Р Е Ш Е Н И Е
Номер ....
17.05.2021г. гр.ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав,
на деветнадесети април две хиляди
и двадесет и първа година, в публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР:ЖЕНИ
СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА
т.д. №127
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частичен иск с правно основание чл.432,ал.1
от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД,с цена 50
000,00лв. ,като част от сумата 100 000,00лв.
Постъпила е искова молба от Т.Г.М., ЕГН**********,***, чрез
пълномощника му адв.Н.Д.,с посочен съдебен адрес *** против ЗАД „*****,гр.С., ЕИК*******,като е предявен
частичен иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД,с цена 50 000,00лв. ,като част от сумата
100 000лв.,представляваща обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди от загубата на неговия брат К.Г.М., ЕГН**********, починал
вследствие на ПТП,настъпило на 14.05.2017г.,по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/****,валидна от 18.06.2016г. до
17.06.2017г.,ведно със законната лихва,считано от 14.05.2017г. до окончателното
изплащане на сумата,както и законна лихва върху претендираната главница
съгласно чл.497,ал.1,т.1 от КЗ-считано 15дни от уведомяването на застрахователя
с извънсъдебната претенция до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди,че на 14.05.2017г. ,около 03,50ч. в с.О.Пл.обл.,на ул.“*******,е настъпило ПТП между лек автомобил м.“Ф.“,м.“Г.“,с рег.№***,управляван от водача Р.н.к.,ЕГН********** и велосипед , марка „Р.“,модел „К.“,управляван от К.Г.М., ЕГН**********.Вследствие на реализираното ПТП е починал на място К.Г.М..Същият е брат на ищеца.
Ищецът твърди,че горепосоченото ПТП е причинено изцяло по вина на водача на л.а., м.“Ф.“,м.“Г.“,с рег.№***- Р.н.к.,ЕГН**********,който е нарушил правила за движение по пътищата-чл.21,ал.1 от ЗДвП,като деянието е извършено в пияно състояние ,с концентрация на алкохол в кръвта 2,7 промила и след реализираното ПТП деецът е избягал от местопроизшествието. Налице е влязла в сила присъда №59/07.11.2018г. на Пл.ОС по НОХД№905/2018г. по описа на същия съд,в която е описан и механизма на настъпване на процесното ПТП и е установена вината на водача Р.н.к.. Налице е пряка причинна връзка между деянието на водача на лекия автомобил и настъпилите общоопасни последици-смъртта на К.Г.М..
В
ИМ се твърди,че към момента на настъпване на произшествието е била налице
сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/****,сключена на 15.06.2016г., поради което ответното
дружество е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск.
Ищецът е отправил писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение пред
ответното дружество ,с писмо с обратна разписка, изпратено на 24.04.2020г. По случая е образувана щета №..... при
ответното дружество.С писмо изх.№1922/22.05.2020г.ответникът е отговорил,че
признава предявената претенция за основателна и определя застрахователно
обезщетение в размер на 5 000лв.Така определеният размер на
обезщетението е крайно занижен,като ищецът не е съгласен с него и на
осн.чл.498,ал.3 от КЗ има право да предяви настоящия пряк иск срещу
застрахователя пред компетентния съд.
Случилото се и последвалата загуба на по- малкия брат на ищеца е приета изключително тежко от него,тъй като смъртта поставя край на живота и вредите от една страна са невъзвратими,а от друга-най-големи. Двамата братя са били изключително близки,в отношенията им е царяло разбирателство и обич.Като по-голям брат ищецът е бил бащински настроен към Краси,грижил се е за него,отгледал го е. Единственият брат на ищеца загива пред очите му,по нелеп начин ,на метри от дома му,като това трагично събитие е настъпило в навечерието на неговото дипломиране и абитуриентско изпращане. Внезапната смърт на по-малкия му брат е съкрушила ищеца, същият е преживял силен емоционален посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня,често главоболие и тревожност.
Предвид изложеното ищецът е активно легитимиран /съгласно ТР №1/2016г. на ВКС по т.д.№1/2016г./,като за него е налице правен интерес от предявяване на настоящата частична искова претенция за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от загубата на К.Г.М., ЕГН**********-негов брат ,в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2017г.,по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-сума в размер на 50 000лв.,като част от обезщетение в размер на 100 000лв.
Моли съда да постанови решение,с което да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на 50 000,00лв.,частично предявена от 100 000лв.,като обезщетение за причинените му неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на К.Г.М., ЕГН**********-негов брат, починал вследствие на ПТП,настъпило на 14.05.2017г.,по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, ведно със законната лихва,считано от 14.05.2017г./датата на настъпване на ПТП/ съгласно чл.429 от КЗ,както и законната лихва върху горепосочената сума,считано 15 дни след уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на гласни доказателства,както и за назначаване на съдебно-психологическа експертиза , с поставена задача в ИМ.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор от ответното дружество ,чрез адв.Д.С. от САК .С отговора се посочва,че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.По съществото си искът е неоснователен. В случай,че съдът приеме иска за основателен,то следва да уважи същия до размера на сумата от 5 000лв. съгласно пар.96 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Ищецът е брат на загиналия,поради което попада в категорията на лицата по чл.493а,ал.4 от КЗ .Ответникът твърди,че е определил на осн.пар.96 от КЗ с уведомление до ищеца от 22.05.2020г. обезщетение в размер на 5000лв., което не е изплатено.Оспорва претенцията за лихва за забава,като се позовава на чл.380,ал.3 от КЗ.Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия велосипедист К.М. ,тъй като същият не е носил светлоотразителна жилетка,без добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад,не се е движил прибран плътно в дясната част на пътната лента,употребил е алкохол,което е направило действията му неадекватни.Ответникът твърди,че е налице и случайно деяние.
Ответното дружество оспорва описания в ИМ механизъм на настъпване на процесното ПТП,изключителната вина на водача на л.автомобил,както и причинно-следствената връзка между действията на водача на л.автомобил и настъпилите вреди.Оспорва се твърдението в ИМ за посттравматичен стрес у ищеца,настъпил вследствие смъртта на неговия брат.Ответникът прави възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение,както и предпоставките за неговата дължимост,тъй като между ищеца и негови брат не е съществувала дълбока и близка емоционална връзка.
Ответникът не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца,с изключение на искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза.
Ответното дружество е направило доказателствено искане за назначаване на САТЕ с поставена задача в писмения отговор.
Постъпила
е Допълнителна ИМ ,с която ищецът поддържа твърденията си в ИМ ,както и
изложените обстоятелства.Възраженията и твърденията на ответника са
неоснователни и касаят съществото на спора. Ищецът излага доводи относно приложимостта
на разпоредбата на пар.96 от ПЗР на ЗИД на КЗ,като счита,че с приетите промени
в КЗ е налице неправилно лимитиране на
гражданската отговорност във връзка с вреди при използването на МПС,което е в
разрез с приложимото Общностно
право на ЕС.Също така практиката на СЕО
е константна и досежно това,че националните
законодателства не следва да прилагат националното законодателство,което
противоречи на Директива,поради това,че тя не е правилно имплементирана или все още не е имплементирана ,като е изтекъл срокът за
имплементация. Съгласно чл.633 от ГПК решението на Съда на европейските
общности е задължително за всички
съдилища и учреждения в РБ.
По отношение на възражението за присъждане на лихви за забава ищецът посочва,че непредставянето на банкова
сметка ***хователя да разгледа застрахователната претенция по същество и да определи застрахователно обезщетение на
увреденото лице,като законна лихва следва да се дължи от датата на депозиране на претенцията,като я
уточнява с Допълнителната ИМ,а именно-24.04.2020г.Също така ищецът твърди,че
претендира лихва на две основания,като едната законна лихва се изчислява върху
главницата на дължимото обезщетение,а втората законна лихва се изчислява върху
сборната сума от първата законна лихва по чл.429,ал.3 от КЗ и главницата,върху
която е изчислявана първата законна лихва.В този смисъл ищецът претендира и
законна лихва на осн.чл.497,ал.1,т.1 от КЗ.
Предвид изложеното ищецът прави следните уточнения по претенцията си за
лихви:
-по
чл.429,ал.3 от КЗ-претендира присъждане на законна лихва върху дължимото
обезщетение за неимуществени вреди,считано от 24.04.2020г./датата,на която е
депозирана претенция от името на ищеца и ответникът е бил уведомен/,
-по
чл.497,ал.1,т.1 от КЗ-претендира законна лихва върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение/което включва главница и законна лихва на
осн.чл.429,ал.3 от КЗ,считано от 19.05.2020г./изтичане на 15 дни от
представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ/,до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът моли на осн.чл.190 от ГПК да бъде задължен ответника да представи
заверен препис от щета №......
Възразява по доказателственото искане на ответното дружество за назначаване на САТЕ,като заявява,че не е правено искане в ИМ за такава експертиза.Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна на осн.чл.300 от ГПК за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Постъпил е Допълнителен писмен отговор от ответното дружество,с който се
поддържат всички заявени правни и фактически доводи за неоснователност на
исковата претенция,както и направените възражения и доказателствени искания.
С Допълнителния
писмен отговор ответното дружество се противопоставя на направените доказателствени
искания от страна на ищец.
С
определение на съда по реда на чл.374 от ГПК е допуснат до разглеждане по
същество предявеният частичен осъдителен
иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД от Т.Г.М., ЕГН**********,*** ЗАД „*****“ АД,гр.***, ЕИК******* ,с цена 50 000,00лв., като част от сумата
100 000лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди от загубата на неговия брат К.Г.М., ЕГН**********, починал
вследствие на ПТП, настъпило на 14.05.2017г.,по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/****,валидна от 18.06.2016г. до
17.06.2017г.,ведно със законната лихва,считано от 24.04.2020г. /датата,на която
е депозирана претенция от името на ищеца и ответникът е бил уведомен/ на
осн.чл.429,ал.3 от КЗ,както и ведно със законната лихва на осн.чл.429,ал.3 от КЗ,считано от 19.05.2020г. /изтичане на 15 дни от представянето на всички
доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ/,върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение/което включва главница и законна лихва на
осн.чл.429,ал.3 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумите.Приел е представените
писмени доказателства и се е произнесъл по направените доказателствени искания.
За изясняване на делото от фактическа страна е изискано и приложено НОХД№905/2018г. по описа на Пл.ОС.
Назначени са САТЕ и КОМПЛЕКСНА психилого-психиатрична експертиза с идентична задача на първоначално назначената съдебно - психологична експертиза, с участието на вещите лица психолог А.Г. А., и д-р. Н. Ф. Л. – психиатър.
В открито съдебно заседание от 15.03.2021г. са приети и вложени в делото писмени доказателства като заверени копия ,представени от ответното дружество по щета №.....,като е извършена констатация от представените в оригинал писмени доказателства - застрахователна полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите сключена с ответното дружество № BG/****, ведно със зелена карта, сметка за платена първа вноска по застрахова гражданска отговорност и анекс № 1 към полицата от 27.06.2016 година, ведно с копие от големия талон за лек автомобил марка „Ф. г.“ с контролен № ЕН 6831 КК, като
В това заседание е признато за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от ДОКАЗВАНЕ обстоятелството за наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 14.05.2017 г. с ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка гражданска отговорност - полица № BG/****, валидна от 18.06.2016г. до 17.06.2017г..
Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:
Предявеният частичен осъдителен иск е допустим,ищецът притежава съответната активна легитимация, както и е заявил пред ответното застрахователно дружество на 24.04.2020г. извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на К.Г.М.-негов брат,в резултат на настъпилото ПТП на 14.05.2017г. С писмо изх.№1585/29.04.2020г. застрахователят е уведомил ищеца,че е определено обезщетение,което ще бъде изплатено на Т.Г.М..Във връзка с отправена молба от Т.М. до ответника за посочване размера на определеното обезщетение , ЗАД „*****“ АД,гр.*** е изпратило уведомление от 22.05.2020г.,че определената сума за изплащане на Т.М. като компенсация за понесените морални вреди ,е в размер на 5000лв.Изпратен е проект на ИМ до ответното дружество във връзка с отправената застрахователна претенция по чл.380 от КЗ,тъй като ищецът не е съгласен с така определения размер на обезщетението,а също така и самото обезщетение от 5000лв. не е изплатено на Т.М..
Не се спори по делото,а видно и от представеното удостоверение за родствени връзки и препис-извлечение от акт за смърт на К.Г.М.,че ищецът се намира в родствена връзка с починалото лице-негов брат.
Безспорно е установено по делото,че на 14.05.2017г.в с.О. Пл.обл. е настъпило ПТП между лек автомобил м.“Ф.“, м.“Г.“,с рег.№***,управляван от водача Р.н.к., ЕГН********** и велосипед , марка „Р.“,модел „К.“, управляван от К.Г.М., ЕГН**********,вследствие на което е починал К.Г.М..
С влязла в сила присъда на Пл.ОС по НОХД№905/2018г. подсъдимият Р.н.к., ЕГН********** ,е признат за виновен в това,че на 14.05.2017г.,в с.О.Пл.обл. ,ул.“Заря“,пред жилищен дом №59,при управление на МПС,нарушил правила за движение по пътищата- чл.21,ал.1 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на К.Г.М. от с.О.като деянието е извършено в пияно състояние/концентрация на алкохол в кръвта 2,7 промила/ и деецът е избягал от местопроизшествието-престъпление по чл.343,ал.3,пр.1 и пр.6, б.“б“ пр.1 вр.ал.1, б.“в“, вр..чл.342,ал.1 от НК.Наложено му е съответно наказание ,предвидено в НК.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.В мотивите към постановените съдебни актове по НОХД№905/2018г. по описа на Пл.ОС по реда на обжалването е прието,че „от събраните по делото доказателства се налага категоричния извод,че настъпването на произшествието се дължи единствено на поведението на подсъдимия /водач на л.а. м.“Ф.“, м.“Г.“,с рег.№***/,който е управлявал МПС със скорост по-висока от максимално разрешената съобразно категорията на пътния участък,…бил е в състояние на алкохолно опиване в тежка степен ,като при нормални зрителни и адекватни възприятия и при движение със съобразена скорост,водачът на МПС е имал обективна възможност да възприеме велосипедиста своевременно в осветената зона от фаровете на колата от 50м. до 70м. пред автомобила при къси светлини и от 100м. до 110м. при дълги.“/решение на АС-В.Търново №15/12.02.2019г. по ВНОХД №451/2018г.,с което е потвърдена присъда №59/07.11.2018г. на Пл.ОС по НОХД№905/2018г. по описа на същия съд/.“
Спорни по делото са въпросите налице ли са предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия брат,в резултат на
настъпилото ПТП на 14.05.2017г. и в какъв размер следва да бъде определено
обезщетението, спазвайки разпоредбите на КЗ и ЗЗД.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени,гласни
доказателства и са изготвени заключения
по назначените САТЕ и комплексна психилого-психиатрична
експертиза.
От заключението по назначената САТЕ,което съдът възприема като обективно и компетентно се установява,че произшествието е реализирано в тъмната част от денонощието,при движение на процесния лек автомобил на къси светлини и попътно транслационно движение на велосипедиста пред МПС.При технически изправна осветителна система на лекия автомобил м.“Ф.“, модел“Г.“,с рег.№*** и нормални зрителни възприятия от страна на водача ,същият обективно е имал възможност да възприеме велосипедиста в зоната,осветена от фаровете на автомобила при нормални атмосферни условия ,при разстояние пред автомобила съответно:напред и вляво-до 50м. и напред,вдясно на автомобила-до 60м.Съобразно наличните материали по делото велосипедистът не е носил светлоотразителна жилетка,а процесният велосипед не е бил оборудван със светлоотразители.Велосипедистът е бил с тъмни дрехи по време на ПТП.Водачът на л.автомобил е имал видимост към местонахождението на велосипеда,съобразно дължината на светлинното петно в двулуксовата граница на къси светлини. Велосипедистът преди удара се е движил попътно пред МПС на разстояние 1,3м.от десния край на асфалтовата настилка.Скоростта на движение на автомобила към момента на първоначалния удар е 79,2к/ч.,а на велосипеда в границите на 6-8км./ч.При скорост на автомобила 50 км./ч. или по-малка от тази стойност,велосипедистът не попада в „опасната зона“ на МПС.Водачът на л.автомобил е имал техническата възможност да възприеме велосипедиста на разстояние,не по-малко от 50м.Вещото лице с оглед направените технически изчисления е посочило,че водачът на л.а. м.“Ф.“, модел“Г.“,с рег.№*** е имал техническа възможност при движение със скорост на автомобила 50 км./ч. или по-малка от тази стойност и своевременно предприемане на спиране към момента,в който е възприел велосипедиста,да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП,но сам се е поставил в тази невъзможност,движейки се със скорост значително по-висока за съответното ПТП и пътен участък.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание,същото е посочило,че възможността за възприятие на велосипедиста от страна на водача на МПС би се увеличила, ако велосипедистът е бил със светлоотразителна жилетка,но също така тази възможност за възприятие се влияе и от употребата на алкохол от страна на водача на МПС-забавя се реакцията и се увеличава времето за тази реакция.Предотвратяването на П ТП е функционална зависимост от два елемента-движение със скорост,равна или по-малка от 50км./ч. и предприемане на своевременно спирани при възможност на възприятие на съответния обект.Ако водачът е реагирал своевременно при движение със скорост от 50км./ч. ,то същият би предотвратил произшествието.
С оглед твърденията на причинени неимуществени вреди-болки и страдания от загубата на своя по-малък брат К.М.,са допуснати гласни доказателства и е изслушано заключението на вещите лица по назначената комплексна СППЕ.
От показанията на свидетелката А.С.В., съседка и
познаваща семейството на ищеца Т.М. и загиналия му брат К.М.,се установява,че
за всички близки трагедията е била
голяма,тъй като на 13.V. К.е имал
бал като абитуриент,а на 14.V. към
3,30ч. през нощта го удря кола и К.загива на място. К.е брат на Т., произшествието е
станало на близко разстояние
до дома му, някъде около 100-на
метра ,когато момчето с колата
,употребило алкохол го блъска и К.умира на място. Свидетелката заявява,че познава от раждането му К.М.,
на 13.V. е бил абитуриент ,тогава
му е бил бала и всичко е било много хубаво.Балът е бил в заведение в с.О.. Свидетелка е била със
съпруга си в дома им в с.И,когато един
комшия е дошъл и е помолил съпруга на свидетелката да изкара колата си и да вземе бабата и дядото на К.,за да отидат
в с.О.където е станало ПТП, на около 150м. оттам ,където те живеят, а баба му и дядо му
живеят в с.И .Свидетелката е научила за
случилото се сутринта от съпруга
си.Твърди,че Т. и К.като двама братя са
били разкошни деца, които много са се обичали.
По -големият е Т., който е роден
на *** година, а К.е по-малкият брат -роден през 1998 година на 6.11.1998 г.. К.е живеел в с.О. с майка си
и баща си и с един дядо. Т. също е
живеел при тях. Преди да почине К.,Т. е
имал приятелка,с която е живеел на
семейни начала. Даже К.е съобщил на свидетелката, че ще става чичо. Починалият К.М. си е карал
стажа в местната кооперация.Когато е разбрал, че ще става чичо радостта
му е била голяма, но не е дочакал
да стане чичо. Т. е преживял много тежко смъртта на своя брат,като и сега
всеки ден са на гробища с майка му и
баща му. Свидетелката твърди,че
ищецът и понастоящем живее в с.О. при
майка си и баща си, защото той не може да ги остави,тъй като не са добре здравословно. Т. е започнал да
работи, но заради майка си и баща си е напуснал работа, бил е военен, вече има и дете. Баща му работи
към общината, а майката е трудоустроена
с минимална пенсия . След смъртта на неговия по-малък брат е настъпила голяма
промяна в поведението на ищеца, станал е по- затворен , намира утеха в детето си.Не може да преживее още смъртта на
брат си, често плаче при споменаване и или разговор за него.К.е бил
здраво, право момче , работно и трудолюбиво,като за ищеца е много трудно да осъзнае
все още неговата загуба.
