М
О Т И В И
към
присъда № 5/ 29.01.2018г. по
НОХД N 1552 по описа за 2017 год.
на
Районен съд град Монтана
С
обвинителен акт на РП – Монтана подсъдимата С.Д.Д. е обвинен в това, че за
времето от пролетта на 2016г. до 01.03.2017г. в местността „Сарая”, землището
на град Берковица при условията на продължавано престъпление самоволно, не по
установения от закона ред е осъществила едно свое, оспорвано от К.К.С. xxx
предполагаемо право по отношение на имот с идентификатор 03928.12.54 по
кадастралната карта на град Берковица с площ от 4637 кв.м, като извършила
следните действия: 1. През пролетта на 2016г. да е отстранила поставени след
замерване от технически лица колчета за определяне границите на имота; 2. На
24.11.2016г. е отстранила 25 броя дървени колове, поставени на границите на
имота и 3. На 01.03.2017г. се е разпоредила извършването на оран в имота, като
случаят е немаловажен – престъпление по чл.323 ал.1 във връзка с чл.26 ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението в хода на съдебната прения, като навежда доводи, че е доказано по безспорен и
несъмнен начин участието на подсъдимата в престъплението, за което е обвинена. Моли съда наказанието да бъде определено при условията
на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно една година лишаване от свобода,
като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от три години,
като наложи и наказание глоба.
Подсъдимата С.Д.Д. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, като
дава обяснения. Защитникът й в хода на съдебната
прения моли съда да постанови
оправдателна присъда, като излага доводи за това.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията
на страните, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата С.Д.Д. е родена на xxxгxxx, . Същата е разведена, като бивш неин
съпруг е свидетеля Б.Д.С.. Не е осъждана и реабилитирана по право,пенсионер.
Съгласно
коригирания план за земеразделяне на землището на град Берковица, обявен в ДВ
бр.18 от 26.02.1999г., влязъл в сила на 18.03.1999г. имот № 03928.12.54,
находящ се в местността „Сарая” с площ от 4 637кв.м. е предоставен за
стопанисване на Община-Берковица, като общински остатъчен фонд /ООФ/-чл.19 от
ЗСПЗЗ.
Този имот
обаче е предоставен „устно” на подсъдимата Д. xxx, тъй като на нея не й е бил възстановен
имот собственост на А. П. xxx. При реституция в замяна са предоставили на
наследниците на А. С., б.ж. на града общинска земя в края на гр.Берковица в
местността „Сарая”, която подсъдимата и нейния бивш съпруг – свидетеля Б.Д.С.
обработвали от 1990г, като насадили овощни дървета и трайни насаждения като
малини и ягоди. Двамата обработвали имота като техен и именно поради тази
причина насадили дървета и трайни насаждения.
От ОСЗГ-Берковица им казали да не се притесняват, че след 10 години ще
получат имота по давност и тогава ще се снабдят с документи. Неколкокретно
наследниците на А. Стояновя правили опити да узаконят имота, но не успявали.
На 28.08.2013г. на основание
чл.35 ал.1 и ал.6 от ЗОС, чл.57 ал.1 от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС-Берковица е сключен
договор за покупко-продабжа на недвижим имот между Община – Берковица и М.Е.И.,
свидетел в настоящето производство. На 11.02.2014г. свидетеля М.И. продава
същият този имот на свидетеля К.С., като сделката е оформена с нотариален акт №
22, том 1, рег.№ 122, дело № 13/2014г. на нотариус Е. П., № 589.
През
пролетта на 2016г. подсъдимата С. Д. отишла до имота си и забелязала, че
оградата /бодлива тел и колове/ я няма, дърветата са изкоренени, а трайните
насаждения изорани. На мястото били поставени колчета за определяне границите
на имота. Подсъдимата забелязала, че дори и част от градината на свидетелката С.
Й. е изорана, като й нейната ограда е бутната. Подсъдимата извадила колчетата,
а тези които не успяла счупила с брадва.
От видяното
подсъдимата силно се ядосала и отишла в Община – Берковица да изясни случая.
Едва тогава разбрала, че имотът е продаден от Община – Берковица през 2013г. на
свидетеля М.И., а през 2014г. препродаден на свидетеля К.С.. Последвали
поредици от жалби от подсъдимата С. Д. xxx, до Началника на РУ на
МВР-Берковица, до Администрацията на Президента на РБ, Община - Берковица и
др.-арг.л.3951 от ДП, л.56-68 от ДП, л.74-78 от ДП.
На
24.11.2016г. подсъдимата Д. отишла отново до имота и установила, че започнали
да се поставят колове, с цел оформяне на границите на имота. Същата извадила 25
броя колове и тъкмо си тръгвала, когато дошли свидетелите Й.Й., Н.Н. и В.Н..
Същите поставяли тези колове и като видели случилото се позвънили на полицията
и собственика на имота.
На
01.03.2017г. подсъдимата Д. извикала свидетеля П.Д. да изоре мястото. Свидетелят
К.С., баща на свидетеля К.С. отишъл на място спрял оранта и извикал полиция. На
сигнала се явили свидетелите С.М., Б.И. и П.Д.. Те не могли в момента да
установят собствеността на имота и съставили единствено протоколи за полицейско
предупреждение.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложените фактически положения съдът
приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства – становището на подсъдимата, показанията
на разпитаните свидетели М. М., С.М., Б.И., Й.Й., Н.Н., В.Н., П.Д., С. Й. и
Г.К., Б.С.. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите, като обективни и безпристрастни. Всеки от тези свидетели дава
показания в насока на факти и обстоятелства, които са им станали лично
известни, а като в цялост напълно изясняват фактическата обстановка.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите К.С., К.С. и М.И.. Тези свидетели са взаимно свързани, като първия
и третия са приятели, а първия и втория син и баща. Налице е пълна индиция за
заинтересованост и желание да поддържат възприетата теза до край. Съдът не
кредитира показанията им в частта, с която твърдят, че имота не е обработван от
подсъдимата, както и че в същия не е имало трайни насаждения и ограда. Тези
показания останаха напълно изолирани от събраните в процеса други писмени и
гласни доказателства.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Спорното по делото дали това за което е
обвинена подсъдимата съставлява от обективна и субективна страна престъпния
състав по чл.323 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
За да бъде осъществено от обективна
страна престъплението по чл.323 ал.1 от НК се изисква имотът да се намира в
чуждо владение, а подсъдимата С. Д. да се яви като претендент, като заяви
конкретни свои права и онзи, който държи имота, трябва да й откаже да осъществи
своите права. При този отказ тя трябва сама да влезе в имота и осъществи своите
твърдяни права – арг. Решение № 245/ 11.06.2010 г. на ВКС по нд №162/2010г, ІІ
н.о. От възприетата и описана по – горе фактическа обстановка се установява, че
същата е владяла имота от 1990г, като редовно го е обработвала, насадила е
овощни дървена и трайни насаждения /ягоди и малини/. Установява се, че без нея някой да я уведоми
пролетта на 2016г. отивайки до имота си и забелязала, че оградата поставена от
нея /бодлива тел и колове/ я няма, дърветата са изкоренени, а трайните
насаждения изорани. На мястото били поставени колчета за определяне границите
на имота. Подсъдимата Д. забелязала, че дори и част от градината на
свидетелката С. Й. е изорана, като й нейната ограда е бутната. Подсъдимата
извадила колчетата, а тези които не успяла счупила с брадва. В конкретния случай не подсъдимата е оспорила
правото на свидетеля К.С., а последният е оспорил нейното право, тъй като
същата повече от 20 години ведно с бившия си съпруг – свидетеля Б.С. е
обработвала.
Свидетелят М.И. заявява в показанията
си, че от момента на закупуването на имота, до момента на подаване на същия не
го е използвал и не го е посещавал. Свидетелят К.С. дава показания, че той не
го е използвал – „Не съм го обработвал, нито друг го е обработвал”. От тук
следва извода, че той не е бил във владение. На следващо място от обективна
страна съставът на чл.323 ал.1 от НК изисква собственикат – свидетеля К.С. да е
оспорил правата на подсъдимата преди тя да извърши тези действия, да махне
колчетата, да събори коловете след това за оградата, която ограда никога не е
била изградена. Безспорно се доказа в процеса от показанията на свидетелите Й.Й.,
Н.Н. и В.Н., че е започнало изграждането на ограда, чрез поставяне на колове,
което подсъдимата е прекратила с действията.
Свидетелят К.С. в показанията си заявява, че никога не се е
срещал с подсъдимата и не са говорели по повод имота. Тогава обаче не се
установява как свидетеля К.С. е оспорил владението и правата на подсъдимата Д..
Те нито са се срещали, нито са се виждали. Свидетелят К.С. е активното лице в
ситуацията, но същият не е собственик на имота, нито е натоварен с права да
представлява собственика на имота.
Подсъдимата С. Д. е ползвала имота от
1990г. Същата е имала в себе си уверението, че собствеността ще бъде оформена
документално и поради тази причина е насадила дървета и трайни насаждения.
Същата през цялото време е вярвала, че постъпва правилно и поради тази причина
е сигнализирала и толкова много институции с жалби. Подсъдимата е имала вярата,
че постъпва правилно изваждайки коловете през пролетта на 2016г. и другите на
24.11.2016г. Същата е вярвала, че защитава собствеността си. Именно действайки
с грижата на добър стопанин тя е извикала и свидетеля П.Д. да изоре имота. От
тук следва извода, че подсъдимата няма умисъл за извършване на престъплението,
за което е обвинена. Нещо повече, тя е била първоначалния владетел и всичките й
действия са продиктувани в желание да защити имота си от трети лица – свидетеля
К.С..
Обстоятелствата, приети за
установени и включени в предмета по чл.102 НПК не съдържат признаците именно на
такова съставомерно поведение на подсъдимата по чл.323 ал.1 от НК. .
При така възприетата от съда и описана по–горе
фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът
намира, че подсъдимата С.Д.Д. не е извършила престъпление по чл.323 ал.1 във
връзка с чл.26 ал.1 от НК, поради което я призна за НЕВИНОВНА и я ОПРАВДА по
повдигнатото обвинение.
Не се
доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие фактическата обстановка
твърдяна в обстоятелствената част на обвинителният акт по един категоричен и
небудещ съмнение начин, а именно, че за времето от пролетта на 2016г. до 01.03.2017г.
в местността „Сарая”, землището на град Берковица при условията на продължавано
престъпление самоволно, не по установения от закона ред да е осъществила едно
свое, оспорвано от К.К.С. xxx предполагаемо право по отношение на имот с
идентификатор 03928.12.54 по кадастралната карта на град Берковица с площ от
4637 кв.м, като извършила следните действия: 1. През пролетта на 2016г. да е отстранила
поставени след замерване от технически лица колчета за определяне границите на
имота; 2. На 24.11.2016г. да е отстранила 25 броя дървени колове, поставени на
границите на имота и 3. На 01.03.2017г. да се е разпоредила извършването на
оран в имота, като случаят е немаловажен
По силата на чл.102 т.1 от НПК в
наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и
участието на обвиняемия /в настоящето производство подсъдим/ в него, като по
силата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора
и разследващите органи. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимата
С. Д. не е доказано по несъмнен начин. В хода на настоящето съдебно
производство се установи по един категоричен и небудещ съмнение начин, че
деянието на подсъдимата не съставлява престъпление, поради което и на основание
чл.304 от НПК съдът призна подсъдимата Д. за НЕВИННА и я ОПРАВДА.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190 ал. 1 НПК, разноските по делото
остават за сметка на Държавата.
Водим от
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: