№ 2054
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. Ангелова Гражданско дело №
20231110116110 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. И. Г. с ЕГН **********
постоянен адрес: гр. С против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ..........
Твърди се, че на 22.10.2021 г. Д. Г. е сключила договор за паричен заем № 4292128 с
„Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Страните са договорили размерът на отпуснатия заем да
бъде в размер на 500.00 лева, да се изплаща на месени вноски, като размерът на месечния
лихвен процент не е посочен.
Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите следва да
отговорят на изисквания, посочени във въпросния договор.
Твърди се, че на гореспоменатата дата ищецът и ответното дружество са сключили
договор за предоставяне на гаранция № 4292128, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и
готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Твърди се, че на основание
договора за поръчителство ищецът се е съгласил да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за
кредит.
Твърди се, че съгласно договора за поръчителство „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по
процесния договор, като съобразно чл. 3, ал. 1 от договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
овластено само да приеме плащането, т.е. фактически да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
Твърди се, че ищецът изцяло е погасил процесния кредит, предоставен му от „Изи
1
Асет Мениджмънт“ АД като заемодател.
Твърди се, че договорът за поръчителство би следвало да отговаря на същите
изисквания. Ищецът заявява, че наличието на основание за предоставяне на поръчителство
от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за кредит, или
отделни негови клаузи, включително и чл. 4. Поради тази причина следвало да се разгледат
съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“
ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от
Търговски регистър към АВ.
Твърди се, че с оглед чл. 4 от договора за кредит на заемателя по същество не е дадена
възможност да избира дали да предостави обезпечение, нито какво да е то. Не е и
обосновано по никакъв начин, че потребителят ще разполага със съответна възможност да
осигури банкова гаранция в размера от сумата по договора (за което съответната банкова
институция ще изисква също заплащане) или две лица - поръчители, които да отговарят на
многобройните, кумулативно поставени изисквания. В тази връзка се твърди, че цел на
заемодателя е чрез така изброените начини на обезпечение на заема да се насочват към
възможността за обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД
дружество. Добавя се също така, че договорът за кредит и поръчителство са подписани от
едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото
дружество.
Твърди се, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство
към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че самият Договор за предоставяне на поръчителство №4292128 е изначално
лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя, като съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за
поръчителство поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД има право на регрес срещу него
за пълната стойност на платеното.
Твърди се още, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършената от него
търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на
капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед това, потребителят е обвързан с
допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за
заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.
Твърди се, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство,
установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения
за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на
добрите нрави. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
заем, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
явяващо се възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в
размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем и в разрез с нормите за
добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил
допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу
възнаграждение.
2
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между Д. И. Г. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр. С и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от .......... че
сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 4292128/22.10.2021
година е нищожен и да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от .......... да заплати на Д. И. Г. с
ЕГН ********** постоянен адрес: гр. С сума в размер на 60,68 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4292128/22.10.2021
година, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 29.3.2023 година до окончателното изплащане на вземането.
Прави се искане за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът намира предявения установителен иск за
недопустим поради липса на правен интерес.
Твърди, че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е недопустимо
поради идентичност на предмета на спора.
Ответникът твърди, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирала
съдебно производство и предявила два иска, представлява злоупотреба с право и съзнателен
опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски.
Прави възражение относно цената на иска, като твърди, че възнаграждението,
получено от дружеството-гарант, съгласно справката, която е приложена е 60,68 лв.
Твърди, че процесуалното поведение на ищеца е недопустимо, тъй като, въпреки
изложените от ищеца твърдения относно потребителските кредити, правилата за тях и пр.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД не е привлечено като ответник, а като трето лице-помагач;
направено е възражение за нищожност на договор за паричен заем, по който ответникът не е
страна.
Твърди се във връзка с изложените твърдения за отношенията между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца, че „Файненшъл България“ ЕООД е самостоятелно юридическо
лице и самостоятелен правен субект, както и че не предоставя потребителски кредити.
Твърди се също, че „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по
Договора за предоставяне на поръчителство, му се дължи възнаграждение в пълен размер.
Ответникът твърди, че и да се установи, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен
за чистата стойност на кредита, поради което, доколкото има главен дълг, то договорът за
поръчителство не може да е нищожен.
Ответникът твърди още, че твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство „е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза
на потребителя не се предоставя услуга“ е неоснователно. Освен това, възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация
срещу задължение за обезпечаване на кредит.
Възразява се срещу твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в
противоречие на добрите нрави като неоснователно поради това, че в българското
действащо право, в отношенията между правните субекти, действа принципът на свободно
договаряне. Ответното дружество твърди, че дължимото му се възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска и в тази
връзка навеждат твърдение, че ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок,
то тя изобщо не би сключила договора.
3
Твърди се, че при сключване на договора, ответникът е действал добросъвестно.
Клаузите в договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и
всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора.
В договора за поръчителство ясно и разбираемо е написано, че „Файненшъл България“
ЕООД се задължавал да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за
заем, а потребителят се задължавал да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД
възнаграждение указания размер.
Предвид гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
Претендира разноски по настоящото производство и адвокатско възнаграждение в
размер на 720.00 лв.
При уважаване на исковите претенции ответникът прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
В хода на производството, ищцата е подала молба, с която прави възражения за
прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар.
Постъпила е молба от дружеството „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
конституирано като трето лице помагач, с която се изразява становище, че не са налице
предпоставките за конституирането му като трето лице помагач, тъй като дружеството няма
правен интерес да подпомага защитата на ищцата. Сочи, че е недопустимо съдът да се
произнася по нищожността на договора за паричен заем, доколкото дружеството „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, което е страна по договора не е конституирано като
главна страна в настоящото производство.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като въз основа на
събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една
страна и при съобразяване на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано
следното от фактическа страна:
На 20.10.2021 г. между ищцата Д. Г. и третото лице помагач е сключен договор за
паричен заем №4292128 за сума в размер от 500.00 лева, който според договора следвало да
се изплати на 12 седмични вноски от по 43.78 лева всяка. Посоченият годишен процент на
разходите на заема е 46.62%. В чл. 4 от договора ищцата в качеството на заемател се е
задължила в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави
едно от три възможни обезпечения: две физически лица – поръчители, които следва да
отговарят на посочени в договора изисквания; банкова гаранция с бенефициер заемодателя
по договора; одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
На същата дата ищцата и ответникът са сключили договор за предоставяне на гаранция
№ 4292128, по силата на който ответникът се е задължил да плати задълженията на ищцата
по договора за заем, в случай че заемодателят по договора за заем изпрати до ответника
искане за плащане, при условия, че ищцата не е изпълнила изцяло някое от задълженията си
по договора за заем. С договора за предоставяне на гаранция ищцата се е задължила да
заплати на ответника възнаграждение. В договора е посочено, че същият влиза в сила само
ако ищцата не изпълни своевременно задължението си да предостави друг вид обезпечение
по договора за заем, сключен със заемодателя.
Ищцата е изпълнила задълженията си по договора за заем. Доказва се, че е платено
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 60,68 лева.
По дело е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която следва, че
4
годишният процент на разходите е 46.68%, ако не се включва възнаграждението, изплатено
на ответника по договора за поръчителство. Вещото лице посочва, че в случай че
възнаграждението на поръчителя бъде включено при изчисляване на годишния процент на
разходите, тогава неговият размер ще се увеличи до 246.67%
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на анализа на
доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, които съдът приема за
безпротиворечиви.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните искови претенции:
- по иска за установяване, че сключеният между ищеца и ответника договор за
предоставяне на поръчителство № 4292128/22.10.2021 година е нищожен с правна
квалификация е чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;
- по иска за осъждане да се заплати на Д. И Г. с ЕГН ********** сума в размер на 60,68
лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
4292128, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането - чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, обявен от съда по реда на чл.146 от ГПК съдът е указал на
страните, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по
основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната
съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-
244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores
SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-
40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има
качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители
– в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор и
приложимите към същия Общи условия – съдът е обявил на страните, че ще извърши
проверка по смисъла на чл. 143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
По иска за установяване, че сключеният между ищцата и ответникът договор е
нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
Съдът счита, че предявената претенция по установителния иск действително е
недопустима, доколкото ищцата е предявила и осъдителен иск, а защитата по
установителния иск има субсидиарен характер. Съдът се придържа към цитираната от
ответника съдебна практика в Решение № 35/01.09.2015 г. по т.д. № 407/2014 г. на ВКС, II
т.о. и др., съгласно които защитата по установителния иск е недопустима, когато е със
същите параметри като защитата по осъдителния иск. В настоящото производство са
предявени два иска – установителен и осъдителен, като по осъдителния иск се иска
присъждане на заплатените по договора суми, за които се твърди, че са недължимо платени
поради несъществуващо основание – нищожен договор за гаранция. Преценката за това дали
договорът е нищожен е елемент от фактическия състав за уважаване на претенцията по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, поради което съдът счита, че е налице идентитет между исканата защита по
двата иска и установителният иск следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим.
По иска за осъждане на ответника да заплати сумата от 60,68 лева на осн. чл. 55,
5
ал. 1 от ЗЗД
Сключеният между ищцата и “Изи Асет Мениджмънт“ АД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК),
като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В частност, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гаранта е отделен разход, за който е сключен отделен вид
алеаторен договор, за който едно лице се съгласява да носи риска за друго лице от
непогасяване на вземането.
Не може да се спори, че кредиторът е фирмата – поръчител се свързани лица. В този
смисъл с уговарянето на възнаграждение за поръчителство размерът на ГПР надвишава
минимума по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което договорът противоречи на закона и на това
основание е нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Процесния договор не се спори, че е сключен във връзка със сключен между ищеца и
третото лице помагач „Ии Асет Мениджмънт“ АД– договор за заем, по сила на който
ищецът получил в заем сума в размер на 500,00 лева, която се задължил върне ведно с
възнаградителна лихва.
С процесния договор ищецът възлага, а ответникът се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с
ищеца пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички задължения на
Потребителя , възникнали по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3 за задължението по
чл. 1 ищецът се задължава да заплати възнаграждение на ответника в размер на 60,68 лева.
Както договорът за заем, така и самата договорна връзка между ищеца и ответника,
възникнала от договора за предоставяне на поръчителство, има потребителски характер и
6
попада под обхвата на Закона за защита на потребителите.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство е предвидено като
изискване за обезпечение на задълженията по договора за заем. Самият договор за
предоставяне на поръчителство не е договор за поръчителство, поради което и не е налице
соченото от ищеца нарушение на чл. 138 ЗЗД за сключването му между кредитора и
поръчителя. При съобразяване договорната свобода на страните в общия случай
сключването а договор от вида и с предмета на процесния не е забранено от закона и не е в
противоречие с него.
В случая обаче процесният договор е сключен във връзка с нарочно предвидено
задължение в договора за заем, като възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, при тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи „обезпечението“
се явява разход по договора за кредит, който длъжникът понася, извън определените в самия
договор за потребителски кредит разходи и лихви и по този начин реално води до
оскъпяване на кредита извън посочения в договора ГПР. Действително възнаграждението е
предвидено да се дължи не по договора за заем и не в полза на заемодателя, а по свързания с
него договор за предоставяне на поръчителство. Посоченото обаче съдът намира за целяно
заобикаляне на закона, конкретно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй видно
от договора за заем годишния процент на разходите по кредита е 46,62% и добавянето на
разходи в размер на уговореното с договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение би формира краен размер на ГПР на стойност 246,67 %, по-висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед
механизма на действие на разпоредбите на договора за заем и този за предоставяне на
поръчителство и предвид свързаността на заемодателя и поръчителя /видно от справката от
партидата на същия в ТР едноличен собственик на капитала му е именно заемодателят/
съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
размер.
В конкретния случай уговорката за дължимост на възнаграждение е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно,
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
На следващо място съдът съобразява и уговорената в чл. 3, ал.3 от договора за
предоставяне на поръчителство възможност длъжника да заплаща възнаграждението,
дължимо на поръчителя, на заемодателя, а при заплащане на суми, недостатъчни да погасят
изискуеми задължения на потребителя по договора за заем, с приоритет се погасяват
вземанията на поръчителя. По този начин на длъжника се налага заплащането на
възнаграждението, за да се стигне до погасяване на заема, тъй като внасяне на сума,
по[1]малка от дължимата по двата договора, винаги ще води до наличие на неизпълнен
остатък от главницата по заема. Поради това тези уговорки съдът преценява като
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП. Същите са във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Посочените уговорки на чл. 3 от
договора за предоставяне на поръчителство от друга страна подкрепят и затвърждават
убеждението на съда, че сумите, сочени като възнаграждение за поръчителя на практика са
оскъпяване на кредита и съставляват невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза на заявителя по договор за
предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне
7
на императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП
като неравноправна.
По изложените съображения искът като основателен следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, на
ответника разноски не се дължат. Ищецът е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 960,00 лева, от които с оглед заявеното възражение за
прекомерност съдът приема, че следва да присъди в размер на 480,00 лева с оглед положения
труд, процесуалното поведение на адвоката, фактическата и правна сложност на делото,
като над този размер искането за разноски за адвокатско възнаграждение не е основателно.
Мотивиран от горното и на основание, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в частта по предявения иск за установяване в
правоотношенията между Д. И. Г. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр. С и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
.......... че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №4292128 е
нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради недопустимост поради липса на правен
интерес
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
..........да заплати на Д. И. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С сума в размер на 60,68
лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
4292128/22.10.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 29.3.2023 година до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ..........да заплати на Д. И. Г. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр. С
сумата от общо 980,00 лева, представляваща сторените разноски по гр.дело № 16110/2023
година по описа на Софийски районен съд.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Люлин" ж.к. „Люлин - 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2,
ап. 40- 46, представлявано от изпълнителните директори ..............
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
8
съобщаването му на страните, като в частта за прекратяване има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9