Р Е Ш Е Н И Е
№ 260305
гр. Варна, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 6721 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Н.П.П., действащ в качеството му на
ЕТ „П. – Н.П.“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** срещу „П.“ ООД,
с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 11 480 /единадесет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща
обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца имот с идентификатор
№*** по КККР на гр.*** одобрени със Заповед ***г. на изп.директор на АГКК и
административен адрес гр.*** за периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014г. от
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата.
Първоначално
производството по делото е образувано след разделяне на предявени по гр.д.№
10913/2013г. по описа на ВРС насрещни искове от Н.П.П., действащ в качеството
му на ЕТ „П. – Н.П.“, с ЕИК *** срещу „П.“ ООД, с ЕИК ***.
Съгласно
насрещната искова молба, уточнена с молба от 03.02.2014г. предмет на производството
са били иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на дворно място с площ от
600 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 606 кв.м., находящо
се в гр.Варна, местност „***“,
съставляващо имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***г. на изпълнителен директор
на АГКК, с последно изменение ***г. на Началника на СГКК-Варна при граници на
имота, имоти с идентификатори №№ ***; ***; ***; ***, ведно с изградената в
имота сграда –еднофамилна вилна сграда с идентификатор № *** със застроена площ
от 65 кв.м. и осъждане ответника да
предаде на ищеца владението на имота, както и иск за заплащане на сумата от 11
480 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота за периода от
25.03.2013г. до 11.01.2014г. от ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателно
изплащане на сумата. Ищецът твърди да е придобил собствеността върху имота въз
основа на договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № ***г.,
съставен на ***г. от Нотариус с рег.№ *** – ***.
Производството
по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в
сила съдебен акт на гр.д.№ 10913/2013г. по описа на ВРС имащо за предмет
положителен установителен иск за същият имот предявен от „Пасифлора“ ЕООД срещу
ищеца в настоящето производство.
С
влязло в законна сила решение по гр.д.№ 10913/2013г. по описа на ВРС е признато
за установено в отношенията между страните „П." ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от управителя си Л.В.Ф., гражданка на ***, родена на ***г.
в гр. ***, ЛНЧ ***********, с адрес за
кореспонденция: гр. *** и Н.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, в
качеството си на ЕТ "П.-Н.П." ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, че „П." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от управителя си Л.В.Ф.,
гражданка на ***, родена на ***г. в гр. ***, ЛНЧ *********** е собственик на
недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, с площ от 600 кв.м., находящо се в
гр. ***, съставляващо имот № *** в кв.***
по плана на местността, при граници на мястото: път, имот №***, имот №***, имот
№***, ведно с находящата се в същото място постройка, с площ от 35 кв.м., придобит на на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № ***. на нотариус ***, с peг. № *** и район на действие – ВРС, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В решението имота не е индивидуализиран
съобразно действащите към постановяване на решението, а и към датата на предявяване
на иска кадастрална карта и кадастрални регистри, но видно и от насрещната
искова молба, по която е образувано настоящето дело се касае за един и същи
недвижим имот в двете производства пред ВРС.
С
определение от 05.04.2018г. производството по делото е прекратено като
недопустимо.
С
влязло в законна сила определение от 13.07.2018г. по в.ч.гр.д.№ 1377/2018г. по
описа на ВОС, определението от 05.04.2018г. е отменено само в частта, с която е
прекратено производството по предявения от Н.П.П., действащ в качеството му на
ЕТ „П. – Н.П.“, с ЕИК *** срещу „П.“ ООД, с ЕИК ***, иск за заплащане на сумата от 11 480 лева,
представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода от
25.03.2013г. до 11.01.2014г. от ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателно
изплащане на сумата и делото е върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД,
който съобразно твърденията на ищеца се явява процесуално допустим.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът твърди, че е собственик на дворно място с площ от 650 кв.м., съставляващо имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна одобрени със Заповед ***г. на изп.директор на АГКК и административен адрес гр.***.
Собствеността върху имота била придобита от ищеца с договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт №***г. на нотариус № *** – ***.
Ответното дружество осъществявало фактическо владение върху имота в периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014г. без правно основание, поради което дължало на ищеца обезщетение по чл.59 ЗЗД в общ размер на 11480 лева за процесния период.
Ищецът поддържа предявения иск и прави искания по доказателствата. Поддържа, че ответното дружество не е било собственик на процесния имот в периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014г., владяло го е без наличие на правно основание и дължи на ищеца заплащане в пълен размер на претендираното обезщетение. Излага, че до влизане в сила на постановено по гр.д. № 10913/2013г. съдебно решение е действала презумпция „до доказване на противното“ и до тази дата през 2018г. процесния имот е бил собствен на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
В отговора на исковата молба се поддържа, че ответното дружество е придобило собствеността върху имота. Не се оспорва твърдението дружеството да е осъществявало фактическа власт върху имота през процесния период, но това владение било осъществявано като собственик на имота.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно трайно възприето в правната доктрина и съдебната практика становище вземането с правно основание чл. 59 ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото; връзка между обедняването и обогатяването; липса на основание за обогатяването, както и липса на друг иск, с който обеднелият да се защити.
Една от най-често разглежданите хипотези за приложение на правилото на чл.59, ал.1 ЗЗД са случаите, в които са осъществени фактическа власт и ползване от страна на лице, чието основание за ползване и служене с чуждо благо или не е възникнало валидно, или в последствие е отпаднало с обратна сила. В практиката се приема, че ако се установи, че ответникът ползва имота без правно основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем за процесния имот, който последният би получил за спорния период. Тези аргументи са доразвити в Решение № 24/01.06.2016 г. по гр.д. № 2968/2015г. по описа на ВКС, IV г.о., където е изяснено, че когато едно лице ползва чужд имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като извлича доходи от него.
С влязло в законна сила Решение № 3105/13.07.2015г. по гр.д. № 10913/2013г. по описа на ВРС е признато в отношенията между страните, че „П.“ ООД, с ЕИК *** е собственик на процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № ***г. /л.118-121/.
Решението е влязло в законна сила на ***г. с постановяването на Определение № 599 по гр.д.№ 2405/2017г. по описа на ВКС, I г.о. /л.124-128/.
Влезлите в сила съдебни решения се ползват със сила на пресъдено нещо между страните и спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде преразглеждан, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Наличието на влязло в законна сила решение, с което между същите страните е установено, че ответното дружество е придобило процесния имот с договор за покупко-продажба от ***г. е пречка да се пререшава този спор и да се приеме между същите страните, че процесния имот в периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014г. Това е било и причината за прекратяване на производство по предявения от ищеца иск с правно основание чл.108 ЗС.
Неправилно е становището на ищеца, че до влизане в сила на решението по гр.д. № 10913/2013г. по описа на ВРС е действала презумпция „до доказване на противното“ и до тази дата процесния имот е бил негова собственост. С цитираното решение само са установени правата между страните и е прието, че ответното дружество е собственик на имота от 2003г., а не са променяни тези права и липсва предвидена в закона презумпция „до доказване на противното“. В производството по гр.д. № 10913/2013г. по описа на ВРС е разгледан иск за собственост и в диспозитива на решението е посочено фактическото основание, на което съдът е признал ответното дружество за собственик на процесния имот. Решението е формирало между страните сила на пресъдено нещо относно придобиването на имота от „П.“ ООД с договор за покупко-продажба от ***г. и съдът при решаване на настоящия спор е обвързан от Решение № 3105/13.07.2015г. по гр.д. № 10913/2013г. по описа на ВРС, което съгласно чл.297 ГПК е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
В този смисъл след като с влязло в сила съдебно решение е признато за установено между страните в настоящето производство, че ответното дружество е придобило собствеността върху имота през 2003г. и през процесния период е било собственик на имота, то дружеството упражнява фактическа власт върху имота като собственик и не дължи заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД. Исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на поискани и доказано сторени разноски. Съгласно представения списък на разноските и доказателства към него ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 884 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля размерите, определени с Наредба № 1 от 29.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (чл.7, ал.2, т.4 и чл.7, ал.9 от Наредбата) и не следва да бъде редуцирано по реда на чл.78, ал.5 ГПК. При определяне на материалния интерес по делото за прилагане на конкретна разпоредба на Наредба№ 1 от 29.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения от значение е цената на иска, както е определена от ищеца от исковата молба, а не от заключения на вещи лица, които може и да не бъдат кредитирани от съда, както правилно посочва и ищеца.
По делото е прието заключение на вещо лице и определено възнаграждение в размер на 350 лева, като внесения от ищеца предварителен депозит е в размер на 200 лева. До постановяване на решението не са представени доказателства за довнасяне на сумата от 150 лева за изплащане на възнаграждение на вещото лице, въпреки изрично дадените указания за това. Ищецът е останал задължен за разноски, поради което на основание чл.77 ГПК с решението следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ВРС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.П., действащ в качеството му на ЕТ „П. – Н.П.“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** срещу „П.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 480 /единадесет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Варна одобрени със Заповед ***г. на изп.директор на АГКК и административен адрес гр.*** за периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014г. от ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.П.П., действащ в качеството му на ЕТ „П. – Н.П.“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 884 лв. /осемстотин осемдесет и четири лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.П., действащ в качеството му на ЕТ „П. – Н.П.“, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, разноски за изплащане възнаграждение на вещо лице, на основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: