РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в закрито заседание на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря …………. и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г.
в.гр.д. № 514 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе
предвид следното:
Депозирана е жалба вх.№19709/09.06.2020г. от Ж.Г.С. по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.На
04.06.2020 г. й е била връчена ПДИ по изп.д.№ 784/2019 г., като в
нея се съдържа и уведомление за насрочване на опис на недвижим имот – нейна
собственост на 15.07.2020 г. от 14.00 ч.Позовава се на чл.444, ал.1, т.7 ГПК.Обжалва насроченото изпълнително действие - опис на недвижим имот, който
представлява УПИ в с.Б. с жилищна сграда, лятна кухня и гараж.Насроченото
изпълнително действие е незаконосъобразно и се прави искане да се отмени, тъй
като тази вещ е несеквестируема.
За
ответника по жалбата – С.В.Т., чрез пълномощник, е депозирано възражение, в
което се изразява становище, че предявената жалба е процесуално допустима, но по
същество е неоснователна.Наложена е по реда на чл.389 ГПК обезпечителна мярка
„възбрана“ върху посочения имот, вписана в служба по вписванията на 25.04.2018
г.В рамките на висящия съдебен процес по гр.д.№ 2552/2018 г. по описа на ПлРС,
на 09.01.2019 г. жалбоподателката е отчуждила единия от двата свои недвижими
имота, поради което несеквестируемостта върху процесния имот отпада.
Депозирано е становище ЧСИ Т. К.,
според което жалбата процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, но е
неоснователна.Позовава се на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като
налагането на възбрана и извършването на опис на несеквестируем недвижим имот е
допустимо изпълнително действие.Несеквестируемостта на непотребимите вещи,
каквато в случая е недвижимия имот, е забрана за тяхното осребряване.
Жалбата
е депозирана в преклузивния
срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащо на обжалване действие от взискателя съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК, поради което е процесуално
допустима въз основа на следното.
В ПДИ, получена на 04.06.2020 г.,
жалбоподателката Ж.С. е уведомена,
че е насрочен опис на възбранения по
изпълнителното дело недвижим имот на 15.07.2020 г.
В т.1 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, е посочено, че
налагането на възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и
описът на такава вещ са допустими.Длъжникът може да упражни чрез жалба правото
си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено
изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчване на съобщението за
насрочване на проданта.
Съгласно чл.436, ал.1 ГПК жалбата се в
двуседмичен срок, който е спазен.
По същество съдът приема за установено
следното от фактическа страна.
Предмет на обжалване съгласно чл.435,
ал.2, т.2 ГПК е насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът
смята за несеквестируемо - върху недвижим имот УПИ с площ от 1 050 кв.м., намиращ
се на ул.“*****“№ 2 в с.Б., обл.Плевен, съставляващ имот №**** в кв.65 по плана
на с.Б., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и гараж,
заедно с всички подобрения в имота, при граници и съседи на имота: улица, УПИ №***
на Р. К. Н., УПИ №*** на А. П. М., УПИ №*** на Н.Л. Й. и УПИ №*** на П. Ц. Ц..
Съгласно
горепосоченото тълкувателно решение на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава
(несъвместимо е с) несеквестируемостта.Насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество
за събирането на определено парично вземане.По такава жалба съдът е длъжен да
се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане, какъвто е и процесния случай.
Изп.д.№ ******* е образувано на
08.04.2019 г. по молба на С.Т. въз основа на издаден изпълнителен лист срещу Ж.С.
на 04.04.2019 г. по решение №
132/29.03.2019 г. по гр.д.№ 29/2019 г. по описа на ПлОС.
От обезпечителна заповед от 24.04.2018
г. по ч.гр.д.№ 5341/2018 г. по описа на РС-Пловдив е видно, че е допуснато
обезпечение на бъдещ осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД на С.Т. чрез налагане на
запор върху банковите сметки на Ж.С. до размера на бъдещия осъдителен иск на
стойност 8 500 лв., представляваща размера на платена на отпаднало основание
сума, ведно със законната лихва върху сумата от 8 500 лв. за периода от
завеждане на делото до окончателното й изплащане.
От обезпечителна заповед от 24.04.2018
г., вписана на 25.04.2018 г., по гр.д.№ 2552/2018 г. по описа на РС-Пловдив, е
видно, че е допуснато обезпечение на
предявения от С.Т. срещу Ж.С. обезпечение на предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и с цена на иска 8 500 лв. чрез налагане на възбрана
върху собствения й недвижим имот: УПИ с площ от 1 050 кв.м., намиращ се на ул.“****“№
*** в с.Б., обл.П., съставляващ имот №**** в кв.65 по плана на с.Б., заедно с
построените в него жилищна сграда, лятна кухня и гараж, заедно с всички
подобрения в имота, при граници и съседи на имота: улица, УПИ №**** на Р. К. Н.,
УПИ №*** на А. П. М., УПИ №*** на Н. Л. Й. и УПИ №**** на П.Ц. Ц..
От доказателствата по делото се
установява, че горепосоченият недвижим имот е придобит от жалбоподателката с
нотариален акт за покупко-продажба № 11, том І, рег.№274, н.д.№ 9/25.02.2013 г.
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 28.10.2014 г. Ж.С. е придобила поземлен имот с площ от 1
049 кв.м., намиращ се в с.Б., обл.Плевен, съставляващ поземлен имот № 76 в
кв.87а по плана на с.Б., заедно с построените в него жилищна сграда, гараж със
застроена площ 36 кв.в. и две стопански сгради, който е продала с нотариален
акт за покупко-продажба на 09.01.2019 г.
Възбрана върху процесния имот е наложена
от ЧСИ на 25.04.2019 г. в изпълнителния процес.
Към момента на налагане на
обезпечителната мярка „възбрана“ в
обезпечителния процес жалбоподателката е притежавала два недвижими имота в с.Б.,
обл.Плевен, но към момента на налагането на възбраната от ЧСИ Ж.С. притежава
само един недвижим имот в с.Б., тъй като на 09.01.2019 г. е извършено
разпореждане с втория недвижим имот.
Ограничението по чл.444, т.7 ГПК се
преценява към момента на изпълнението, а не към момента на обезпечаването на
иска (определение № 277/4.11.2008 г. на ВКС по ч.т.д.№ 219/2008
г., І т.о.).
Следователно процесният недвижим имот,
върху който е насочено изпълнението, е единствен на жалбоподателката Ж.С..
Цялото имущество
на длъжника е секвестируемо, но в разпоредбите на чл. 444 и чл. 446 ГПК
са въведени изключения, според които определени имуществени права на длъжника
са несеквестируеми.
Съгласно чл.444,
т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника -физическо
лице - жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него; ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени
с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията
по чл.39, ал.2 ЗС.
За определянето на
понятието „жилище“ следва да се изходи от дефиницията в §5, т.30 от ДР на ЗУТ и
изискванията на чл.40 ЗУТ.За да е несеквестируемо, жилището не трябва да
надминава жилищните нужди на длъжника, които са определени в Наредба за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.
Тази част от
жилището, която надхвърля полагащата се на длъжника жилищна площ, е
секвестируема, ако може да се обособи като отделен обект на етажна собственост
съгласно чл.39, ал.2 ЗС, като се спазят и строителните правила и норми.
Част от дворното
място също може да бъде предмет на изпълнение, само ако са налице предпоставките
за поделяемост на имота и образуването на отделен имот.Ако не се установи
реална поделяемост, понятието „жилище” по смисъла на чл.444, т.7 ГПК обхваща
както сградата, която служи за живеене, така и цялото дворно място, в което
сградата е построена, и двете заедно
представляват несеквестируем жилищен имот (решение № 1583/14.06.1960 г. по гр.д.№ 2987/1960 г.,
ВС, ІІ г.о.).
Лятната кухня,
построена в дворното място, не е самостоятелен обект.
Гаражът не е
жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, но следва да се прецени възможно ли е да
се насочи принудителното изпълнение върху него с оглед на процесното дворно
място, в което той е построен, т.е. може ли да бъде като самостоятелен обект
такъв на принудително изпълнение.
За да е жилището
несеквестируемо, нужно е също така нито длъжникът, нито който и да било от
членовете на неговото семейство, живеещ заедно с длъжника, да не притежава
друго жилище, като по смисъла на чл.444, т.7 ГПК в семейство на длъжника влизат
само тия лица, които са свързани с длъжника чрез създадени от него семейни
връзки на брак, произход или осиновяване, като фактическото брачно съжителство
е ирелевантно за приложението на несеквестируемостта по чл.444, т.7 ГПК.
В процесния случай
ЧСИ би могъл, за изясняване на горепосочените обстоятелства по приложението на чл.444, т.7 ГПК от техническа
гледна точка, да назначи съдебно-техническа експертиза, с помощта на която да
изясни доколко е налице възможност за самостоятелно обособяване на отделни
части от дворното място и построените в него обекти, при спазване на
изискванията на чл.14-19 ЗУТ, глава шестнадесета от ЗУТ и подзаконовите
нормативни актове, във връзка с изясняване на въпроса каква част от процесния
недвижим имот, върху който е насочено изпълнението, представлява несеквестируемо
имущество, респ. има ли секвестирума такава част, която секвестируема част може
да бъде предмет на публична продан.
Изясняването на
релевантните обстоятелства налага отменянето на действията на ЧСИ по
изпълнителното дело, изразяващи се в насочването на изпълнението върху
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо с оглед на чл.444 т.7 ГПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Г.С., ЕГН **********,***,
действията на ЧСИ Т. К., рег.№ ***, район на действие ОС-Плевен, по изп.д.№ ****,
изразяващи се в насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо съгласно чл.444, т.7 ГПК, а
именно: върху недвижим имот УПИ с площ от 1 050
кв.м., намиращ се на ул.“***“№ ** в с.**., обл.Плевен, съставляващ имот №*** в
кв.65 по плана на с.Б., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня
и гараж, заедно с всички подобрения в имота, при граници и съседи на имота: улица,
УПИ №*** на Р.К. Н., УПИ №**** на А.П. М., УПИ №*** на Н.Л. Й. и УПИ **** на П.Ц.
Ц..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: