Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 08.10.2021 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 1960/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 159, ал. 1 ЗЕС и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Б.т.к.“ ЕАД твърди, че между него и ответника в качеството им на оператори на обществени електронни съобщителни мрежи били сключени четири договора – два за взаимно свързване и два за терминиране на международни повиквания, съответно от 09.06.2014 г. и от 03.07.2014 г. Договорите били съобразени с решенията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от 2012 г. и 2013 г., които въвеждали задължение за ищеца да прилага предварително определени от КРС цени при терминиране на трафик, генериран извън ЕС и ЕИЗ. С Решение № 356/23.06.2016 г. и с Решение № 357/23.06.2016 г. КРС отменила регулацията на тези цени и задължила ищеца в 14-дневен срок да публикува на интернет страницата си актуализирани ценови условия за предлагане на горепосочената услуга. Ищецът публикувал надлежно новите цени, приложими за терминиране на трафик с произход извън ЕС и ЕИЗ, и според него по този начин те станали част от приложимите по процесните договори условия, считано от 07.07.2016 г. (с изтичане на указания от КРС 14-дневен срок), без да било необходимо изричното им приемане от насрещната страна. За изменените цени ответникът бил уведомен по електронна поща на 29.06.2016 г., а с писмо от 08.07.2016 г. ищецът му изпратил и проекти на допълнителните споразумения към договорите, отразяващи измененията на цените. В отговор ответникът обаче заявил, че от решенията на КРС следвало единствено задължение за предоговаряне на цените, но не и автоматичната им приложимост, и макар че осчетоводил процесните фактури, отказал да заплати увеличената част от възнаграждението, дължимо за терминиране на трафик за периода август-септември 2016 г. в общ размер от 91 971,19 лв. съгласно фактури № № 62160719/2016, 6210718/2016, 62161324/2016 и 62161325/2016. Поради изложеното ищецът претендира заплащането му, както и лихва за забава в размер от 26 793,93 лв., начислена от падежа по всяка от четирите фактури до 25.09.2019 г. Претендира също законна лихва от предявяване на исковете до погасяването, както и разноски. Възразява за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „П.Н.И.“ СРЛ оспорва исковете. Твърди, че регулаторният орган КРС имал правомощие да налага или отменя специфични задължения на предприятия със значително въздействие върху пазара, каквито били и наложените с решенията на КРС от 2012 г. и 2013 г. ценови ограничения. Решенията на КРС обаче не предоставяли възможност на ищеца за едностранно и незабавно налагане на нови цени, което важало и за решенията от 2016 г., на които се позовавал ищецът. Нещо повече, с тези решения не се поставяли нови ценови ограничения на международните повиквания, а напротив – наложените такива с предходните решения отпаднали и регулацията се запазила само по отношение на терминирането на национални повиквания с произход България или ЕС/ЕИЗ. Били продължени и действалите до момента специфични задължения за равнопоставеност и прозначност, които единствено задължавали ищеца да предлага еднакви цени за сходни условия и да ги обявява публично, но не му предоставяли правомощие да ги налага едностранно, без договаряне с насрещната страна. Ето защо цените, обявени от ищеца въз основа на решенията на КРС от 2016 г., не били приложими към процесните договори от сочената от ищеца дата, а едва след приемането им от ответника в хода на договаряне на изменението на договорите. Поради изложеното ответникът оспорил стойността на издадените от ищеца фактури за процесния период в частта, с която цените са увеличени, като заплатил само стойността, определена по досега действалите цени. Ответникът твърди също, че извършил плащане по фактура № 62161324/2016 г. в размер от 385,83 лв., както и че от претендираната главница по фактура № 62160719/2016 г. следвало да бъде приспадната сумата от 385,01 лв., за която ищецът издал кредитно известие. Въз основа на всичко изложено моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 159, ал. 1 ЗЕС.
Предявените искове са за заплащане на непогасената част от дължимото възнаграждение за услуги, предоставени по силата на договори за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи и за терминиране на международни повиквания.
Безспорно е, че между страните са съществували облигационни отношения по силата на четири договора, както следва: договор за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи от 09.06.2014 г. и договор за терминиране на международни повиквания от същата дата, договор за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи от 03.07.2014 г. и договор за терминиране на международни повиквания от същата дата.
С договорите за взаимно свързване страните са договорили да осъществяват взаимно физическо и логическо свързване на своите мрежи срещу цена, определена в приложения към договорите (Приложение № 3 за договора от 09.06.2014 г. и Приложение № 8 за договора от 03.07.2014 г.), а с договорите за терминиране ищецът се задължил да предоставя на ответника услугата „терминиране на международни повиквания“ в точки съгласно договорите за взаимно свързване срещу определена в договорите цена.
Процесните договори са били съобразени с постановените към момента на сключването им решения на КРС, както следва: решение № 1361 и решение № 1362 от 31.05.2012 г., съответно решение № 134 и решение № 135 от 14.02.2013 г., постановени на основание чл. 160 ЗЕС. С решение № 1362/2012 г. КРС е наложила, продължила и изменила действието на специфични задължения на предприятията със значително въздействие върху пазара, сред които и ищецът, като например задължения за достъп, за прозрачност (чл. 2.3.1) и за равнопоставеност (чл. 3.3), установила е прилагането на разходоориентирани цени за терминиране, а до определянето им от оператора КРС е наложила конкретни ценови ограничения (чл. 4.3). С решение № 134/2013 г. също са били определени разходоориентирани цени – за генериране и за терминиране на повиквания.
На 23.06.2016 г. са приети решение № 356 и решение № 357 на КРС. С решение № 356/2016 г. са продължени вече установените с предходните решения задължения за достъп, за прозрачност и равнопоставеност. Прилагането на разходоориентираните цени е продължено само по отношение на национални повиквания и повиквания с произход държави от ЕС/ЕИЗ (чл. V.6.4), а по отношение на повиквания с произход държави извън ЕС/ЕИЗ и повиквания без идентификация на линията на викащия е определено да се прилагат свободно установени от оператора цени, които да бъдат публикувани от него на интернет-страницата му (чл. V.6.5). Отменени са останалите специфични задължения, наложени на ищеца с решение № 1361/2012 г., които не са продължени/изменени с решение № 356/2016 г. С т. V.2.3. от решение № 357/23.06.2016 г. също е вменено задължение за ищеца да публикува и актуализира на официалната си интернет страница информация за цените на предлаганите от него услуги, вкл. за терминиране на повиквания с произход държави извън ЕС/ЕИС, като е определен 14-дневен срок за изпълнение на това задължение. Съгласно чл. V.5.4. по отношение на повиквания с произход държави извън ЕС/ЕИЗ и повиквания без идентификация на викащия задължените предприятия следва да прилагат публикуваните по горепосочения начин цени.
С електронно писмо от 29.06.2016 г. ищецът е уведомил ответника, че считано от 07.07.2016 г. ще прилага посочените в писмото цени за терминиране на повиквания с произход страни от и извън ЕС/ЕИЗ, а на 08.07.2016 г. му е изпратил проекти на допълнителни споразумения за изменение на процесните договори, вкл. относно начина на актуализиране на цените. Според предложените от ищеца проекти страните следва да публикуват на интернет страниците си новите ценови условия и да уведомяват насрещната страна със седемдневно предизвестие.
В отговор от 21.07.2016 г. ответникът е заявил, че не приема посочената в допълнителните споразумения клауза за едностранно изменение на цените, което да действа след публикуването им в сайта на оператора, и че счита за необходимо промяната в цената да се извършва чрез допълнителни споразумения. Изпратени са и последващи писма – така с писмо от 19.08.2016 г. ответникът настоява за постигане на писмени споразумения, едва с подписването на които и с реализиране на предвидения в тях механизъм за изменение на цените (вкл. по-дълъг срок на уведомлението за промяна) да настъпи съответната актуализация; с писмо от 16.09.2016 г. е възразено срещу размера на цените, определени за август 2016 г., като отново е изложено съображението, че липсва договорено право за едностранно изменение на тези цени; на 17.10.2016 г. идентично възражение е заявено за цените, фактурирани за септември 2016 г.; на 20.02.2017 г. е изпратено писмо, с което се оспорва дължимостта на фактурираното увеличение по процесните фактури, като са изложени съображения срещу едностранното увеличение без предоставяне на достатъчен срок за предизвестие, който да позволи на ответника на свой ред да преговори ценовите условия със своите съконтрахенти. Изпращани са и електронни писма, с които се възразява срещу размера на фактурираните цени за всеки съответен месец. Същевременно ответникът е извършил плащане на тази част от фактурираните цени, която е изчислена съобразно договорените до момента цени (установени при условията на определените от регулаторния орган ценови ограничения).
При тези факти спорен е въпросът дали увеличението на цените, фактурирано от ищеца за процесния период, обвързва ответника. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 159, ал. 1 ЗЕС операторите свободно договарят достъп и взаимно свързване чрез подписване на писмени договори. Това означава, че облигационните отношения, при които се извършват процесните услуги, по принцип са основани на свободата на договаряне – дали, с кого и при какви условия да бъде сключен договор. От това правило има изключение – договорната свобода може да е ограничена, ако от регулаторния орган на основание чл. 159, ал. 2 ЗЕС са наложени специфични ограничения/задължения във връзка със сключването и съдържанието на договорите.
Изложеното сочи, че всяко ограничение на договорната свобода и всяко отклонение от общите принципи на облигационните отношения може да бъде приложено в процесните договори само ако следва от изрична разпоредба на закона или от изрично предписание на регулаторния орган, комуто законът делегира правото да налага ограничителни мерки. И обратно – ако не е законово предписано отклонение от общите принципи на облигационните отношения или ако не е въведено ограничение на договорната свобода, то страните по договорите за взаимно свързване и терминиране са обвързани от поетите по пътя на свободното догаваряне права и задължения и за тях те имат силата на закон и могат да бъдат изменени само по взаимно съгласие на страните (чл. 20а ЗЗД).
В настоящия случай в процесните договори не е уредена възможността за едностранното им изменение, вкл. относно размера на дължимата цена, а напротив – предвидено е промяната да се извършва „единствено на база подписване на изричен анекс“ (чл. 28.3 от договора за взаимно свързване от 09.06.2014 г. и чл. 28.4 от договора за взаимно свързване от 03.07.2014 г., които разпоредби се прилагат и към договорите за терминиране с оглед препращането в чл. 25, ал. 3 от договора за терминиране от 09.06.2014 г., съответно чл. 18, ал. 3 от договора за терминиране от 03.07.2014 г.).
Същевременно от съдържанието на обсъдените по-горе решения не може да се заключи, че правомощие за едностранно изменение на договорите е въведено и от регулативния орган. Както беше посочено, с решенията на КРС от 2016 г. се продължават действалите и преди това специфични задължения за прозрачност и за равнопоставеност, но в тяхното съдържание не се включва правомощието за оператора да определя едностранно чрез обявяване на сайта си цена, която да е приложима считано от обявяването й. Напротив, съгласно чл. 167, ал. 1 ЗЕС задължението за осигуряване на прозрачност е свързано с „публикуване на определена информация, като: финансови отчети, цени, технически спецификации, характеристики на мрежата и очакваното им развитие, както и условия и ред за предоставяне и използване, включително всички условия, които променят достъпа или използването на услуги и приложения, по-конкретно миграцията от съществуващата инфраструктура.“ Видно е, че законодателят свързва задължението за прозрачност единствено с публично обявяване на условията, при които се предлага услугата, но не придава обвързващо действие на оповестяването спрямо насрещната страна.
Съгласно чл. 168 ЗЕС пък задължението за осигуряване на равнопоставеност „гарантира, че задълженото предприятие прилага равностойни условия при равностойни обстоятелства, както и предоставя услуги и информация на други предприятия, предоставящи еквивалентни електронни съобщителни услуги, при същите условия и със същото качество, както и за собствените си поделения, дъщерни дружества или партньори“. Следователно и това специфично задължение не включва в съдържанието си правомощие за едностранно изменение на вече сключени договори. Адресат на това задължение е операторът на услугата (но не и неговият съконтрахент), който е длъжен да осигури предлагането на услугата при равностойни условия, като предоговори съществуващите облигационни отношения по идентичен начин, приложим и към договорите, сключвани в бъдеще. Не следва обаче нито от закона, нито от решението на регулаторния орган поддържаната от ищеца теза, че за да бъде изпълнено изискването за равнопоставеност, операторът следва да може едностранно да наложи промяна на цените – напротив, задължението за равнопоставеност означава единствено, че операторът няма право да предлага услугата, докато не предоговори равнопоставени условия с всички свои съконтрахенти. Този извод важи особено за случаите, в които увеличението на цената е свободно определено от едната страна по договора, както е в настоящия случай, а не е държавно определено (както е било с решенията на КРС от 2012 г. и 2013 г.). При свободно определяне на размера на цената няма никакво съмнение, че спрямо насрещната страна ще важат общите принципи на облигационното право относно приемане на отправеното предложение.
В обобщение може да се заключи, че не се установява нито в процесните договори, нито в закона и в предписанията на административния орган да съществува разпоредба, от която да произтича правото на ищеца за едностранно изменение на ценовите условия. Поради това трябва да се изследва въпросът постигнато ли е по взаимно съгласие изменение на тези условия, вкл. изразено конклудентно.
Както беше посочено, с електронно писмо от 29.06.2016 г. ищецът е уведомил ответника за това, че считано от 07.07.2016 г. ще прилага посочените в писмото цени за терминиране. Следват поредица от отговори от страна на ответника, с които се възразява срещу прилагането на тези цени от посочената от ищеца дата (т.е. оспорва се приложимостта на новите цени за месеците, за които е заявено оспорването, а не е налице „частично оспорване единствено относно датата“ и „принципно приемане на цената“, както твърди ищецът). Налице е следователно противопоставяне на предложението, а не негово конклудентно приемане.
Възражението на ищеца, че противопоставянето не е извършено незабавно (или „веднага“ по смисъла на чл. 292 ТЗ) и поради това предложението се явявало прието, е неоснователно. От хронологията на разменената между страните кореспонденция може да се установи, че ответникът се е противопоставил веднага, след като му е било отправено надлежно предложение за изменение на договорите чрез изпращане на допълнителни споразумения за тяхното анексиране, както и незабавно след получаване на фактури за съответния фактуриран период с увеличена цена. Действително, липсва незабавен отговор на писмото от 29.06.2016 г., но това не би могло да доведе до последицата „конклудентно сключване на анекс за изменение на договора“, тъй като писмото, с което се посочват на актуализирани цени, има единствено характер на уведомление по чл. 28.2. от договорите за взаимно свързване - то се изпраща от едната страна до другата с цел сключване на анекс при настъпване на някое от посочените в разпоредбата обстоятелства, вкл. „настъпване на промяна (принудително действие от страна на регулаторен орган), която засяга или съществува основателно очакване да засегне съществено търговските или техническите параметри на договора (чл. 28.2.4). Ето защо за ответника не е съществувало задължение да се противопостави незабавно на предложението под страх от пораждане на неговата обвързваща сила.
Неоснователно е възражението на ищеца, че приемането на услугата без възражение съставлява конклудентно съгласие с изменението на цените. В процесния случай страните са били обвързани от действащи договори и престирането, съответно приемането на престацията е извършено именно въз основа на тази обвързаност и при нейните условия. Нещо повече – ищецът е продължил да предоставя услугата въпреки категоричното противопоставяне на ответника за заплащането й на увеличена цена, с което действие той също е заявил воля да изпълнява сключените договори.
Разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ТЗ, на която се позовава ищецът, е неприложима, тъй като в настоящия случай не е налице съгласие, облечено в ненадлежна форма, а липса на постигнато съгласие.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 298 ТЗ, която регулира обвързаността на насрещната страна от установени отнапред общи условия, но не може да намери приложение при изменение на вече сключен договор, когато при сключването му не е използван институтът на общите условия. Отделно от това, новите ценови условия на ищеца са били оспорени от ответника по смисъла на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Останалите разпоредби, сочени от ищеца – чл. 291 ТЗ, чл. 299 ТЗ, нямат никаква приложимост към процесните отношения, тъй като хипотезисите им включват факти, различни от предмета на настоящото дело.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че исковете за заплащане на възнаграждение, формирано от увеличение на цените по процесните договори, обявено едностранно от ищеца, са неоснователни.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Съдът формира извод за неоснователност на главните вземания, поради което исковете за акцесорните следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокат. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер от 8 149,93 лв. е основателно – касае се за спор без фактическа сложност, основан единствено на правни съображения относно тълкуването на договорите и приложимото за тях право; делото е обявено за решаване в първото съдебно заседание и без събиране на никакви доказателства освен писмените, представени в хода на размяната на книжа. Ето защо, като съобрази, че минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. възлиза на 3 905 лв., съдът намира, че процесното възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 6 000 лв. Присъждането на възнаграждение под този размер не би отчело спецификите на казуса от гледна точка на специализираната правна рамка, в която се развиват отношенията на страните и чието тълкуване е предмет на специфичен анализ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу „П.Н.И.“ СРЛ, вписано в ТР на Република Румъния с № ********искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 159, ал. 1 ЗЕС и чл. 86 ЗЗД за сумата от 91 971,19 лв., представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение по договор за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи от 09.06.2014 г., договор за терминиране на международни повиквания от 09.06.2014 г., договор за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи от 03.07.2014 г. и договор за терминиране на международни повиквания от 03.07.2014 г. съгласно фактури № № 62160719/2016, 6210718/2016, 62161324/2016 и 62161325/2016, както и за сумата от 26 793,93 лв., представляваща лихва за забава, считано от падежа по всяка от четирите фактури до 25.09.2019 г.
ОСЪЖДА „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на „П.Н.И.“ СРЛ, вписано в ТР на Република Румъния с № ********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6 000 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: