О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 723
град Бургас
, 18.04. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............18.04 …..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна Д.
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 451 по
описа за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на две инедтични по своето съдържание въззивни жалби на процесуалния представител на Б.Р.А. и на Х. Й.Й. –ответници по гр.д. № 18 /2017 год. по описа на Поморийския районен съд против решение № 172/01.12.2017 год. постановено по същото дело в частта ,с която е прието за установено по отношение на Х.Й.Й. ,че ищцата Г.Д. е собственик на 204,04/599 кв.м. ид.части от дворно място,цялото от 599 кв.м., от поземлен имот с идентификатор 00833.502.82 по КККР на гр. Ахелой,заедно с находящия се в построената в мястото сграда 1 самостоятелен обект – апартамент от 62 кв.м. ,като ответникът Й. е осъден да предаде на ищцата владението върху този имот и е прието за установено по отношение на въззивника А. ,че ищцата Д. е собственик на описания самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00833.502.82.1.2 по КККР на гр. Ахелой ,с предназначение –жилище ,апартамент ,с брой нива-две и на площ от 62 кв.м..,като се атакува решението и в частта ,с която е отхвърлен насрещния иск на ответника Й. да установяване по отношение на ищцата ,че е собственик на 401,4 кв.м. ид.части от недв. Имот ,представляващ бивш урегулиран пар. 5 кв.м. 28 по плана на гр. Ахелой,втория етаж с площ от 67,20 кв.м. от двуетажната жил. сграда ,както и са осъдени двамата ответници да платят разноски .
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като
считат същото за неправилно и
необосновано,постановено при нарушение на процесуалните правила .
Сочи
се на първо място ,че мотивите
към решението противоречат на приетите по делото писмени доказателства .Не
е бил обсъден факта ,че за периода 1990
-1995 г. Х.Й. добросъвестно е владял процесния имот ,което владение е
продължило и след датата на съставяне на констативния нотариален акт през 1995
г.,плащал данъците за имота и го е владял необезпокоявано повече от 25
години до момента на разпореждането с
него в полза на въззивника Б.А..Установено било по делото ,включително и от
експертизата ,че имотът е самостоятелна
постройка ,със самостоятелен
характер и намя пречка върху нея да се
упражнява фактическата власт ,дори и да се приеме ,че Й. е недобросъвестен
владелец .Давностният срок за придобиването му
е изтекъл и една с предявяване на иска е прекъсната давността .Освен
това Х.Й. се легитимира като собственик
на имота
и като собственик на
самостоятелна сграда ,изградена в собствения му недвижим имот,тъй като
на 11.01986 г. е получил като дарение от
родителите си ½ ид.част от
двуетажна масивна жилищна сграда ,построена върху 62,20 кв.м. и е започнал упражняването на добросъвестно
владение върху имота –през цялото време
,имайки предвид и последвалата доброволна делба през 1990 г. със същите лица.След изтичане на 5-годишен срок
той като добросъвестен владелец е придобил имота на основание ,годно да го
направи собственик .Затова и през 1998 г.
,закупувайки общински имот -частна общинска собственост ,представляващ
401,4/610 ид.части от застроено дворно място ,той е бил в кръга на лицата
,имащи право да закупят общински парцел по реда на чл. 35 ЗС .Затова и законосъобразно се е възползвал от
правото си /макар и да се е легитимирал като собственик на основание давностно
владение ,а не на основание дарение /.Договорът не е нищожен и
доколкото в имота е имало и пристройка ,Й. е станал собственик на всички
приращения в дворното място.Дори и да се приеме ,че началният момент на
владение е започнал 1998 г. /след обявяването на договора за закупуване на общинската
земя за нищожен /,то ищцата Д. е
предявила права чак с настоящата искова молба ,при което за Х.Й. е налице оригинерно основание за придобиването на имота в
продължение на минимум 17 години давностно владение-докато е прехвърлил
собствеността на Б.А. .
Оспорва
се и извода ,че процесният имот
представлява пристройка,като се подчертава ,че в мотивите към решението по
гр.д. № 146/2014 г. ПРС приема ,че Х.Й. е собственик на имотите по давност .
Моли
се за отмяна на решението в атакуваните части и се отхвърлят исковете .Не сочат
нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият
ищец е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК чрез
процесуалния си представител ,с който
оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на решението в атакуваните части не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че по делото са събрани доказателства
,установяващи безспорно собствеността на ищцата върху процесния имот ,като от
свидетелските показания се е установило ,че ответникът Й. неправомерно е оградил и ползва ид.част от дворното място ,което е сторил без съгласието
на собственичката и въпреки нейното
противопоставяне ,като спорове между тях
съществуват непрекъснато ,още повече ,че са водили помежду си няколко
процеса.Ищцата като собственик на
мястото е собственик и на незаконната пристройка,владяна от ответника
.Тъй като Х.Й. към момента на прехвърлянето не е бил собственик на имота ,той
не е можел да прехвърля на трети лица -в
случая на другия ответник .Що се отнася до дарението ,направено в полза на
ответника Й. ,подчертава се ,че с решение
по гр.д. № 126/1997 г. на ПРС дарението
е отменено ,което означава и че договорът за делба на съсобствен недвижим имот от 1990 година /с
който ответникът твърди ,че е станал собственик на първия и втория етаж от
пристройката към съществуващата сграда с
площ от 62 кв.м. /,както и констативния му нотариален акт за собственост на имота по силата на делбата ,се обезсилват
,тъй като с отмяната на дарението
правата на ответника са отпаднали с обратна сила.Още повече ,че тази
пристройка е незаконна изградена – за нея не е имало отстъпено право на строеж
и строително разрешение .Договорът за делба в частта относно пристройката
е нищожен според въззиваемата страна .В
него се вклѝчва имот ,за който не са представени никакви строителни книжа
.
Споделят
се и изводите на районния съд за неоснователност на предявения насрещен
иск от ответника Й. .В тази връзка се
сочи ,че след като ответникът Й. е
загубил правото си на собственост върху част от дворното място -след отмяната на дарението в негова полза
,то договорът за продажба на недвижим имот по реда на ПМС 235/1998 г. между него и Общината ,за който той твърди
,че го е направил собственик ,е нищожен .Затова е отпадноло основанието ,на
което Община Поморие е продала на ответника дворното място –тъй като не са
налице предпоставките на ;1 от ПСМ 235,за да възникне за Общината правото да
продаде имота-общинска собственост ,на лице ,което е построило в общинско място
.Това са и констатациите на съда по влязлото
в сила решение по в.гр.д. № 1767/2014 г. на БОС.След като договорът е нищожен ,
имотът се е върнал оттново в патримониума на Общината .Затова и ищецът по насрещния иск не е могъл да придобие имота въз основа на
давностно владение имот-общинска
собственост ,нито пък пристройката върху него .При това положение той не е
станал собственик на имота и не е могъл да го прехвърля ,както е станало
в случая- в полза на втория ответник .Не е могъл да придобие пристройката ,тъй като тя е и незаконна ,а и владението му
не е било необезпокоявано ,както се твърди от него .
Моли се за потвърждаване на решението
в атакуваните части .Също не се сочат
нови доказателства и обстоятелства по делото .
С
оглед на горното и на осн. чл.267 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л
И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го
насрочва за 09.05.2018 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.