РЕШЕНИЕ
№ 2774
02.07.2014г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд І граждански
състав
На втори
юли две хиляди и четиринадесета година
В открито
заседание на седемнадесети юни
2014г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Величка Грабчева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 7414 по описа за
2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.245, ал.2, чл.221, ал.1 и
чл.224, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.
207, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 211 от КТ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н.М.Г., ЕГН **********,***, твърди, че със заповед
№12/11.04.2013
година бил прекратен трудовия му договор с фирма
„ЛИБХЕР ХАУСГЕРЕТЕ М." ЕООД на основание чл. 327. ал.1. т. 2 от Кодекса
на труда, поради забавяне изплащането на трудовото ми възнаграждение.
Твърди, че от повече от
13 години работел с фирма „ЛИБХЕР ХАУСГЕРЕТЕ М." ЕООД. С Допълнително
споразумение към трудов договор № 395 от 12 ноември 2001 г. трудовото му възнаграждение
било в размер на 1655.00 лева - основно месечно трудово възнаграждение и считано от 01.04.2011 г. била уговорена ежемесечна добавка в размер от 372.00 лева. Общо основното ми месечно трудово възнаграждение възлиза на 2027.00 лева.
Заявява, че ответникът му дължи суми, пари за трудово възнаграждение за :
Месец февруари 2013 година в размер от 2135.00 лева /две хиляди сто и
тридесет и пет лева/;
Месец март 2013 година в размер от 2135.00 лева /две хиляди сто и
тридесет и пет лева/:
Месец април 2013 година до 10.04.2013 година в размер от 1068.00 лева
/хиляда и шестдесет и осем лева/.
Или общо сума в размер на 5338.00 лева /пет хиляди триста тридесет и
осем лева/ - дължими и неизплатени трудови възнаграждения за горните периоди
Твърди, че ответникът му дължи обезщетение по
чл. 221. ал.1 от КТ в размер от 6405.00 лева /шест хиляди
четиристотин и пет лева/ за 3 месеца. Съгласно Допълнително
споразумение от 31.09.2004 г. в т. 3 било уговорено, че срокът на предизвестие
при прекратяване на безсрочен трудов договор от страна на сътрудника и
работодателя на основание чл. 326, ал.2 от КТ е 3
/три/ месеца." Съгласно чл. 221. ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал.1, т. 2 /както е в случая/ работодателят му дължи
обезщетение в размер от брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. Тъй
като трудовият му договор бил безсрочен с фирмата ответник, то има право на
обезщетения по чл. 221. ал.1 от КТ за 3 месеца.
Твърди, че не му била изплатена и сумата от 1601.25 лева /хиляда шестотин и един лева и двадесет и пет стотинки/ за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2012 година и за 10 дни неползван платен годишен отпуск за 2013 година.
ИЛИ ОБЩО ФИРМАТА РАБОТОДАТЕЛ му дължи сумата
от 13344.25 лева /тринадесет хиляди и триста четиридесет и четири лева и
двадесет и пет стотинки/ - дължими и неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения.
Заявява, че до настоящия момент ответникът не
му изплатил дължимите суми.
С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
общо 13 344.25 лева /тринадесет хиляди и триста четиридесет и четири лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение и обезщетения по Кодекса на труда за следните периоди:
НЕИЗПЛАТЕНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ: за месец февруари 2013 година - 2135.00
лева /две хиляди сто и тридесет и пет лева: за месец март 2013 година - 2135.00
лева /две хиляди сто и тридесет и пет лева/; за месец април до 10.04.2013
година - 1068.00 лева /хиляда и шестдесет и осем лева/ или ОБЩО фирмата
работодател му дължи общо сумата от 5338.00 лева /пет хиляди триста тридесет и
осем лева/ - дължими и неизплатени трудови възнаграждения за горните периоди.
ДЪЛЖИМО И НЕИЗПЛАТЕНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ: по чл. 221. ал.1 от КТ в размер от 6405.00 лева /шест хиляди четиристотин
и пет лева/; ДЪЛЖИМО И НЕИЗПЛАТЕНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
по чл. 224 от КТ за 5 дни неползван платен годишен
отпуск за 2012 г. и за 10 дни неползван платен
годишен отпуск за 2013 г. в общ размер от 1601.25 лева /хиляда шестотин и един лева и двадесет и пет стотинки/ ИЛИ ОБЩАТА
СУМА. която следва да осъдите да ми заплати фирма
„ЛИБХЕР ХАУСГЕРЕТЕ М." ЕООД е
13 344.25 лева. представляваща сбор
от неизплатени трудови възнаграждения за горните периоди и дължими и
неизплатени обезщетения по чл. 221. ал.1 от КТ и чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумите.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Ответникът, в насрещната искова молба, оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Предявен е насрещен иск от Либхер – Хаусгерете М. ЕООД.
Заявява, че Н.М.Г., ЕГН **********
- ищец по първоначалния иск, въз основа на който е образувано гр. д. 7414/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
Гражданска колегия, I състав, е бил в трудово правоотношение с „Либхер
- Хаусгерете М." ЕООД през
периода 30.05.2001 г. - 11.04.2013 г. въз основа на Трудов договор
395/12.11.2001 г. С Допълнително споразумение от 30.05.2011 г., същият бил
назначен на нова длъжност „Р. з." към Склад „Готова продукция", клас по НКПД: 1, код по
НКПД: 1219 6011. Трудовоправната му функция като н. смяна в склада, съгласно длъжностната характеристика, се
изразяваше в носене на отчетническа отговорност за стокооборота в склада
(ръководене на процесите по прилагане и съхраняване на готовата продукция;
контрол върху асортимента и количеството на стоките; координиране на товаро-разтоварните работи и др. под.). В склада,
който бил поверен на г-н Г., „Либхер
-Хаусгерете М." ЕООД съхранява
готова хладилна техника, предназначена за продажби.
На 20
- 21.12.2012 г. екип от работници на „Либхер - Хаусгерете М." ЕООД осъществил
инвентаризация в поверения на Г. склад, в резултат от която било констатирано,
че в него по неизяснени причини липсват сто и дванадесет хладилника, стойността
на всеки от които варира в границите между триста и четиридесет и хиляда и
триста лева, като общата левова равностойност на липсващата хладилна техника е
в размер на 82 508 лв. (осемдесет и две хиляди
петстотин и осем лева). Липсата на хладилната техника била
отразена в Протокол за разликите, установени в склад „Готова продукция"
при инвентаризация 2012 г. (съставен на 31.12.2012 г.). Комисията,
извършила посочената инвентаризация, била предварително определена още на
23.11.2012 г.. като актът, с
който били определени работниците, участващи в комисията като нейни членове,
бил подписан от всеки от тях, в това число - и от страна на Н.Г.. Със Заповед № 50/04.03.2013 г.
бил определен друг екип от служители на работодателя, който да довърши
започнатата през декември 2012 г. инвентаризация, през март 2013 г. При
извършената инвентаризация през март 2013 г., тази комисия установила липса на
още шест хладилника, всеки на стойност, варираща между триста и седемстотин и
петдесет лева, или с обща левова равностойност от 3 664 лв., която липса била
отразена в Протокол за разликите, установени в склад „Готова продукция"
при инвентаризация март 2013 г. (съставен на 15.03.2013 г.). Въз основа на
извършените през декември 2012 г. и март 2013 г. инвентаризации, бил
констатиран недостиг на общо 118 хладилника, с обща левова равностойност от 86
172 лв, .
На база резултатите от
инвентаризацията, предвид наличието на данни за извършено длъжностно
присвояване от Н. Г., срещу него било образувано досъдебно
наказателно производство, в хода на което същият бил разпитан, като за
извършеното от него деяние му било повдигнато обвинение.
Междувременно, въз
основа на отправена до работодателя молба за прекратяване на трудовия договор
от Н.Г. от дата 10.04.2013
г., била издадена Заповед № 12/11.04.2013 г. от у. Хр.
Г. и Г. Д. за прекратяване
на индивидуалното трудово правоотношение с него, считано от 11.04.2013 г.
Твърди,
че Г. носи пряка материално-отчетническа отговорност като лице, на което е
възложено специфичното задължение да опазва и съхранява стоково-материалните
ценности в помещенията, в които се съхранява повереното имущество. Недостигът на 118-те хладилника от склада, за който задоволително
обяснение от Г. не било
получено, сочи на неизпълнение на това основно задължение от трудовото му
правоотношение по чл. 126, т. 8, предл.
1-во и т. 9, предл. 1-во КТ. Неизпълнението на това задължение
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл.
1-во и т. 9, предл. 1-во КТ.
При
гореописаната фактическа обстановка, и доколкото недостигащите хладилници не са
възстановени, включително не е заплатена от отговорното лице паричната им
равностойност, в полза на „Либхер - Хаусгерете М." ЕООД се поражда материалноправна претенция по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за обезщетение спрямо Н.Г.
за заплащане на пълната
левова равностойност на неправомерно изнесената в резултат от негови виновни
действия хладилна техника, включваща общо сто и осемнадесет хладилника,
собственост на „Либхер Хасгерете
М." ЕООД, на обща стойност 86 172 лв. (осемдесет и шест хиляди сто седемдесет и два лева), ведно с
изтеклите лихви върху тази сума от деня на завеждане на исковата молба.
Между претендираната от сума, в размер на 86 172 лв., и претендираната спрямо от Г. сума за неизплатени трудови възнаграждения за 2013 г. и други
обезщетения по КТ, предявена с първоначалния иск, съществува връзка по см. на чл. 211, ал. 1 ГПК, изразяваща
се в наличие на общи елементи във фактическата обстановка, в контекста на която
се осъществяват правопораждащите двете вземания фактически състави, а именно -
неизпълнение на задължението на Н. Г. по опазване на стоково-материалните
ценности в поверения му склад, довело до недопускането му до работното му
място, съответно - неизплащане на трудовото му възнаграждение за посочените
месеци, и възникналото въз основа на дисциплинарното правонарушение конкретно
право на работодателя на обезщетение за причинени вреди на работодателя, в
размер на 86 172 лв.
Предвид гореизложеното,
моли съда да постанови решение, с което да ОСЪДИ Н.М.Г.. ЕГН **********, на основание чл.
207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
труда, да заплати на „Либхер - Хаусгерете
М." ЕООД сумата от 86 172 лв. (осемдесет и шест хиляди сто седемдесет и два
лева), представляваща размер на дължимото
обезщетение за противоправно и виновно причинени от Н.Г. имуществени
вреди в качеството му на материално-отговорно
лице по см. на чл. 207, ал.
1. т. 2 КТ (липса на хладилници), както и лихвите върху тази сума, считано от
деня на завеждане на настоящата искова молба.
Моли
да му бъдат присъдени и извършените деловодни разноски и платеното адвокатско
възнаграждение.
В дадения
срок от ответника
по насрещния иск е депозиран отговор, с който оспорва същия.
По
отношение основателността на предявения насрещен иск от страна на ответника „Либхер Хаусгерете Марииа" ЕООД, касаеща „.липсите на материални
активи", е взето следното становище:
I.OTHOCHO
ЛИПСАТА:
Твърди се, че Н.Г. (отчетник), заемащ длъжност н. склад
- "Готова продукция,, в „Либхер Хаусгерете М.,, ЕООД е допуснал виновно (по конкретно
-небрежно) през 2012 г. щети на стойност 86 172лв., като тези щети били
установени от извършена инвентаризация на наличната готова продукция в завода,
започнала на 21 и 22 декември 2012г. и завършила през
март 2013г. През декември - 2012 г. били констатирани липси
на 112 бр. хладилници, а три месеца по късно през месец март 2013 г. на
още 6 броя, като те били от един единствен склад, намиращ се на територията на
производствената база на „Либхер Хаусгерете
М.,, ЕООД в с. Р.. На н. - склад
готова продукция Г. били поверени
16 склада- някои извън базата на предприятието и в друго населено място, с
външна охрана. Твърди, че се осъществява манипулация с инвентаризационния
протокол, съставен заради самата инвентаризацията, подписан и от Г. на 22.12.2012г.,/ също и този за 2011г./,
в който били отбелязани стойностите на наличните артикули и липси в цялата
производствена база на „Либхер - Хаусгерете
М." ЕООД във всеки отделен склад. Твърди, че се укриват документи -
инвентаризационния протокол за 2011г. / в който е
отбелязано, че липсват 879 бр. хладилници, но има плюс на 806 артикули, тоест
повече от 1000 хладилника незнайно защо са в други складове и не е отчетено
тяхното преместване, движение и наличност - действия извършени от работодателя.
Не се прилага и „Известие за наличности и липси до
централата на „ Либхер" във ФРГ, от което е
видно, че през 2012 г. липсват 322 бр. хладилници, но
са в приход 150 уреда, тоест в повече и налице са 150 бр. хладилници,
като се получава коренно различна конюнктура за размера на „ липсите" от
предявената претенция. Подобен е подходът и със съставените през декември 2012
два документа - протокол за разлики в склад „готова продукция", както и
последващ протокол за действителния брой лица участници в инвентаризацията, изготвени
и подписани от Г. като н. - склад
„ Готова продукция „ и задължителен участник в назначената инвентаризация на
21-22 декември 2012г., които са заменени с други два документа, от които е
видно, че са налице липси, но вече без негов подпис, тоест материално -
отговорното лице не е участвало в инвентаризацията, а само я е назначило. Безспорното било обаче, че осчетоводената от ищеца процесна липса не съставлява реална липса като недостиг на
материални активи с оглед недостоверността на предоставените писмени документи
от него. Това е така, защото насрещната страна сама
изготвя документи, които представя като източник за наличието на вреди в
производствената база на „ Либхер Хаусгерете
М." ЕООД, укрива и манипулира обуславящи предходни документи, които
не се прилагат, като дори такива, носещи данни за заприхождаващи
и изписващи материални активи от склада , и от които ще се установи с точност
отговорността на отчетника Г.. Твърди се, че претендираната липса е установена
при порочно проведено инвентаризационно производство, при
неспазване на реда, предвиден в чл. 22 от Закона за
счетоводството. За да се установи липса следва да се
извърши инвентаризация по реда на чл. 22 и сл. от Закона за
счетоводството и да се съпоставят установените данни с тези в счетоводството на
ответното дружество, което обаче в настоящия случай не е сторено. Съгласно § 1, т.10 от ДР на Закона за счетоводството,
"инвентаризация" е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез
различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите
на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати
със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. За резултатите от инвентаризацията се съставя инвентаризационен
опис, като в него се отразява намереното при инвентаризацията, намереното по
счетоводни данни и явяващата се между тях разлика под формата на липси и
излишъци. В конкретния случай от страна на ответното
дружество не е извършена съпоставка между наличността в склада и наличността по
счетоводни документи, поради което остава неясно по какъв начин са констатирани
липсите. Съгласно Решение № 1 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на Върховен касационен съд: работодателят - ищец носи доказателствена тежест да се установи по
несъмнен начин размера на констатираната при инвентаризацията липса на стоково-материални ценности, момента на настъпването й в
причинна връзка с неизпълнение на трудови задължения от страна на
материалноотговорното лице. В случая поради непредставяне на
протокол за липси, предходен протокол за стокова наличност, подписан от
постъпилият на длъжност „н. склад готова
продукция" Н.Г., остава напълно
неясно как са констатирани разликите. Липсват каквито
и да е данни за това какви са количествата на стоките в склада, в който е
работил ответникът преди началната дата на инвентаризацията. Освен това самите протоколи за разлики не били подписани от всички
лица, определени като персонал за извършване на инвентаризацията, а само от
ръководител „Експорт", ръководител „управляващ счетоводство" и главен
счетоводител.
На следващо място в тежест на работодателя е
и да установи, че изчезването на процесиите хладилници е станало по време на
смяната на материално-отговорното лице. Следва да се отбележи, че Н.Г. е ползвал
годишния си отпуск за 2012 г. през средата на август - началото на септември
2012 г. За липси, настъпили в този период същият категорично не може да бъде
държан отговорен.
На следващо място съгласно сключеният трудов
договор с Н.Г. работното му
време е в часовете от
В приложения протокол за разликите се
посочват само липсващите артикули, но не и откритите в повече. Видно от протокол за цялостната инвантаризация
от 2012 г./ немски/ е, че в останалите виртуални складове, който се намират под
контрола на Н.Г., са открити
150 артикула на плюс, което поставя релевантния въпрос дали поне част от тях не
дублират онези, които липсват в склад 4740011. Поради
извършваното движение на стоките от складовете, факта на не отразяване на това
обстоятелство в електронната система логично би довело до формирането на
положителни стойности в дадени складове и отрицателни такива в други.
Видно от цялостния протокол за инвентаризация е, че в склад 4740011 са открити
налични 21 броя уреди, който обаче не са отразени нито в протокола за разлики,
приложен от ищеца, нито в електронната система като находящи се в този склад.Това е характерно и за всички останали 15 виртуални
склада, които формално се намират под управлението на Н.Г.. Оказва се
на практика, че даден артикул физически се намира на едно място, а виртуално -
на съвсем друго. Причина за това е не само
несъвършенството на използваната електронна система, но и фактът, че
отразяването движението на дадена стока в електронната система между
множеството складове зависи от добросъвестността на служителите от отделните
складове.
По въпроса за разпределянето на
доказателствената тежест при отговорност за липси по чл. 207. ал. 1. т. 2 КТ съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения № 380 от 02.06.2009г. по гр.д. № 758/2009г. на III г.о. ВКС,
решение № 123 от 30.05.2011г. по гр.д.
№ 890/2010г. на III г.о. ВКС,
решение № 56 от 10.03.2010г. по гр.д.
№ 450/2009г. III
г.о., с които
е прието, че в тежест на работодателя е да установи наличието на липса,
възникнала по време на упражняването на съответната трудова функция, както и че
настъпването на щетата е по време на действието на трудовото правоотношение с
отчетника.
Що се касае до последващо установената липса на 6 хладилника при извършената
нвентаризация през м. март 2013 г., за същата на Н.Г.
не може да бъде вменена
имуществена отговорност при положение, че изобщо не е присъствал при нейното
извършване и не е подписвал протокол за липси. В този период той незаконно не е
допуснат до работа от страна на работодателя, поради което е недопустимо да му
се вменяват последващо настъпилите след инвентаризацията през декември 2012 г.
липси на стоково -материални ценности. Работникът не може да носи
отговорност за липса, която е възникнала във време когато той не е изпълнявал
трудовата си функция. (Решение № 56 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 540/2009 г. на Върховен касационен съд на Република
България. III гражданско отделение).
На следващо място при смяна на материално
отговорното лице задължително се извършва тематична инвентаризация. С допълнително споразумение от 30.05.2011 г.,
към трудов договор № 395/12.11.2001 г. Н.Г. е назначен
на длъжност „Р. з." към склад
готова продукция, находящ се в. с. Р., общ. М.. След постъпването на работника на
новата длъжност не е извършена инвентаризация с оглед установяване на текущата
наличност на стоково- материални ценности, нито са изготвяни регулярни
протоколи за заприхождаване на стоките в склада. Предаването на поверените на лужителя стоково-материални ценности под
отчет е обстоятелство, което също подлежи на установяване пред съда и в тежест
на работодателя е да установи това обстоятелство. /Решение № 1 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на Върховен касационен съд,
постановено по реда на чл. 290 ГПК) Също
така и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с Н.Г. ищецът не е извършил ревизия и инвентаризация , не е съставен протокол за предаване на
съхраняваните от него вещи. Ето защо не е установен факта на
задължаване с процесиите материални ценности, както и по надлежен ред не е
установена тяхната липса, не може да се приеме, че е налице презумпцията за
виновно причиняване на щетата от страна на ответника.
II. Неоснователен е наведения от ищеца по насрещния иск довод за
наличността на втората необходима
предпоставка за възникване на отговорност по реда на чл. 207, ал.1, т.2 от КТ,
а именно „качеството отчетник" на Н.Г..
Според трайно установената съдебна практика, при
определяне на качеството "материално-отговорно
лице" следва да се изхожда не от
наименованието на длъжността, а от
възложените от работодателя трудови функции и доколко трудовите задължения на
работника са свързани с събиране, съхраняване, разходване или отчитане на
материални ценности. (Определение № 1040 от 26.07.2011 г. по
гр. д. № 209/2011 г. на Върховен касационен съд).
При определяне качеството материално
отговорно лице са от значение както доказателствата за възложените с трудовото
правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически
осъществяваната от работника или служителя отчетническа дейност. (Решение № 60/18.02.2010 г. постановено по гр. дело
№ 324/2009 г. по описа на ВКС). Видно от раздел I, т.1 от приложената от
ищеца длъжностна характеристика на Н.Г. се вменяват следните задължения: да ръководи, координира и контролира сътрудниците в складовата база и
процесите по прилагане и съхраняване на готовата продукция". Прави впечатление, че никъде не се среща епитета „пази,, посочен на няколко пъти в „ Насрещния иск" от
другата страна, като задължение от трудовата характеристика.
Следва да се има и предвид обстоятелството, че длъжностната
характеристика е издадена на 01.10.2011
г., връчена
е на сътрудника на 31.01.2012 г. Това навежда на два основни извода:
1. Сътрудникът не е запознат
със вменената му отчетническа фукция в периода от
01.06.2011 г.-31.01.2012 г.;
2. Представеното като писмено
доказателство допълнително споразумение от 31.05.2011 г. се явява документ с
невярно съдържание в частта, в която е посочено, че служителят е предварително
запознат с длъжностната му характеристика, като му е връчен екзепляр
от нея. При положение, че длъжностната характеристика е издадена на 01.10.2011
г.,
а връчена на 31.01.2012 г. срещу подпис на Г., към датата на съставяне на допълнителното
споразумение, тя не е съществувала като писмен документ.
В раздел II от длъжностната характеристика са вменени функции на н.а на склада
за готова продукция, като примерно изброените: „носи отговорност за наличността в склад готова продукция, правилното заприходяване и изписване на стоката, носи отговорност за
съставяне и съхранение на необходимата фирмена документация, носи отговорност
за качеството на даваната обратна връзка към сътрудниците и ръководството".
С оглед самата организация на производствения
процес от страна на ръководството на „Либхер Хаусгерете М." ЕООД, Н.Г. е фактически
възпрепятстван да изпълнява горепосочените функции.
Самият склад не е обособен като самостоятелен
в рамките на завода, а съставлява територия от халето с очертания, указващи
участъците на складиране на готовата продукция. Следва да отбележа обстоятелството, че няма никакви огради,
заграждения, както и ограничителна табела, която да указва наличието на
ограничителен режим при влизане, преминаване, престои, поради което е налице
реална възможност за достъп на неоторизирани или неработещи в склада лица. Складът за готова продукция представлява една устно обособена площ
от територията на завода за производство на хладилници, на която се позиционират
уреди от производството. Общата площ на това
производствено хале е в размер на 7 дка. Съществува и
втора производствена сграда, където също се складират уреди и която е
отдалечена от работното място на Г. на разстояние от около 100 метра без да съществува пряка
видимост и възможност за непосредствен контрол от негова страна. И в двете цитирани площи не са монтирани охранителни камери, от
които да е видно кои лица са имали контакт с уредите. Върху
площта, определена за склад за готова продукция с въздушни /виртуални, мисловни
граници/, липсват прегради и ограничения, отделящи ги от различните
производствени дейности. Няма точно обособен ред /от
очертанията/ който да упоменава конкретно кой модел от уреди да бъде
позициониран на конкретното място. Извън територията
на завода има 3 /три/ складови халета, всяко от които с територия от 1 000 кв.м./общо 3 хил.кв.м./.
Тези складови халета се намират в с.Б.. Всяко от тях е заключено и се охранява освен
със СОД и с жива охрана денонощно. В с-мата на завода тази складова база си има виртуални
складове, както и тези на територията на завода.
Самото движение на стоките в складовете на ответното дружество се
отразява в електронната система посредством скениране,
което се реализира по два начина: скениране на баркода на етикета на уреда или неговото ръчно въвеждане на
серийния номер на уреда, /деветцифрен/. Това
виртуално отчитане движенията на уредите и като цяло процедурата по скениране, която е свързана с въвеждане на данни и спазване
на определена последователност при работа със скениращото
устройство е свързано със сериозна опасност от допускане на грешки при
въвеждане на информацията досежно артикулите, като
съответният сътрудник извършващ операцията, решава в кой от множеството
виртуални складове да бъде преместен уреда. При извършваните
движения на уреди от склад в склад не винаги се подава информация на н. склада за да се извърши
отразяване на извършените движения. По този начин
многократно уреди, който физически са открити в даден склад не са отразени
надлежно в електронната система като находящи се там. Същевременно
същите фигурират виртуално на друго място. Има уреди,
които са предназначени за тестове в лабораторията и конструкторския отдел.
Доставянето им /физически/ в тези отдели става по заявка от съответния отдел
към склада и последващо доставяне на исканите модели от сътрудници работещи в склада,като тези сътрудници
прехвърлят с скенера уредите от съответния склад в приемащия уредите склад. Другия начин е ръчното прехвъряне от нач. на склад „готова
продукция" на тези уреди по дадена информация за серийните номера на
получените уреди /чрез мейл/ от получателя на
уредите. Съществуват множество случаи,в които тази
информация липсва.Това се получава само тогава,
когато уредите са взети от склада /физически/ от сътрудници на отделите
лаборатория и конструкторски отдел,без да са
доставени както е по процедура от сътрудниците от склад „готова продукция"
и няма информация за това. Това става в случаите, когато е
налице „самообслужване" от въпросниите отдели.
При инвентаризация се установява наличието на такива уреди
/най-вече в отдел лаборатория/ без те да са отразени в разпечатката на този
склад. По този начин тези модели уреди са на „+" в с-мата на съответния склад ,и на „ -
" в склада от който са взети без информация. Наличността
на артикули в „ склада „ често пъти е над 10 000 бр. Интересни са
следните факти ; 1-во няма нито едно заграждение на
складовата площ! Няма нито една ограда! Няма дори нито една ТАБЕЛА забраняваща преминаването,пресичането,престоя
и т.н. Действия на неоторизирани лица в тази площ наречена "склад! Няма
нито една камера!!!!Нито една на територията на склада!!! Не е въведен
пропускателен режим за склада! Не е осигурен пряк контакт
/визуален/ подход за контрол с уредите на територията на старото хале. Не е имало НИКОГА реакция от страна на ръководството относно
подадените сигнали за злоупотреби от страна на лица работещи в други отдели, но
манипулиращи складовите наличности с действията си -
оказва се, че до 2012г. над 1000- хладилника са се „придвижили" и
са отишли в други „ складове", като това не е отчетено от системата за
счетоводен контрол видно от инвентаризационенния
протокол от 2011г.
Заявява, че липсва каквато и да е пряка форма на възлагане и заприхождаване на материалните активи, с която г. да ги приеме ,
удостовери и окачестви. Налична е само електронната система
на работодателя, която автоматично заприхождава
„получените" артикули от н. склада, без негово участие или приемане?
Същевременно изнасянето от завода на „Либхер „ на
готовата продукция се осъществява от отдел „Пласмент,,,
без да е нужно да продажбените стоки да се отпишат от Г. ! Счетоводно
-контролната система изписва, завежда, заприхождава
на нач.-склада Г. готовата продукция и му води наличността в склада. Не без значение е факта, че се извършват товаро
-разтоваръчни дейности и експедиция на товари след
17-часа, като заприходяването или отписването на
материални активи отново се извършва от ел. система. В тези случаи е спорно дали обективно и пълно са
отразени тези промени в „ склад готова продукция", но безспорно се вижда
от инвентаризационния протокол за 2011г., че 1000 - артикула са в други
складове, което означава грешка в електронната система за контрол и
счетоводство, както и наличието на противоречива информация - примерно,
материални активи в повече, или същата бройка активи, но от друг вид!
На следващо място следва да се отчете немаловажното обстоятелство, че Н.Г.
своевременно информира н.а на отдел
„Експорт" - И.Д. за констатираните
несъвършенства в използваната електронна система, както и за пропуските на
служителите от отделните складове на отрязяват
надлежно извършените движения в системата./ видно от електронно съобщение от
10.10.2012 г., изпратено от Н.Г. до И.Д., ръководител
на отдел „Експорт", в което Г. посочва, че определен уред не е заприходен, защото служител на фирмата не го бил
намерил." Извършва се и
фактическа дейност по преместване на уреди от склад в склад, без това изобщо да
се отразява електронно, /електронно съобщение от 19.12.2012 г., изпратено от И.Д.
до С. М. и Н.Г.).
Констатирани са редица вътрешни пропуски, при които даден
уред е с различен номер от този, които е в таблицата и кашона, (приложение към
фактура № 20000000564/27.04.2012 г., издадена от „АРГО
- БГ" ЕООД). Освен това при преместване на даден уред в склад 474 0381
-склад „уреди за репаратура" / касае се за
проблемни уреди, уреди с щети, уреди от тестове, върнати уреди от клиенти, на
които предстои преглед и евентуално преокачествяване
и брак/, който се намира под контрола на отдел „качество" често пъти се
случва да бъдат свалени етикетите, където е отразен серийния и артикулен номер, като впоследствие се залепва нов, като се
отказва, че на опаковката е отразено едно, а вътре в кашона информацията е
различна. При поставянето на нов етикет с друг баркод
това обстоятелство също остава не отразено в електронната система./електронно съобщение от 27.01.2010 г., изпратено от И.Д. до Н.Г.) Разменена е електронна кореспонденция от която е
видно, че са допускани нередности при износ на уреди - уред отразен като
бракуван в системата на дата 21.03.2012 г., е бил изнесен фактически за клиент
в Германия/ електронно съобщение от 05.05.2012 г., разменено между И.Д. и Н.Г./.
Наред с това има и случаи, при които даден уред е изнесен
физически от завода, а виртуално фигурира като наличен. При констатирано такова обстоятелство Г. надлежно
е уведомил И.Д. / електронно съобщение от 02.03.2011
г. Допуснатите пропуски от страна на служители от отдел „Експорт", които
са задължени да изготвят съпроводителните документи при извършването на извоза,
водят до промяна на наличността в склада. На 20.09.2012 г. Н.Г. изпраща електронно съобщение до И.Д.,
в което предоставя информация за друг пропуск в
електронната система - установява се че има артикули с дублирани серийни
номера, /електронно съобщение от 20.09.2012 г., електронно съобщение от 22.06.2011
г., изпратено от Г. К. до Н.Г./. По отношение
на уреди с технически проблеми се извършва тяхното „блокиране", т.е електронно се завеждат в „склад блокирани уреди",
като броят на тези уреди, заведен в системата е много по- малък от тези, който
реално се блокират. Физическото блокиране се осъществява посредством на
указателно тиксо, като броят на хладилниците, които физически са отделени,
обособени като блокирани уреди многократно надвишава броят на тези, заведени в
електронната система, /електронно съобщение от 11.09.2012 г., изпратено от И.Д.
до Н.Г./.
От изложеното дотук следва, че придаденото с
длъжностната характеристика качество „отчетник" на Н.Г. съществува само документално, а
работодателят по никакъв начин не е изпълнил задълженията си по трудовия
договор за осигури реални условия за изпълнение на отчетническата функция по
съхранение на имуществото. От своя страна Н.Г. неколкократно е
предприел действия по сигнализиране на ръководството за съществуващите
несъвършенства в електронната система и самата организация на дейността по заприхождаване на артикулите. Ето
защо макар и съгласно длъжностната характеристика на Г. да
са вменени функции по съхранение на готова продукция,
липсва реално и фактическо качество" отчетник" по смисъла на чл.
207 от КТ.
Не на последно място оспорва предявения иск и
по размер, тъй като претенцията е определена на база пазарната цена на
артикулите, а действително претърпяната вреда се изразява се в производствената
цена.
Ето защо въз основа на гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените доказателства – трудов договор № 395/12.11.2001 г.
/ л.22 от делото/ и допълнителни споразумения, се установява, че между страните
е съществувало безсрочно трудово правоотношение през периода 30.05.2001 г. - 11.04.2013 г. С Допълнително
споразумение от 30.05.2011
г., Г. бил назначен на нова длъжност
„Р. з." към Склад „Готова продукция", клас по НКПД: 1, код по НКПД: 1219 6011. Липсва спор и относно факта, че на 11.04.2013г.
правоотношението било прекратено едностранно от служителя, на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ, обективирано в Заповед № 12/
11.04.2013г. на у. на дружеството – работодател.
От заключението на съдебно - счетоводната
експертиза / л.306 от делото/, изготвено от в.л. К.Д.
след проверка на счетоводната документация, съхранявана в ответното дружество,
неоспорено от страните и възприето от съда, се установява, че във ведомости за
заплати за процесния период е било начислено брутно трудово възнаграждение,
като размерът на дължимото от работодателя на ищеца трудово възнаграждение след
приспадане на данък върху дохода и осигурителни вноски за сметка на работника
възлиза на 3248,59лв. В заключението вещото лице е посочило, че трудовите
възнаграждения към момента на експертизата не са изплатени. Ето защо исковете
ще се уважат до посочения размер, а до пълния предявен – ще се отхвърлят като
неоснователни.
Предвид прекратяване на трудовото правоотношение, на ищеца следва да се изплати обезщетение за останалия неползван платен годишен отпуск. В заключението си вещото лице е посочило, че размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за 9 работни дни останал неползван платен годишен отпуск възлиза на 796,32лв., като след приспадане на дължимия данък то възлиза на 716,69лв., до който размер искът ще се уважи, а до пълния претендиран такъв – ще се отхвърли като неоснователен.
С оглед посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, поради неизплащане на дължимите от работодателя трудови възнаграждения, на основание чл.221, ал.1 от КТ работодателят дължи на работника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, каквото е било и правоотношението на ищеца. От приетата и неоспорена от страните в тази част съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезщетението за тримесечно предизвестие възлиза на 6231,95лв., като липсват доказателства същото да е изплатено на служителя. Ето защо съдът намира, че следва да присъди на ищеца обезщетение в посочения размер, като за разликата до пълния предявен такъв – искът ще се отхвърли като неоснователен.
Предвид претенцията на ищеца на същия ще се присъди и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете, до окончателното изплащане на сумите.
По предявения насрещен
иск съдът намира следното:
От представената
длъжностна характеристика за заеманата от ответника длъжност /л.218 от делото/,
надлежно връчена срещу подпис на ответника, се установява, че същият има
задължение да контролира асортимента, количеството и качеството на доставените
стоки, да оформя приходно – разходните документи, свързани с доставките и износа
на стоки. Същият носи отговорност за наличността в склад готова продукция,
правилното заприходяване и изписване на стоката.
Следователно, съдът намира за доказани първите две предпоставки за ангажиране
на отчетническата отговорност при липси, а именно трудово правоотношение между
страните в процесния период, както и заемането от ответника на отчетническа
длъжност, по силата на която на същия са били възложени като трудови задължения
да събира, съхранява, разходва и отчита материални ценности.
От представените писмени
доказателства се установява и че със
заповед № 50/04.03.2013 г. на управители на дружеството, била извършена
инвентаризация на материалните запаси в складовете за готова продукция в
периода от 08.03.2013г. до 10.03.2013г./л.34 от делото/. Посочената от вещото лице в заключението
Заповед № 216/ 10.12.2012г. за провеждане на инвентаризация на дружеството за
2012г. не е представена по делото. Страните не спорят, че инвентаризация е била
възложена от у. на дружеството. От представения препис от приложение № 1 –
разлики, установени в склад готова продукция при инвентаризация 2012г. и
приложение № 2 - разлики, установени в склад готова продукция при
инвентаризация март 2013г., се установява, че е констатирана липса на 118 броя
хладилници на обща стойност 86172лв. Същите резултати били отразени и в
Протокол за разликите, установени в склад готова продукция на инвентаризация
2012г. и в такъв от инвентаризация март 2013г.
Ответникът Г. заявява, че при встъпване в длъжност
не е била извършена инвентаризация, като находящата се в складовете готова
продукция не му е била надлежно зачислена и предадена. Работодателят не оспорва
това обстоятелство, но заявява, че редът за предаване и зачисляване на
материални ценности е чрез сканиране на уреди, като всеки от тях има сериен и артикулен номер, които индивидуализират еднозначно
съответния уред. Сочените съображения се установиха от показанията на всички
разпитани свидетели.
Ответникът оспорва и спазването на процедурата при
извършването на инвентаризацията. Съгласно указанията за извършване на
инвентаризацията към 31.12.2011г. /л.84 от делото/ - т.3.1 инвентаризацията се
извършва с инвентаризационни описи или инвентарни книги. За всеки склад се
изготвя отделен инвентаризационен опис, разпечатан от системата, в който следва
да се впишат съответно установените количества. Всеки лист трябва да бъде
подписан от провеждащото инвентаризацията лице. Дружеството – работодател /
ищец по насрещния иск/ не представи такива инвентаризационни описи, като
пълномощникът му заяви, че същите били съставени на електронен носител. От
показанията на св. И.Д. /л.381 гръб от делото/ се установи, че при
инвентаризацията се сканират всички уреди, като броенето е в България, а
сравнението на данните – в Германия. На хартиен носител други документи не се
съставят. Св.К.А. потвърди, че през 2012г. на хартия
не са предадени инвентаризационни списъци и няма върнат формуляр на хартия от
Германия, на който лицето да се е разписало. Същият заяви, че преди началото на
инвентаризацията получил от специалистите в Германия указания, че стъпките на
инвентаризацията ще се случат със
сканиране, като те ще обработят данните и ще изпринтят
параметрите с липсите и разликите. Потвърди, че след описване на артикулите по
номера не е предавал на Г. инвентаризационни списъци на хартия.
Във връзка с инвентаризацията св. И.Д. заяви, че е
невъзможна компенсация на излишъци с липси, тъй като всеки хладилник има
уникален номер. В същото време експертът Д. при разясненията в съдебно
заседание заяви, че при инвентаризацията са били компенсирани излишъци с липси,
като едва след това са били съставени диференц –
листи. Св. Д. заяви, че при
инвентаризации са имали уреди на плюс и уреди на минус. Призна също така, че
при износ на хладилници при дарение се съставя протокол за дарение, като тези
уреди нямат бар – код и се изписват ръчно от системата, като следва да се
изготви износна бележка. Ищцовото дружество беше задължено да представи тези
износни бележки, но същото не стори това, като по този начин създаде пречка за
установяване на броя изнесени уреди през процесния период. Липсват представени
и намиращите се у дружеството документи, касаещи дневници при охраната вход –
изход, от които следваше да се установи броя на напусналите завода уреди.
Установи се също така, че в инвентаризацията са
участвали повече от лицата, включени в списъка на лицата за инвентаризация. Св.
И.И. потвърди, че е сканирал уреди заедно с колегата си Б. Д. в склада в с.Б., като сканирането било извършено с индивидуалния номер
на св.И., а Д. не бил включен в списъците на лицата,
които следва да сканират. От разясненията на експерта Д. в съдебно заседание се
установи, че инвентаризацията би се явила опорочена, ако неупоменати в списъка
лица броят, вписват, мерят и теглят. Именно броене и вписване на преброените
артикули е извършено от повече лица, отколкото са били посочени в списъците,
както се установи от разпита на св.И.И..
Липсва спор между страните, а и от показанията на
св. Я. Д. / л.329 от делото/ и св.И.Д. / л.381 гръб
от делото/ се констатира, че готова продукция е била изнасяна от завода след
17,00часа /когато работното време на Г. било приключило/, както и в събота
/когато същият не работил/. Установи се също така, че предвид този факт Г. е
нямал пряко наблюдение над вида и броя на напускащите склада артикули, като
предвид площта на склада / около 7 дка на територията
на завода и около 3 дка на територията на с.Б./ същият е нямал и възможност за пряк контрол върху
готовата продукция.
От представените разпечатки от електронна
кореспонденция между ищеца и И.Д., Г. В., С. М. се установява, че проблеми с незаприходени хладилници е имало и преди инвентаризацията,
както и имало хладилници, които са били дарени, но това не се отразявало в
системата.
Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от Закона за
счетоводството инвентаризация на активите и пасивите се извършва
през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет. Инвентаризацията се извършва по ред и начин,
определени от органите на управление
на предприятието.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че процедурата по инвентаризация е била опорочена – не е изготвен
инвентаризационен опис, разпечатан от системата, в който следвало да се впишат
съответно установените количества. Липсват подписани от материално –
отговорното лице листове от инвентаризационен опис. В инвентаризацията
участвали лица, които не били определени от ръководството за участие в нея, като
същите извършвали броене и въвеждане в системата на преброените артикули.
Липсват доказателства за наличностите преди и след
инвентаризацията, при съпоставката на които да се установи дали е налице липса
и в какъв размер. Не се установи с категоричност дали при извършването на
процедурата е била извършена компенсация на липси с излишъци. Установи се, че
извън работното време на Г. са били изнасяни стоки от склада, като фактически
не е бил осъществяван контрол от материално – отговорното лице върху този
процес. Установиха се и пропуски при завеждане на готовата продукция, а именно
заприходени стоки са били намирани в други отдели, като част от дарени
хладилници са се водели в системата като заприходени в склад “Готова
продукция”.
С оглед посочените доказателства
съдът намира претенцията на ищеца за недоказана. От представените доказателства
за извършената инвентаризация не се установява да е констатирана липса на
артикули, които ищецът не доказва да са били приемани от ответника в качеството
му на материално – отговорно лице. С оглед изложеното съдът намира, че при
лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи липса на сочените
материални ценности, същият не ангажира годни доказателства в сочената насока.
От друга страна, липсват доказателства и за размера на липсващата стока.
За реализирането на
пълната имуществена отговорност следва да се установи размера на причинената
вреда – липса на парични или материални
ценности, довели до недостиг в имуществото на работодателя с неустановен произход,
с което е причинена вреда на работодателя поради причинена небрежност на
отчетника, работил по трудов договор.
С оглед неустановяване на размера на причинената вреда, нито същата
да е причинена от страна на ответника, то и предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен. С оглед отхвърляне на главния иск следва да се отхвърли и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Ищецът Г. претендира разноски, като съразмерно на
уважената част от исковете на същия ще се присъди сумата от 1631,50лв.
Ответникът по главните искове претендира разноски, като съразмерно на
отхвърлената част от исковете на същия ще се присъди сумата от 5лв.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 429,22лв./ съответно в
размер на 129,94лв. – за иска по чл.128, т.2 от КТ, 249,28лв. – за иска по
чл.221, ал.1 от КТ и 50лв. – за иска по чл.224, ал.1 от КТ/, както и сумата от
30лв. -разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛИБХЕР
ХАУСГЕРЕТЕ М." ЕООД, ЕИК 115278227, със седалище и адрес на управление
с.Р., обл. Пловдив,
представлявано от у.
Г. Б. Д., Р. Г. Г. и Х. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Г., ЕГН **********,***, СУМАТА от 3248,59лв./три хиляди двеста четиридесет и осем лева и 59ст./,
представляваща трудови възнаграждения за периода м. февруари
2013г.– м. април 2013г., след приспадане на нормативно установените
удръжки, сумата от 716,69лв. /седемстотин и шестнадесет лева и 69 ст./, представляваща обезщетение
по чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда за неползван платен
годишен отпуск за 9 работни дни, след приспадане на нормативно установените
удръжки, сумата от 6231,95лв. / шест хиляди двеста
тридесет и един лева и 95ст./, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, след приспадане на нормативно установените
удръжки, които обезщетения са дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение едностранно от Г. на правно основание чл.327, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда, обективирано в Заповед № 12/
11.04.2013г. на у. на дружеството – работодател, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на предявяване на исковата молба
– 26.04.2013г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 1631,50лв /хиляда шестстотин тридесет и един лева и 50ст./ -
разноски, като за разликата над уважените до пълните претендирани
размери съответно от 5338лв. на неизплатените трудови възнаграждения, от
1601,25лв. на обезщетението по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и от 6405лв. на
обезщетението по чл.221, ал.1 от Кодекса на труда ОТХВЪРЛЯ предявените искове
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЛИБХЕР ХАУСГЕРЕТЕ М." ЕООД, ЕИК 115278227, със седалище и адрес на управление
с.Р., обл. Пловдив, представлявано
от у. Г. Б.
Д., Р. Г. Г. и Х. Г., против Н.М.Г., ЕГН **********,***, искове за осъждане на Н.М.Г., ЕГН **********,
на основание чл. 207, ал.
1, т. 2 от Кодекса
на труда, да заплати на
„Либхер - Хаусгерете М."
ЕООД сумата от 86 172 лв. (осемдесет и шест хиляди сто
седемдесет и два лева), представляваща размер на дължимото
обезщетение за противоправно и виновно причинени от Н.Г. имуществени вреди в качеството му на
материално-отговорно лице по см. на чл. 207,
ал. 1. т. 2 КТ (липса
на хладилници), както и лихвите върху тази сума,
считано от деня на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.М.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИБХЕР ХАУСГЕРЕТЕ М."
ЕООД, ЕИК 115278227, със седалище и адрес на управление с.Р., обл. Пловдив, представлявано
от у. Г. Б.
Д., Р. Г. Г. и Х. Г. сумата от 5лв.
/пет лева/ - разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЛИБХЕР ХАУСГЕРЕТЕ М."
ЕООД, ЕИК 115278227, със седалище и адрес на управление с.Р., обл. Пловдив, представлявано
от у. Г. Б.
Д., Р. Г. Г. и Х. Г., ДА ЗАПЛАТИ
в полза на ПРС по сметка на ВСС сумата 429,22лв./четиристотин
двадесет и девет лева и 22ст./ - държавна такса, както и сумата 30лв./тридесет лева/ - разноски за
съдебно – счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр.Пловдив, в двуседмичен срок от
датата на връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала
ЕЛ