От
заключението на вещите лица по назначената комплексна СППЕ се
установява,че на ищеца са били необходими около 4-5 месеца ,за да превъзмогне
скръбта си и да започне да се връща към предишните си навици,както и да приема
подкрепа от социално обкръжение.Няма данни за посттравматично стресово
разстройство.Ищецът е успял да се задържи две години на работа в армията,останал
е в бащиния си дом,където са живели с по-малкия му брат.Предпочел е да се грижи за родителите си,вместо да поема
рискове при миграция,довело до разпада на собственото му семейство.От разпита
на вещите лица в съдебно заседание се установява,че действително до смъртта на по-малкия му брат те са обитавали заедно
фамилното жилище,не са се конкурирали като братя, имали са емоционална
свързаност, правили са общи планове за бъдещето, което действително се еотразило
на преживяването при внезапната и значима загуба, каквато е загубата на
по-малкия му брат. Детето на ищеца се ражда след катастрофата. По време на катастрофата
приятелката му е била бременна, те са очаквали общото им дете, детето се ражда
есента на същата година и в последствие вече в семейството са възникнали
проблеми относно перспективата къде да се устроят да живеят и това
обстоятелство е довело до тяхното разделяне, тъй като приятелката му е настоявала да емигрират в
чужбина,а ищецът е изпитвал ангажименти към родителите си, смятал е ,че не е
подходящ моментът, в който да предприеме тази значима жизнена промяна.Имиграцията
е свързана със значима промяна и така емоционалното състояние на ищеца във връзка със загубата на брат му е повлияло
при вземане на решението да остане при
близките си и да се раздели със съпругата си.
Вещите
лица са провели психологичното изследване посредством наблюдение, интервю,
тестови изследвания за оценка на личностовите особености, актуалното
емоционално състояние - тревожна депресивност, механизмите за отреагиране в
необичайни ситуации, каквато е настоящата. Вещото лице-психиатър д-р Н.Л. е
посочило,че след катастрофата ищецът две години е бил кадрови войник, т.е. -
работел в силова институция, която е подложена на интензивен стрес и съответно
там изискванията към наетите са високи и именно тази адаптация на едно такова
работно място и задържането му в продължение на две години поради което вещите лица са направили извод, че стресът,
колкото и да е значим факторът, не е довел до свързано със стрес посттравматично
разстройство. Ищецът не е лекуван, изпълнявал е служебните си ангажименти в този период, имало е семейни
конфликти, но не е настъпила някаква значителна промяна, която да обезпокои близките
на ищеца и съответно да бъде потърсена специализирана помощ, ищецът не е
прибягвал и до употреба на медикаменти в тази връзка. Уволнил се е от армията.
Вещите лица по СППЕ приемат,че при ищеца е налице нормална психологична скръб. Към
момента на изследването действително е минало достатъчно дълго време и въпреки твърденията, че не може да се
преориентира от травмата и че не може да води предишния си начин на живот,
ищецът е споделял пред вещите лица за
случилото се без видими симптоми на дистрес – говорил е спокойно за това, на
което е станал очевидец, а именно - на мястото на катастрофата,което води до
заключението, че при ищеца са нараснали възможностите да поема управлението
върху собствения си живот и това да не го задържа в миналото, тоест – да
продължи живота си, да прави нови планове и съответно да се стреми да ги
реализира.
При така събраните
доказателства в хода на съдебното дирене и техния анализ,съдът намира за установено следното
от правна страна:
Предявеният иск е доказан
по своето основание и частично основателен по размер.
От съвкупната преценка на доказателствения материал по делото може да
се направи извода,че ищецът е претърпял неимуществени вреди от смъртта на своя
брат К.М. Доказана е
особено тясна емоционална връзка между двамата братя ,живели в едно
домакинство към датата на процесното ПТП,наличие на взаимно разбирателство и
подкрепа от страна на ищеца като по-голям брат към по-малкия брат К.М..Касае се
за внезапна загуба на изключително
близък млад човек и то в такъв момент ,когато започва нов етап от неговия
живот,завършване на средното му образование и поемане по нов житейски път.Трагичният инцидент е настъпил на
метри от общия им дом ,във вечерта,когато
семейството празнува абитуриентския бал на К.М..Нещо повече,след смъртта на
брат си ищецът се е разделил и с майката
на своето дете,за да остане като единствен син да се грижи за родителите си.Загубата
на ищеца е внезапна и е причинила мъка,душевни болки и страдания,които
продължават и ще продължават във времето,като завинаги е настъпила промяна в
живота на ищеца.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост
и съобразно всеки конкретен случай.Съгласно ТР№1/21.06.2018г. на ВКС по
ТД№1/2016г. на ОСНГТК „Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в
Постановление №4/25.05.1961г. и Постановление№5/24.11.1969г.,и по изключение
всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.“В настоящия случай следва
да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,тъй като е доказана особено
близка връзка между ищеца и починалото лице –негов брат и действително
претърпените от смъртта му вреди от страна на ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди съдът намира,че по справедливост и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000,00лв., платимо от ответното
дружество ,ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на
сумата,като за разликата до претендираната сума от 50 000,00лв. като
обезщетение-частичен иск от сумата 100 000,00лв.,
за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К.Г.М.,
ЕГН**********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 14.05.2017г.,по вина на
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/****,валидна от 18.06.2016г. до
17.06.2017г.,искът като неоснователен ,следва до бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи,че е неоснователно и недоказано възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия велосипедист ,тъй като дори и да има нарушения на правилата за движение по пътищата,изразяващи се в неносене на светлоотразителна жилетка и липса на светлоотразители на велосипеда,то основна причина за настъпване на ПТП и вредоносния резултат има поведението на водача на лекия автомобил,който е бил в пияно състояние и се е движил със скорост над разрешената съобразно конкретния пътен участък. Такива са констатациите по приключилото НОХД с влязла в сила присъда,както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ , което с оглед направените технически изчисления е посочило,че водачът на л.а. м.“Ф.“, модел“Г.“,с рег.№*** е имал техническа възможност при движение със скорост на автомобила 50 км./ч. или по-малка от тази стойност и своевременно предприемане на спиране към момента,в който е възприел велосипедиста,да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП,но сам се е поставил в тази невъзможност,движейки се със скорост значително по-висока за съответното ПТП и пътен участък.
Неоснователно е възражението
ответника и относно приложимостта на разпоредбата на пар.96 ,ал.1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ,съгласно която до влизане в сила на наредба за утвърждаване на
методиката по чл.493а,ал.2 от КЗ,обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл.493а,ал.4,се определя в размер до 5 000лв.Така
приетите изменения в КЗ са в разрез с приложимото Общностно право на ЕС и по точно действащата
Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. относно
застраховката“ГО“ при използването на МПС и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка.Практиката на СЕО по преиюдициални запитвания е
константна относно това,че Директивата не допуска национална правна
уредба,предвиждаща максимални гарантирани суми,по-малки от установените с
Директивата минимални гарантирани суми.Съгласно чл.633 от ГПК решението на Съда
на ЕО е задължително за всички съдилища и учреждения в РБ.Следователно
горепосочените изменения в КЗ водят до неправилна имплементация на Общностното
право в частта,уреждаща минималните гарантирани лимити на ГО във връзка с
вредите при ПТП.
По отношение на претенцията за присъждане
на законна лихва.
Съгласно
чл.497,ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение,ако не го е определил и изплатил в
срок,считано от по-ранната от двете дати:изтичане на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 и изтичането на срока по чл.496,ал.1
освен в случаите,когато увреденото лице не е представило доказателства,поискани
от застрахователя по реда на чл.106,ал.3.
Съдът намира,че такава лихва се дължи,тъй като
не е изплатено в срок обезщетение от страна на ответното дружество след
отправената писмена претенция и въпреки взетото решение за изплащане на сума
като застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
С Допълнителната ИМ ищецът е уточнил,че законна лихва следва да се дължи от датата на депозиране на претенцията ,а
именно-24.04.2020г. Също така ищецът претендира лихва на две основания,като
едната законна лихва се изчислява върху главницата на дължимото обезщетение,а
втората законна лихва се изчислява върху сборната сума от първата законна лихва
по чл.429,ал.3 от КЗ и главницата,върху която е изчислявана първата законна
лихва:
-по чл.429,ал.3 от КЗ-претендира присъждане
на законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди,считано от
24.04.2020г./датата,на която е депозирана претенция от името на ищеца и
ответникът е бил уведомен/,
-по
чл.497,ал.1,т.1 от КЗ-претендира законна лихва върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение/което включва главница и законна лихва на
осн.чл.429,ал.3 от КЗ,считано от 19.05.2020г./изтичане на 15 дни от
представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ/,до окончателното
изплащане на сумите.
Съдът намира,че определеното обезщетение в
размер на 20 000,00лв. е платимо от ответното дружество,ведно със
законната лихва на осн.чл.497,ал.1,т.1 от КЗ ,считано от 19.05.2020г./изтичане
на 15 дни от представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ/,до окончателното
изплащане на сумата,като в частта й относно присъждане на законна
лихва,считано от 24.04.2020г. ,исковата претенция като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.6 от ГПК ответното
дружество ЗАД „*****“ АД,гр.***, ЕИК*******,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената част от иска в размер на
800лв.,както и ответното дружество следва да заплати в полза на Пл.ОС и част от разноските за вещи лица,направени от
бюджета на съда,тъй като ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски
по това дело,съразмерно с уважената част от иска в размер на 234,00лв.
Следва да бъде осъдено ЗАД „*****“ АД,гр.***, да заплати на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА на адвокат
П.с.от САК,пълномощник на ищеца Т.Г.М. и осъществила безплатна
адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв.
Съобразно отхвърлената част от предявения иск и представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК , следва да бъде осъден Т.Г.М., ЕГН**********,***, на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ЗАД „*****“ АД,гр.***, деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 409,50лв.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД
ЗАД
„*****“ АД,гр.***, ЕИК*******
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.М., ЕГН**********,*** в размер на 20 000,00лв./двадесет
хиляди лева/ като застрахователно обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К.Г.М., ЕГН**********, починал
вследствие на ПТП, настъпило на 14.05.2017г.,по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №BG/****,валидна от 18.06.2016г. до
17.06.2017г.,ведно със законната лихва,считано
от 19.05.2020г. /изтичане на 15 дни от представянето на всички
доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ/,до окончателното изплащане на сумата,КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до претендираната сума от 50 000,00лв. като обезщетение-частичен иск от сумата 100 000,00лв., за причинените
на ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К.Г.М., ЕГН**********,
починал вследствие на ПТП,настъпило на 14.05.2017г.,по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, както и за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение,считано от 24.04.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.38,ал.2 от
ЗА ЗАД
„*****“ АД,гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П.с.от САК,пълномощник
на ищеца Т.Г.М. и осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 1130лв.
ОСЪЖДА на основание чл.76,ал.6 от ГПК „*****“
АД, гр.***, ЕИК******* ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Окръжен съд гр.Плевен ДТ върху уважената част от иска в размер на 800лв.,както
и част от разноските за вещи лица,направени
от бюджета на Пл.ОС, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 234,00лв.
ОСЪЖДА на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК Т.Г.М., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„*****“ АД,гр.***, деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 409,50лв. съобразно отхвърлената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: