Определение по дело №351/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номeр ІV-702                 Година 2019, 12 април                 гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА  МИХОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. Т.  ЕВТИМОВА

                                                                                           2. мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова ч.гр.д № 351/2019г. по описа за Окръжен съд – Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.С. *** със съдебен адрес *** – адвокат Т.Т. против определение № 1057/05.02.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 115/2019г. в частта, в която е прекратено производството по делото. Иска се от съда да отмени процесното определение и да върне делото на Районен съд– Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба процесуалният представител на С. твърди, че разделянето на иска по периоди и видове лихви е незаконосъобразно. Уточнява, че предявеният иск е за вреди от повдигнато обвинение и оправдателна присъда и лихвата се дължи от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е приключено производството по делото – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Позовава се на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГТК на ВКС и на съдебна практика. Намира за незаконосъобразно искането на съда да се внесе държавна такса в размер на 50 лева върху стойността на лихвата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

На 07.01.2019г. К.С. предявява иск против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от постановяване на въззивното решение – 04.05.2015г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1563,91 лева, ведно със законната лихва от постановяване на въззивното решение – 04.05.2015г.

С разпореждане № 1223/18.01.2019г. Районен съд – Бургас оставя исковата молба без движение и указва на ищеца да уточни размера на исковете за мораторна лихва за периода от 04.05.2015г. до 06.01.2019г. и да представи доказателства за платена държавна такса по всеки от тях, но не по-малко от 50 лева. В разпореждането е посочено, че за тези искове се прилагат правилата на ЗЗД – по аргумент от ТР № 3/22.04.2005г. Указанията на съда не са изпълнени в предоставения 7-дневен срок.

С определение № 1057/05.02.2019г. съдът прекратява производството по делото в частта, в която не е изпълнено разпореждането – за мораторна лихва върху сумата от 5000 лева за периода от 04.05.2015г. до 06.01.2019г. и за мораторна лихва върху сумата от 1563,91 лева за периода от 04.05.2015г. до 06.01.2019г. В мотивите съдът посочва, че ищецът не е изпълнил дадените указания.

Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваното определение представлява неблагоприятен съдебен акт. Поради това, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, определена от Министерския съвет. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че таксата се дължи за делата, образувани по реда на ЗОДОВ, а не за исковете, предявени по този ред. Поради това, не съществува законно основание да се събира отделна държавна такса за всеки иск. Действително, претенциите на ищеца за мораторна лихва са с правно основание чл.86 от ЗЗД, но същите се разглеждат в рамките на производството по ЗОДОВ, за което се дължи проста държавна такса по чл.9а от ЗОДОВ, а не пропорционална такава по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна и трябва да се уважи. Определението, с което е върната исковата молба на К.С. и е прекратено производството по гр.д. № 115/2019г. в частта на предявените искове за заплащане на мораторна лихва в размер на законната лихва за периода от 04.05.2015г. до 06.01.2019г. върху сумата от 5 000 лева, представляваща паричната равностойност на претърпените от ищеца неимуществени вреди и върху сумата от 1563,91 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, е неправилно и следва да се отмени. Делото трябва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от това, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен граждански състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1057/05.02.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 115/2019г. в частта, в която е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: