№ 135
гр. Несебър, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Красимира Ил. Л.а
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20252150100090 по описа за 2025 година
за да се произнесее, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Несебърският районен съд е сезиран с молба от Н. К. с твърдения за осъществени от
ответника Д. М., с когото е била в интимни отношения и с когато е живяла на семейни
начала, актове на домашно насилие, изрично посочени в молбата.
Молителката подава и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се описва
осъществените актове на домашно насилие.
В о.с.з. молителката се явява лично и се представлява от назначения й служебен
процесуален представител, който поддържа молбата за защита. Моли за уважаването й.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от пълномощник,
който оспорва твърдените в подадената молба за защита актове на домашно насилие и
декларацията към нея по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и моли за отхвърлянето й.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, съобразно чл. 8, т.1 и т.
3 и чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Депозира се в предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита
на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи
неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за
защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната
дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на
домашно насилие.
От фактическа страна, по делото няма спор, че страните са имали интимни
1
отношения и са заживели заедно на семейни начала от април 2023 г. По делото не се
установява точната дата, на която страните преустановяват отношенията си и фактическото
си съпружеско съжителсто, но няма спор, че към дадите, на които се твърди, че са
осъществени актове на домашно насилие от ответника, както и че към настоящия момент,
страните са разделени.
Страните по делото не са осъждани и липсват до момента други между тях висящи
или приключили производства по реда на ЗЗДН.
По делото се събират гласни доказателства от свидетелите В.С. и свидетелката Т.М..
Съдът кредитира изцяло техните показания, тъй като се подкрепят и от приетия по делото
снимков материал, като наред с това не се забелязва пристрастност от тяхна страна към
изхода на спора.
Свидетелят В.С. и свидетелката Т.М. са съпрузи и живеят заедно в комплекс
„******“. Те са са съседи на молителката, която през 2023 г. е живяла също в този комплекс,
откъдето се и познават. Към настоящия момент молителката не живее в комплекса, а в село
******* по твърдения на самата молителката. От разпита на св. С., както и от извършения
от съда оглед в о.с.з. на неговия смартфон, се установява, че на 09.10.2024 г. в 07.14 часа
свидетелят С. получава от молителката снимка/дигитално изображение през мобилното
приложение “WhatsApp”, идентична с тази, приложена по делото на л. 16-17, на която се
вижда лек автомобил „*******“, комби, с полска регистрация, със счупена стъкло на врата
на багажника на автомобила. Молителката М. получава преди това дигиталното
изображение от профила на ответника в мобилното приложение “WhatsApp”, вследствие на
което се изплашва и това я мотивира да изпрати изображението на свидетеля С. с молба да
посети паркинга на комплекса „******“ и да види дали й е увреден автомобила. Свидетелят
уважава молбата на молителката и отива на паркинга, при което установява, че друг
автомобил, подобен на нейния с полска регистрация, е увреден. По делото се установява от
свидетелите, че по-рано на 16.09.2023 г. ответникът уврежда четирите гуми на автомобила,
чрез тяхното продупчване. Свидетелят С. е очевидец на нанесените увреждания по гумите
на автомобила, който се е опитал да ги напомпи, но не е могло да бъдат напълнени с въздух,
респ. възстановени. Свидетелят посочва, че гумите са били продучени от ответника през
нощта в присъствие на молителката, което тя самата му е заявила. Съдът не намира
основание да не кредитира показанията на свидетеля, доколкото показанията му се
подкрепят и от представената от молителката декларация. По отношение на големи син на
молителката В. К., макар и навършил пълнолетие, спрямо него ответникът изпраща
съобщение със заплашителен характер „Един удар и твой живот ще бъде променен
завинаги“, което съдът приема от представената по делото от молителката декларация.
Установената от съда фактическа обстановка е достатъчна за съда да приеме, че е
налице основание за уважаването й.
Ответникът осъществява на 09.10.2024 г. акт на психическо насилие по смисъла на
чл. 2 от ЗЗДН спрямо молителката, като й изпраща по смартфона чрез мобилно приложение
снимка, показаваща увредено задно стъкло на багажника на лек автомобил. Молителката
започва да изпитва страхови представи от полученото електронно съобщение, тъй като
припознава автомобила като нейния, с оглед факта, че притежава същата марка и модел с
подобен регистрационен номер. Без значение е обстоятелството, че ответникът уврежда
погрешка друг автомобил, тъй като ответникът е желаел да увреди именно имущество на
молителката, като по този начин да я изплаши. Всичко това има отрицателно и вредно
въздействие върху психиката на молителката, която вследствие на това изпитва страха за
живота и здравето си, както и за безопасността на имуществото си.
Извършеният от ответника акт на домашно психическо насилие на 09.10.2024 г.,
ценен наред с факта, че и по-рано през септември месец 2023 г., макар и извън срока по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН, извършва друг акт, изразяващ се в увреждане на четирите гуми на
притежавания от нея лек автомобил, чрез тяхното продупчване, мотивират съдът да приеме,
че ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, както и да се забрани да доближава молителката и жилището й на по-
2
малко от 50.00 метра за срок от 12 месеца, който съдът намира за адекватен и съответен на
характера и степента на обществената опасност от извършеното.
Заповедта следва да се издаде и по отношение на К. М. и В. К., които са деца на
молителката, тъй като живят в едно домакинство. Едното дете К. М. е в малелетна възраст и
е пряко зависимо от грижите и здравето на майка си. Спрямо нея ответникът следва да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. М., както и да го
доближава на по-малко от 50.00 метра, включително и жилището, в което живее заедно с
майка си и брат си. А по отношение на големи син на молителката В. К., макар и навършил
пълнолетие, спрямо него са налице данни за извършено психическо насилие от ответника с
изпращане на съобщение със заплашителен характер – „Един удар и твой живот ще бъде
променен завинаги“, което се установява от представената от молителката декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по
ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
особена доказателствена сила в настоящия процес. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
изрично предвиден от закона и специфичен за това производство привилегирован
доказателствен способ, който се ползва със специална доказателствена сила, тъй като в
подобни хипотези, поради спецификата на конкретната битова ситуация, други годни
доказателства няма как да бъдат събрани. Тъкмо поради тази причина законодателят
изрично предвижда, че, при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН). Декларацията
представлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила.
От друга страна, от ответникът не представя надлежи писмени или гласни никакви
доказателства, които да опровергават изложените в декларацията обстоятелства. В тази
връзка ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо В. К., както и да му се забрани да го доближава, както и жилището, в което
живее, заедно с майка си и сестра си, на по-малко от 50.00 метра за срок от 12 месеца.
На основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на акт на домашно насилие, полицейският орган
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата, за да се образува наказателно производство за престъпление от общ
характер.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Несебърски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер
на 25,00 лв
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. М., роден на ********** г. в *********, Русия, разрешение за
пребиваване № **********, изд. На ******* г. от МВР-Бургас, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо Н. К., р. на ********** г. в гр. ********,
гражданин на Република Полша, л.к. № *********, В. К., роден на ********** г., ЛН №
********, с карта за продължително пребиваване № *********, изд. на ****** г. от МВР-
Бургас, и К. М., родена на ********** г., с акт за раждане № *******/AU/2016/********,
издаден в Република Полша, Бялисток, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. М., роден на ********** г. в *********, Русия, разрешение за
пребиваване № **********, изд. На ******* г. от МВР-Бургас ДА ПРИБЛИЖАВА Н. К., р.
на ********** г. в гр. ********, гражданин на Република Полша, л.к. № *********, В. К.,
роден на ********** г., ЛН № ********, с карта за продължително пребиваване №
*********, изд. на ****** г. от МВР-Бургас и К. М., родена на ********** г., с акт за
раждане № *******/AU/2016/********, издаден в Република Полша, Бялисток, на по-малко
3
от 50.00 метра разстояние, както и тяхното жилище в с. ********** за срок от 12
(дванадесет) месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
ЗАБРАНЯВА на Д. М., роден на ********** г. в *********, Русия, разрешение за
пребиваване № **********, изд. На ******* г. от МВР-Бургас ДА ОСЪЩЕСТВЯВА
КОНТАКТ с Н. К., р. на ********** г. в гр. ********, гражданин на Република Полша, л.к.
№ *********, В. К., роден на ********** г., ЛН № ********, с карта за продължително
пребиваване № *********, изд. на ****** г. от МВР-Бургас, и К. М., родена на **********
г., с акт за раждане № *******/AU/2016/********, издаден в Република Полша, Бялисток,
под каквато и да е форма, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 12 (дванадесет)
месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН
ОСЪЖДА Д. М., роден на ********** г. в *********, Русия, разрешение за
пребиваване № **********, изд. на ******* г. от МВР-Бургас да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Несебър държавна такса в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Н. К., р. на ********** г. в гр. ********,
гражданин на Република Полша, л.к. № *********, В. К., роден на ********** г., ЛН №
********, с карта за продължително пребиваване № *********, изд. на ****** г. от МВР-
Бургас, и К. М., родена на ********** г., с акт за раждане № *******/AU/2016/********,
издаден в Република Полша, Бялисток
ПРИСПАДА срока на действие на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН по
издадената заповед за незабавна зашита № 2/20.01.2025 г. по гр.д. № 90/2025 г. по описа на
НРС от срока на действие на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, поставеновени със
заповедта за защита, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните, като копие от тях да се изпрати и на районните управления на
Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес и на установения в хода на
производството адрес на извършителя, както и по посочения от пострадалото лице адрес.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. М., роден на ********** г. в *********, Русия, разрешение
за пребиваване № **********, изд. На ******* г. от МВР-Бургас, че на основание чл. 21, ал.
4 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на обявяване на
решението – 14.04.2025 г. пред Бургаски окръжен съд, на основание чл. 15, ал. 7 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4