№ 1448
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20221100504650 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.1, т.3 ГПК. СГС е сезиран с жалба от Ж. К. В., която е
взискател по изпълнението, срещу постановление от 01.10.2021 г. на ЧСИ М.Б. по изп.дело
N 20148380410321, с което е прекратено изпълнителното производство. Сочи се от
жалбоподателя, че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е
незаконосъобразно, защото е наложен запор върху вземанията на длъжника П.К. Л., а
запорът е бил осъществяван като изпълнителен способ. Иска се от жалбоподателя да се
отмени обжалваното постановление на съдебния изпълнител.
Ответникът по жалбата П.К. Л., който е взискател в изпълнението, не е подал отговор и
не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви, в които се сочи, че жалбата е неоснователна,
защото последното изпълнително действие е извършено на 08.09.2016 г., поради което към
01.10.2021 г. е налице „перемпция“.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Изп.дело N 20148380410321 на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на Ж. К. В. въз основа
на изп.лист от 09.05.2014 г. на СРС, 62 с-в, по гр.дело N 21433/12 г., с който П.К. Л. е осъден
да плати сумата от 145 247,17 лв.
С молба от 13.11.2014 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху вземанията на
длъжника.
1
Със запорно съобщение N 84909/26.11.2014 г. са наложени запори върху банковите
сметки на длъжника, открити в регистрираните в Република България – запорните
съобщения са получени от банките на 26.11.2014 г. и на 27.11.2014 г.
С писмо от 01.12.2014 г. „Р. /България/“ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител, че
сумата от 11,25 лв. е блокирана по сметка на длъжника.
С молба от 03.05.2016 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху вземанията на
длъжника, които има като кредитор по изп.дело N 987/2012 г.
Със запорно съобщение N 124810/08.09.2016 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника, които има като взискател по изп.делa при ЧСИ Г.Д. – получено е на 09.09.2016 г.
С обжалваното постановление от 01.10.2021 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е жалба по чл.435 ал.1, т.3 ГПК срещу
постановление за прекратяване на изпълнителното производство.
Според съда жалбата е неоснователна. Това е така, защото фактическият състав на чл.433
ал.1, т.8 ГПК е бил осъществен в пълнота към момента на постановяване на обжалваното
постановление на съдебния изпълнител.
Изпълнително дело N 20148380410321 на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на Ж. К. В. въз
основа на изп.лист от 09.05.2014 г. на СРС, 62 с-в, по гр.дело N 21433/12 г., с който П.К. Л. е
осъден да плати сумата от 145 247,17 лв., а с молба от 13.11.2014 г. взискателят е поискал да
се наложи запор върху вземанията на длъжника. Направеното с молбата на взискателя от
13.11.2014 г. искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника води до прекъсване
на двугодишния срок по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. Това е така, защото представлява искане за
прилагане на изпълнителен способ, насочен към удовлетворяване на вземанията по
изпълнителния лист.
Съдебният изпълнител със запорно съобщение N 84909/26.11.2014 г. е наложил запори
върху банковите сметки на длъжника, открити в регистрираните в Република България, а
запорните съобщения са получени от банките на 26.11.2014 г. и на 27.11.2014 г. В този
случай срокът от две години отново е прекъснат на 26.11.2014 г., защото на тази дата по
искането на взискателя е извършено от съдебния изпълнител действие по прилагане на
конкретен изпълнителен способ.
С молба от 03.05.2016 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху вземанията на
длъжника, които той има в качеството на кредитор, а със запорно съобщение N
124810/08.09.2016 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника, които има като
взискател по изп.дело N 20127810400987 на ЧСИ Г.Д.. В този случай срокът е бил
прекъснат на 08.09.2016 г., защото на тази дата по искане на взискателя е било извършено от
2
съдебния изпълнител действие по прилагане на способ за принудително събиране – запор.
От 08.09.2016 г. е започнал да тече срокът от две години, който е изтекъл на 08.09.2018 г.
В периода 08.09.2016 г. – 08.09.2018 г. няма данни взискателят да е направил искания за
предприемане от съдебния изпълнител на определени изпълнителни действия по
принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист, а и не се твърди този факт.
През този период не са и извършени никакви изпълнителни действия от съдебния
изпълнител.
По делото няма данни в резултат на наложените запори да постъпвали през периода
08.09.2016 г. – 08.09.2018 г. по сметка на съдебния изпълнител суми, предназначени за
удовлетворение вземанията на взискателя. Oт удостоверение изх.N 05634/02.04.2013 г. по
изп.дело N 20127810400987 на ЧСИ Г.Д. се установява, че към 02.04.2013 г. на взискателя
П.К. Л., който е длъжник по процесното изп.дело, са били изплатени суми в общ размер на
145 247,17 лв., но няма данни в резултат на наложения със запорно съобщение N
124810/08.09.2016 г. запор да са били извършени плащания. В този смисъл съдът приема за
недоказано повдигнатото в жалбата твърдение, че способът „запор“ е бил осъществяван в
периода след 08.09.2016 г.
Следва да се спомене, че в жалбата не е конкретизирано кой точно от наложените запори
е бил осъществяван, защото не се сочи кое точно трето задължено лице към длъжника е
внесло по реда на чл.508 ал.3 ГПК в резултат на наложен запор суми по сметката на
съдебния изпълнител, а още по-малко са представени доказателства за този факт.
При тези факти съдът намира, че след 08.09.2016 г. от страна на взискателя не е било
поискано от съдебния изпълнител да се извърши изпълнително действие, респ. такова не е
било извършено от съдебния изпълнител. Всички поискани способи са приключили към
08.09.2016 г., а след тази дата няма данни да постъпвали плащания от страна третите
задължени лица и способът „запор“ да е реално осъществяван. Това означава, че към
08.09.2018 г. фактическият състав на чл.433 ал.1, т.8 ГПК е бил осъществен в пълнота,
поради което изпълнителното производство от 09.09.2018 г. е прекратено по силата на
закона.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ж. К. В. срещу постановление от 01.10.2021 г. на
ЧСИ М.Б. по изп.дело N 20148380410321 за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4