Р Е Ш
Е Н И Е
№ 97/27.2.2023г.
Гр. Пазарджик, 27 февруари 2023 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 13 февруари 2023год.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 942/2022год., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от
Закона за министерството на вътрешните работи / ЗМВР /.
Образувано е по жалба на Б.П.С., чрез пълномощника адв.
П., срещу Заповед № 367з-221/23.09.2022г., издадена от ВПД началник на РУ-Велинград, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал.1, ал.2 и ал.3, вр.чл.204, т.4 и чл.206
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/,
му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, се представлява от адв. П., който моли съдът да отмени
оспорената Заповед, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в административния акт
липсва точно описание на твърдяното
нарушение, а дисциплинарното наказание е определено неправилно и некоректно правно квалифицирано,
което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че Заповедта
е издадена извън преклузивния двумесечен срок, съгласно разпоредбата на чл.195,
ал.1 от ЗМВР, както и, че дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/ не е обсъдил писмените
обяснения, дадени от жалбоподателя и св. У..
Навеждат се доводи, че в
Заповедта не са конкретизирани
доказателствата за извършеното нарушение, обстоятелствата при които е
извършено и формата на вината. Прави се искане оспорената Заповед да бъде
отменена, претендират се разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – ВПД началник на РУ-Велинград, редовно призован, не се явява,
не се представлява и не взима становище по жалбата.
Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните
с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 от АПК, вр. чл. 235, ал.
2 от ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
Дисциплинарното производство срещу жалб. С. - ст. полицай в група „Охранителна полиция“
към РУ-Велинград било образувано по данни, съдържащи се в справка рег. №
367р-11612/14.06.2022г., по описа на РУ-Велинград, за това, че на 24.04.2022г.
докато е бил назначен наряд за времето от 06,00 до 18 ,00 часа, около 09,15
часа, при извършена проверка от страна на ВПД началник РУ-Велинград на наряда
на територията на Община Ракитово / отразена в Информационна карта с номер Б
571590 / установил, че служителите от наряда не са били по маршрут, а са се
намирали в сградата на Участъка в Ракитово, и не са докладвали на
ОДЧ, като по този начин са нарушили маршрута по разпореждане за
патрулно-постовата дейност на МВР, за разстановка на силите и средствата,
изпълняващи ППД и КПД в обслужваната от РУ-Велинград територия през денонощието
на 24.04.2022г., рег. № на разпореждането 367р-7992/21.04.2022г.,
представляващо дисциплинарно нарушение по чл.10 от Инструкция №
8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и
чл.194, ал.2 от ЗМВР.
В тази връзка и в изпълнение на Заповед peг. № 367з-141/11.07.2022 г., издадена от ВПД началник на РУ-Велинград, била
извършена проверка от комисия в състав – председател инсп. Г. / полицейски инспектор „ППД” в група
„Охранителна полиция“, при РУ-Велинград /; инсп. Ч. - полицейски инспектор “ТП“
в РУ - Велинград и инсп. Г. - ПИ „ТП“ в „ОП“ в РУ - Велинград при ОД на
МВР - -Пазарджик.
Комисията се запознала
със справка peг. №
11612/14.06.2022г. , както и със сведенията, дадени от св. У., жалб. С., мл.
е-рт Е.К. и мл. е-рт П.Р..
На 30.05.2022г. били снети писмени сведения от св. У. и
жалб. С.. Св. У. посочил, че при пристигане на работа в 05:45 ч.
попълнил служебната документация, като старши
на АП и уведомил ОДЧ Е.К. за започване на смяната. Внезапно получил остри болки
в корема и гадене, което наложило няколко пъти да отиде до тоалетна. Решил да
остане на работа и изчака болката ще отшуми, поради която причина останал с жалб.
С. ***. През целия оставащ ден изпитвал неразположение, но останал наряд, за да не развали екипа и района да
остане без покритие.
В писмените си
обяснения оспорващия посочил, че на 24.04.2022г. бил на работа съвместно със
св. У., като автопатрул. След като пристигнали на работа, около 05:45ч. св. У. се обадил на дежурен ОДЧ - Е.К., за да го уведоми
за започване на смяната. Попълнил служебната документация, като се оплакал, че има
остри болки в коремната област, заради което се наложило няколко пъти да ползва
тоалетна. Жалбоподателят предложил на св. У. да потърсят помощ, на което
последният отказал, предложил да изчакат известно време, за да отшуми болката.
Поради тази причина се наложило да останат в участък Ракитово. През целия ден св.
У. се оплаквал, че изпитва неразположение, но въпреки това останал наряд и на
работа.
