№ 37756
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20241110111027 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Делото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Софийска вода“ АД
срещу С. Д. К..
На 13.03.2024г. е издадена Заповед № 7843 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за всички суми, претендирани със заявлението.
Препис от заповедта е изпратен на длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от С. Д. К., в което е посочено че не дължи изпълнение на вземането,
оспорва същото по основание и размер, както и твърди, че същото е недължимо поради
погасяване по давност. Направено е искане за присъждане на разноски. Към възражението е
приложен договор за правна помощ и съдействие от 26.03.2024г.
С разпореждане от 11.04.2024г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
Същите са били получени на 16.04.2024г. като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК не са
представени доказателства за предявен иск за установяване на вземането.
Поради което с Определение № 26777 от 29.06.2024г. съдът е обезсилил на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
на 13.03.2024г. по ч.гр. дело № 11027/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав и е осъдил
„Софийска вода“ АД да заплати на адв. К. Б. на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 400 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно представителство по делото на
С. Д. К..
С молба от 05.07.2024г. „Софийска вода“ АД са поискали да бъде изменено
определението в частта за разноските като бъде намалено присъденото възнаграждение.
Изложени са съображения, че съдът следва да съобрази Решение от 25.01.2024г. на СЕС по
дело С-438/2022г. и при липса на оправдан интерес да не прилага НМРАВ. Поддържа, че
предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност при подаване на бланкетно
възражение, прилагането на размер на адвокатско възнаграждение, определен по НМРАВ,
1
не отговаря на легитимна цел и съдът не е длъжен да се съобразява с установените от
Висшия адвокатски съвет минимални прагове на адвокатски възнаграждения, а следва да
определи адвокатско възнаграждение по своя преценка. Искането към съда е да измени
определението в частта за разноските като намали присъденото възнаграждение до
справедлив размер по своя преценка съобразно действителната фактическа и правна
сложност на извършените действия.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от насрещната страна, в
който е посочено, че молбата на заявителя е голословна, необоснована и неаргументирана.
Искането към съда е да остави без уважение молбата поради липса на основания за
изменение на обжалвания съдебен акт.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и становището на насрещната страна и
извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в рамките
на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна- заявител в производството.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съдът счита, че определеното с определението от 29.06.2024г. възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявения
иск /в случая на заявлението по чл. 410 ГПК/. Относно изложените от молителя
съображения, че следва да се приложи Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
съдът намира, че с цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са посочили, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
изводите в него. С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва
да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на
предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че извършените от
процесуалния представител на длъжника действия се изразяват в подаване на възражение по
чл. 414 ГПК, както и че по делото е издадена заповед за изпълнение за сумата от общо
603,90 лева. С оглед на което съдът намира, че определеният размер от 400 лева съответства
2
на гореописаните критерии.
Поради което намира, че не са налице основания да измени постановеното
определение.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 05.07.2024г., подадена от „Софийска вода“ АД
за изменение на Определение № 26777 от 29.06.2024г., постановено по ч.гр. дело №
11027/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3