Решение по дело №8965/2018 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр.Плевен, 17.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на 17.06.2019година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

           при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №8965 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79  и чл.240 от вр. чл.86 ЗЗД.

            Делото е  образувано въз основа на депозирана  искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Д.Д.- ***, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. против К.Д.Р. ЕГН **********, адрес: ***, с предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, в която се твърди следното: при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11457633, К.Д.Р. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 14.03.2016 г. К.Д.Р. е активирала, предоставената й от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез Б.П.П.ф.С. клон Б. кредитната карта № CARD- 12762223, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

К.Д.Р. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2016г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1765.01лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. да потърси съдебна защита на вземането си.

Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 1765.01лв., представляващо използваната главница в размер на 1161.49лв., както и договорна лихва от 01.04.2016г. (първа пропусната вноска) до 11.10.2017г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 603.52лв. К.Д.Р. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 88.43 /осемдесет и осем лева и 43 стотинки/ лв. за периода от 11.10.2017г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.07.2018г. (дата на завеждане на дело).

Излага се, че претендираната главница, ведно с възнаградителна лихва е с 60.00лв. по-малка от посочената в графа "Използван кредитен лимит (28)" в последното месечно извлечение сума. Същата съставлява такса, която е опростена едностранно от фирмата Кредитор.

            Към датата на подаване ан исковата молба ответникът дължи на дружеството следните суми:

 1. Главница- 1161.49

 2. Възнаградителна лихва - 603.52

 3. Законна лихва за забава - 88.43

     ОБЩО: 1853.44

За събирането на посочените суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд гр. Плевен. По частно гражданско дело № 5494/2018 г., V-ти с-в, е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителят да предяви иск относно вземането си. На основание чл. 415, ал. 2 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№ *********, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че К.Д.Р. дължи на ищеца сумите, както следва: 1161.49 лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 603.52 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2016г. до 11.10.2017г.; 88.43 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 11.10.2017 до 11.07.2018, или общо дължима сума 1853.44лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

Претендират се и разноски в заповедното производство в размер на 37.07лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 112.93лв. - държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00  лв.

В срока по чл.131 от ГПК е депозирано писмено изявление от назначения особен представител на ответната страна - адв. М. ***, в което се твърди следното: оспорва се активната легитимация на страната, предявила иска, предмет на делото, т.к. не са представени доказателства относно правата и компетенциите съобразно изискванията на ЗКИ. Оспорва се иска по основание и размер, като несъобразено със ЗПК – не е уточнено това изявление.

Съдът, като взе предвди доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Искът е допустим. От приложеното ч.гр.д.№ 5494/2018год. по описа на ПлРС е видно, че същото е образувано на 25.07.2018год. на основание  депозирано заявление от ищеца против ответната страна за издаване на заповед за изпълнение. Такава е  издадена за сумите, както следва : 1 161.49 лв. – главница, 603.52лв.  – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2016 г. до 11.10.2017 г., 88.43лв.  – мораторна лихва за периода от 11.10.2017  г. до 11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, деловодни разноски - 37.07лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. В заповедта е  отразено, че вземането на заявителя произтича от : сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-11457633;съгласие на длъжника за предоставяне на револвиращ потребилски кредит под формата на кредитна карта MasterCard; активиране от длъжника 14.03.2016 г. на  предоставената й от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. кредитна карта CARD-12762223 с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв. С оглед връчването на заповедта  на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, на заявителя е указана възможността за предявяване на  иск и настоящият такъв  е предявен в срока, визиран в закон.

Що се отнася до наведения в проведеното последно о.с.з. довод на  особения представител за липса на активна легитимация на ищеца, следва да се посочи, че : дружеството е ЮЛ и видно от извършената справка в Търговски регистър по ЕИК, същото е с наименование Б.П.П.Ф.С. клон Б. Клон на чуждестранен търговец, със седалище и адрес на управление ***, ***, с посочен предмет на дейност в съответствие с развиваната дейност, от която произтича претенцията в настоящото производство. Макар и да касае допустимостта на  исковата молба, този доводе наведен едва в последното , проведено по делото о.с.з. и в тази връзка  ищецът не е могъл да представи доказателства/ изключая представинети  такива още с исковата молба и касаещи притежаване на лиценз на финансова институция според ЗКИ/. Ето защо съдът приема иска за допустим, а по същество - за частично основателен.

На 26.09.2015год. между страните е сключен договор за кредит и  издаване и ползване на кредитна карата, ведно с погасителен план и Условия по договора. Сключен е  и договор за застраховка. Ищецът твърди, че ответницата не е  изпхравна страна по сключения  договор поради  което дължи посочените по-горе суми - главница, договорна лихва и лихва за забава. Особеният представител оспорва  иска, като заявява, че договорът е недействителен поради противоречие с разпоредби от ЗПК.

           Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

         Съдът приема, че от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява сключения между страните договор за потребителски кредит, задълженията си по който ищцовото дружество е изпълнило в срок и съобразно условията на договора. Съгласно императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В процесния  случай не е посочено от какви суми е формирана всяка от погаситгелните вноски и какво включва същата като главнница и лихва. Разпоредбата на  чл.10 ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Не всички елементи на договора са представени с размер шрифт не по-малък от 12, а приложеният застрахователен сертификат и условия на застраховката по договора за кредит е с по-малък по размер шрифт и трудно се чете. Договорът за застраховка представлява елемент от договора за кредит, т.к. сумата за застрахователната премия също е отпусната на кредитополучателя като част от общия размер на кредита и включена като разсрочено погасяване в месечните погасителни вноски по кредита. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е недействителен като сключен в противоречие на  чл.10,11,22 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Т.И. /л.91 и сл. от делото/ се установява, че теглените суми от ответницата по предоставената й кредитна карта са съответно на 13.03.2016год.- 400лв.; 16.03.2016год. – 550лв. и на 21.03.2016год. - 30лв., като общо усвоената сума, включваща такса от 25,60лв. възлиза на сумата 1005,60лв. Това е именно и сумата /представляваща главница по договора/, която ищецът има основание да претендира като съществуващо вземане спрямо ответницата и за същата предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част  исковата претенция на ищеца за договорна и мораторна лихва, се явява неоснователна и  следва да бъде отхвърлена.

         Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските, направени както в заповедното, така и в исковото производство. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част на иска, както следва: за заповедното производство – 47,24лв., а за исковото – 332лв.

          Воден от горното, съдът :

 

                                                  Р       Е      Ш       И:

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.9 ал.1 ЗПК вр.чл.240 ЗЗД, че К.Д.Р., ЕГН **********, адрес: ***, представлявана от особен представител – адвокат С.М. от ПлАК, ДЪЛЖИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата 1005,60лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит от 26.09.2015год. и договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 25.07.2018год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5494/2018год. по описа на Плевенски районен съд, като за разликата до претендираната като дължима главница до сумата 1161,49лв. / или за сумата 155,89лв./, както и за сумата 603.52лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2016г. до 11.10.2017г. и за сумата 88.43лв., представляваща обезщетение за забава на основание чл.76 от ЗЗД за периода от 11.10.2017 до 11.07.2018, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен  и недоказан.

             ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.Д.Р. ЕГН **********, адрес: ***, представлявана от особен представител – адвокат С.М. от ПлАК,  ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, разноски по делото, както следва : за заповедното производство по ч.гр.д.№ 5494/2018год. по описа на Плевенски районен съд  – 47,24лв., а за исковото производство – 332лв.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: