№ 33
гр. Пазарджик, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235200500007 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1 от ГПК.
Същото е образувано по повод на подадена жалба от А. В. Ш. от
гр.София, чрез пълномощника му адв.Л. К. от САК, против Разпореждане от
30.11.2022г. на ЧСИ Д.Д., с което е отказано да се прекрати делото, съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Твърди се в същата, че срещу жалбоподателят А. Ш. има образувано
изпълнително дело №20168870400782 по описа на ЧСИ Д.Д., въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 31.05.2016 от РС- Пазарджик.
Сочи се, че във връзка с настъпила и констатирана от жалбоподателя и
неговата защита перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е подадена
молба с вх.№25580 от 24.11.2022г. до ЧСИ Д.Д., с която е поискано
прекратяване на изпълнителното дело, вдигане на наложените обезпечителни
мерки, както и събраните принудителни суми след прекратяване на делото по
силата на закона да бъдат върнати по банковата сметка на жалбоподателя.
Твърди се, че с обжалваното разпореждане, ЧСИ Д.Д. е отказал да
прекрати изпълнителното производство по горепосоченото дело, като не е
1
посочил никакви мотиви за постановения отказ.
Визира се, че изпълнителни действия не са искани и извършвани в
периода 2018г.- 2020г., поради което изпълнителното производство е
перемирано.
Твърди се, че в процесния период изпълнителното дело е било спряно
по искане на взискателя. Т.е. в този случай, взискателят има пълен контрол
върху изпълнителното производство и не е бил възпрепятстван по никакъв
начин да иска извършването на изпълнителни действия.
Сочи се, че съгласно константната практика, спирането на
изпълнителното дело по искане на взискателя или на длъжника не води до
спиране или прекъсване на давностния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
прекратяването на делото се случва с изтичането на две години от последното
валидно поискано от взискателя изпълнително действие, за което той е
заплатил съответните такси по ТТР към ЗЧСИ. В този смисъл се визира, че в
кориците на делото не се съдържат доказателства, нито за поискани от
взискателя изпълнителни действия, нито за заплатени от него такси по ТТР
към ЗЧСИ за извършването им.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е немотивирано и
незаконосъобразно, тъй като липсва правна аргументация за извършения
отказ
В този смисъл се излагат съображения.
Искането е да се отмени обжалваното разпореждане, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и да се дадат задължителни указания по
прилагане на закона.
Моли се за присъждане в полза на жалбоподателя, на направените от
негов настоящото производство разноски.
Постъпили са писмени възражения от “Обединена Българска Банка“
АД, с изпълнителни директори- Т.В.М. и С.А.Г. чрез пълномощника им
юриск.А..
Твърди се, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
Счита се, че разпореждането на съдебния изпълнител да откаже да
прекрати изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
2
правилно, законосъобразно и обосновано, извършено е съгласно правилна
преценка на фактите, съдържащи се в приложените доказателства.
Приема се, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е породил правно
действие, т.е. делото не следва да бъде прекратено, а е висящо.
В тази насока се излагат подробни съображения.
Искането е да се остави без уважение подадената жалба.
Прави се възражение за прекомерност.
В случай, че съдът счете, че обжалваното изпълнително действие за
незаконосъобразно и същото бъде отменено се моли, разноските да бъдат
възложени по реда на чл.441 от ГПК.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ- Д.Д.. В същите е
изложено становище в насока неоснователност на подадената жалба.
Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното разпореждане.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията, изложени в
жалбата, прие от фактическа страна за установено следното:
Изпълнителното производство по изп. дело №20168870400782 е
образувано с Постановление на ЧСИ от 29.07.2016г., въз основа на молба вх.
№10104/29.07.2016г. подадена от „Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********, към
момента с правоприемник „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********,
срещу длъжника А. В. Ш., с ЕГН **********, ведно с приложени към
молбата- Изпълнителен лист, издаден на 31.05.2016г. от РС- Пазарджик по
ч.гр.д.№1817/2016г. по описа на РС- Пазарджик, на основание Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1817/2016г. по описа на РС-
Пазарджик и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№1817/2016г. по описа на РС- Пазарджик. В молбата за образуване на
изпълнителното дело от страна на взискателят са посочени конкретни
изпълнителни способи, а именно: налагане на възбрана върху посочен
недвижим имот, налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, възложени са и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
Изпратено е уведомление до НАП на основание чл. 458 ГПК и чл. 191,
ал. 2 ДОПК, извършени са справки относно имущественото състояние на
3
длъжника, предявени са на взискателя дължимите такси по ТТРЗЧСИ, същите
са заплатени (л. 30-33).
В резултат на отправените от взискателя искания, съгласно
Разпореждане на ЧСИ от 17.10.2016г. са наложени запори и възбрана върху
установеното, след извършеното проучване, имущество на длъжника. За тези
действия, взискателят е уведомен с писмо изх.№10941/17.10.2016г.
До длъжникът е изготвена покана за доброволно изпълнение с изх.
№10936/17.10.2016г., връчена му на 25.10.2016г.
Видно от Молба подадена от взискателя с вх. №15612 от 24.11.2016г. е
поискано от страна на последния да се спре изпълнителното производство
поради сключено извънсъдебно споразумение с длъжника. В този аспект се
моли да се вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Към молбата е приложено копие от сключено споразумение, видно
от което длъжникът се е задължил да погаси дълга по цитираните по- горе
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, за събирането на което е
образувано изпълнително дело №20168870400782 по начин и в срок, описани
в споразумението.
От Разпореждане на ЧСИ от 24.11.2016г., производството по
изпълнителното дело е спряно, на основание чл.432, т.2 от ГПК, като до
страните са изпратени съобщения за спирането. Изпратено е и съобщение за
вдигане на наложения запор върху трудово възнаграждение.
Видно от молби с вх.№16156/31.08.2018г. и с вх.№00263/07.01.2019г.,се
установява, че съдебният изпълнител е уведомяван за промяна на
процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело.
От Уведомление от 29.01.2020г. е видно, че съдебният изпълнител е
уведомен за промяна в банковата сметка на взискателя.
Видно от Молба с вх.№06180 от 30.04.2020г. подадена от взискателя-
л.112 е поискано от последния да се възобнови изпълнителното дело, да се
извърши справка в регистъра на БНБ и да се насочи изпълнението върху
притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове чрез налагане на
запор, насрочване на опис на движими вещи на длъжника по настоящ и
постоянен адрес, извършване на справка в НАП и насочване на изпълнението
върху установеното имущество чрез налагане на запор/възбрана, налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника. В молбата е посочен
4
актуален размер на дълга към 28.04.2020г., видно от който длъжникът е
правил вноски за погасяване на задължението по изп. дело.
От Разпореждане на ЧСИ от 14.05.2020г. се установява, че е
възобновено производството по делото. Извършени са поисканите от
взискателя справки относно притежаваното от длъжника имущество.
С Молба с вх.№09835/28.06.2021г., взискателят е поискал за събиране
на вземането му да бъдат извършени справка за сключен трудов договор и да
се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, справка в
БНБ и налагане на запор върху откритите банкови сметки на длъжника,
насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С Разпореждане на ЧСИ от 05.07.2021г. са наложени запори върху
трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху настоящи и бъдещи
вземания по банкови сметки на длъжника в четири банки. До длъжникът е
изпратено съобщение изх.№5267/05.07.2021г. с уведомление за наложените
запори и насрочване на опис на движими вещи.
Видно от Молба с вх.№11100/21.07.2021г., изпратена чрез имейл- л.158,
заведена с вх.№11163/22.07.2021г.- л.160 се установява, че взискателят
отново уведомява съдебния изпълнител, че е сключено споразумение с
длъжника за плащане на месечни вноски в размер на 500лв. по сметка на
взискателя. В тази насока се моли да не се налага запор върху трудово
възнаграждение, да се вдигне наложения запор върху банкови сметки,
открити в „Банка ДСК“ АД, ако е насрочен опис на движими вещи- да бъде
отменен. Изпратено е съобщение до „Банка ДСК“ АД за вдигане на
наложения запор- л.159.
С писмо изх.№2154/28.02.2022г.- л.170, с имейл, заведен с вх.
№04770/01.03.2022г.- л.172, взискателят е посочил актуален размер на дълга,
както и е направил изявление, че към момента споразумението се спазва от
длъжника. Отразено е, че в случай че се наруши, ще уведоми съдебния
изпълнител за предприемане на изпълнителни действия. До длъжникът е
изпратено съобщение за дължимите такси по ТТРЗЧСИ, предвид
извършените към взискателя плащания.
С имейл, заведен с вх.№21546/06.10.2022г.- л.181, отново от взискателя
е постъпила информация за извършените от длъжника плащания. Отново до
длъжника е изпратено съобщение за дължимите съгласно ТТРЗЧСИ такси.
5
Видно от Молба с вх.№22456/14.10.2022г.- л.190, взискателят отново е
поискал да се възобнови изпълнителното производство, тъй като длъжникът
не е изпълнил сключеното споразумение. Моли да се извърши справка в НАП
и да се насочи изпълнението към установеното имущество чрез налагане на
запор/възбрана, да се насрочи опис на движими вещи на длъжника, да се
извърши справка КАТ и се наложи запор и извърши опис на установените
МПС, да се наложи възбрана, извърши опис, оценка и публична продан на
установени „секвестируеми” имоти на длъжника, да се извърши справка в
регистъра на БНБ за притежавани от длъжника банкови сметки и сейфове и се
наложи запор върху тях, да се извърши справка за трудов договор и да се
наложи запор. Посочен е актуален размер на задължението на длъжника и
извършените плащания по сключеното споразумение. Извършени са справки
за имущественото състояние на длъжника.
От Разпореждане на ЧСИ от 10.11.2022г.- л.209 се установява, че е
наложен запор върху трудовото възнаграждение- л.212 и банкови сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ АД. До длъжникът е изпратено съобщение, с
уведомление за наложените запори- л.210.
Видно от подадена Молба с вх.№25579/24.11.2022г.- л.226 от страна на
длъжникът, чрез процесуалния си представител адв.Л. К. се установява, че в
нея са твърди, че са налице предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради
което делото се е прекратило по силата на закона. В тази връзка се моли
съдебния изпълнител да издаде постановление за прекратяване на делото, да
се вдигнат наложените обезпечения и събраните по делото суми и да се
върнат на длъжника.
Във връзка с така депозираната от длъжника молба, до взискателя е
отправено запитване за извършените от длъжника плащания в периода от
спиране на изпълнителното производство по делото въз основа на Молба от
взискателя с вх.№15612/24.11.2016г., до възобновяване на производството по
делото въз основа на Молба от взискателя вх.№06180/30.04.2020г., като
справката да обхваща дата на постъпване на сумата и размерът й, с оглед
преценка за наличие на обстоятелствата по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- л.241.
Информация от взискателя е постъпила чрез имейл, заведен с вх.
№25916/28.11.2022г.- л.247, 248, видно от която до подаването на молба за
възобновяване на изпълнителното производство на 30.04.2020 г., не е изтекъл
6
двугодишен период с липса на извършвани от длъжника плащания по
сключеното извънсъдебно споразумение. След възобновяване на
производството, също не е изтекъл двугодишен период, през който
взискателят да не е искал извършването на изпълнителни действия.
Видно от Разпореждане от 30.11.2022г. е отказано прекратяване на
изпълнителното производство по изп.дело №20168870400782, което е
предмет на настоящата жалба.
При тези данни, окръжният съд от правна страна приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като право на длъжника е да реализира
правото си да обжалва действия на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435
ал.2, т.6 от ГПК, като в случая се обжалва отказът на съдебния изпълнител да
прекрати образуваното изпълнително производство №782/2016г.
По съществото, подадената жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане искането на длъжника за прекратяване на
изп.дело е оставено без уважение, доколкото в случая не са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В конкретният казус следва да се посочи, че хипотезите на прекратяване
на изпълнението са изчерпателно уредени в чл.433 от ГПК, като изброяването
им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на
условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен
процес.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка.
С т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г., ВКС, ОСГТК е
даден отговор на въпроса от кой момент се прекъсва давността в случаите на
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително производство. В
мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
7
извършените от трети задължени лица плащания/ с обратна сила и те не се
считат за произвели правно действие.
С приемането на новия ГПК, правото на длъжника да предизвика
съдебен контрол върху действията на ЧСИ значително е ограничено.
Поначало защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение е чрез
отрицателен установителен иск- чл.439, ал.1 от ГПК. Чрез този иск той
оспорва вземането и оттам материалноправната незаконосъобразност на
изпълнението. Чрез възможността по чл.439 от ГПК, длъжникът може да
установява факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнително основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /погасяване
правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др./. Настоящата хипотеза не е такава. С неизвършването на
изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок
законодателят презюмира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение,
предвид което и с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се приема прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния
изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче
не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради
което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено.
Жалбоподателят твърди, че „изпълнителни действия не са искани и
извършвани в периода 2018г. до 2022г. и че в процесния период
изпълнителното дело е било спряно по искане на взискателя.
В случая следва да се посочи, че изпълнителното производство е било
спряно по молба на взискателя в периода 24.11.2016г.- 30.04.2020г., а не в
периода 2018г.- 2022г.
В конкретния случай не може да има спор, че след като е образувано
изпълнителното производство на 29.07.2016г., същото е спряно по молба на
взискателя, съгласно Разпореждане на ЧСИ от 24.11.2016г., като
производството е възобновено по молба на взискателя от 30.04.2020г.
Изрично е посочено, като основание за спиране на производството от страна
на взискателят, че искането е поради сключено с длъжника извънсъдебно
споразумение, като е приложено и копие от същото.
8
Видно от това споразумение са налице данни, че длъжникът се е
задължил да изплаща задължението към взискателя, за събиране на което е
образувано настоящото изпълнително дело, по посочения в т.3 от
споразумението начин, а именно на равни месечни вноски за срок от
25.12.2016г. до 25.11.2020г. и една последна изравнителна вноска на
25.12.2020г.
По силата на това споразумение се установява, че взискателят е поел
задължение да поиска спиране на изп.дело №20168870400782, съгласно т.5 от
споразумението, както и си е запазил възможността да иска възобновяване на
производството при наличие на основания от изброените в т.6 от
споразумението.
Това са данни от които се установява и причината за периода на
спиране на изпълнителното производство по изп. дело взискателят да не е
депозирал молби за предприемане на изпълнителни способи. В тези случаи,
срокът на перемпцията тече от последното плащане към взискателя. Следва
да се посочи, че от депозираната от взискателя информация за извършените
от длъжника плащания по сключените два броя споразумения- л.248 е видно,
че до подаването на молба за възобновяване на изпълнителното производство
на 30.04.2020г. са реализирани такива от страна на последния периода от
22.11.2016г. с последно плащане 02.11.2022г. Факт, който и не се оспорва с
подадената от него жалба.
Няма как да се игнорира цитираното в мотивите на съдебния
изпълнител Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС, IVг.о, а именно, че
„двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който
не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да
се осъществят по причина, за която взискателят отговаря- след направено
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане“.
В този аспект е и становището застъпено от проф. д-р Ж.С. и проф. д-р
В.П., а именно, че „ правилото на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не важи, когато се
изпълнява вземане за издръжка и когато взискателят е уведомил писмено
съдебния изпълнител, че длъжникът прави вноски спеши задължението си“-
9
проф. д-р Ж.С., проф. д-р А.М., проф.д-р В.П. и др., Българско гражданско
процесуално право, десето преработено и допълнено издание, София, Сиела
Норма АД, 2020г., 1076 стр. В тази насока е и цитираната и приложена от
взискателя съдебна практика към депозираното възражение по жалбата с вх.
№27993/22.12.2022г., а именно Решение №501 от 21.12.2017г. постановено по
гр.д.№851/2017г. по описа на ОС- Пазарджик, Решение №35 от 01.02.2018г.
постановено по гр.д.№62/2018г. по описа на ОС- Пазарджик, Решение
№260269 от 22.10.2020г. постановено по гр.д.№2388/2020г. по описа па ОС-
Пловдив.
В случая, няма основание да се изисква в тежест на взискателя да
депозира молби за извършване на изпълнителни действия в условията на
сключено с длъжника споразумение, което последният изпълнява, като са
налице категорични данни за това, единствено поради угрозата от налагане на
санкцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Следва да се посочи, че взискателят, действително няма интерес, още по
малко да плаща такси и разноски по изпълнението, а и така нарушава поетото
задължение по споразумението. От горното няма интерес обаче и длъжника,
който ще изгуби сигурността, че взискателят няма да предприема следващи
изпълнителни действия, което е основен стимул за длъжника да сключи
споразумението, наред с отмяната на вече приложени способи и няма да
отговаря за ненужно направени разноски по изпълнението.
За пълнота следва да се посочи, че различно би стоял въпросът, ако
длъжникът е спрял да изпълнява споразумението, каквато хипотеза в случая
не е налице и в продължение на две години след това взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, макар че нищо не го е
възпрепятствало за това. Горното тогава би довело до прилагане на санкцията
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК спрямо този взискател, който очевидно е загубил
правен интерес от предоставената му от изпълнителния процес защита.
Не следва да се споделя, като основателно възражението на
жалбоподателя, че процесното Разпореждане на ЧСИ е немотивирано. В този
смисъл следва да се посочи, че в същото, че в него се съдържат подробни и
ясни мотиви относно липсата на основания за прекратяване на изп.
производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При тези съображения следва да се приеме, че в настоящия случай
10
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не са се осъществили.
Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното
производство поради липса на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
ЧСИ е установил правилно неосъществяването в конкретния случай на
правно релевантните факти, уредени в закона като прекратително основание.
С оглед на гореизложеното, жалбата, като неоснователна следва да се
остави без уважение, а постановения отказ на съдебния изпълнител от
30.11.2022г. обективиран в разпореждане, като правилен и законосъобразен
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, в тежест на А. В. Ш., следва да се присъдят
разноски на „Обединена Българска Банка“ АД за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 30.11.2022г. на ЧСИ Д.Д., с което е
отказано да се прекрати изпълнителното производство по изп.дело
№20168870400782, съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА А. В. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Хаджи
Димитър“, бл.107, вх.В, ет.8, ап.76, със съдебен адрес: гр.София- 1000,
ул.“Лавеле“ №19, ет.3, да ЗАПЛАТИ на „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр..София, 1463, район
Триадица, бул.“Витоша“ №89Б, съдебно- деловодни разноски в настоящото
производство- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11