РЕШЕНИЕ
Номер
1948, 30 ноември, Година 2009 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд ІV
граждански състав
На 20.10.2009 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Е.К.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско
дело номер 1917 по описа за 2009 година
намери за установено следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищецът - Е.М.Ш. с ЕГН ********** *** твърди, че на 29.10.2006г. ответника М.Х. е
причинил ПТП, вследствие което настъпило травматично увреждане здравето на
ищцата, изразяващо се в причинени й една лека и две средни телесни повреди.
Сочи, че причинените й увреждания са в пряка причинна връзка с поведението на
ответника, който без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС и по
непредпазливост, като е нарушил правилата за движение чл.5, ал.1, т.1 и чл.20,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП е причинил ПТП, за което е осъден с влязло в сила решение №
*** от *****г., постановено по н.а.х.д.№ ** г., ПРС - * н.с. Като твърди, че
вследствие причинените й увреждания се наложило прилагане на остеосентеза,
продължително обездвижване и ползване на инвалидна количка, съответно две
последователни оперативни интервенции, които като резултат не могат да се
свържат с пълно възстановяване; съответно довели до
невъзможност за завършване на средно образование с успех, който да позволи
прием във ВУЗ; причинили липса на нормален социален живот и непрестанни
посещения на физиотерапевт без ясна прогноза, иска от съда да постанови решение
с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за
претърпяните и търпяни и понастоящем болки и страдания, както следва:
- 16 000 лв., вследствие счупване на дясна бедрена кост по средата;
- 16 000 лв., вследствие счупване на лява бедрена кост по средата;
- 6000 лв., вследствие претърпян травматичен шок;
- 6000 лв., вследствие контузия на главата и тялото и
- 6000 лв., вследствие охлузвания в областта на двете подбедрици.
Претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата или сумата от 8 470 лв. за периода от датата на деликта –
29.10.2006 г., до завеждане на иска на 02.01.2008 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 02.01.08 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът - М.Г.Х. с ЕГН **********
***, представляван от пълномощника си адв. Д.Е.
***, оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди, че ищцата е
направила отказ от предявяване на граждански иск, който отказ е приложен на л.
48 и на л. 75 от сл. дело, приложено по н.о.х.д.№ **** г., ПРС, с което
твърдение свързва и недопустимост на настоящото производство. Наред с това,
навежда възражение за съпричиняване на вредите, което твърди да се изразява в
знанието на пострадалата, че ответникът
не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, въпреки което е инициирала
последния да я закара до с.***, както и в това, че не е поставила предпазен
колан, което сочи, че е причина за част от уврежданията, а за останалите,
твърди, че е катализатор. Оспорва обстоятелствата, изложени в ИМ, относно
оздравителния процес и неговата продължителност, както и твърденията за
нарушена социална комуникация и препятстване на възможността за продължаване на
образованието на ищцата във ВУЗ. Относно размера на обезщетението за претендираните
неимуществени вреди счита, че същият е прекомерно завишен, като следва да се
отчете обстоятелството, че страните по делото са в близки родствени връзки,
както и че роднините на ответника са се отнесли с голямо съчувствие към ищцата
и са й оказали помощ при възстановяването й.
Съдът, като прецени събраните в хода на
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Преди да се пристъпи към
разглеждане на спора по същество следва да се коментира възражението, подържано
от ответника, с което се оспорва допустимостта на предявените искове. В хода на
образуваното НАХД № ***г. не е предявен граждански иск от пострадалия, а още по
– малко такъв е разгледан от наказателния съд. За пълнота ще се посочи, че не е
налице и направен от ищцата отказ от иска, както се подържа от представляващия
ответника, тъй като такъв може да бъде направен след надлежно предявяване,
съответно приемане за разглеждане на иска т.е. в съдебното производство –
чл.84, ал.1 НПК, а не и в хода на досъдебното такова. Последно констатираното
налага извода, че повдигнатия пред настоящия съд гражданско правен спор не е
преклудиран със сила на пресъдено нещо и следва да бъде разгледан по същество.
Спор между страните не е
формиран, а последното се установява и от приложеното НАХД № *** г. по описа на
ПРС, * н.с., че с влязло в сила решение, постановено по коментираното НАХД,
ответникът М.Г.Х. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 29.10.06 г. по пътя с.*** – гр.***
при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ****, е
нарушил правилата за движение и конкретно чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и
2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно
лице и конкретно на ищцата Е.М.Ш., изразяващи се в счупвания на двете бедрени
кости и тежък травматичен шок, което съставлява престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. 3, б.”а” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК и за което му е наложено
административно наказание глоба. Съгласно чл.222 ГПК /отм./ коментираното решение
установява със задължителна сила фактите по извършеното от ответника деяние,
неговата противоправност и виновността му.
От приетата от съда и без резерви
от страните комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза се
установява, че вследствие причиненото от ответника ПТП ищцата е претърпяла
следните травматични увреждания: счупвания на телата на двете бедрени кости;
охлузвания по двете колена и контузио каптис на главата. Уточнено е от
експертите, че уврежданията са получени вследствие удар на тялото в част от
вътрешността на автомобила, а специално за бедрата и коленете от удар на част
от таблото върху краката и колената. Вещите лица, изготвили коментираната
експертиза, са категорични в извода си, че наличието или не на поставен и
закопчан предпазен колан няма значение за констатираните травми, тъй като не би
могъл да предпази тялото от тежката деформация на купето.
Приетата от съда и неоспорена от
страните тройна съдебно – медицинска експертиза, която потвърждава изводите на
единичната такава сочи, че вследствие причиненото сложно, многофрагментно
счупване съпроводено със загуба на костно вещество на дясната бедрена кост на
ищцата е налице скъсяване на същата с около 20 мм. Коментирано е, че 5 мм
скъсяване ще се преодолеят след консервативни методи на лечение и раздвижване –
системни ЛФК и физиотерапия и пълното възстановяване механиката и движенията на
дясната колянна става. За скъсяването от
15 мм, експертите сочат като причина сложното счупване на дясната бедрена кост
– многофрагментно, раздробено със загуба на костно вещество, като уточняват, че
за скъсяване до 30 мм не е необходимо оперативна намеса, нито прилагане на
помощни ортопедични средства, а накуцването следва да се преодолява чрез
накланянато на таза в съответната посока, при което и след окончателното
раздвижване и възстановяване не би следвало да останат видими дефекти в
походката.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно показанията на св. М. Ш., които съдът
преценява с приложението на чл.136 ГПК /отм./ се установява, че след
катастрофата Е. е лежала в болница около два месеца, след което продължила
лечението си при домашни условия, като за период от около шест месеца е била в
инвалидна количка. Свидетеля сочи, че травмата е попречила на ищцата да зъврши
училище с успех, който да й позволи да кандидатства във висше учебно заведение,
тъй като продължителен период от време
е отсъствала от училище. Травмата,
причинила по необходимост и обездвижването на ищцата за период от около 6
месеца, ищеца сочи, че е довела до социалната й изолация или както същия
уточнява «...идваха приятели на свиждане, както и познати и роднини...» и
обобщава »... все едни и същи хора виждаш, не можеш да видиш това, което искаш,
неподвижна беше». Свид. Ш. твърди, че ищцата след катастрофата е имала синини в
областта на корема и ръцете, за което бил информиран от лекаря.
По делото е разпитан като свидетел и Г. Х.,
чиито показания съдът преценява отново с приложението на чл.136 ГПК /отм./ и от
които се установява, че именно Е. е
настоявала за пътуването до с. ***. В тази част показанията на коментирания
свидетел съдът не кредитира, тъй като не са преки и непосредствени. Свидетелят
сочи още, че след катастрофата ищцата се придвижвала с инвалидна количка, но
въпреки това посещавала кафета, купони и дискотека. Твърди още, че ищцата не му
се оплаквала, че е лишена от контакти, както и че състоянието й понастоящем
значително се подобрило, тъй като в началото ищцата куцала; ходела с патерици,
а в момента «леко накуцвала».
От показанията на другия разпитан
по делото свидетел З.М., които съдът кредитира като дадени от лице
незаинтерисовано от изхода на спора, се
установява, че свидетеля като притежател на бар – дискотека в гр. *** е виждал
ищцата да посещава коментираното заведение както преди, така и след
произшествието. Сочи, че след катастрофата ищцата идвала в стопанисваното от
него питейно заведение с инвалидна количка, а след възстановяването й и без
такава, като винаги била в компания.
Въз основа на коментираните доказателства,
съдът приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, тежко психическо
състояние и невъзможност за ищцата да осъществява присъщи за възрастта й
социални контакти и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Тук ще се маркира, че
въпреки коментираното от св. М. и св. Х. поведение на ищцата във връзка с
посещенията на последната на питейно заведения, то следва да се има предвид и
казаното от същите, че Е. е използвала помощни средства за придвижване –
инвалидна количка или патерици. Последно канстатираното е достатъчно да се
приеме, че за ищцата обективно са съществували неудобства при осъществяваните
от нея социални контакти и присъщото за възрастта й общуване. За не установени,
от събраните по делото доказателства, съдът намери твърденията на ищцата за
причинени и вследствие претърпяното ПТП вреди, изразяващи се в понижаване на
средния й успех в училище и невъзможността й да продължи своето образование във
висше учебно заведение. В тази насока внимание заслужават данните съдържащи се
в удостоверение изх. № *** от ***г., издадено от Директора на *****. Последно
коментираното писмено доказтелство е неоспорено от страните и установява, че за
учебната 2004г. - 2005г. ищцата е имала среден успех 3.63, за учебната 2005г. -
2006г. съответно 3.40, а за учебната година през която е станала
процесното ПТП Е. е имала среден успех
3.25. От същото удостоверение се установява, че ищцата за втория срок на
учебната 2006/2007г. се е обучавала като индивидуален ученик, причина за което
било влошеното й здраве. Изводът е, че
средния успех на ищцата е бележи спад, но далеч преди станалото ПТП.
Низходящата градация е започнала още от предходната учебна година, за да
достигне незадоволителното си ниво през учебната 2006/2007г.
При това положение, за
коментираните като установени болки и страдания, е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, с приложението на която и следва да се ангажира
отговорността на причинителя им.
За определяне размера на дължимото обезщетение ще
се разгледат и наведените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат. Първото от подържаните възражения се изразява в това, че
пострадалата е пътувала без предпазен колан. Каза се вече, от приетата
комплексна Съдебно – медицинска и автотехническа експертиза се налага извода,
че за причинените на ищцата травматични увреждания няма никакво значение
наличието или липсата на поставен и закопчан предпазен колан. Изводът на
експертите, който не е поставен на съмнение от страните, обосновава
неоснователност на заявеното и подържано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Следващото възражение на
ответника, с което последния свързва налично съпричиняване от страна на ищцата,
се свежда до твърдението, че последната
е знаела, че ответника не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и
въпреки това тя и останалите пътници са настоявали за пътуването до с. ***, при
което е станало и процесното ПТП. За да е налице съпричиняване следва
поведението на ищцата, наред с противоправното деяние на ответника, да е
противоправно и именно това поведение да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Да се твърди, че „знанието” и извършеното при това знание
действие е противоправно е равнозначно на „лош избор”, който не е свързан по
необходимост с поведението на увреждащия. След като ответника е предприел да
управлява МПС с ясното за това съзнание, че не притежава свидетелство за
правоуправление, „знанието” на ищцата за същия този факт по никакъв начин не би
могло да се свърже с настъпилия противоправен резултат. Връзката между проявили се факти
– положителни или отрицателни с настъпилия резултат следва да се определи като
връзка на причинност. Изводът е, че не е налице връзка
на причинност между поведението на ищцата и настъпилия противоправен резултат,
тъй като „знанието” на ищцата не би опосредило настъпилия резултат.
Досежно твърденията на свидетеля
З. М. за осигуряване средства за лечението на ищцата от бащата на ответника,
съдът приема, че с последното е демонстрирана налична общочовешка ценност и
добродетел по финансово обезпечаване на търпяните от ищцата вреди, което обаче
не може да служи за коректив на дължимото обезщетение за претендираните
неимуществени вреди.
С оглед казаното до тук, съдът
приема, че за обезвреда на пречинените на ищцата вреди, вследствие счупване на
дясна бедрена кост по средата е необходима и достатъчна сума в размер на по
10 000 лв. За определяне посочения размер на обезщетение съдът взе предвид
факта, че ищцата към момента на причиняването на вредите, тъй като това е
релевантния момент, към който следва да се определи размера на дължимото
обезщетение, е била в млада, пубертетна възраст, което обстоятелство
съпоставено с факта, че същата е била обездвижена за немалък период от време и
се е придвижвала единствено с помощни средства – инвалидна количка и патерици,
налага извода за преживян интензивен, емоционален дисконфорт. Отделно от това,
следва да се има предвид и установения факт от експертите по приетата тройна
СМЕ, че в резултат на многофрагментното счупването на десния крак, същия е
скъсен с около 20 мм, като чрез раздвижващи процедури биха се преодоляли 5 мм,
а останалите 15 мм ще следва да се коригират с наклон на таза в съответната
посока. Или налице е деформация, която ще следва да бъде преодолявана от ищцата
чрез полагани от нея ежедневни усилия.
Преценявайки търпяните от ищците болки и страдания, вследствие счупване
на лявата бедрена кост и конкретно наличните данни за психичен дискомфорт, наложил
оперативна и следоперативна терапия, налична промяна в социално общуване на
ищцата, съдът счита, че необходимия и достатъчен размер е сумата от 7000 лв. За
обезщетяване на вредите, вследствие претърпяния от ищцата травматичен шок,
настъпил като резултат от тежките и многобройни травми и наложил поставянето на ищцата на командно
дишане, съдът счете, че е необходима и достатъчна сумата от 2000 лв.
Обезщетение в размер на по 1000 лв. следва да се присъди на ищцата и за
претърпените от нея вреди, вследствие претърпяната контузия на главата и тялото
и вследствие получените охлузвания в областта на двете подбедрици. С посочените
суми, съдът счита, че е изпълнено изискването на чл. 52 от ЗЗД като определения
размер на обезщетенията е съобразен с наложения обществен критерии за
справедливост. Исковете до пълните предявени размери ще се отхвърлят като
неоснователни.
Задължението
на ответника е от непозволено увреждане, поради което и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД той се смята в забава и без покана. Обезщетението следва да се присъди
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2006г. до
окончателното и изплащане.
На основание
чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищецът
направените от същия разноски по производството и съразмерно с уважената част
от иска, които съдът констатира да са в размер на 672 лева., представляващи платено възнаграждение
на адвокат.
На основание
чл.64, ал.2 ГПК /отм./ на ответника също се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, които съдът констатира да са в размер на 688.80
лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат и депозити за вещи лица.
На основание
чл.63, ал.3 от ГПК /отм./ ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС, представляваща държавна такса в
размер на 840 лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Г.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.М.Ш. с ЕГН ********** ***
-
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, тежко
психическо състояние, продължително обездвижване и ползване на инвалидна
количка, съответно две последователни оперативни интервенции;
липса на нормален социален живот и непрестанни посещения на физиотерапевт
без ясна прогноза, вследствие счупване на дясна бедрена
кост по средата на Е.М.Ш., настъпила в резултат на ПТП,
причинено по непредпазливост от М.Г.Х., който виновно е
извършил престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.А във вр. с ал.1, б.Б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1
от НК за това, че на 29.10.2006г. по пътя с. ***– гр. ***, обл. Пловдив при
управление на МПС – л.а. „Фолксваген Голф” рег. № **** е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДП, за
което е признат за виновен със решение по
НАХД № ** г. по описа на ПРС – * н.с., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.10.2006 г. до окончателното изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер от 16 000 лева и за обезщетяване
на вреди, изразяващи се в невъзможност за ищцата да завърши
средно образование с успех, който да
й позволи прием във
ВУЗ ОТХВЪРЛЯ иска.
-
сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, тежко
психическо състояние, продължително обездвижване и ползване на инвалидна
количка, съответно две последователни оперативни интервенции; липса на нормален социален
живот и непрестанни посещения на физиотерапевт
без ясна прогноза, вследствие счупване на лява бедрена
кост по средата на Е.М.Ш., настъпила в резултат на ПТП,
причинено по непредпазливост от М.Г.Х., който виновно е
извършил престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.А във вр. с ал.1, б.Б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1
от НК за това, че на 29.10.2006г. по пътя с. *** – гр. ***, обл. Пловдив при
управление на МПС – л.а. „Фолксваген Голф” рег. № *** и е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДП, за
което е признат за виновен със решение по
НАХД № ** г. по описа на ПРС – * н.с., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.10.2006 г. до окончателното изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер от 16 000 лева и за обезщетяване
на вреди, изразяващи се в невъзможност за ищцата да завърши
средно образование с успех, който да
й позволи прием във
ВУЗ ОТХВЪРЛЯ иска.
-
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, тежко
психическо състояние, продължително обездвижване и ползване на инвалидна
количка, съответно две последователни оперативни интервенции; липса на нормален социален
живот и непрестанни посещения на физиотерапевт
без ясна прогноза, вследствие претърпяния от Е.М.Ш. травматичен шок, настъпил като резултат от тежките и
многобройни травми и наложил поставянето
й на командно дишане, настъпил
в резултат на ПТП, причинено по непредпазливост от М.Г.Х., който виновно е извършил престъпление по чл.343, ал.3,
пр.3, б.А във вр. с ал.1, б.Б, пр.2 вр.
с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 29.10.2006г. по пътя с. *** – гр. ***, обл.
Пловдив при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Голф” рег. № *** и е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.20, ал.1 и ал.2
ЗДП, за което е признат за виновен със решение по НАХД № ** г. по описа на ПРС – * н.с., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2006 г. до
окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от
6 000 лева и за обезщетяване на вреди, изразяващи се в невъзможност за ищцата да завърши
средно образование с успех, който да
й позволи прием във
ВУЗ ОТХВЪРЛЯ иска.
-
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, тежко
психическо състояние, продължително обездвижване и ползване на инвалидна
количка, съответно две последователни оперативни интервенции; липса на нормален социален
живот и непрестанни посещения на физиотерапевт
без ясна прогноза, вследствие претърпяни от Е.М.Ш. контузия на главата и тялото, настъпили в резултат на
ПТП, причинено по непредпазливост от М.Г.Х., който виновно е
извършил престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.А във вр. с ал.1, б.Б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1
от НК за това, че на 29.10.2006г. по пътя с. *** – гр. ***, обл. Пловдив при
управление на МПС – л.а. „Фолксваген Голф” рег. № *** и е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДП, за
което е признат за виновен със решение по
НАХД № ** по описа на ПРС – *н.с., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.10.2006 г. до окончателното изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер от 6 000 лева и за обезщетяване
на вреди, изразяващи се в невъзможност за ищцата да завърши
средно образование с успех, който да
й позволи прием във
ВУЗ ОТХВЪРЛЯ иска.
-
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, тежко
психическо състояние, продължително обездвижване и ползване на инвалидна
количка, съответно две последователни оперативни интервенции; липса на нормален социален
живот и непрестанни посещения на физиотерапевт
без ясна прогноза, вследствие претърпяни от Е.М.Ш. охлузвания в областта на двете подбедрици, настъпили в резултат на ПТП,
причинено по непредпазливост от М.Г.Х., който виновно е
извършил престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.А във вр. с ал.1, б.Б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1
от НК за това, че на 29.10.2006г. по пътя с. ***гр. ***бл. Пловдив при
управление на МПС – л.а. „Фолксваген Голф” рег. ***е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДП, за
което е признат за виновен със решение по
НАХД № **. по описа на ПРС – *н.с., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.10.2006 г. до окончателното изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер от 6 000 лева и за обезщетяване
на вреди, изразяващи се в невъзможност за ищцата да завърши
средно образование с успех, който да
й позволи прием във
ВУЗ ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА М.Г.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.М.Ш. с ЕГН ********** *** сумата 672 лв.,
представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Е.М.Ш. с ЕГН ********** *** да заплати да
заплати на М.Г.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 688.80 лв., представляваща разноски
по съразмерност с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Г.Х.
с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетна сметка на ВСС
държавна такса в размер на 840 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски Апелативен съд в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните.
Окръжен съдия: