Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№..........
гр.Плевен, 27,06,2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
НАЙДЕНОВА гр.дело №3087 по описа на съда за 2017 година и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е молба от В.М.М., ЕГН **********,***, против П.К.Л., ЕГН **********,***. В
молбата се сочи, че страните живеели на семейни начала от 2010 г. до 2014 г.,
като от съжителството си имат две деца. Твърди се, че на 27,04,2017 г. около
10,00 ч. молителката била подложена на грубо отношение от ответника по молбата,
който я причакал пред офиса, в който работи. Сочи се, че ответникът я дърпал,
заплашвал я, че ще я пребие, използвал агресивни думи. Сочи се, че системно
върху нея е упражнявано домашно насилие от ответника, като включително са му
налагани и мерки по ЗЗДН. За случая от 27,04,2017 г. се сочи, че е
сигнализирала и органите на МВР. Молителката сочи, че непрекъснато живее в
страх. В заключение моли съда да постанови мерки за закрила – задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да я
приближава, забрана да приближава жилището и местоработата на молителката,
местата й за социални контакти и отдих, задължаване на ответника да посещава
специализирани програми. В
съдебно заседание молителката поддържа предявената молба. Процесуалният
представител на молителката – адв.Е. М.от ПАК, моли съда да уважи молбата за
максимално предвидения в закона срок от 18 месеца.
Със заповед за незабавна защита №20 от 02,05,2017 г. съдът е задължил П.К.Л., ЕГН **********,***,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.М.М., ЕГН **********,***,
и е забранил на П.К.Л., ЕГН **********,***, да приближава В.М.М., ЕГН **********,***,
на по-малко от 50 /петдесет/ метра, както и жилището, което обитава в ***,
местоработата й - гр.***“, както и местата за социални контакти и отдих на
молителката, за срок до влизане в сила на съдебното решение по настоящото
гражданско дело.
В съдебно заседание
ответникът по молбата – редовно призован по месторабота на 09,06,2017 г., не се
явява и не изпраща представител.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси
всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което е било
във фактическо съпружеско съжителство и от лице, от което има дете. От
приложените два броя удостоверения за
раждане от 05,09,2012 г. и от 04,10,2010 г. се установява, че страните имат
общи деца /С.и М./; следователно молбата се явява допустима - подадена в
съответствие с изискванията досежно активната и пасивна процесуална легитимация
и при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради
което следва да се разгледа по същество.
По основателността на депозираната молба.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е, че страните в настоящото производство са били във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени две деца.
От приложената като доказателство декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН /чиято
доказателствена стойност следва да се отбележи, че не беше оборена от
ответника/, се установява, че молителката е била подложена на психически тормоз
на 27,04,2017 г., когато пред офис на ***ответникът се държал агресивно и
отправил заплахи за физическото здраве на молителката – „ще те пребия“, „ще те
ударя“, „ще те оставя на място“.
От представеното копие на „Сигнал“ от молителката до Началника на 01
РПУ-Плевен, с вх.№ 177200-4386/27,04,2017 г., се установява, че за случилото се
на посочената дата молителката В.М. е сезирала и органите на полицията.
От изготвената справка от деловодителя на 9-ти гр.състав се установява, че
по отношение на ответника има налагани мерки по ЗЗДН по три дела –
гр.д.№4012/2008 г., гр.д.№3303/2015 г. и гр.д.№5101/2015 г., всички на ПлРС.
От изисканата справка от „УМБАЛ Д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен, ОДНБПЗ, е
видно, че ответникът по молбата не се води на диспансерно наблюдение.
От служебно изисканото свидетелство за съдимост на ответника по молбата се
установява, че същият е трикратно осъждан, но реабилитиран към момента.
От изисканата справка от РПУ - Долни Дъбник се установява, че за периода
01,01,2015 г. – 27,04,2017 г. има заведени седем сигнала срещу ответника П.Л.
от молителката В.М., както и един сигнал срещу лицето, заведен от П. М..
От изисканата справка от Първо РУ – Плевен към ОД на МВР се установява, че
на 15,02,2016 г. и на 13,12,2016 г. има заведени сигнали от В.М. против П.Л. за
отнемане на мобилния й телефон против волята й, а на 27,04,2017 г. има заведен
сигнал за отправени заплахи от Л. към М. пред офиса, в който работи.
Съдът не коментира приложените към молбата два броя постановления на РП
Плевен, като неотносими към правния спор.
От приложеното в цялост гр.д.№3303/2015 г. на ПлРС се установява, че същото
е образувано по подадена от В.М. молба по ЗЗДН срещу П.К.Л.. По делото има
постановена заповед за незабавна закрила от 14,07,2015 г., както и влязло в
сила на 17,08,2015 г. решение, с което на П.К.Л. са наложени следните мерки по
ЗЗДН – по чл.5, ал.1, т.1, по т.3 – за срок от 12 месеца, и по т.5.
От приложеното в цялост гр.д.№5101/2015 г. на ПлРС се установява, че същото
е образувано по подадена от Ц.А.Ц., лично и като законен представител на
малолетната М.П.Л., молба по ЗЗДН срещу П.К.Л.. По делото има влязло в сила на 27,01,2016
г. решение, с което на П.К.Л. са наложени следните мерки по ЗЗДН – по чл.5,
ал.1, т.1 спрямо майката и детето, по т.3 спрямо майката и детето за срок от 16
месеца, по т.4 за детето за срок от 16 месеца, по т.5, като освен това майката
и детето са насочени да посещават специализирани програми за възстановяване на
пострадали от насилие.
От показанията на свидетеля А.Б.С. се установява, че откакто е започнала
работа, молителката е тормозена от ответника по молбата – същият непрекъснато
звънял на служебните телефони, идвал в офиса, имало и подхвърлени интимни
снимки на молителката. Конкретно за случая на 27,04,2017 г. свидетелят сочи, че
ответникът дошъл пред офиса и почнал със заплахите – не само към молителката,
че ще я убие, но и към всеки, който иска да се намеси, за да й помогне. Според свидетеля, П.Л. е агресивен и
нападателен, и тъй като е доста едър, молителката с право се притеснява, че ще
й посегне физически. Св.С. сочи, че не стои постоянно в офиса, но след
27,04,2017 г. няма спомен ответникът да е идвал да притеснява молителката.
С оглед на представените
по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо
и сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са
или са били във фактическо съпружеско съжителство. Не е спорно, че молителката
и ответника са живели на съпружески начала, от което съжителство имат родени
две малолетни деца. От събраните по делото доказателства се установи, че спрямо
молителката на 27,04,20147 г. е упражнено психическо насилие, изразяващо се в агресивно
поведение и отправяне на заплахи за физическото й здраве – „ще те пребия“, „ще
те ударя“, „ще те оставя на място“. Събраните по делото доказателства не се
оспориха от ответника по надлежния ред.
Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени
мерки за защита, предвидени в закона, и поискани от молителката. Въпреки че
тежестта на извършените действия не е голяма, и по думите на самата пострадала
след 27,04,2017 г. ответникът не я е притеснявал, съдът счита, че поисканата
мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН следва да се наложи за максимално предвидения
срок от 18 месеца. Като основно съображение за налагане на мярката по т.3 за
максимално предвидения срок съдът приема най-вече предишните наложени на
ответника по молбата мерки по ЗЗДН, които очевидно не са изиграли своята
дисциплинираща роля, както и обстоятелството, че извършеното на 27,04,2017 г.
не е изолиран случай, а в последните години многократно молителката е търсила
съдействието на органите на полицията при конфликтни ситуации с ответника П.Л..
Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейските органи,
констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за
това.
При този изход на процеса
и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 30,00 лева и глоба в размер на 500,00
лева.
Съобразно представения
списък на разноски и представения по делото договор за правна помощ, ответникът
следва да заплати на молителката и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева. Ответникът не следва да заплаща на молителката внесената държавна такса в
размер на 25,00 лева, тъй като същата не се дължи при подаване на молбата и
молителката може да поиска връщането й с нарочна молба.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА
на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА П.К.Л., ЕГН **********,***, да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо В.М.М., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на П.К.Л., ЕГН **********,***, да
приближава В.М.М., ЕГН **********,***, на по-малко от 50 /петдесет/ метра,
както и жилището, което обитава в ***, местоработата й - гр.***“, както и
местата за социални контакти и отдих на молителката, ЗА СРОК ОТ 18 /осемнадесет/ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.5 от Закона за
защита от домашното насилие П.К.Л., ЕГН **********,***, да посещава специализирани програми
за извършители на насилие в Център „Отворена врата“ гр.Плевен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените
мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН П.К.Л., ЕГН **********,***, че при неизпълнение
на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще
бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН П.К.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС Плевен държавна такса в размер на 30,00 лева, както и глоба в
размер на 500,00 лева.
ОСЪЖДА П.К.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.М., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски в размер на 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: