Р Е Ш Е Н И Е
N ……………
гр.
София, 10.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
председател: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.съдия: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 9714 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№ 13475/27.06.2019 г. на длъжника ЗАД ОЗК З.АД, срещу акт на
съдебния изпълнител - постановление от 17.06.2019 г., с което е присъединено за
събиране допълнително адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер
на 36.00 лв. с ДДС и е отказано редуциране на адвокатския хонорар по
разпореждане от 27.06.2019 г. по изпълнително дело № 20199210400536 на ЧСИ С.П.с
рег.№ 921 на КЧСИ.
Жалбоподателят
поддържа, че на взискателя не следва да бъдат присъждани разноски за допълнително
адвокатско възнаграждение в посочения размер доколкото същият е над предвидения
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения
минимален размер и прекомерен с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото. Според жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски
за адвокатско възнаграждение за взискателя едновременно за образуване на делото
и за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело.
Единственото извършено действие от процесуалния представител на взискателя било
образуване на изпълнителното дело, поради което не следвало да бъде присъждано
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Освен това,
доколкото това процесуално действие не се отличавало с фактическа и правно
сложност следвало да бъде присъдена сума в минимален размер 200.00 лв., а не
определените.
Изразява
становище, че определената пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ е
прекомерна с оглед изчисляването й след включването на адвокатското
възнаграждение към присъденото вземане по изпълнителния лист. Претендира
разноски.
Взискателят
ЗАД А.Б., чрез адв.А.Б.изразява становище за неоснователност на жалбата.
По
делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ С.П.с рег.№ 921 на КЧСИ, досежно
допустимостта и основателността на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнително дело № 20199210400536 на ЧСИ С.П.с рег.№ 921 на КЧСИ е било
образувано по молба на взискателя ЗАД А.Б. от 18.04.2019 г. с приложен
изпълнителен лист от 15.04.2019 г. издаден по гр.д.№ 58574/2017 г. по описа на СРС,
142 с-в срещу длъжника ЗАД ОЗК З.АД за парично вземане в размер на 1310.85 лв.,
представляващо регресно обезщетение по щета, ведно със законната лихва върху
сумата от 25.08.2017 г. до окончателно изплащане на вземането и разноски 309.84
лв.
В
молбата е посочено, че главницата 1310.85 лв. е заплатена на 27.11.2017 г.
/преди образуване на изп.дело/ и е отправено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 240.00 лв.
На
23.04.2019 г. е била връчена покана
за доброволно изпълнение на длъжника за заплащане на задълженията по делото в двуседмичния срок, предвиден в чл. 428, ал.
1 ГПК.
С
допълнителна молба от 17.06.2019 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в О.Б.АД
и е отправил искане за присъждане на разноски за допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 36.00 лв. с ДДС, като е приложена фактура от
12.06.2019 г. за допълнителното му заплащане по образуваното производство за
процесуално представителство.
С
постановление от 17.06.2019 г. е присъединено
за събиране допълнително адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в
размер на 36.00 лв. с ДДС.
На
27.06.2019 г. е постъпила жалба от
длъжника срещу постановлението на ЧСИ, с което е присъдено допълнително
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.
На
21.06.2019 г. е било изпратено
запорно съобщение до О.Б.АД, като видно от представеното платежно нареждане дължимите
суми в общ размер на 3373.71 лв. по запора са били преведени изцяло на ЧСИ още на 08.07.2019 г.
С
разпореждане от 27.06.2019 г. ЧСИ е
отказано редуциране на адвокатския хонорар по изпълнителното дело.
При
така констатираните факти, съдът намира следното от правна страна:
По
допустимостта на частната жалба:
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски.
Жалбата се подава чрез СИ в едноседмичен срок от извършването на действието,
съотв. от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК). Частната жалбата е подадена в
срок; същата изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително
изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление за определяне
на разноските) и дължимата държавна такса е внесена.
По
основателността на жалбата:
Жалбата
е неоснователна.
Отговорността
за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК,
глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно
чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни
действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на
разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно
чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато
разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Минималният
размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200
лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.-
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за
вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1 от наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
В
случая задължението към взискателя възлиза на 344.07 лева /34.23 лв. неолихвяема сума /законна лихва върху
главницата за времето от 25.08.2017 г. до 27.11.2017 г. и 309.84 лв. – разноски
по изп.лист. Според това дължимият минимален размер на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сумата 350.00 лв., от които 200.00 лв. без ДДС за
образуване на изпълнителното дело и 150.00 лв. без ДДС за процесуално
представителство.
Възражението
на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за
неоснователно, доколкото с подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело са били посочени и извършени действия от ЧСИ за удовлетворяване вземането
на взискателя. Връчена е покана за доброволно изпълнение, изпратено е запорно
съобщение и е събрана дължимата сума във връзка с наложения запор.
От
своя страна изпълнението на задължението на длъжника в изпълнителното
производство не е направено в рамките на определения от ЧСИ срок за доброволно
изпълнение.
Поради
така изложените съображения, съдът намира, че жалбата в тази част следва да
бъде оставена без уважение.
По
отношение на доводите за неправилно определяне размера на пропорционалната
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, същите са основателни поради следните
съображения:
Съдебният
изпълнител неправилно е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ на сумата 158.40 лева. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно
сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума,
а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла
на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени
от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не
се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да
се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т.н. Поради това и
пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение не се начисляват и събират.
Съобразно
изложеното се налага извод за основателност на жалбата и в тази част.
Съобразно
т.26, буква "б" от ТТРЗЧСИ, длъжникът дължи пропорционална такса в
размер на 34.40 лв. без ДДС, изчислена върху сумата по изпълнителния лист.
По
разноските
Налице е
акт по смисъла на чл.81 ГПК, с който приключва делото
в настоящата инстанция, с
който жалбата срещу действия на ЧСИ е уважена в една част.
Следователно, в полза на жалбоподателя
следва да бъде присъдена сумата 205.00 лв.-разноски за заплатена държавна такса
и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 лв. с ДДС съобразно
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК. За обосноваване на този извод
съдът съобрази за основателно искането на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК
за присъждане на адвокатско възнаграждение в предвидения от чл.10,т.5, пр.
първо от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
полза на взискателя- ответник по жалбата следва да бъде присъдена на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 54.00 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
без уважение подадената от ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК *******-длъжник по изпълнително
дело № № 20199210400536 на ЧСИ С.П.с рег.№ 921 на КЧСИ с район на действие –
СГС, жалба вх.№ 13475/27.06.2019 г. срещу акт на съдебния изпълнител – постановление
от 17.06.2019 г., с което е присъединено за събиране допълнително адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя ЗАД А.Б. в размер на 36.00 лв. с ДДС и е
отказано редуциране на адвокатския хонорар по разпореждане от 27.06.2019 г. по
изпълнително дело № 20199210400536 на ЧСИ С.П.с рег.№ 921 на КЧСИ.
ОТМЕНЯ
по жалбата на длъжника ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК *******, определените с поканата за
доброволно изпълнение от 22.04.2019 г. и запорно съобщение от 19.06.2019 г.
разноски по т. 26 от Тарифата за ТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20199210400536
на ЧСИ С.П.с рег.№ 921 на КЧСИ в частта им за разликата над 34.40 лв. до 158.40 лв. –
дължима пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
дължимата сума за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изп.д. № 20199210400536 на
ЧСИ С.П.с рег.№ 921 на КЧСИ, както следва: от 158.40 лв., дължими към 22.04.2019
г., на 34.40 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД А.Б., ЕИК *******да заплати на ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК *******, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 205.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗАД ОЗК З.АД, ЕИК ******* да заплати на ЗАД А.Б., ЕИК *******, действащ чрез
адв.А.Б., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 54.00 лв. с ДДС- разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.