№ 19684
гр. С. 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110145116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са исковете с правно основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10
ЗУЕС. Ищците – етажните собственици в Е.с. намираща се в гр. С. ж.к. „Л.“, бл. № вх,
представлявана от управителя „Н.в.“ ООД, твърдят, че ответниците – С. Т. П. – Д. и К. Д., са
собственици на самостоятелен обект – ап., намиращ се в гр. С. ж.к. „Л.“, бл. № вх, поради
което имат качеството на етажен собственик в процесната ЕС. Сочат, че въз основа на
решения на общото събрание на ЕС, обективирани в протоколи от 14.05.2018 г. и 19.04.2021
г., ответниците дължат заплащането при условията на разделна отговорност при квоти от по
½ част на следните суми: 170 лв., представляващи разходи за поддръжка и управление за
периода от 01.08.2019 г. до 31.07.2022 г.; 90 лв. – разходи за поддръжка и управление за
професионален домоуправител за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г.; 73,05 лв.,
представляваща вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до
31.07.2022 г. вкл. Поради което предявяват настоящите искове за осъждане на всеки от
ответниците да заплати по ½ част от процесните суми, заедно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2022 г., до окончателното плащане.
Ответниците - С. Т. П. – Д. и К. Д., оспорват предявените искове. Не се оспорва
обстоятелството, че същите са били собственици на имота до 25.07.2022 г., след която дата
ответниците са продали апартамента на трето за спора лице. Твърдят, че не дължат
заплащане на разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата, доколкото
същите не са пребивавали в имота повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Признават исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 73,05 лв.,
представляваща вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до
01.08.2022 г., като твърдят, че с преводни нареждания по банкова сметка на „Н.в.“ ООД са
заплатили сумата в размер на 100 лв. Ето защо се моли за отхвърляне на предявените
искове.
В срока за произнасяне по същество на делото съдът е констатирал, че от ищеца е
депозирана молба с вх. номер 64559/08.2023 г., с която ищецът оттегля част от предявените
искове.
С определение от 26.04.2023 г. е отменил хода по същество на делото и е дал
указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. С молба с вх. №
145898/25.05.2023 г., ищецът е уточнил, че оттегля исковата претенция спрямо ответниците
за сума в общ размер 105 лева – дължими от ответниците в условие на разделна отговорност
по ½ всеки от тях (по 52,50 лева) и предствляваща дължими суми за поддръжка и
1
управление за периода от 01.08.2019 г. до 31.04.2021 г., гласувани на ОС, проведено на
14.05.2015 г. Заявил е, че поддържа исковата претенция в останалата част. Препис от
молбата е връчен на ответните страни и в указания от съда срок същите не са изразили
становище.
Исковата претенция се поддържа за сумата от 65 лева – такса за професионален
домоуправител за периода 01.08.2019 г. до 01.08.2022 г., сумата от 90 лева – разходи за
поддръжка и управление за периода 01.05.2021 г. -01.08.2022 г. и 73,05 лв., представляваща
вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 01.08.2022 г.Признава
се извършеното плане от ответниците в размер на 100 лева.
С определение № 24479/12.07.2023 г. съдът прекратил производството по гр.д. №
45116/2022 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 36 състав, в частта, в която е
предявен осъдителен иск о т етажните собственици в Е.с. намираща се в гр. С. ж.к. „Л.“, бл.
№ вх, представлявана от управителя „Н.в.“ ООД, против ответниците – С. Т. П. – Д. и К. Д.
за осъждане на ответниците да заплатят разходи за поддръжка и управление над сумата от
65 лева до пълния предявен размер от 170 лева и за периода от 01.08.2019 г. до 31.04.2021 г.
, гласувани на ОС, проведено на 14.05.2015 г., поради оттегляне на предявения иск в тази
част. Определението е влязло в законна сила.
С оглед изложеното, в настощото производство от ищеца се претендира осъждане на
всеки от ответниците да заплати по ½ част от следните суми: сумата от 65 лева – такса за
професионален домоуправител за периода 01.08.2019 г. до 31.07.2022 г. вкл., сумата от 90
лева – разходи за поддръжка и управление за периода 01.05.2021 г. -31.07.2022 г.вкл. и 73,05
лв., представляваща вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до
31.07.2022 г. вкл.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са исковете с правно основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10
ЗУЕС.
За основателност на предявените искове в тежест на ищците е да докажат: наличие на
взети валидни решения на общото събрание на етажната собственост за парични вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“, разходи за поддръжка и управление на общите части, както и
размерът на частта от разходите, дължима от ответника.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства включени в предмета на спорното материално право:
че ответниците са били собственици на процесния имот до 25.07.2022 г. и че в хода на
производство (на 21.11.2022 г.) същите са заплатили сума в общ размер от 100 лева (по
50 лева всеки от тях). Признават задължението си в размер на 73,05 лева - вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 01.08.2022 г.
От представения по делото Протокол от Общо събрание на ЕС от 19.04.2021 г., т. 3 се
установява, че са приети месечни режийни разходи да бъдат в размер на 6 лева, а за
апартаментите находящи се на ет. 1 и 2 по 3 лева на живущ. Таксата за професионален
домоуправител е определна да се дължи отделно за всеки апартамент по равно. Прието е за
фонд „Ремонт и обновяване да се събира сума от 135 лева месечно, която да бъде
разпределена съобрано процента иделани части. Съгл. т. 1 от протокола за апартамент № 60
са определени иделани част в размер на 3,61 ℅.
От представения по делото Протокол от Общо събрание на ЕС от 14.05.2018 г.. т. 1 се
установява, че са приети месечни вноски към фонд „Текущи разходи“ по 5 лева за всеки
обитател от първи и втори етаж и по 7 лева за всички обитатели, които ползват асансьор.
Определени са месечни вноски към фонд „Професионален домоуправител“ в размер на 5
лева за самостоятелен обект.
Посочените решения се оспорат от ответниците с твърдение, че последните не са
присъствали на проведните общи събрания. Твърди се също, че не се дължи заплащане на
разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата, доколкото същите не са
пребивавали в имота повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
По силата на чл.6, т.8, 9 и 10 от ЗУЕС, собствениците в сгради в режим на етажна
2
собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната
собственост; да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване
на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части; да
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Общото събрание е орган на управление на етажната собственост. Съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в
определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-
дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7. Когато собственик, ползвател или
обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет
(управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален кодекс. Към заявлението се прилага препис
от решението на общото събрание.
За да се приеме за валидно възникнало вземането на ищеца против ответника-етажен
собственик, в конкретиката на казуса нужно е да бъдат доказани от ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, следните факти: ответника да е собственик на имот в етажната
собственост; да е налице валидно взето решение на Общото събрание на етажната
собственост за заплащане на разходи за поддържане на общите части – чл.48 ал.8
ЗУЕС, разходи за необходим ремонт по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗУЕС – чл.48, ал. 3
ЗУЕС и разходи за извършване на подобрения - полезни разноски; размерът на дължимите
вноски и периодът, за който се дължи плащането им. Ответникът следва да докаже своите
правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи възражения, включително
плащане.
Задължението за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост произтича от закона - съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС - за
поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в
правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. Правомощията в тази
насока на общото събрание са уредени с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.5 от ЗУЕС, съгласно
която “ОС...определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата.”. Съгл. Чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Решението за това е влязло в
сила, като неоспорено от ответника по надлежния ред по чл.40 от ЗУЕС.
Съгласно чл.48, ал.1 от ЗУЕС, ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство
на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на
общото събрание на собствениците, а според чл.48, ал.3 от ЗУЕС разходите за ремонт,
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение
на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата. Дори обаче разпределянето да е в противоречие с нормата на чл.48, ал.3
ЗУЕС, тези правила са диспозитивни и с решение на ОС могат да бъдат определени други
размери на дължимите от собствениците вноски, в какъвто смисъл е и решението на ОС на
ЕС в случая общото събрание на етажната собственост, с необходимото мнозинство е взело
решение за разпределянето на разходите по равно между собствениците, с което решение
ответникът е длъжен да се съобрази.
Съдът проверява в това производство дали действително е взето такова решение,
дали има за предмет такова парично вземане, дали лицето, от което се търси, е негов
адресат, дали изпълнението му е свързано с отлагателно условие и дали са настъпили
някакви правоизменящи, правопогасяващи или правоизключващи факти.
По въпроса за характера на решенията на ОС на ЕС е постановено Решение № 39 от
19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г., I ГО, ГК. Съгласно даденото в него разрешение,
решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана
група лица, насочени към постигане на обща цел. Налице е специална уредба относно
процедурата за вземане на тези решения /ЗС, ЗУЕС/, спазването на която е основание за
действителността на решенията. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност
на решенията на ОС на ЕС, които по правната си същност не са сделки и за тях не намира
приложение ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС
и ЗУЕС, а не от ЗЗД. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове
3
всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаване на решението, извършено по реда
за уведомяването за събранието – чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Извън определения от закона срок не
може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Дадено
е разрешение, че тук е неприложим принципа нищожност да се установява без срок.
Съгласно така даденото разрешение, съдебният състав приема, че по възраженията за
нищожност и незаконосъобразност се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл.40,
ал.2 от ЗУЕС, т.е. само в срока по този текст може да се иска отмяна на решенията на
етажната собственост, независимо от това дали се твърди нищожност или
незаконосъобразност. По тези съображения възраженията за нищожност и
незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС, включително и в частта за
определяне на дължимите месечни вноски за управлението и поддържането на ЕС, са
недопустими предвид уредения специален ред и срок за оспорването им.
С оглед на това съдът намира, че законосъобразността на взетите решения на общото
събрание на етажната собственост е извън предмета на настоящото производство. Срокът
по чл.40 от ЗУЕС е преклузивен и пропускът му погасява правото на иск за оспорване
решенията на общото събрание, следователно собствениците са длъжни да ги изпълняват по
реда на чл.38 от ЗУЕС, като в противен случай би се обезсмислила нормативно установената
процедура за атакуване на акта пред съда.
Съдът приема за неоснователно и възражението за отпадане на задължението за
плащане поради факта, че отделните обекти не са ползвани през целия период от една
година. Съгласно чл. 51, ал. 3 ЗУЕС общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от
идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който
отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на
отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За отсъствието се
уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят). По делото не са
ангажирани доказателства за подобно уведомяване, респ. за взето решение на общото
събрание. Това изключва приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, която предвижда
че не се заплащат разходите от собственик, който пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
С оглед извършената продажба на апартамент № 60 на 25.07.2022 г., следва че за
периода 25.07.2022 г. 31.07.2022 г. вкл. не съществува валидно вземане на ищеца срещу
ответника в тази част. Задължението за поддръжка и управление за периода 01.07.2022 г. –
31.07.2022 г. е в размер на 6 лева, а фонд ремонт и обновяване е в размер на 4,87 лева, фонд
професионален домоуправител в размер на 5 лева, като претенидараната от ищеца сума в
размер на 65 лева за поддръжка и управление следва да бъде намалена със сумата от 1,35
лева (5 дни по 0,19 лева), а тази за професионален домоуправител да бъде намалена със
сумата от 0,80 лева (5 дни по 0,16 лева). Задължението за фонд ремонт и обновяване се
признава от ответниците.
С оглед изложеното за основателни съдът намира следните предявени от ищеца
претенции: за сумата от 64,20 лева – такса за професионален домоуправител за периода
01.08.2019 г. до 24.07.2022 г. вкл., сумата от 88,65 лева – разходи за поддръжка и управление
за периода 01.05.2021 г. - 24.07.2022 г.вкл. и 73,05 лв., представляваща вноски за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г. вкл.
Безспорно установено по делото е, че от страна на ответниците е заплатена на
21.11.2022 г. сума в общ размер от 100 лева (по 50 лева от всеки от тях). Постъпилата сума в
общ размер от 100 лева не е достатъчна да покрие размерът на цялото вземане на ищеца
предмет на рзглеждане в настощото прооизводство. С депозираният отговор същите
признават дължимост на сумата от 73,05 лв., представляваща вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г. вкл. и заявяват, че с извършеното
плащане погасяват нея. С оглед изложенто, съдът счита, че претенцията в размер на 73,05
лева е погасена чрез извършено в хода на процеса плащане и следва да бъде отхвърлена. С
остатъкът в размер на 26,95 лева не е заявено изрично от ответниците кои задължения се
погасяват. Поради това, че претендираното вземане е парично и се състои от главници, то за
погасяването следва да намерят приложение правилата на чл.76 ЗЗД в следния ред: погасява
се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а
след него следващото по възникване задължение; ако задълженията са еднакво
4
обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в
реда по чл.76, ал.2 ЗЗД (в който смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по
тълк. д. № 3 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК).
Следователно, първо следва да се погаси главницата за сумата 88,65 лева – разходи за
поддръжка и управление за периода 01.05.2021 г. - 24.07.2022 г.вкл. Поради което
незплатена остава част от главница за разходи за поддръжка и управление в размер на 61,70
лева за периода 01.05.2021 г. - 24.07.2022 г.вкл. и сумата от 64,20 лева – такса за
професионален домоуправител за периода 01.08.2019 г. до 24.07.2022 г. вкл.
Доказа се по делото и че ответниците са собственици на процесния обект до
25.07.2022 г., поради което са обвързани с взетите решения и тъй като не са ги изпълнили
доброволно в определения от правната норма срок, за ищеца е възникнало правото да се
ползва от принудителния механизъм за събирането им.
Доколкото ответниците не са ангажирали доказателства за погасяване на
задълженията си в цялост във връзка с управлението и поддържането на ЕС, то предявените
искове се явяват частично основателни в посочените размери.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за заплатена държавна такса в размер от 100 лева и е заплатил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева. Съдът при определяне на рзноските
съобрази, че част от претенциите са оттеглени по реда на чл. 232 ГПК, както и размерът на
уважената част от тях. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 271,31 лева. Ответниците не са претендирали разноски и присъждане на такива не се
следва.
Мотивиран от така изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. П.-Д., ЕГН ********** и К. Д., Л.Н.№ двамата с адрес: гр. С. жк. Л.,
ул. „Б.П.а“, бл вх, ет ап. да заплатят разделно (по 1/2 всеки от тях) на е. с. на Е.с. находяща
се в гр. С. жк. Л., бл вх, ет представлявана от „Н.в.“ ООД следните суми: сумата от 64,20
лева – такса за професионален домоуправител за периода 01.08.2019 г. до 24.07.2022 г. вкл.
и сумата от 61,70 лева – разходи за поддръжка и управление за периода 01.05.2021 г. -
24.07.2022 г.вкл., дължими съгласно Протокол от проведено Общо събрание от 19.04.2021 г.
и от 14.05.2018 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковтата
молба– 19.08.2022 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ искът за такса за
професионален домоуправител за разликата над 64,20 лева до пълния предявен размер от
65,00 лева и за периода от 25.07.2022 г. до 31.07.2022 г., искът за разходи за поддръжка и
управление за разликата над 61,70 лева до пълния предявен размер от 90,00 лева и за
периода 25.07.2022 г. 31.07.2022 г. и искът за сумата от 73,05 лв., представляваща вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г. вкл. като
неоснователни и погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Т. П.-Д., ЕГН ********** и К. Д., роден
на ...., Л.Н.№ двамата с адрес: гр. С. жк. Л., ул. „Б.П.а“, бл вх, ет ап. да заплатят разделно (по
1/2 всеки от тях) на Ес. на Е.с. находяща се в гр. С. жк. Л., бл вх, ет представлявана от „Н.в.“
ООДсумата от 271,31 лв., представляваща направените в исковото производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6