по тялото, на ръката, по лицето и по шията. Свидетелят видял охлузванията и нараняванията по ръцете и по китките, охлузвания имало и по брадата на ищеца. Количката му била разглобена и някои части били счупени. Свидетелят заявява, че на мястото на инцидента нямало указателни табели. Описва мястото, което е при излизане от централния вход на Летния театър вляво за да се излезе на главната алея, която е от „Пантеона“ надолу. След падането на ищеца, свидетелят и група хора се мъчели да го вдигнат и да го сложат на количката. М. се притеснявал за количката, която била счупена и разглобена на части. След инцидента М. повтарял: „Ръцете ми, ръцете ми!“.
Свидетелката Анна Коларова е съпруга на ищеца. Тя разказва, че в деня на инцидента съпругът й се прибрал късно през нощта, след полунощ. По принцип той се придвижва с помощта на ръцете и влачейки се по гръб, тъй като има вроден проблем на долните крайници. Чула чукане на вратата и да я вика: „Ани, Ани стани!“. Тя излязла навън и видяла, че съпругът й има травми по челото и по лицето, охлузвания и както и кръвонасядания по лицето. Не можел да си служи нито с ръцете, нито с краката, а се влачел по гръб. Съпругата му го влачила до леглото и той едвам се качил за да легне. Оплакал се от остро главоболие, бил уплашен, шокиран и неадекватен. Дала му хапчета за да се успокои. След време започнал да се оплаква от болки в ръцете и тя започнала да го маже с лекарства за болката, но не помогнали. Тъй като бил зле и не можел да си движи ръцете, на следващия ден извикали личния лекар, който извършил преглед в дома им. Свидетелката се уплашила много за травмата на главата, но лекарите казали, че травмата на ръцете е по-тежка. След като установил състоянието му, личният лекар изпратил ищеца на снимки и там установили, че има счупване на ръцете и тежка травма. Имал силни болки от раната на главата и на ръцете, не можел да мръдне. Извикали екип на „Спешна помощ“, който го свалил и го носили до болницата. Възстановяването на съпруга й било за период от около 20 дни, но той получил психична травма. Започнал да се плаши от височини. Посещавал психиатър - д-р Аврамова. Сега е по – добре, но преминал терапия срещу този страх. Съпругът й отказал да му поставят гипс защото нямало да може нищо да прави с ръцете си, а те му служат за придвижване. Съпругът й е изключително срамежлив и му било неудобно, че няма да може да се обслужва, притеснява се дори от нея. Сега при студено време усеща болки в ръцете, когато се измори също има болки. Имал изписани лекарства за мазане и за болките. Първите хапчета не му подействали и личния лекар го изпратил на втора снимка. Ортопеда му изписал други хапчета от които имал подобрения.
Ищецът е изслушан в съдебно заседание по реда на чл.8 ГПК и разказва, че съпругата му е с пареза на горните крайници и ако той бъде гипсиран и се обездвижи, ще й бъде трудно да го обслужва, както й било трудно в нощта на инцидента да го приведе от входната врата до леглото. Имало спор с лекаря и затова той подписал декларация, че не желае да му поставят гипс на китките. Поставили му шина. Двамата със съпругата му не работят защото имат 100 % инвалидност. Тя е на „диализа“ и по време на инцидента е била в болницата. Разказва за случая: „Аз тогава не видях естакадата. Ширината на тротоара просто си беше като тротоар. Цвета на стълбите, както каза свидетеля бяха между жълто и оранжево и беше по залез слънце. Маркировката на стълбището беше същата, не се виждаше никаква естакада. Нямало поставен син знак, както има на много места към някои естакади там няма. В новоизградения район в кв. Аспарухово също няма. На някои места има такъв знак, а на някои няма...”.
От заключението на СМЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентн дадено се установява, че по данни от медицинко удостоверение № 873 от 28.08.2018 г. издадено от д-р Д.Демиров ищецът е получил контузия на лявата лакътна става, кръвонасядания в същата област, ожулвания на лицето – дясна скула, централна челна област, гърба на носа. Уточнена диагноза „фрактура на главата на радиуса двустранно”. Към 17,30-18.00 часа в района на летен театър, гр. Варна, предвижвайки се с инвалидна количка по павиран път внезапно пада по стълби, при което получава травми в областта на главата, левия горен крайник. Обективно - в областта на дясната скула, централната челна област, гърба на носа личат три дълбоки червеникави ожулвания с неправилна форма и диаметър около 2-3 см. По задно-страничната повърхност на лявата лакътна става личи мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 4 см. При палпация в тази област се установява значителна болезненост, засилваща се при движение. Не се установяват други травматични увреждания. Заключението на съдебния медик е, че се касае за контузия на лявата лакътна става, кръвонасядане в същата област, ожулвания по лицето. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получение по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От фиш за спешна медицинска помощ, издаден
от ЦСМП - Варна се установява, че при
падането пациентът е контузил двете си
предмишници и лакътни стави. Същият има известна диагноза ДЦП /детска
церебрална парализа/. Диагноза от
падането „Контузио антебрахии
ет кубити билатералис“. Съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 1934/23.09.92 г., гр.Плевен, същият е освидетелстван на 20 г. възраст/ - Първа група инвалидност. Преосвидетелстване. Първа група инвалидност с
чужда помощ.
Пожизнено. Детска церебрална парализа.
Спастична квадрипареза, предимно долна. Конвертиращ страбизъм. Анамнеза-слабост в краката. Обективно - Вътрешен статус - без особености. Неврологично макроцефалия.
Конвертиращ страбизъм. Двустранен нистагъм с вертикалнакомпонента при поглед
надясно. Активните движения в долните крайници се извършват в ограничен обем и
скорост, особено подчертани в двете глезенни стави.
Пасивните движения са в пълен обем при спастицитет...Походка невъзможна дори с
подкрепа. Движи се със специално столче. Хиперкинезиина
главата, непроизволни флексия и ротация. Говор дизартричен TP не контролира. Психика - апсихотичен, емоционално лабилен, сравнително съхранен
интелект. От амб. лист за преглед на
пациент в Спешно отделение - МБАЛ „Света
Анна-Варна"АД № 13267 от 29.08.2018г. се установява, че ищецът е получил фрактура капут радий билатералис без
дислокация. Проведени рентгенографии - 8 броя, гипс за
три седмици, контролни прегледи при ортопед на 7-ми и 14-ти ден. Отказва гипс – подпис.
При извършен преглед от вещото лице в дома на ищеца на 18.04.2019 г. е установено: Анамнеза - Ориентиран е за време, място и личност. Заема принудително седнало положение в леглото. За достъпа до него се грижи съпругата му - тя отваря вратите, помага за намирането на документи и пр. Страда от страбизъм, имал атрофия на зрителния нерв двустранно. През 2008 г. била установена глаукома - допълнително увредила зрението, имал болки в очите. Несистемно лечение за глаукома. Други увреждания - хидроцефалия, кисти на мозъка. Не получава лекарства. Не е имал „припадъци". Не може да се изправя по принцип. Има слабост на лява ръка. Придвижва се с помощта на количка от 2016 г.
По повод на преживяната травма - на 27.08.2018 г около 18-18,30 часа пътувал с автобус 17А /със спускане на рампа/. Трябвало да слезе на ФКЦ, но автобусът изпуснал спирката. Слязъл на сп. „Академията", но поради липса на естакада и натоварено движение избрал този маршрут. Потърсил помощ по пътя от хората. Видял новоизградена градинка с паваж. Не очаквал да има стълби, нито видял знак за инвалиди /син на цвят/. „Плочките на паважа и стълбите се сливаха като цвят, поради което продължих без притеснение. Количката ме поднесе и ме хвърли върху стълбите. За да си предпазя главата , паднах върху ръцете си. Имах ожулвания по врата и носа, насиняване на ръцете. Имах неописуеми болки. Имах пукване на левия лакът и двете китки. „Хората, които се притекоха на помощ искаха да извикат бърза помощ, но аз отказах заради количката". Съзнание не е губил, само „зашеметяване", което продължило около 18 дни., бил много отпаднал”. Болките в левия лакът продължили и след 18 -тия ден , особено при промени във времето. Като цяло качеството му на живот се влошило - станал по-изнервен поради още по-големите ограничения да се движи, както и да помага на съпругата си, която е на хемодиализа. Касае се за пациент със заболяване - крайници - спастицитет при детска церебрална парализа. Активните движения в долните крайници - ограничени по обем и скорост. Движения на горните крайници - намалена хватателна сила на лява ръка, еластично променен мускулен тонус. Конвергентен страбизъм. Психичен статус - ориентиран за време, място и личност Когниция - отг на възрастта и образователния ценз. Диагноза - детска церебрална парализа. Спастична форма. Пареза за долни крайници. Конвергентен страбизъм. Глаукома и атрофия на зрителния нерв като за последните две липсва медицинска документация. Състояние след преживяна травма на лицето, състояние след двустранна фрактура на главата на радиуса без дислокация /08.2018 г./. По данни на Медицинско удостоверение № 873/2018 г, издадено от д-р Д.Демиров, 28.08.2018 г - контузия на лявата лакътна става, кръвонасядане в същата област, ожулвания по лицето - дясна скула, централна челна област, гърба на носа. Уточнена диагноза на 29.08.2018 г. - Фрактура на главата на радиуса двустранно. Уврежданията са травматични - ожулвания на лицевата част на главата и фрактура на главата на радиуса двустранно.Възстановителния процес е свързан с болка и дискомфорт, ден след травмата ожулванията са с ширина 2-3 см., дълбоки, засягащи централната лицева част, основата на носа, дясната скула. Преминават средно за 7-10 дни. Двустранната фрактура на главата на радиуса е травматична увреда, обичайно изискваща гипсова имобилизация за 20 дни, контролно наблюдение на 7 и 14-ти ден, рехабилитация за пълно възстановяване на функцията на ръцете. Двустранното засягане увеличава дискомфорта, болката и функционалния дефицит на ръцете. Предлежащото заболяване детска церебрална парализа също би могла да удължи възстановителния период, както и проведеното „компромисно" по-леко обездвижване /отказал е гипс и са поставени олекотени лонгети на двете ръце от китките до раменете/. От уврежданията ищецът е изпитвал силна болка /висока степен/, за която той съобщава като „неописуема", което е наложило прием на обезболяващи до 18 дни, предписани от личния лекар. Ищецът получава болки и към момента при промяна на времето. М.И. е изпитвал чувство на безпомощност от състоянието в което е /има диагноза ДЦП/. В решение от 1992 г на ТЕЛК /доживотно/ е посочено, че лицето е с тежка степен на двигателни и координационни увреждания, „които го правят негоден за какъвто и да е труд, но и за самообслужване". Ищц не може да се изправя поради вроденото заболяване. Придвижва се с количка /помощно средство от 2016 г. При обезвиждането и на горните крайници за 18 дни поради преживяната травма /на двете ръце, от китките до раменете/ лицето става абсолютно безпомощно при всякакви действия - хранене, хигиена и пр. И зависимо от чужда помощ. Пострадалият е изпитвал физическа болка във висока степен, психически и емоционален дискомфорт, който е свързан с безпомощността. Ищецът е с вродено заболяване детска церебрална парализа, засягаща повече долните крайници и чрез горните и помощни средства се е придвижвало във възможната степен. Той е зависим от тези помощни средства. Заключението не е оспорено от страните.
От заключението на СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и неоспорено от страните се установи, че на мястото на инцидента няма изграден достъпен за хора с увреждания маршрут съгласно изискванията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително на хората с увреждания. Изградената в района архитектурна среда не е съобразена със специфичните изисквания за придвижване с технически средства – инвалидна количка по наклонени повърхности. Наклоните са по-големи от допустимите /Приложения 1, 2, 3, 4 и 5/. Не са спазени елементите за преодоляване на различни нива в урбанизираната територия – стълби и рампи. Качването и слизането по изградените в района стълби от лица, придвижващи се с инвалидна количка не е възможно. Има изградени рампи за преодоляване на различните височини в разликата между нивата на терена, но те не отговарят на изискванията на чл.16 от Наредба № 4. На мястото няма поставени обозначения и сигнализация, позволяващи на човек, придвижващ се с инвалидна количка да се ориентира своевременно за наличието на стълби по маршрута. Изградените на място рампи не отговарят на изискванията на Наредба № 4. Няма изграден маршрут за придвижване на хора с увреждания от автобусна спирка „Академика” и новоизградения парк от Летен театър и до пешеходната зона в Морската градина. При извършения на място оглед на 27.09.2019 г. от вещото лице не е установен обозначен и изграден маршрут, който да отговаря на изискванията на Наредбата на Община Варна и на Наредбата № 4 от 01.07.2009 г. на МРРБ. Не съществуват и изградени алтернативни маршрути за придвижване на хора с увреждания. Съгласно изискването на чл.3 на Наредбата № 4 от 01.07.2009 г. на МРРБ в сградата на Община Варна не е открита на видно място информация за достъпните маршрути, както и не е открита такава на официалната ел.страница на Община Варна. В района на автобусна спирка „Към Академика” и новоизградения парк, находящ се до Летен театър до пешеходната зона в Морската градина няма информационни карти или други обозначения. Към заключението са приложени 6 броя приложения.
При така установеното от фактическа страна съдът извежда следните правни изводи:
Предявеният иск за ангажиране отговорността на ответника Община Варна е такъв с пр.осн.чл.49 ЗЗД.
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи следва да са налице в кумулативност и това са: деяние, изразяващо се в действие или бездействие, неговата противоправност, настъпила вреда и причинна връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника, както и вина на извършителя, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. За да може да бъде реализирана отговорността на възложителя е необходимо вредите да са причинени виновно от лицето, на когото е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.
Съгласно действащите към датата на увреждането на ищеца подзаконови нормативни актове, а именно Наредба № 4 от 01.07.2009 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания и Наредба на Община Варна за изграждане на общодостъпна среда, приета от ОбС Варна на 05.02.2003 г., ответникът Община Варна има вменено задължение да проектира, изпълни и поддържа достъпна среда за населението на територията на общината, включително и за хората с увреждания. От събраните в производството доказателства се установи по безспорен начин, че такова изпълнение на конкретните задължения на общината не е налице. От същите се установи, че за ищеца за настъпили преки вреди, изразяващи се в увреждане на неговото физическо и психическо здраве и същите са причинени пряко от бездействието на ответника, след като същият не е изпълнил предписани му нормативно задължения да извърши определени действия, а именно да проектира, изпълни и поддържа достъпна среда за населението на територията на общината, включително и за хората с увреждания. Установи се, че ищецът не може да си служи с долните крайници поради заболяване, предвижва се с помощно средство, не може да се изправя, има заболяване на очите - глаукома. На мястото на инцидента няма изградена архитектурна среда, която да е съобразена със специфичните изисквания за придвижване с технически средства – инвалидна количка по наклонени повърхности, наклоните са по-големи от допустимите, не са спазени елементите за преодоляване на различни нива в урбанизираната територия – стълби и рампи, а качването и слизането по изградените в района стълби от лица, придвижващи се с инвалидна количка не е възможно. Изградените рампи за преодоляване на различните височини в разликата между нивата на терена не отговарят на изискванията на чл.16 от Наредба № 4 и на мястото няма поставени обозначения и сигнализация, позволяващи на човек, придвижващ се с инвалидна количка да се ориентира за наличието на стълби по маршрута. Липсва изграден маршрут за придвижване на хора с увреждания от автобусна спирка „Академика” и новоизградения парк от Летен театър и до пешеходната зона в Морската градина.
С оглед изложеното съдът намира за доказани елементите на състава на непозволеното увреждане, водещи до извод за основателност на молбата за ангажиране на отговорността на Община Варна за обезщетяване на вредите от незаконосъобразно бездействие на нейните органи.
Съдът, след като съобрази тежестта на претърпените болки и страдания от ищеца, който е пострадало лице, вида и характера на увреждането, намира, че същият е претърпял болки и страдания в изключително висока степен, които продължават и към момента. Следва да се отчете факта, че след инцидента И. е започнал да изпитва страх от височини. При определяне на дължимото обезщетението по справедливост с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, съдът взема предвид степента в която е засегнато физическото и психическото здраве на ищеца предвид неговото общо състояние. В конкретния случай ищецът М.И. е на 47 г. и има 100 % инвалидност с чужда помощ. Придвижва се с акумулаторна количка, която се е повредила при падането. Не е в състояние да се движи посредством долни крайници поради вродено заболяване „детска церебрална парализа”. Може да се придвижва с помощта на горните крайници и влачейки се по гръб. По тази причина пострадалият е зависим изцяло количката и от горните си крайници, а травматичните увреждания именно на тези части на тялото е тежко, дори фатално за него. Пострадалият е зависим изцяло и от помощното средство с което се предвижва – акумулаторна количка, която се е повредила при падането му. Както ищецът, така и съпругта му са с инвалидност 100%, тя е на диализа. Емоционалният дискомфорт и притесненията, които е преживял ищецът от увреждането са в много висока степен, тъй като същите са свързани освен със силни физически болки, така и с чувство за обида, с усещането за малоценност и невъзможност да извършва жизнено необходими ежедневни дейности като придвижване, хранене, поддържане на хигиена, да помага на съпругата си, която също има затруднения поради пареза на горните крайници. Силната степен на емоционалният дискомфорт и притесненията на ищеца произтичат и от обстоятелството, че за него няма кой да се грижи, тъй като той разчита единствено на съпругата си, която поради нейните заболявания не е в състояние да му помага за придвижване, хранене, качване на количката, качване на леглото, придвижване до баня и т.н. за периода на възстановяване. Това притеснение у ищеца е засилено от обстоятелството, че горните му крайници са травмирани, а той си служи само с тях, тъй като не е възможно да използва долните си крайници поради посочените по-горе медицински причини и инвалидност. Емоционалният дискомфорт и силното притеснение е свързано и с чувството, че ищецът не е в състояние да помага на съпругата си, която също има затруднения поради заболяване и инвалидност.
Съдът след като съобрази тежестта на уврежданията на ищеца М.И., претърпените от него болки и страдания, вида и характера на увреждането и отражението върху физическото и психическото здраве на ищеца, определя по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10000 лева, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение в претендирания размер е основателен и следва да се уважи в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което следва обезщетението за неимуществени и имуществени вреди да се присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
По въпроса за разноските:
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът Община Варна следва да заплати в полза на бюджета, по сметка на РС Варна дължимата държавна такса за производството в размер на 400 лева, както и за възнаграждение за вещи лица, което изплатено от бюджета в размер на 453 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М.Г.И. с ЕГН ********** сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на падане на 27.08.2018 г. в района на Летен театър в Морска градина неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания във висока степен, психически и емоционален дискомфорт, чувство на унижение, безпокойство, несигурност и накърняване на достойнството, притеснения, че няма кой да се грижи за него, че не е в състояние да се предвижва и да използва помощно средство – акумулаторна количка за хора с увреждания, че не може да извършва обичайни дейности като хранене, обличане, поддържане на лична хигиена и др., доколкото горните му крайници са травмирани от падането, а му е невъзможно да използва долните крайници поради заболяване и медицински причини, които вреди са настъпили пряко от противоправно бездействие на ответника и неизпълнение на задълженията на общината да осигури достъпна жизнена и архитектурна среда за хора с увреждания в района на Морската градина в град Варна, в близост до автобусна спирка „Академията" и новоизградения парк до Летен театър, чрез изграждането на достъпен маршрут до пешеходната зона в Морската градина, поставянето на указателни табели с обозначение за наличието на такъв, поставянето на сигнализираща маркировка за наличие на изградени стълби (препятствия) и липса на поставена рампа за безопасно и безпрепятствено придвижване на гражданите, ползващи помощни средства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна държавна такса за производството в размер на 400 /четиристотин/ лева и да възстанови изплатено от бюджета възнаграждение за вещи лица в размер на 453 /четиристотин петдесет и три/ лева, на осн.чл.78, ал.6, вр.чл.77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните за обявяването му.
Районен съдия: