Решение по дело №23/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

град Ловеч, 14.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито заседание на десети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №23 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3095000 на ОД на МВР Ловеч на И.Д.Д., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 700,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 12.02.2018 година, в 12.25 часа в ПП І - 4 км. 27+700, посока гр. Варна, землището на с. Сопот, при максимално разрешена скорост за извън населено място скорост от 90 км.ч., заснето с АТС тип мобилна система TFR1-М и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС БМВ 750Д Хдрайв вид л.а. с регистрационен номер……….., е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М 608. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 150 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 60 км.ч.

            Срещу Електронния фиш е подадена жалба от И.Д.Д., в която излага, че ЕФ е незаконосъобразен. Излага, че до 01.12.2017 г. е бил изпълнителен директор на „Фортланд” АД, ………, което е собственик на процесния л.а., и че на 01.12.2017 г. било вписано освобождаването му от длъжност, като от тогава насетне нямал нищо общо с дружеството, както и че не бил ползвал материалните му придобивки, в това число и въпросният л.а. Представя извадка от ТР, в която твърди, че е отразено, че заличаването му като изпълнителен директор на дружеството е вписано на 01.12.2017 г., и следователно не носи отговорност за нарушения, извършени с автомобили на дружеството. Излага, че ръководство разполага с негово СУМПС, и имал подозрения, че след като ЕФ е бил връчен на представител на дружеството, последния е попълнил декларация по чл.188, ал.5 от ЗДвП, сочейки, че той е управлявал процесното МПС. Излага, че след освобождаването му от дружеството не е шофирал МПС собственост на последното и следователно няма как да е извършил процесното нарушение. Моли да се отмени ЕФ.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, р.пр. не се явява и процесуалният му представил адв. Славов от САК, който е депозирал писмена молба с вх. №1445/05.02.2020 г., с която е направил искане делото да се изгледа в негово отсъствие, като съдът отмени процесния ЕФ на посочените в жалбата основания.

            Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

            Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

            Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 150 км/ч при ограничение на скоростта 90 км/ч, с превишение от 60 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – „ПП І - 4 км. 27+700, посока гр. Варна, землището на с. Сопот, извън населено място”. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, като същият е годно доказателствено средство. По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В ЕФ изрично е записано, че наказанието се налага за това, че процесния л.а. се е движил със скорост от 150 км/ч при допустима за извън населено място скорост 90 км/ч. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която е нарушена – изрично АНО е записал, че допустимата скорост на движение за извън населено място е 90 км. ч., както и че е отчетен толеранс от минус 3 %. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,  съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“

            В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

            Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.

            Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

            В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използван на мобилни устройства за заснемане на нарушения.

            Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с TFR1-М 608. В случая е отчетен толеранс от минус 3 %, като е налице отбелязване в такава насока, съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 150 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.

            Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с TFR1-М 608, което е одобрено /л.8 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на БИМ протокол от проверка №3-23017/23.10.2017 г. от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 155 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 90 км.ч., въведено с п.з. В - 26. В случая е приспаднат 3 % толеранс, като е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 150 км.ч.

            Въпреки гореизложеното, съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при издаване на процесния ЕФ. Нарушението санкционирано с издадения ЕФ е извършено на 12.02.2018 г., а ЕФ видно от отразеното в Списъка с намерени фишове /л.13 от делото/ е издаден на 18.10.2019 г. Действително по делото са представени от страна на ответника писмени доказателства от които се установява, че за посоченото в процесния ЕФ нарушение, първоначално е бил издаден ЕФ Серия К №1949115 на ОД на МВР Ловеч, който е бил издаден на 22.02.2018 г. на името на Д. В. С. С., ЕГН ********** и връчен на същата на 01.10.2019 г. Няма спор между страните, че Д. В. С. – С., в законоустановения срок от връчване на ЕФ Серия К №1949115 на ОД на МВР Ловеч е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е депозирала писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Именно във връзка с така депозираните писмени доказателства ЕФ Серия К №1949115 на ОД на МВР Ловеч е бил анулиран и е бил издаден процесния ЕФ.

            Съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. Оттук следва, че по - дългият давностен срок от една година за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по - краткия тримесечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че актът/респ. ЕФ следва да се състави /издаден при спазване на по - краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя.

            Няма спор по делото, че нарушението е извършено на 12.02.2018 г. Няма спор също относно факта, че личността на соченото за нарушител лице И.Д. е била установена на 14.10.2019 г. след като Д. С. – С. е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като е депозирала писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а именно същата е посочила, че на 12.02.2018 г. процесното МПС е било управлявано от жалбоподателят Д.. Няма спор между страните, и че процесния ЕФ е издаден на 18.10.2019 г. При така установените безспорни факти, може да се направи извод, че не са спазени преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за издаване на процесния ЕФ Серия К №3095000 на ОД на МВР Ловеч, доколкото нарушението е извършено на 12.02.2018 г., а процесния ЕФ е бил издаден на 18.10.2019 г., към която дата е бил изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението.

            По изложените по – горе съображения, съдът намира, че процесния ЕФ, е бил издаден след изтичане на предвидения в закона давностен срок, поради което следва да бъде отменен.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯВА Електронен фиш  за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №3095000 на ОД на МВР Ловеч, с който на И.Д.Д., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 700,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: