№ 1183
гр. Велико Търново, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110102351 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е сключил с ответника
договор за потребителски кредит *** от ***, по силата на който, му е предоставил
кредит в размер на 5610 лв. за пълното предсрочно погасяване на задължения на
кредитополучателя по друг договор за банков кредит между страните по делото,
сключен на 08.11.2007г. Ищецът сочи, че на *** е превел отпусната на ответника сума
по посочената в процесния договор банкова сметка, с което е налице реалното й
усвояване. Твърди, че срещу ползването на предоставената в заем сума ответникът се е
задължил да заплаща възнаградителна лихва с променлив годишен размер, като към
датата на подписване на договора същият е възлизал на 8 пункта през първата година, а
за всяка следваща – на 14 пункта. Ищецът уточнява, че въпреки уговорената
променлива годишна лихва, първоначалния й размер не е изменян през срока на
договора. Допълва, че кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия му
кредит, ведно с уговорената възнаградителна лихва, в срок до 23.11.2021г., на 120
месечни вноски, с падеж на всяка – 23 –то число на месеца, съгласно подписан между
страните погасителен план. Твърди, че освен това ответникът се е задължил да заплаща
1
ежемесечна такса за поддържане на разплащателната сметка за обслужване на кредита
в размер на 2, 50 лв. /чл. 5 т. 3 от договора/, както и мораторна лихва при просрочие на
падежирали вноски или при предсрочна изискуемост /чл. 9 от договора/. Ищецът
посочва, че съгласно чл. 15 от договора може да обяви кредита за предсрочно изискуем
при непогасяване изцяло или отчасти на коя да е вноска от главницата или от
договорната лихва. В тази връзка изтъква, че поради неплащане в срок на погасителна
вноска № 71 с падеж 23.10.2017г. е обявил предсрочна изискуемост на кредита, за
което е уведомил ответника с нотариална покана връчена му нас 14.05.2019г. чрез лице
по смисъла на чл. 46 ал. 2 ГПК. Ищецът сочи, че неизпълненото задължение на
кредитополучателя по процесния договор за кредит е в размер на 3216, 38 лв. –
главница, в размер на 592, 46 лв. – договорна лихва за периода 23.10.2017г. –
14.05.2019г., в размер на 158, 77 лв. – лихва за забава за периода 23.10.2017г. –
09.06.2019г. и 147 лв. – такси за периода 23.10.2017г. – 09.06.2019г., в които се
включват, освен 18 бр. ежемесечни такси по чл. 5 т. 3 от договора, така и нотариалните
такси за обявяване на предсрочната изискуемост. Ищецът твърди, че за тези си
вземания се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 184/2019г. на
ЕРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на
изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които има издадена заповед
за незабавно изпълнение. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Явява се в първото по делото съдебно заседание и оспорва
предявените искове с възражения за погасяване на задълженията по кредита.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит
№ FL616710/*** се установява, а и това не е спорно между страните, че ищецът е
отпуснал на ответника кредит в размер на 5610 лв., с който да се погасят напълно и
предсрочно задълженията на последния по договор за кредит от 30.07.2008г. и
кредитна карта от 08.11.2007г. По уговорка между страните усвояването на разрешения
кредит се извършва с превод на отпуснатата сума по посочена в договора банкова
сметка. Видно от представеното банково бордеро от *** отпуснатия кредит от 5610 лв.
е преведен на същата дата по банкова сметка, чийто титуляр е кредитополучателя. За
ползването на кредита ответникът се е задължил да плаща възнаградителна лихва в
размер на 8% през първата година, а до края на срока му променлива годишна лихва
формирана от БЛП, който към момента на сключване на договора е 13, 2% и надбавка
2
от 0, 8%. С оглед на това общо дължимата от ответника сума по кредита възлиза на
10752, 54 лв. /чл. 3 ал. 4/, която същият се е задължил да върне за срок от 120 месеца с
плащане на равни месечни анюитетни вноски, с вкл. главница и лихва, по подписан
между страните погасителен план, като за първата година размера на всяка вноска е 68,
06 лв., а за всяка следваща година до крайния срок е 85, 40 лв. Падежа на
погасителните вноски е 23 – то число от съответния месец. Съгласно чл. 2 ал. 2 от
договора обслужване на разплащателната сметка кредитополучателят дължи такса в
размер на 2, 50 лв. /чл. 5 т. 3 от договора/. При забава в плащането на дължимите
месечни погасителни вноски ответникът дължи мораторна лихва за времето на
просрочие в размер на законната лихва /чл. 9 от договора/. Непогасяването изцяло или
отчасти на коя да е вноска от главницата или от договорната лихва прави кредита
изцяло предсрочно изискуем, без да е необходимо нарочно волеизявление за това на
кредитора – чл. 15.
От представените извлечение от разплащателната сметка по процесния кредит,
от признанието на ищеца и от заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че
разрешения кредит е преведен по посочената в договора банкова сметка, чийто титуляр
е ответницата. За погасяването му последната е извършила плащания в общ размер на
6163, 30 лв., с които са погасени 2393, 62 лв. – главница, 3418, 56 лв. – договорна лихва
за периода 23.12.2011г. – 23.10.2017г., 177, 50 лв. – месечни такси и 173, 62 лв. –
мораторна лихва. По този начин са погасени изцяло 70 бр. месечни погасителни по
кредита с падеж на последната 23.09.2017г. и частично погасителна вноска № 71 с
падежа 23.10.2017г. само по отношение на договорната лихва. Останали са дължими
сумата от 3216, 38 лв. – главница, сумата от 592, 46 лв. – договорна лихва за периода
23.10.2017г. – 13.05.2019г., сумата от 158, 77 лв. – мораторна лихва за периода
23.10.2017г. – 09.06.2019г. и сумата от 147 лв. – такси за обслужване на сметка. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че с отпуснатия кредит са погасени
предходни задължения на ответника по два договора за кредит, като е останала сума от
50, 95 лв., с която е погасена част от първата вноска. Допълва, че след 27.11.2017г. няма
извършени плащания по кредита.
Поради допуснатото просрочие при връщане на кредита, ищецът е изпратил до
ответника нотариална покана от 25.04.2019г., с която е обявил за изцяло дължимо и
изискуемо задължението му по процесния договор за кредит. Нотариалната покана е
връчена на сестрата на длъжника на 14.05.2019г., която е поела задължение да му я
предаде.
От приложеното ч.гр.д. № 184/2019г. по описа на РС - Елена е видно, че
позовавайки се на уредената в чл. 15 от договора за кредит предсрочна изискуемост,
ищецът се е снабдил срещу длъжника със заповед за изпълнение за горепосочените
3
като дължи суми за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такси за
обслужване на кредита. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ал. 5 ГПК, с оглед на което на ищецът са дадени указания по чл. 415 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно отношение между него и ответника по договора за потребителски
кредит, усвояването на кредита от страна на кредитополучателя, настъпила
изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението в съда, размера
на претендираните отделни вземания.
От събраните по делото доказателства категорично се установява възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото,
чийто източник е процесния договор за банков кредит от *** Последният притежава
необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 и сл. ЗПК и валидно обвързва страните по него. Спазени са изисквания на ЗПК
относно съдържанието на договора и неговите елементи. Ясно е посочен размера на
предоставения кредит, начина на усвояване, годишен лихвен процент за първата
година и предвидените условия за промяната му до края на срока на договора,
годишния процент на разходите /15, 77 пункта/, условията за издължаване на кредита
от потребителя, броя и размера на месечните погасителни вноски, както и падежната
им дата. По тези съображения съдът намира, че процесния договор за кредит е
действителен и е породил облигационните си последици между страните. Ищецът е
изправна страна по него, тъй като е изпълнил основното си задължение като
кредитодател, като е превел по разплащателната сметка на ответника сумата по
кредита в размер на 5610 лв. Същата е усвоена от последния, тъй като е отишла за
погасяване на възникнали и изискуеми преди това негови задължения към кредитора
му. Реалното получаване на сумата по процесния кредит е породило задължението на
кредитополучателя да я върне в срок до 23.11.2021г., ведно с договорената
възнаградителна лихва, по уговорения погасителен план чрез заплащането на 120
4
месечни анюитетни вноски в размер на 68, 06 лв. за първата година респ. в размер на
85, 40 лв. за всяка следваща.
От заключението на ССчЕ се установява, че ответникът не е изпълнявал точно
задължението си за връщане на предоставения кредит съответствие с уговорения
погасителен план, като извършеното от него последно плащане е на 27.11.2017г.
Забавата в плащанията на вноските е породила за кредитодателя вземане за
обезщетение за забава по смисъла на чл. 9 от договора. С извършените от длъжника
плащания в общ размер на 6163, 30 лв. са погасени изцяло 70 бр. вноски по главницата
и лихвата за периода от 23.12.2011г. до 23.09.2017г., както и частично вноска № 71 с
падеж 23.10.2017г. по отношение вземането за възнаградителна лихва.
Преустановяването на плащанията на следващите вноски представлява форма на
договорно неизпълнение, която дава правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем в съответствие с чл. 15 от договора. Въпреки предвидената
автоматична предсрочна изискуемост, за да изгуби предимството на срока длъжникът
следва да е уведомен от кредитора, че иска изпълнение преди първоначално
определение срок и то преди подаване на заявлението в съда. В тази насока са
задължителните разяснения дадени с т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС. В случая ищецът надлежно е обявил предсрочната
изискуемост на кредита, тъй като освен, че длъжникът е бил в просрочие при
връщането му след 23.10.2017г., е бил уведомен и надлежно за волята на кредитора, че
счита кредита за изпълняем преди крайния срок. Недвусмислената воля на кредитора,
че счита за изискуеми изцяло и в пълен размер всички вземания по процесния договор
за потребителски кредит е обективирана в изпратената до ответника нотариална
покана, която му е редовно връчена съгласно чл. 46 ал. 2 ГПК чрез лице от домашните
– неговата сестра. С достигането на това волеизявление до него се е проявило
действието на предсрочната изискуемост и считано от 14.05.2019г. вземането за
главница по вноските с ненастъпил падеж в размер на 3216, 38 лв. е било изискуемо.
Този обективен факт е настъпил преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
/18.06.2019г./, поради което са спазени изискванията на закона. От заключението на
ССчЕ се установява, че освен за вземането за главница, ответникът е останал задължен
и за сумата от сумата от 592, 46 лв. – договорна лихва за периода 23.10.2017г. –
13.05.2019г. Това вземане е формирано от падежиралите до момента на обявяване на
предсрочната изискуемост вноски, поради което се явява дължимо в съответствие с т. 2
от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК. Дължими според
заключението на вещото лице са и задълженията за мораторна лихва в размер на 158,
77 лв. за периода 23.10.2017г. – 09.06.2019г. и за такси за обслужване на сметка в
размер на 147 лв. Възраженията на длъжника за изпълнение на тези му задължения
останаха недоказани по делото. Същият не е ангажирал каквито и да е доказателства,
5
от които да се установят твърденията му, че е върнал изцяло отпуснатия му кредит.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният установителен
иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан в пълен размер, поради което
следва да се приеме за установено, че ищецът има срещу ответника вземания по
процесния договор за потребителски кредит от *** в размер на 3216, 38 лв. – главница,
в размер на 592, 46 лв. – договорна лихва за периода 23.10.2017г. – 13.05.2019г., в
размер на 158, 77 лв. – мораторна лихва за периода 23.10.2017г. – 09.06.2019г. и в
размер на 147 лв. такси за обслужване на разплащателната сметка.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява изцяло основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 194, 66 лв., за депозит на вещо лице в размер на 250 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер 464, 25 лв. или общо сумата от 838, 91 лв. Разноските му в
заповедното производство възлизат на сумата от 531, 10 лв., от която – 82, 29 лв. –
държавна такса и 448, 81 лв. – възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. С. ХР.,
ЕГН:**********, с адрес: с*** ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1
и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 3216, 38
лв. /три хиляди двеста и шестнадесет лева и 38 стотинки/, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № FL616710/***, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
19.06.2019г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 592, 46 лв. /петстотин
деветдесет и два лева и 46 стотинки/ - договорна лихва за периода 23.10.2017г. –
13.05.2019г., СУМАТА от 158, 77 лв. /сто петдесет и осем лева и 77 стотинки/ –
мораторна лихва за периода 23.10.2017г. – 09.06.2019г лв. и сумата от 147 лв. /сто
четиридесет и седем лева/ - такса за обслужване на разплащателна сметка, за които
вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 170/20.06.2019г. по ч.гр.д. № 184/2019г. на РС - Елена.
ОСЪЖДА В. С. ХР., ЕГН:**********, с адрес: с*** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
6
гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260 СУМАТА от 838, 91 лв.
/осемстотин тридесет и осем лева и 91 стотинки/, представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски, както и СУМАТА от 531, 10 лв. /петстотин
тридесет и един лева и 10 стотинки/, представляваща направените в заповедното
производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 184/2019г. на РС - Елена.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7