Р Е Ш Е Н И Е
№ 29/8.1.2019г.
08.01.2019
г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен
съд тридесет и седми състав
На дванадесети декември година
две хиляди и седемнадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар Петранка
Петрова
като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 3467 по описа на съда за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „В.Е.” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление, представлявано от Н.Г.Н., ЕГН **********
против Наказателно Постановление № 344715-F381144/ 02.07.2018 год. на Директор
на дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „В.Е.” ЕООД е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВАНА САНКЦИЯ” в размер на 33 571,23 лева на
основание чл.180 ал.2 във връзка с
чл.180, ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност.
В жалбата си въззивникът моли за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебното
заседание, редовно призован не се явява,
представлява се от процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В ТД на НАП - гр.Варна при извършена
проверка, възложена с резолюция № 032691701798``087/10.11.2017 год. на „В.Е.”
ЕООД, ЕИК *********, за установяване наличие или липса на основание за регистрация
по ЗДДС по реда на чл.96 от ЗДДС. Проверката е приключила с Акт за регистрация
по ЗДДС № 030421800553785/ 20.03.2018
год. При проверката било установено, че „В.Е.” ЕООД, е достигнало облагаем
оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС над 50 000.00 лв. към
31.08.2014 год., а именно 62 842.00 лева. формиран от извършвана дейност – продажба на
стоки.
Съгласно разпоредбата на чл.96 ал.1
от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца е длъжно в
14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Задължението за регистрация
възниква независимо от срока, за който е достигнат облагаемия оборот, но не и
за период по-дълъг от 12 месеца. Съгласно посочената разпоредба на чл.96, ал.1
от ЗДДС, „В.Е.” ЕООД е следвало в срок до 14.09.2014 год. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Заявление за регистрация по ЗДДС на „В.Е.” ЕООД, ЕИК ********* не е подавано в ТД на НАП-гр.Варна.
„В.Е.”
ЕООД, ЕИК ********* е регистрирано по ЗДДС видно от Акт за регистрация по ЗДДС № 030421800553785/20.03.2018
год. връчен и потвърден по електронен път на 26.03.2018 год. Към 31.08.2014
год. „В.Е.” ЕООД, ЕИК ********* има реализиран облагаем оборот в размер на 62
842.00 лв., за който размерът на дължимия и неначислен ДДС е в размер на 33
571.23 лв. Съгласно разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, когато лице
не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало в законоустановения срок, се наказва с глоба/имуществена санкция в
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Извършеното нарушение
се потвърждава от събраните в административно наказателното производство
доказателства: Резолюция за извършване на проверка № 032691701798``087/10.11.2017
год., Акт за регистрация по ЗДДС № 030421800553785/20.03.2018 год., Електронна
кореспонденция, Протокол № 2192/09.09.2016г., Справка
за оборота, Таблица - Приложение 1, Копие на фактури, Копие на кредитно
известие, Копие на отчети от ЕКАФП, Копие на касови бележки, Банкови
извлечения, Покани, Пълномощни. АУАН е редовно предявен и връчен на упълномощено
лице на 02.05.2018 год.
По издадения и връчен на лицето АУАН
е постъпило писмено възражение с вх.№ 25700/08.05.2018 год. по реда на чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
При така установената фактическа
обстановка административно наказващият орган приема от правна страна, че „В.Е.”
ЕООД, ЕИК ********* е нарушило разпоредбата на чл.180, ал.2 вр. ал.1, вр.
чл.86, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност за това, че
като не се е регистрирало по ЗДДС в срок, не е начислило дължимия данък
добавена стойност .
Въз основа на
съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно наказващият орган изцяло е възприел изцяло описаната фактическа
обстановка.
В хода на
съдебното производство бе разпитан св.С. и св.Х., чиито показания съдът
кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- от Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна,
съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР -17 /17.05.2018 год. на
Изпълнителния директор на НАП. Образуваното административнонаказателното
производство е проведено правилно и законосъобразно.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. АУАН също е
бил издаден в предвидените в закона срокове. Спазени са нормите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяване на постановлението и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя,
което същия е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателят
за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.
Въз основа на Акта за нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Административно
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по чл. 180 ал.2, във
връзка с чл.180, ал.1
от ЗДДС.
Изпълнителното деяние на административно-наказателната разпоредба на чл. 180 от ЗДДС
е "не начисли". Съгласно разпоредбата на чл.
86, ал.1 от ЗДДС начисляването на ДДС включва поредица от действия,
които следва да извърши лицето, а именно да издаде данъчен документ, в който
посочи данъка на отделен ред; да включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС
за този данъчен период; да посочи данъчния документ в дневника за продажбите за
съответния данъчен период. Изискуемостта на данъка се определя съгласно общите
правила следователно данъчното събитие възниква на датата, на която е
определяема. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.6, т.1
от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът става
изискуем за облагаемите доставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т.3,4 и чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН в АУАН и НП задължително трябва да бъдат посочени датата и
мястото, както и описание на извършеното нарушение. Описанието на съставомерните признаци на нарушението определят предмета
на доказване.
В обобщение на гореизложеното
наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, като липсата на описание на съществени
елементи от състава на нарушението е довело до нарушаване на правото на защита
на жалбоподателя. Поради посочените аргументи наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Съдът намира, че в случая не би
могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение. Неспазването на законовите
норми, свързани с данъчното законодателство, независимо дали реално са
настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивника да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДДС.
Конкретното нарушение по нищо не се отличава от други от същия вид. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема
като маловажно.
Поради това съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 344715-F381144/ 02.07.2018
год. на Директор дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна, с
което на „В.Е.”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Вилна зона,
ул.“Трета“ № 3, вх.Б, ет.2, ап.22, представлявано от Н.Г.Н., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВАНА САНКЦИЯ” в размер на 33 571,23 лева на основание чл.180
ал.1 и чл.180 ал.2 от
Закона за данъка върху добавената
стойност.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред Административен
Съд - Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: