О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№260010/17.2.2022г.
17.02.2022 г, гр. Ямбол
Ямболският
районен съд ХV-ти граждански състав
На 17.02.2022 година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
М. Христова
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско
дело № 3626/2017 г. по описа на Ямболския районен съд,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на ищците по делото с искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските посредством присъждане в тяхна полза на неприсъдени
разноски за адвокатско възнаграждение за двете фази на делбата, разноски за депозити
за вещи лица и скици – проекти , които според ищците не са признати от съда,
както и разноски за въззивна и касационна инстанция, направени в първа фаза на
делбата, които следвало да се присъдят във втора фаза на делбеното производство.
В
законоустановения едноседмичен срок е депозиран отговор от процесуалния
представител на част от ответниците, с който е изразено становище за неоснователност
на жалбата.
ЯРС, след като се запозна с молбата и доказателствата
по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Молбата е частично недопустима относно искането за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. за първа фаза на
делбата. Действително са представени доказателства за извършени такива. Като
съобрази най – новата практика на ВКС,
обективирана в Определение № 60141/19.11.2021 год. по гр.д. № 3096/2021 год., 2
г.о. , ЯРС приема следното:
Действително в настоящия
случай, с отговора на исковата молба част ответниците са оспорили правата на
съделителите – ищци, релевирано е и възражение за придобивна давност, т.е. по
делото е съществувал спор относно квотите на страните в съсобствеността. С
решение на ВКС имотите са допуснати до делба между съделителите при посочените
от ищците квоти, а възраженията на ответниците са счетени за неоснователни. С
оглед на това, процесуалното поведение на част от ответниците представлява
основание да бъде ангажирана отговорността им да заплатят на ищците за
разноските, направени за защита срещу счетеното от ВКС за неоснователното
възражение за придобивна давност за разликите над наследствените и
претендираните квоти, по реда на чл. 78 ГПК - с решението, с което е допуснато
извършването на делбата.
С решението по допускането на делбата ЯРС не
се е произнесъл по отговорността на разноските на страните. Доколкото
направените разноски за процесуално представителство от адвокат в настоящия
случай следва да се разпределят по реда на чл. 78 ГПК, а не по чл. 355, изр. 1 ГПК, съдът е следвало с решението си по допускане на делбата да ги присъди.
Предвид пропуска на съда , ищците е
следвало да поискат допълване на решението по допускане на делбата в
преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК, което не е сторено. Ето защо
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в първа фаза на делбата не
биха могли да бъдат предмет на решението по извършване на делбата, искането по
чл.248 ГПК за неговото изменение, респ. допълване се явява недопустимо и не е
следвало да бъде разглеждано по същество. Ако се приеме, че с тази молба е
поискано допълване на решението по допускане на делбата в частта му за
разноските, то е направено далеч след изтичане на срока по чл.248, ал.1 ГПК и
отново е недопустимо.
Във
връзка с искането за присъждане на разноски за въззивно и касационно обжалване
на решението по първа фаза на делбата , съдът вече е посочил, че разноските за
въззивно обжалване са присъдени с решението на ОС – Ямбол с изричен диспозитив. Действително според съдебната
практика, в първата фаза на делбата съдът не се произнася по отговорността за
разноски, а такива се присъждат при приключване на делбеното производство с
решението по нейното извършване. Разноски за касационно
обжалване също е недопустимо да бъдат присъждани от настоящата инстанция.
Според практиката на ВКС – Определение №131/13.07.2018 по дело №2471/2018 на ВКС, ГК, I г.о. и др. - за разпределението на
разноските по правилото на чл. 78 ГПК във въззивното и касационното
производство е ирелевантно в коя фаза се намира делбеното производство и дали
дяловете на съделителите са определени. Само пред първа инстанция е възможно
разноските за адвокатско възнаграждение да се понасят от съделителите така,
както са направени по правилото на чл. 355 ГПК. Винаги когато съделител оспорва
по пътя на обжалването съдебното решение по допускане или по извършване на
делбата, разноските за съответната по
обжалване инстанция, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение, се разпределят съобразно изхода на спора
по правилото на чл. 78 ГПК, а не по това на чл. 355 ГПК.
В останалата си част съдът приема молбата като
процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
Производството е за делба във фаза по
извършването й. С постановеното по делото решение , съдът на осн. чл. 353 от ГПК е разпределил наследствените имоти
между съделителите съобразно квотите , при които делбата е допусната.
Ищците своевременно са представили списък
на разноските, като с решението в тяхна полза са присъдени разноски , както е
описано и в мотивировъчната част на същото за заплатените от тях - такси
по вписване на исковата молба, заплатените депозити за вещи лица, както и
заплатените по сметка на СГКК- гр. Ямбол суми дължими за издаване на
съответните скици – проекти. Т.е. искането за присъждане на тези разноски, така
както е посочено в молбата им по чл. 248 от ГПК /за вещи лица и скици - проекти/
се явява неоснователно, т.к. такива са им вече присъдени.
По
отношение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за втора
фаза на делбата, съдът намира същото за неоснователно. Решението по извършване на делбата не е било
обжалвано от страните, от където следва извода, че няма спор по отношение на способа, по който е извършена
делбата, а именно по реда на разпределение на процесните имоти.Ето защо
заплатените адвокатски възнаграждения във втора фаза на делбата следва да
останат за страните така, както са направени.
В молбата по чл. 248 ГПК изрично е
посочено, че ищците не оспорват решение, в частта, в която са признати част от
направените от тях разноски. Предвид изричното посочване , че искането им касае
единствено разноски за адвокатско възнаграждение, за вещи лица, за скици –
проекти и такива сторени пред въззивна и касационна инстанция, съдът приема, че
не следва да бъдат обсъждани останалите неприсъдени разноски.
Предвид горното, ЯРС
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане
искането
на ищците за изменение и допълване на осн. чл. 248 от ГПК на решение № 260381/16.11.2021 на ЯРС в частта
за разноските за адвокатско възнаграждение в първа фаза на делбата, както и
присъждане на разноски за въззивно и касационно обжалване.
Оставя без
уважение искането
на искането на ищците за изменение и допълване на осн. чл. 248 от ГПК на решение № 260381/16.11.2021 на ЯРС в частта
за разноските за адвокатско възнаграждение във втора фаза на делбата и разноски
за депозити за вещи лица и скици - проекти.
Определението подлежи на обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: