РЕШЕНИЕ
Гр.София, 10.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав,
В публично
съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
Мл.с. ВЕЛИЗАР
КОСТАДИНОВ
при
секретаря Н.С. сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 65 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда н.чл.258 и
следв. ГПК.
С решение № 18614 от 16.11.2016 г . СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 70-и състав
по гр. д. № 31122 по описа за 2016 год. : ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.Б.Д. срещу Ц. „Ф.з.л.на д.“, искове
с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за
незаконно уволнението, извършено със заповед № 60/27.04.2016г. н.директора н.Ц.
„Ф. з.л.на д.“, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –
главен експерт и за присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
оставането му без работа поради уволнението за периода 27.04.2016 г. до
27.10.2016г. в размер на 10 800 лева, като неоснователни;ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца да заплати на ответника, сумата 950 лева – разноски по делото.
За
да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от показанията на
свидетеля Ц. се е установило, че ищеца е бил уведомен от работодателя за
основанието на което е било прекратено ТПО, а именно: било въведено ново
изискване относно образованието за заемане на длъжността „Главен експерт“.-
висше в областта на медицината или здравните грижи. Не се спорело, че ищеца
притежавал висше образование със степен бакалавър по специалност стопанско управление
със специализация бизнес комуникации. Относно показанията на свидетелката П.
СРС е приел, че същата не била присъствала на връчването на заповедта за уволнение
на ищеца; същата била извън кабинета на директора по това време. Без значение
било дали длъжностната характеристика е била връчена на ищеца. СРС е приел, че
е налице субективно право по чл.328 КТ да промени изискванията за образование.
В случая със заповед на директора на Фонда от 27.04.2016 г. било изменено
изискването за заемане на длъжността. След като по делото не били представени
доказателства за недобросъвестност на ответника при упражняване правото му на
уволнение, то претенцията по чл.344, ал.1,т.1 КТ била неоснователна; налице
била хипотезата на чл.328, ал.1,т.6 КТ. Претенциите по т.2 и т.3 като зависими
от изхода на претенцията по т.1 от чл.344, ал.1 КТ, също се явявали
неоснователни.
Постъпила
е въззивна жалба от М.Б.Д., ищец пред
СРС. Решението се обжалва изцяло. Излагат се доводи за неправилност, както
и за допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждането на събраните по
делото доказателства. СРС бил приел грешна фактическа обстановка по спора.
Сочи, че датата на изготвяне на новата длъжностна характеристика и тази на
заповедта за прекратяване на ТПО са с една и съща дата – 27.04.2016 г. Счита,
че е налице законово изискване за връчване на длъжностната характеристика. В
случая тази длъжностна характеристика била представена едва с отговора по
исковата молба. По делото не били събрани доказателства, че новата длъжностна
характеристика била съществувала към датата на издаване на заповедта за
прекратяване на ТПО. Това не се установило и от показанията на свидетелката Ц..
СРС бил възприел само доводите на ответника, не и тези на ищеца. Неправилно СРС
бил приел, че ищеца е бил уведомен от работодателя за новите изисквания. Това
станало едва след получаването на отговора по исковата молба. Директорът на
Фонда не бил посочил в разговора, състоял се на 27.04.2016 г. направлението
„Социални дейности“. Това се потвърждавало от съдържанието на
протокола-предизвестие за срещата на тази дата. При това положение СРС
неправилно бил приел, че заповедта за прекратяване на ТПО била достатъчно
мотивирана; позовава се на константна практика на ВКС, както и сочи конкретно
дело с ищец друг бивш служител на Фонда. Счита, че директорът е формулирал
новите образователни изисквания по начин, по който заваР.те служители да не
могат да отговорят на тях. Затова и директорът на Фонда бил събрал тези
служители заедно при връчването на заповедите за прекратяване на ТПО. Сочи, че
дейността на „главния експерт“ бил с чисто организационни функции като се
позовава на чл.21 от Правилника на Фонда. Затова счита, че иска по чл.344,
ал.1,т.1 КТ е основателен, а и от тук съединените искове.
Иска
се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите му да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Постъпил
е отговор от ответника пред СРС.
Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното решение. Счита, че не са допуснати от съда сочените от въззивника
нарушения на материални и процесуален закон. СРС правилно бил установил фактическата
обстановка по спора. Сочи, че въззивникът въвеждал нови основания за
незаконосъобразност на уволнението му, които били преклудирани. Правилно СРС
бил приел, че злоупотреба с право от страна на работодателя не е установена. В
случай, че съдът приеме тези доводи за своевременно направени, прави
доказателствени искания за допускане на свидетелски показания и ангажиране на
писмени доказателства. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивника е бил уведомен при
условията на чл315 ПК на 17,11.2016 г. Въззивната
жалба е подадена на 30.11.2016 г., следователно същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото
са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че обжалваното решение постановено във валиден и допустим
процес.
Относно
искът по чл. 344, ал.1,т.1 КТ:
Тежестта за доказване законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение /ТПО/ се носи от работодателя-
въззиваем в настоящето производство /ответник в производството пред СРС/.
Въззивната инстанция приема, че твърдението на
въззиваемия за преклузия на доводите за
незаконосъобразност на прекратяването на ТПО, изложени в жалбата, е
неоснователно– видно от обстоятелствената част /л.4/ на исковата молба /ИМ/ същите са
изложени своевременно. Основният довод на ищеца за незаконосъобразност на
прекратяване на ТПО е дали работодателят е упражнил добросъвестно правото си да
измени изискванията за образование, респ. налице ли е злоупотреба с права.
Видно от доклада по чл.140 ГПК на л.40 по делото
пред СРС доказателствената тежест е правилно разпределена, вкл и по отношение
добросъвестността.
Ишецът
/пред СРС, въззивник пред настоящата инстанция/ е заемал длъжността „главен
експерт“ при ответника.
Не
се спори, че ищецът притежава образователен ценз – висше образование, бакалавър
по специалност „Стопанско управление“ и магистър „Счетоводство и контрол“.
Действително,
работодателят може с оглед нуждите на извършваната работа да промени
изискванията за образование и квалификация, но за всеки конкретен случай трябва
да е установено в какво се отразяват тези промени, виж в този смисъл решение №
1121 от 19.10.2007 г. по гр.д.№ 2614/2004 г. на ВКС на РБ, ІІІ ГО.
С
оглед константната практика на ВКС на РБ преценката на работодателя какви
изисквания да въведе за длъжностите заемани от работниците и служителите, е за
целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол, т.е. съдът не може
да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от такава
промяна. Контролът за законосъобразност на уволнението във всички случаи,
обаче, и в частност по чл.328, ал.1, т.6 КТ, включва и преценката дали
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите, виж в този смисъл решение № 507 от 08.07.2010 г. по
гр.д.№ 978/2009 г. на ВКС на РБ, ГК, ІV- ГО.
Следователно,
съдът е длъжен да провери дали преценката за целесъобразност на работодателя не
нарушава императивни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право,
провъзгласена в чл.8 КТ.
Настоящата
инстанция приема, че работодателят в случая не е използвал субективното си
право да определи какви са изискванията за извършване на определената работа, с
единствената цел да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Нещо повече, не
се спори, че са променени изискванията за образование и за длъжностите на
останалите служители, чиито ТПО са прекратени на същото правно основание.
Действително,
в представения пред въззивната инстанция доклад от 09.02.2017 г. на Директора
на Фонда до министъра на здравеопазването, е посочено, че ТПО, вкл. и на ищеца,
са прекратени „по настояване на МЗ“, но това не означава, че действията са
незаконосъобразни. Съдът приема, че употребената дума „настояване“ не е
равнозначна на „под натиск“.
Освен
това прекратени са ТПО и на други служители, т.е. ищецът е бил равно третиран с
останалите.
Действително,
заповедта за прекратяване на ТПО и длъжностната характеристика по силата на
която е въведено изискване за получено образование – бакалавър по медицинска
професия по професионално направление „Здравни грижи“ или друга професия с
придобита специалност в системата на здравеопазването и/или социалните дейности,
са с дата 27.04.2016 г.
В РЕШЕНИЕ № 145 ОТ 18.02.2010 Г.
ПО ГР. Д. № 565/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и задължителна съдебна
практика се приема, че :“двата
акта са издадени в един и същи ден, като по делото е установено, че решението
за премахване на длъжността предхожда часово заповедта за уволнение, но дори и
да са издадени едновременно, заповедта пак е законосъобразна“.
Основателен
е довода на въззивника, че в самата заповед за прекратяване на ТПО не е
посочено нововъведеното изискване за образование. В горецитираното решение на
ВКС, обаче, се приема, че правата на работника не са нарушени, ако същият е бил
известен за правното основание на което се прекратява ТПО. В случая правно
основание в заповедта за прекратяване на ТПО е посочено.
Наред
с това от ответника с отговора по исковата молба е представен т.нар.
„протокол-предизвестие“ /л.38/, в който е посочено, че петима служители на
Фонда, вкл. ищеца са били извикани в кабинета на директора на датата на
прекратяването на ТПО- 27.04.2016 г. и на тази среща им е съобщено, че ще бъдат
освободени на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ. Като мотив за това е посочено, че
се е наложило промяна „като изискванията за заемане на определените в щатното
разписание длъжности са с професионално направление „Медицина“, „Фармация“,
„Обществено здраве“ и „Здравни грижи“.
Видно
от молбата на ищеца от 31.08.2016 г. /л.47/ същият е оспорил, че на срещата са
били дадени на служителите, визираните в протокола разяснения. Твърди, че на
срещата са били връчени само заповедите за прекратяване на ТПО.
От
разпита на свидетеля на страната на ответника – Р. Ц., която е присъствала на
срещата и е подписала протокола /л. 52-53 / се установява, че на проведената
среща, за която е бил изготвен протокола, на служителите, чието ТПО е
прекратено на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ, вкл. и ищеца, е било разяснено, че
са въведени нови изисквания за образование.
Действително,
не се установява длъжностни характеристики да са били връчвани, но съдебната
практика приема, че това не е задължително. А и въззивникът не твърди, че
притежава нововъведеното образование, т.е. дори да му беше връчена длъжностната
характеристика, изхода би бил същият.
Свидетелката,
разпитана на страната на ищеца – Я. П., се явява заинтересована страна по
спора- на същата е прекратено ТПО по същия повод, както и води трудово дело
срещу Фонда. Освен това тя не е била в кабинета на директора през по-голяма
част от времето, тъй като е излязла да се консултира с адвоката си.
На
основание гореизложеното настоящата инстанция приема, че решението на СРС в
частта, в която не е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ е
правилно, поради което ще следва да бъде потвърдено; въззивната жалба в тази й
част е неоснователна.
Относно
искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Изходът на делото по иска с правно основание
чл. 344, ал.1,т.1 КТ, обуславя неоснователност
на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ.
На основание гореизложеното настоящата
инстанция приема, че решението на СРС в частта, в която не е уважен иска с
правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ е правилно, поради което ще следва да бъде
потвърдено; въззивната жалба в тази й част е неоснователна.
Относно
искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ:
При приета неоснователност на исковете по
чл.344, ал.1,т.т.1 и 2 КТ дори да е налице доказване на обстоятелството, че
ищецът е останал без доходи, поради прекратяването на трудовото правоотношение,
искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ не може да бъде уважен.
Като
краен извод налага се, че обжалваното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебн.инстанция:
При
този изход н.спора решението на СРС е правилно и в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият
претендира разноски и такива са стоР. в размер на 820 лв.- адв. възнаграждение.
По
възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Въззивната инстанция го намира з.неоснователно, тъй
като от ищеца са предявени три иска- два неоценяеми /по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ/ и един оценяем с материален интерес от 10 800 лв. /по чл.225, ал.1 КТ/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 18614 от 16.11.2016 г .
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 70-и състав по
гр. д. № 31122 по описа за 2016
год.
ОСЪЖДА
М.Б.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.
Н., да заплати на Ц. „Ф.за л.на д.“***,
сумата в размер на 820 лв.- разноски за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението може
да се обжалва
пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от обявяването му на
10.03.2017 г., при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: