Р Е Ш
Е Н И Е №61
гр. София, 27.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийски окръжен съд,
търговско отделение, IV състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана
Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 145 по описа за 2019
година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
И.Н.Г. е предявила срещу „Д. – О. З.” ЕАД
обективно съединени искове за плащане на сумата от 100000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – страдание, търпяно в резултат на смъртта
на нейния брат М. Н.Б., настъпила на 28.06.2014 г.
при трудова злополука - при и по повод на осъществяваната от него работа като
каналджия във фирма СД ”Ц.-З. и с.”, а именно нанесен удар в
областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина -
многокофов багер марка „JSB 4СХ“, с рег. № С06266, при което е причинена тежка
черепно-мозъчна травма, за която строителна машина има сключен между
работодателя СД „Ц.-З. и с.” - Б. и „Д.
- О.з.” ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на
валидност от 23.08.2013 г. до 23.08.2014 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 28.06.2014 г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2014 г. братът на ищцата претърпял
трудова злополука при и по повод на осъществяваната от него работа като
каналджия в СД „Ц.-З. и с.”. През месец юни
Исковете са с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./
вр. чл. 86, ал. ЗЗД.
Ответникът е подал писмен
отговор, в който оспорва исковете. Навежда следните възражения: за липса на
покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в случаите, в които превозните средства не се използват като средство
за транспорт, а като работни машини за изпълнение на определен вид работа; за
липса на изключителна емоционална връзка между ищцата и починалия й брат,
съответно за липса на право на обезщетение за твърдените вреди; за завишен
размер на претендираната сума по главния иск; за лимитиране на отговорността на
застрахователя по претенции на лицата от т. нар. „разширен кръг“; за
изключителен принос от страна на пострадалия, респ. за съпричиняване на
вредоносния резултат от негови действия; за неоснователност на претенцията за
законна лихва, считано от датата на инцидента и за частично погасяване на
претенцията за законна лихва поради направено възражение за изтекла давност за
тригодишен период преди предявяване на иска. Позовава се на съдебна практика на
СЕО въ връзка с възражението за липса на покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в процесния случай.
Исковете са с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./
вр. чл. 86, ал. ЗЗД.
Софийски окръжен съд след преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото относно наличието на твърдяното
в исковата молба застрахователно правоотношение, както и относно причинната
връзка между описаната в исковата молба злополука от 28.06.2014 г., при която
на М. Н. Б. са причинени телесни увреждания по главата от кофата
на багера, и настъпилата на 14.07.2014 г. вследствие на уврежданията негова
смърт.
Установява се от представеното по делото удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки, че ищцата е сестра на М. Н. Б..
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява следния механизъм на злополуката:
На 28.06.2014 година преди обяд, при дневна светлина, в село В.,
община Б., на улица „А. м.“ работници от СД „Ц.З. и с.“, извършвали
довършителни работи по доизграждане на улична канализационна мрежа на селото.
Задачата била регулиране на бетонен пръстен от канализационна шахта. За целта
бетоновият пръстен бил закачен посредством стоманено въже към кофата на
земекопна машина - многокофов багер марка „JСВ - 4СХ“ с регистрационен номер С
06266 от багерист В.Й.Т. и по този начин пръстенът бил повдигнат и се наложило
същият да бъде регулиран на ръка, така, че отворите му да съвпаднат с
канализационните тръби. За регулиране на пръстена в шахтата слязъл
пострадалият М. Н. Б., който работел в СД „Ц. З. и с.” на длъжност
каналджия. Поради разликата в нивата на моментното положение на бетоновия
пръстен, съответно на положението на Боновски и кабината на багера, директна
видимост между Б. и багериста Т.
не съществувала, поради което след напасване на пръстена Б.извикал на багериста „Пускай!” и последният
пуснал кофата на багера, за която бил закачен пръстена надолу, при което кофата
ударила в областта на дясната лицева половина на главата М. Б. и той прилегнал
в канализационната шахта. След злополуката пострадалият бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Свита Анна” - София, където на 14.07.2019 година е починал. Според
вещото лице водеща, основна причина за възникване на произшествието е
допускането в областта на работния обсег на багера да престоява пострадалия М.
Н. Б. в момент, в който с багера се изпълняват строително монтажни работи.
По делото са събрани и гласни доказателства –
показанията на свидетелите Т., И., Б., И..
От показанията на
свидетеля Т. се установява механизма на произшествието /показанията
кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническата
експертиза/. Свидетелят допълва, че багерът, който е управлявал, е многофункционална
машина – може да бъде и земекопна машина, и товароподемна, към инвентара му
фабрично няма специално приспособление за товаро-подемни дейности, но фирмата,
в която работи, използвала стоманено въже за тази цел и по принцип наместването
на тези пръстени ставало по този начин. Показанията на свидетеля И. са косвени
доказателства, но коредспондират с показанията на свидетеля Т. и
със заключението на вещото лице.
За установяване интензитета
на търпяното от ищцата страдание поради смъртта на съпруга й са събрани
показанията на свидетелите Б. и И.,
които съдът кредитира и намира, че същите установяват описания в исковата молба
интензитет на страданието, но с оглед изложените по-долу съображения намира, че
не следва да ги обсъжда подробно.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
В чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, приложима на осн. § 22 ПЗР КЗ /обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015
г./ с оглед момента на сключване на застрахователния договор в случая, е уредено правото на пряк иск
в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както
и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съдът намира за неоснователни
възражението на ответника, че ищцата няма право на обезщетение за
претендираните вреди поради липса на изключителна емоционална връзка между нея и
починалия й брат и възражението за лимитиране на отговорността на застрахователя по претенции на
лицата от т. нар. „разширен кръг“.
Съгласно приетото с т. 1 от ТР
№ 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС №
5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете
постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно приетото в тълкувателното
решение особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания. От събраните в хода на производството по делото гласни доказателства
бе установена съществувалата между ищцата и починалия й брат трайна и дълбока
емоционална връзка и причинените от смъртта на М. Б. продължителни душевни болки и страдания на
ищцата. А при определяне размера на обезщетението съдът не би следвало да
прилага § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ
/ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г./, съгласно който до влизането в
сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, какъвто е и настоящият
случай, се определя в размер до 5000 лева. Този текст влиза в противоречие с
постановено по преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности,
което съгласно чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата в Република България –
решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 г. по дело C-277/12 (Vitalijs
Drozdovs срещу Baltikums AAS). Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО
от 16.09.2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка: „Без да се
засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да
бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а) в случай
на телесно увреждане – минимална
застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди – 1000000
евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“ Цитираното
по-горе решение на СЕС по дело C-277/12 е постановено във връзка с тълкуването
на член 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно
сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и член 1, § 1 и §
2 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от 30.12.1983 г. за сближаване на
законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства. С решението по
втория от поставените за тълкуване въпроси е постановено, че: „Член 3, § 1 от
Директива 72/166 и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, §
2 от Втора директива 84/5.“.Доколкото решението на Съда не съдържа дефиниция на
понятието „близки членове на семейството“, за да се прецени дали този кръг лица
изключва лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ – лица, които не са съпруг или лице, с
което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или
отглеждащ, следва да се отчете следното: Посочените в ал. 4 лица /извън кръга
на лицата по ал. 3/, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице, са тези, създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени. Именно това са лицата, неизчерпателно
посочени със същата формулировка и в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2016 г. Видно от мотивите към това ТР, ОС на трите колегии на
ВКС е приело, че с оглед преценката, че има основание да се изостави
възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на
обезщетение, следва да се съобразят и произтеклите от присъединяването на
Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на
българското законодателство с европейското, по-конкретно – освен сочената по-горе
Директива 2009/103/ЕО, така и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково
решение 2001/220/ПВР на Съвета. Съгласно чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС
държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите
имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в
рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това
решение да бъде постановено в друго производство. Понятието „жертва“ е
дефинирано в чл. 2, § 1, б. „а“, според който за целите на директивата „жертва“
означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо,
душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка
последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. В чл. 2, § 1, б. „б“ като „членове на семейството“ са
посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и
сестрите и издържаните от жертвата лица. Съпоставяйки горното, съдът намира, че
очертаният с горната дефиниция за „членове на семейството“ кръг лица включва
както лицата, изчерпателно изброени в чл. 493а, ал. 3 КЗ, така и тези, визирани
в чл. 493а, ал. 4 КЗ, респ. в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС. Очевидно и
лицата, сочени в решение на СЕС по дело C-277/12 като „близки членове на
семейството“ попадат в дефиницията, дадена в чл. 2, § 1, б. „б“ на Директива
2012/29/ЕС, като спорен е единствено въпросът дали допълнително използваното
определение „близки“ може да стесни този кръг и как. Съдът приема, че
определението „близки“ като връзка между членовете на едно семейство не е
формален белег, който ясно и категорично да стесни кръга от лицата по чл. 2, §
1, буква „б“ – като дефинирана степен на родство например, нито постановеното с
решението по дело С-277/12 има тази цел. Така използваното понятие „близки“ в
горното решение се доближава максимално като смисъл и контекст до
формулировката в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС за лица, създали трайна и
дълбока емоционална връзка помежду си, поради което роднините по пряка линия от
втора степен, братята и сестрите и издържаните лица, ако установят
съществуването на тази трайна и дълбока връзка, са от кръга на лицата, за които
решението на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 изключва възможността с
национална правна уредба да бъдат лимитирани присъжданите им обезщетения за
претърпени неимуществени вреди до размер, по-малък от сочения в чл. 1, § 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО – минимална
застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие /чл.
9, ал. 1, посочен по-горе/. Доколкото § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ лимитира за
този кръг лица присъжданото обезщетение до размер от 5000 лева, то той е в
пряко противоречие с постановеното по преюдициално запитване цитирано решение
на Съда на Европейските общности, поради което в случая националната правна
уредба следва да остане неприложена.
Независимо
от горното исковете са неоснователни по следните съображения:
В
настоящия случай по делото не е спорно /такива са и изложените в исковата молба
твърдения/, а се установи и от заключението по допуснатата и приета
съдебно-техническа експертиза, че причина за смъртта на М. Б. е удар от
работния орган на багера /кофата/ в областта на главата му – дясната лицева
половина, при спускане на бетонен пръстен, закрепен с помощта на стоманено въже
за кофата на багера. Предвид така
твърдения и установен механизъм на извършване на злополуката следва да се има
предвид следното:
Не се установи по делото от събраните доказателства,
че процесният багер е бил използван като транспортно средство при злополуката с
М. Б.. Точно
обратното, свидетелите по делото сочат, че е използвана само подемната
/двигателната/ му сила. Поради това процесният инцидент не представлява покрит
риск по застраховка „Гражданска отговорност“. Направеният извод произтича от
приетото в решение от 28.11.2017 г. на СЕО, постановено по дело С 514/2016 г. във
връзка с отправено преюдициално запитване за тълкуване на член 3, параграф 1 от
Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на
законодателствата на държавите членки, относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението
за сключване на такава застраховка /Първа директива/. Съдът на Европейските
общности счита, че посочената норма от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24
април 1972 година трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази
разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случаи, в които
превозно средство е участвало в произшествие и основната му функция към момента
на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за
транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за
някаква цел. Съгласно чл. 633 ГПК
решението на Съда на Европейските общности, постановено по преюдициално
запитване, е задължително за всички съдилища и учреждания в Република България.
В този смисъл следва да се направи извод, че злополуката, станала със съпруга на ищцата, не представлява покрит риск по
застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като многокофовият багер, марка „JСВ - 4СХ“ с регистрационен номер С 06266 не е бил
използван в случая като транспортно средство, а само като подемна машина.
Във връзка с позоваването от страна на ищцата на решение
на СЕО от 4 септември
Независимо от изложеното следва да се отбележи и
следното във връзка с въведения в допълнителната искова молба довод, че в
случая не се касае за ПТП, а за злополука, настъпила в резултат на свойствата
на вещта: Съобразно приетото в решение
№ 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г., I т. о. рискът при
застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване
на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД,
но и несанкционните задължения по чл. 49
и чл. 50 ЗЗД.
Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования,
но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица,
на които той е възложил изпълнение на определена работа или в качеството си на
собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица - чл. 46, ал. 2,
чл. 49
и чл. 50 ЗЗД.
Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на чл. 257, ал. 1
и чл. 267, ал. 1 КЗ
/отм./, включващи като обект на застраховане и застрахователно покритие
причинени вреди, свързани с притежанието и използването на МПС, за
които застрахованите отговорят съгласно българското законодателство /чл. 257, ал. 1
и чл. 267, ал. 1 КЗ
/отм./. Социално оправдано е застрахователният риск да включва и непозволено
увреждане в определени случаи, възникнали без вина на отговорното лице - чл. 49
и чл. 50 ЗЗД,
за да няма опасност от накърняване на възпитателната и превантивна функция на
застрахователната отговорност. С оглед разпоредбите на чл. 257, ал. 1
и чл. 267, ал. 1 КЗ
/отм./ има всички основания да се приеме, че обект на застраховането е
гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица
вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само
на вина на водача на МПС /чл. 45
и чл. 49 ЗЗД/,
но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер /чл. 50 ЗЗД/.
Доколкото в случая съдът приема, че не е налице покрит риск при управлението и
използването на процесното ППС, следва да се направи извод, че не може да се
ангажира и отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ за
обезщетяване на причинените вреди на ищцата по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и би следвало да се разгледа хипотезата на безвиновна
отговорност и съответно да се ангажира отговорността на застрахователя при
наличието на такава. В настоящия случай обаче не са наведени твърдения, касаещи
приложението на цитираните по-горе разпоредби на чл. 257, ал. 1
и чл. 267, ал. 1 КЗ
/отм./ вр. чл. 49 ЗЗД, съответно съдът не следва да обсъжда тази хипотеза. Хипотезата
на безвиновна отговорност на делинквента, съответно застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 50 ЗЗД, когато
вредите са причинени от характеристиките или свойствата на вещта също не е
налице, тъй като обект на застраховането по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност
на застрахования за причинените вреди от
самата вещ, от нейното състояние, изправност или неизправност, отговорност за които носи собственикът на вещта. В настоящия случай не се установи от
събраните по делото доказателства, а липсват и конкретни твърдения на ищцата,
състоянието на процесния багер по някакъв начин да е способствало злополуката и
в резултат на неговите характеристики и свойства да е настъпила смъртта на М. Б..
Тъй като отговорността на застрахователя по чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на
непозволеното увреждане, то в настоящия случай следва да се направи извода, че
по делото не се установи и основанието за отговорността на ответника по делото
досежно ищцата.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията за разноски:
Ищцата е освободена от плащане на държавна такса и
разноски за производството по делото, съответно не е направила и не претендира
такива. Претендира се обаче присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ЗАдв. С оглед изхода на делото това искане е неоснователно.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 100 лв. /минималният размер съгласно
чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, както и
направените по делото разноски в размер
на 135 лв. /130 лв. – депозити за призоваване на свидетели, 5 лв. – държавна
такса за издаване на съдебно удостоврение/. По делото са налице доказателства
за направени разноски за депозити за призоваване на свидетели, но не и за
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение /такова по делото не е
издавано/, съответно с оглед изхода на делото на ответника следва да се
присъдят претендираните разноски с изключение на тези за държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.Г. с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Д.– О. З.“ ЕАД с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от главния изпълнителен директор К. Ч., обективно съединени искове за плащане на сумата от 100000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание, търпяно в
резултат на смъртта на брат й М. Н. Б., настъпила на 28.06.2014 г. при трудова
злополука - при и по повод на осъществяваната от него работа като каналджия във
фирма СД ”Ц.-З.и с.”, а именно
нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна
машина - многокофов багер марка „JSB 4СХ“, с рег. № С06266, при което е
причинена тежка черепно-мозъчна травма, за която строителна машина има сключен
между работодателя СД „Ц.-З. и с.” - Б.
и „Д. - О.з.” ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на
валидност от 23.08.2013 г. до 23.08.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 28.06.2014 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА И.Н.Г. с ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Д. – О.з.“ ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от главния изпълнителен директор К. Ч., сумата от 100
лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 130 лв. /сто
тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски /депозити за
призоваване на свидетели/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: