№49
гр.
Силистра,
06.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Галя И., като разгледа
докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 153/2018 год. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание чл.
267, ал. 1 от КЗ /отм./, и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
– Д.Г.И., и И.Г.И., чрез процесуален представител адв. В.Н. - САК, със съдебен
адрес, желаят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „Алианц
България“ АД, да заплати поотделно на: Д.Г.И., и И.Г.И.,
1. Сумата от по 100 000 (сто хиляди) лева
(в общ размер на 200 000), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя им Стефан
Николов Стефанов, като претенцията е формирана след отчитане на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на Стефан Николов Стефанов, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му - 03.11.2014 г. до
окончателното й изплащане;
2. Направените по делото съдебни и
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът – ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59, редовно уведомен в срок депозира отговор
на исковата молба, в който оспорва исковите претенции по основание и размер.
Ответникът оспорва наличието на представителна власт у процесуалния
представител на ищците, както и тяхната дееспособност. Отделно се оспорва
основателността на исковите претенции, като се твърди наличие на съществен
принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на лицето под чиито
контрол е следвало да се намира пострадалия и съпричиняване от самия пострадал,
който с поведението си допринесъл за инцидента. Оспорва се размера на
претенцията, като необосновано завишен и недоказан. Наред с главния се оспорва
и акцесорния иск за лихви. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение възникнало по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
На
27.10.2014 г. на път III-213 между с. Айдемир и с. Калипетрово, Илия Вълев
Илиев, роден на български гражданин, основно образование, женен, работещ, живущ
***, управлявал л. а. Рено Сафран“ с peг. № СС 0703 СА.В същото време по
пътното платно, но в дясната му част, срещу посоката на движение на автомобила
вървял пешеходецът Стефан Стефанов с ЕГН **********. В този момент водачът на
л. а. „Рено Сафран“ е per. № СС 0703 СА Илия Илиев, заслепен от насрещно движещ
се автомобил, не възприел силуета, и непосредствено след това последвал удар
между предната дясна част на автомобила и пешеходеца Стефан Стефанов. В
резултат на ПТП Илия Илиев по непредпазливост причинил смъртта на Стефан
Николов Стефанов. Във връзка с настъпилото събитие е образувано ДП № СС -
217/2014г. по описа на ОД - МВР - Силистра, пр. пр. № 1098/2014 г. по описа на
ОП - Силистра. Водено е НОХД № 123/2015 г. по описа на ОС - Силистра,
приключило с Присъда № 16/12.06.2015г. влязла в законна сила, с която Илия
Вълев Илиев е признат за виновен за настъпване на ПТП и причиняване по
непредпазливост смъртта на Стефан Николов Стефанов.
Видно
от представеното удостоверение за родствени връзки ищците са брат и сестра на
загиналия пешеходец Стефанов.
По
делото не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение
възникнало по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен със собственика на процесния лек автомобил „Рено Сафран“ с peг. № СС 0703 СА, за периода
в който е реализирано ПТП. Не се спори и относно наличието на причинно
следствена връзка между произшествието и смъртта на брата на ищците.
Застрахователна полица № 01114001780688 по описа на ЗАД „Алианц България“ АД.
От
представените книжа е видно, че ищецът е предявил пред застрахователя
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. №
200-00-2939/16.07.2018г., по която е образувана щета № 100018240500629. С Писмо
с изх. № 310-01-5543/30.07.2018г. ответникът е информирал ищеца, че не са
налице основания за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, поради което отказва да извърши плащане.
От
показанията на допуснатите до разпит свидетели се установява, че ищците и
техният починал при ПТП брат Стефан Стефанов са били в много близки роднински
отношения макар да не са живеели в едно домакинство. Установява се също, че
пострадалия е живеел с родителите си, но тъй като имал леки психични отклонения
за кратък период от време е бел настанен в специализирано заведение.
Свидетелите потвърждават, че покойния брат на ищците е можел сам да се грижи за
себе си и дори се е хващал на работа из селото срещу скромно възнаграждение.
от
правна страна:
Правната
квалификация на исковите претенции е чл. 247, ал. 1 от КЗ/отм./, и чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД. За да приеме, че процесното правоотношение се основава на отменена
понастоящем правна норма съдът съобрази обстоятелството, че ПТП довело до
смъртта на брата на ищците е настъпило на 27.10.2014г., а застрахователната
полица по договор „Гражданска отговорност“ легитимиращ ЗАД „Алианц България“
АД, като ответник е издадена на 04.07.2014г. Ето защо и предвид разпоредбата на
§ 22 от ПЗР на КЗ, съдът намира, че настоящото правоотношение следва да се
уреди от отменената правна норма и не следва да се прилага ограничението
въведено с § 96 от Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането
(обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г., изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62,
63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г. и бр. 7, 15, 24, 27 и 77 от 2018 г.).
Съдът намира така предявените искове за
допустими за разглеждане, тъй като са подадени от активно легитимирани лица
имащи правен интерес от производството. Разгледани по същество ОС намира
исковете за частично основателни по следните причини:
По
делото липсва спор относно наличието на твърдяното ПТП, и причинно следствената
връзка между него и причинената смърт на брата на ищците. Липсва спор и относно
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника
в качеството му на застраховател.
Съдът счита, че са налице всички
елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина
във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение,
което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 247, ал. 1 от КЗ/отм./,.
Предвид изложеното и поради липсата на възражения в този смисъл ОС намира
основният иск предявен срещу ответника за доказан по основание. Единственият
спорен въпрос по делото е размерът на следващото се обезщетение, който дължи на
ищците.
Ищците претендират пълния размер на
посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел
до смъртта на техния брат е предизвикана изцяло от противоправното поведение на
Илия Вълев Илиев, който управлявал застрахован при ответника л. а. „Рено
Сафран“ е per. № СС 0703 СА.
Ответникът на ЗАД „Алианц България“ АД,
намира претендирания размер на обезщетението за завишен позовавайки се на
твърдяно от него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
брат на ищците. За да обоснове тезата си процесуалния представител на ответника
сочи, че пострадалото лице пресякло платното за движение без да се огледа при
това на место, на което не се ползва с предимство за пресичане пред движещите
се ППС. Ответникът твърди, че загиналия Стефанов е имал обективната възможност
да възприеме приближаването на автомобила управляван от водача Илиев. Твърди се
още несправедливо висок размер на претендираното обезщетение с оглед твърдяното
от ответника съпричиняване и липсата на твърдяната от ищците голяма близост
между тях и загиналия им брат.
За да формира становището си по спорните
въпроси съда съобрази следните обстоятелства:
Безспорно е установено по делото, че
вследствие процесното ПТП, ищците са загубили своя брат, което освен
преживените емоционални страдания ги е лишило от близък в чисто житейски
аспект.
По делото не е спорно, че за автомобила
управляван от виновното за ПТП лице е имало валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” с първия ответник ЗАД „Алианц България“ АД,
което обуславя правната възможност ищците да насочат исковите си претенции
пряко към застрахователя. Изложеното мотивира съда да приеме, че ищците следва
да бъдат възмездени /доколкото това е възможно/ с адекватно парично обезщетение
заплатено от ЗАД "БУЛ ИНС" АД.
Отчитайки предмета на застрахователно
покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и
размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица
вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД. При
приложение на този законово установен принцип ОС намира, че следва да съобрази
в достатъчна степен последователната практика на касационната инстанция за
определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в
страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки
отделен етап от развитието на обществото. В този смисъл е налице задължителна
практика на ВКС, Търговска колегия, II отделение, постановена по новия
съдопроизводствен ред - така, напр. Решение № 749 от 05.12.2008 г., Решение №
124/11.11.2010г. Икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото
нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през
съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и последните
посочени размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл . 266 КЗ, е до
1000000 /един милион/ лева. Независимо от функционално обусловената отговорност
на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС,
цитирана в определението по чл. 288 ГПК, а именно - Решение № 83 от 06.07.2009
г. по т.д.№ 795/2008 г. на ВКС, II т.о. на ВКС, както и Решение № 1 от
26.03.2012г. на ІІ, т.о. на ВКС.
С оглед на горните съображения и
направеното от ответника, възражение относно размера на исковите претенции,
настоящият съдебен състав приема, че справедлив размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД,
следва да бъде в размер на 50000 /петдесет
хиляди/ лева за всеки един от ищците.
При определяне на конкретния размер на
присъденото обезщетение съдът съобрази обстоятелството, че покойния брат на
ищците е допринесъл с действията си за настъпване на вредоносния резултат от
процесното ПТП. По делото не бе извършена СТЕ, вещото лице по която да установи
точният механизъм на процесното ПТП, но съдът се запозна и възприе мотивите към
Присъда № 16/12.06.20415г. по НОХД№ 123/2015г. на СОС. Наказателният съд е
установи висока степен на съвина от страна на пострадалото лице, което се е
скитало по пътното платно некоординирано, безцелно, в резултат на болестно
психическо състояние, неспособно да се предпази от автомобила. По тези
съображения съдът приема ответниковото възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Предвид установената частична
основателност на основната искова претенция се явява основателна и акцесорната
такава по чл. 86 от ЗЗД, за законната лихва върху присъдената главница от
датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на дължимото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответника, следва да заплати дължимата за производството държавна такса,
определена съобразно уважената част от исковите претенции и чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 4000 /четири хиляди/
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и
направеното искане, ищците следва да заплатят на ответника ЗАД „Алианц
България“ АД, сумата от 225 /двеста двадесет и пет/ лева деловодни разноски
съобразно представения списък и отхвърлената част от исковата претенция.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и §
2а от ЗА, съдът намира, че ответника дължи на процесуалния представител на
ищците сумата от 3530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева адвокатски хонорар
изчислен съобразно размера на присъдената сума и чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед размера на сумата съдът намира
направеното от ответника възражение за прекомерност за неоснователно.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„Алианц България“ АД, да заплати на Д.Г.И., сумата в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на брат й Стефан Николов
Стефанов, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му
- 03.11.2014 г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА ЗАД
„Алианц България“ АД, да заплати на И.Г.И., сумата в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
като пряка и непосредствена последица от загубата на брат му Стефан Николов Стефанов, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му - 03.11.2014 г. до
окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА
ЗАД „Алианц България“ АД, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката
на ОС – Силистра, сумата от на 4000 /четири хиляди/ лева държавна такса
съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, да заплати, на процесуалния представител на ищците адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***, сумата от 3530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Д.Г.И., и И.Г.И., солидарно да заплатят на ЗАД „Алианц България“ АД, сумата от 225 /двеста двадесет и пет/ лева, деловодни разноски съобразно отхвърлената част на исковите пратенции.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………