Решение по дело №12659/2019 на Софийски градски съд

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, 21.11.2019 год.

   

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Марина Гюрова

 

като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №12659 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 10.09.2019 год. на длъжника Е.А.М., чрез адв. К.Т./надлежно упълномощена/, срещу отказ от 14.08.2019 год. на частен съдебен изпълнител Й.Ц., с рег.№784 на КЧСИ, по изпълнително дело №20137840400147, да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че срещу него през 2013 год. било образувано процесното изпълнително дело, като до момента не били извършени ефективни изпълнителни действия.  С оглед приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, посочените от частния съдебен изпълнител действия не били изпълнителни и не прекъсвали давността. От 2013 год. до 2017 год. били извършвани единствено справки, като нямало искане за извършването на изпълнителни действия. Длъжникът не бил получавал лично молба за опис на движимо имущество. Следователно в този период били изтекли повече от 2 години, в които не било поискано извършването на изпълнително действие. В този смисъл били налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство настъпвало по силата на закона, а съдебният изпълнител можел само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Видно било от данните по изпълнителното дело, че законоустановеният двугодишен срок за настъпване на перемпция не бил изтекъл по отношение на длъжника, тъй като били предприемани изцпълнителни действия, прекъсващи давността, съответно срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 01.03.2013 год. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и запор на банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД. Регулярно по делото частният съдебен изпълнител бил извършвал изпълнителни действия. Взискателят подавал молби по делото за предприемане на проверки, за прилагане на изпълнителни способи и за изпращане на уведомления до длъжника. Тези действия били от естество да прекъснат двугодишния срок. Следователно не било налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но се явява неоснователна, тъй като преди изтичането на законоустановения двугодишен срок взискателят е искал многократно извършването на изпълнителни действия, а и по изпълнителното дело имало множество наложени запори на банкови сметки и трудовото възнаграждение на длъжника.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20137840400147 по описа на частен съдебен изпълнител Й.Ц., с рег.№784 на КЧСИ, е било образувано по молба от 14.02.2013 год. на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ООД, въз основа на изпълнителен лист от 08.02.2013 год., издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №4071/2013 год. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, солидарно срещу длъжниците Е.А.М. и Й.К.Н.за сумата от 948.15 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2013 год. до окончателното изплащане и за сумата от 175 лв. – разноски по делото. С молбата е било поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.М., по отношение на длъжника Й.Н.да бъде извършена справка за трудови правоотношения и данни за работодател и при наличието на такива да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение при съответния работодател, като на частния съдебен изпълнител е възложено на основание чл. 18 ЗЧСИ да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и др., да определи начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описано имущество.

На 07.03.2013 год. на длъжника Е.М. е била връчена покана за доброволно изпълнение.

На 21.02.2013 год. на „Първа инвестиционна банка“ АД е било връчено запорно съобщение, с което е бил наложен запор върху всички сметки на длъжника Е.М..

На 01.03.2013 год. на „А.“ ЕООД е било връчено запорно съобщение, с което е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.М.. С писмо от 20.03.2013 год., получено на 28.03.2013 год., посоченото дружество уведомило частния съдебен изпълнител, че длъжникът не е негов служител от 01.12.2012 год.

На 29.04.2013 год. на „М.“ ООД е било връчено запорно съобщение, с което е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.М.. Видно е от справката на л. 71 от изпълнителното дело, че трудовото правоотношение между посоченото дружество и длъжника е било прекратено на 01.05.2013 год.

На 13.01.2014 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал на длъжника Е.М. да бъдат изпратени напомнителни съобщения.

На 14.09.2015 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал да бъде извършена справка в НОИ за работодател на длъжника Е.М..

На 19.02.2016 год. на „Общинска банка“ АД е било връчено запорно съобщение, с което е бил наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника Е.М..

На 03.11.2016 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал да бъде извършена справка в НОИ за работодател на длъжника Е.М..

На 06.04.2017 год. частният съдебен изпълнител е насрочил опис на движими вещи на Е.М. на 10.05.2017 год., който не е бил проведен поради неуведомяването на длъжника.

На 15.08.2017 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.М., получавано от „ЛСФК Секюрити“ ООД. На 28.09.2017 год. на посоченото дружество било връчено запорно съобщение, с което е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Е.М.. На 15.01.2018 год. на „ЛСФК Секюрити“ ООД било връчено напомнително съобщение.

На 11.10.2017 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал да бъде извършен опис на движимо имущество на длъжника Е.М..

На 16.01.2018 год. частният съдебен изпълнител насрочил опис на движими вещи на Е.М. на 01.03.2018 год., който не бил проведен поради неуведомяването на длъжника.

На 04.09.2018 год. взискателят подал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал да бъдат изискани справки относно банковите сметки на двамата длъжници и при наличието на такива да бъде наложен запор.

На 14.02.2019 год. на „З. р. БГ“ ЕООД е било връчено запорно съобщение, с което е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.М..

На 13.08.2019 год. длъжникът Е.А.М. е подал молба до частния съдебен изпълнител, с която е поискал прекратяване на изпълнителното производство поради това, че взискателят не е предприел извършването на надлежни изпълнителни действия в рамките на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител от 14.08.2019 год. искането е било оставено без уважение /като липсват данни за съобщаването му на длъжника/.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата да го преустанови.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането – чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

В приложение на задължителните разяснения, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение и предвид данните по процесното изпълнително дело, СГС приема, че в разглеждания случай е налице поддържаното от длъжника Е.А.М. основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в продължение на две години, считано от 29.04.2013 год. – когато е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /запорно съобщение до „М.“ ООД/, до 29.04.2015 год. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, нито частният съдебен изпълнител е предприел по своя инициатива такива предвид извършеното от взискателя възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Молбата на взискателя от 13.01.2014 год., с която е поискал изпращането на напомнително писмо до длъжника, по принцип не ми могла да прекъсне двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с оглед изложеното вече по-горе, а подадените впоследствие от него молби /първата от които на 14.09.2015 год./, както и извършените изпълнителни действия – след изтичането на двугодишния срок, не са породили правно действие, тъй като изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона – на 30.04.2015 год., т.е. същото не е било висящо и по него процесуални действия както от страните, така и от частния съдебен изпълнител не би следвало да са извършват.

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като бъде прогласено настъпилото по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника Е.А.М. /на 30.04.2015 год./.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

 

 

                              Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника Е.А.М. постановлението от 14.08.2019 год. на частен съдебен изпълнител Й.Ц., с рег.№784 на КЧСИ, с което е отказано прекратяването на производството по изпълнително дело №20137840400147 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

ПРОГЛАСЯВА настъпилото по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване на производството по изпълнително дело №20137840400147 по описа на частен съдебен изпълнител Й.Ц., с рег.№784 на КЧСИ, в частта му по отношение на длъжника Е.А.М. /на 30.04.2015 год./.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

                           

ЧЛЕНОВЕ: 1/                                 

                                                                            

 

 

2/