На 27.05.2022г. било снето писмено сведение от мл. е-рт Е.К.,
който посочил, че на 23.04.2022г. бил дежурен ОДЧ по график за времето
от 20:30 ч., до 08,30 часа на| 24.04.2022г. Не си
спомнял точно кога се е обадил св. У. за застъпване в наряд на 24.04.2022г., но това по принцип
ставало винаги около 05:50 - 06:00ч., когато има АП през деня в Ракитово. Нямал спомен някой да му е докладвал
за възникнали проблеми по време на носене на наряд до
края на дежурството му, в противен случай би докладвал по съответния ред.
На 31.05.2022г. било поискано писмено сведение от мл.
е-рт. П.Р., който посочил, че на 24.04.2022г. бил дежурен в ОДЧ на РУ –
Велинград, за времето от 08,30 ч. до 20,30ч. При застъпване в дежурство АП 906 не е
докладвал за изменение в оперативната обстановка, което да касае
нарушаване на разпоредения маршрут и УП-та.
На 20.09.2022г. на жалб. С. била връчена покана за даване
на писмени обяснения рег. № 368р-18681, който при връчването й посочил, че
потвърждава написаното в предходното сведение, снето му за целите на
проверката.
В оспорения административен акт, ответника е посочил, че в следствие
на извършеното дисциплинарно нарушение няма настъпили вредни последици в
дейността, но деянието е наказуемо съгласно разпоредбите на ЗМВР, с оглед
осъществяване на индивидуалната превенция и като взел предвид обстоятелствата,
при които е извършено дисциплинарното нарушение, извършването на
дисциплинарното нарушение и факта на прикритост, формата на вината, при което
то е осъществено, а именно умишлено извършено и цялостното поведение на
държавния служител, преценил, че на жалб. С. следва да бъде наложено
дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 10 от Инструкция №
8121з-877/06.17.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и чл.
194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл. 199, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗМВР - „небрежност на служебната дейност“, за което се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до
шест месеца.
Въз основа на тези аргументи, ответника издал оспорената
в настоящото производство Заповед, с която наложил на жалб. С., на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал.1 и ал.2 и ал.3, вр.чл.204, т.4 и чл.206
от ЗМВР дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от три месеца.
По делото е представена служебно изискана кадрова
справка за жалб. С..
В показанията си, депозирани в хода на съдебното дирене,
които съдът кредитира изцяло като обективни, житейски логични и
вътрешнонепротиворечиви, св. У. посочва, че на 24.04.2022 г., като старши на
патрула, заедно с жалб. С. започнали
обход от 6,00 часа до 18,00 часа. Предварително попълнил служебната
документация и докладвал на ОДЧ за започване на смяната. След около половин час
почувствал силни болки в стомаха, гадене и повръщане, което наложило да отидат
в участъка в Ракитово, за да посети на няколко пъти тоалетна. Около 9,10 часа в
участъка дошъл ВПД началник РУ-Велинград, който му разпоредил да изготви
докладна записка, относно причините, поради което се намират в сградата на участък Ракитово, където
престояли около 20-30 минути. Жалб. С. бил водач на патрулния автомобил.
Свидетелят твърди, че не си спомня дали е докладвал на ОДЧ, за това, че се
налага да напуснат периметъра на обхода. По времето, в което наряда на
автопатрула се е намирал в сградата на участък Ракитово, от ОДЧ не били
докладвани местопроизшествия или сигнали по отношение на обхождания район. През
целият ден св.У. се чувствал
неразположен, като казал на ВПД началник РУ-Велинград причината да се намират в
сградата на участък Ракитово.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като в подадена в срок, от процесуално легитимирано
лице, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен административен орган – ВПД началник на
РУ-Велинград, в рамките на предоставените му правомощия с чл. 204, т. 3 във вр.
чл. 37 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на
чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание
се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. В ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е предвидено, че
установяването на дисциплинарното нарушение се осъществява в момента, в който
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
В конкретната хипотеза материалите
по дисциплинарното производство, са постъпили при компетентния ДНО – ВПД директора
на РУ-Велинград, посредством изготвянето на справка рег. №
367р-1112/14.06.2022г., доколкото чрез изложеното в същата, ответника е
уведомен за изготвените докладни записки по случая и снетите обяснения от св. У.,
жалб. С., Е. Котларски и П. Радулов. Данни за твърдяното дисциплинарно
нарушение, са били налице и към 20.06.2022г., на която дата ВПД началник
РУ-Велинград, е разпоредил издаването на заповед за започване на дисциплинарно
производство по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР, и е определил състава на
комисията. От това следва, че
дисциплинарната отговорност е ангажирана, след като е изтекъл двумесечния срок,
определен с чл.195, ал.1 от ЗМВР, имайки предвид датата на изготвяне на справката, съдържаща данни за нарушението и
нарушителя - 14.06.2022 г. Видно от съдържанието на изготвения от
дисциплинарната комисия доклад рег. № 367р-17887/09.09.2022 г., също цитиран в
оспорената Заповед като основание за нейното издаване, не са установени други
или нови обстоятелства, които да легитимират издаването на процесната Заповед извън
двумесечния срок, определен с чл.195, ал.1 от ЗМВР. Двумесечният срок следва да
се брои от деня, следващ датата на регистрационния номер на справката от 14.06.2022
г., т. е. от 15.06.2022 г. Тогава дисциплинарното нарушение и нарушителят
следва да се считат за открити, по смисъла на чл. 196 ЗМВР,
тъй като именно чрез нея е било установено, че на посочената в Заповедта дата служителите от наряда не са били
по маршрут, намирали са се в сградата на Участъка в Ракитово,
и не са докладвали на ОДЧ, като по този начин са нарушили маршрута по
разпореждане за патрулно-постовата дейност на МВР, за разстановка на силите и
средствата, изпълняващи ППД и КПД в обслужваната от РУ-Велинград територия през
денонощието на 24.04.2022г., представляващо дисциплинарно нарушение по чл.10 от
Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика
в МВР и чл.194, ал.2 от ЗМВР. С оглед на това срокът, регламентиран
с чл.195, ал.1 от ЗМВР, е изтекъл на 15.08.2022 г., а Заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание, е издадена едва на 23.09.2022г.
Ответникът не представя доказателства и не твърди, че са били налице
обстоятелства за спиране на срока, предвидени с разпоредбата на ал. 3, чл. 195 ЗМВР.
Несъмнено в прерогативите на ДНО е да
прецени дали фактическите обстоятелства са изяснени всестранно и пълно, и при
нужда да назначи допълнителна проверка. Упражняването на това правомощия обаче,
не е основание за нерегламентирано продължаване на установения със ЗМВР
двумесечен процесуален срок за приключване на дисциплинарното производство. В
същия смисъл е разпоредбата на чл. 58 от издадената от министъра на МВР Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи,
макар разпоредбата да споменава изрично само процедурата по чл. 207,
вр, чл.
203, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
На следващо място при издаване
на обжалвания административен акт са допуснати
и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които са ограничили правото на защита на оспорващия и са препятствали
възможността му адекватно да я организира. Съгласно трайно установената
практика на Върховния административен съд, съществено е това нарушението, при
наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. ако това
нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно
съдържание.
Съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по т.д. № № 4/2002г. на Върховния
административен съд, което на основание
чл.130 от Закона за съдебната власт е задължително за страните и съда:
„…Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт
от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т.
3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и
заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния
орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на
по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за
законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е предвидено единствено в
случаите, посочени в чл. 15, ал. 3 от ЗАП, когато с акта се удовлетворяват
изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други
граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на
класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези
случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. По изложените
причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на
издадения административен акт...“.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК един от задължителните
реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни
основания за издаването му. Разпоредбата е императивна и неизлагането на мотиви
има за последица неговата отмяна. Липсата им представлява съществено нарушение
на изискванията за форма. Мотивирането на акта е задължение на административния
орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му. В случая
това задължение не е изпълнено. В оспорената Заповед, като фактическо основание
за издаването й, са цитирани обобщен доклад рег. № 367р-17887/09.09.2022г.,
справка рег. № 367р-11612/14.06.2022г., заповед за назначаването на проверка,
както и дадените от посочените по-горе длъжностни лица при МВР писмени
обяснения. В
производството по оспорване на административния акт се проверява дали
изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията на приложимата
правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание. Липсата на
мотиви лишава съда от възможността да прецени неговата законосъобразност, в какъвто
смисъл са изводите в обжалваното решение. Посочването на
фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са
предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а
и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. В оспорената
Заповед не е посочено дали се приемат за достоверни обясненията на полицейските
служители, а при отрицателен отговор, поради какви причини и въз основа на
кои/какви опровергаващи ги доказателства.
В Тълкувателно решение №
16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд е прието, че „…Мотивите не е
необходимо обаче да съвпадат по време
издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива… Мотивите към акта могат да бъдат изложени и
отделно от самия акт, което като не е осъществено така, че в достатъчна степен
да са защитени правата на лицата, води до неспазване на законоустановената
форма на атакувания административен акт…“. В случая подобни данни не са
изнесени.
На следващо място,
съдът намира за нужно да подчертае, че оспорената Заповед не е съобразена с
изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР - при определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта изобщо
не са споменати отразените в кадровата справка награждавания и липсата на данни
за допускани нарушения на служебната дисциплина от страна на жалб. С., чрез
което не са изпълнени изискванията на цитираната законова норма за излагане на мотиви, относно вида и размера на наложеното
дисциплинарно наказание, защо е наложено това наказание и виновно ли е
извършено деянието на жалбоподателя.
На следващо място, е
налице несъответствие в оспорения
административен акт в частта, в която е посочено правното основание за налагане
на дисциплинарното наказание. Видно от
обстоятелствената част на Заповедта, ответника е наложил наказание „писмено
предупреждение“, което се определя в съответствие с изрично изброените в
разпоредбата на чл.199 от ЗМВР обстоятелства. Същевременно в обжалвания акт,
като основание за издаването му е посочена нормата на чл.198, ал.2 и ал.3
от ЗМВР, която касае индивидуализирането
на дисциплинарното наказание „мъмрене“. Съгласно разпоредбата на чл.197 от ЗМВР
двете дисциплинарни наказания са различни, предвидени за налагане във възходящ
ред. При този подход на административния орган, оспорващият е лишен от законогарантираното право на адекватна и
своевременна защита срещу констатациите на акта, доколкото същите са
противоречиви, немотивирани и несъответни на събраните по преписката
доказателства, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената в
настоящото производство Заповед.
Независимо
от всичко изложено по-горе, съдът намира за основателно инвокираното в жалбата
оплакване, относно това, че процесната Заповед е издадена в нарушение
разпоредбите на чл.11, ал.2 и ал.3 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи,
издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.)
/ Инструкцията/. Съгласно § 3 от ПЗР на Инструкцията, същата е издадена на основание чл. 215а от ЗМВР,
според която норма, организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се
уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 1, предл.
1-во от Инструкцията, с нея се урежда организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания
на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР,
а според чл. 2, т. 2 и т. 3, дисциплинарната практика обхваща: 2. проверките за
изясняване на данни за дисциплинарни нарушения и дисциплинарните производства
за тяхното установяване и 3. упражняването на дисциплинарната власт. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Инструкцията е регламентирано, че административното
производство за търсене на дисциплинарна отговорност от служители в МВР
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР се
извършва при условията и по реда на ЗМВР, АПК и настоящата инструкция,
при спазване на изискванията на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители на МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Инструкцията,
служителите по чл. 143, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗМВР
/т. е. служители на висши ръководни длъжности и на ръководни длъжности/ при
търсене на дисциплинарна отговорност от техните подчинени са длъжни да спазват
основните принципи, прогласени в АПК, а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 ,
са длъжни да осигуряват извършване на проверките по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и провеждане на дисциплинарните производства при
спазване на ЗМВР, АПК, настоящата инструкция и съответните вътрешноведомствени
актове. От така посочената нормативна уредба е безспорно, че при търсене на
дисциплинарна отговорност от държавните служители в МВР, при провеждане на
дисциплинарните производства и налагане на дисциплинарните наказания,
съответните служители на висши ръководни длъжности и на ръководни длъжности в
МВР, са длъжни да спазват разпоредбите на Инструкцията.
В чл. 11, ал. 2 от същата е разписано, че служител на ръководна длъжност не
може да бъде ДНО, когато е възприел лично извършването на дисциплинарното
нарушение, а в ал. 3 на чл. 11 е посочено, че в случаите по ал. 2 ДНО е
горестоящият ръководител на възприелия дисциплинарното нарушение служител. В случая, както от мотивите към процесната Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание, така и от приобщените гласни и писмени
доказателствени средства, се установява еднозначно и безпротиворечиво, че ВПД
началника на РУ-Велинград, който в случая е ДНО, е възприел лично извършването
на вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, по което обстоятелство
страните не спорят, наместо да се изпълни правилото, посочено в ал. 3 на чл. 11
от Инструкцията, съгласно която, в този случай ДНО е горестоящият ръководител
на възприелия дисциплинарното нарушение служител.
Обжалваната Заповед противоречи и на целта на
закона. Чл. 6 от АПК гарантира спазването на
принципа на съразмерност, според който административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Издаването на определен административен акт трябва винаги да бъде използван в
рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило
води до превратно упражняване на власт, както е в процесния случай. Видно
от данните по делото оспорващия не е допускал други нарушения на служебната
дисциплина, напротив награждаван е трикратно от министъра на вътрешните работи
с писмени похвали и индивидуална парична награда.
Поради тези съображения
оспореният административен акт, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен,
заради допуснатите в хода на административното производство абсолютни
процесуални нарушения.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на жалбоподателя, с оглед
своевременно направеното изявление, следва да бъдат присъдени претендираните
разноски 10 лева - държавна такса, и 500
лева - адвокатски хонорар, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът не намира претендирания
адвокатски хонорар за прекомерен, с оглед липсата на възражения в този смисъл
от страна на процесуалния представител на ответника.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Б.П.С., чрез пълномощника адв. П., Заповед № 367з-221/23.09.2022г., издадена от
ВПД началник на РУ-Велинград, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал.1 и ал.2 и ал.3, вр.чл.204, т.4 и чл.206
от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Пазарджик, да заплати
на Б.П.С. сумата от 510 лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.211, изр.3-то от ЗМВР.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/