Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1400 / 25.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Сийка Хардалова,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1058/2022г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Д.Н.К. ***, е оспорила решение
№ 528/20.05.2022г., постановено по АНД № 191/2022г. по описа на Районен съд
Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 4436906.
С електронния фиш на касатора е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение
на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.2, т.2 от същия закон.
В жалбата се твърди, че автомобилът, с
който е извършено нарушението, е собственост на Басейнова дирекция за
Черноморски район, чийто директор към този момент е касаторът К.. Посочва се,
че със заповед № 897/15.07.2021г. на министъра на околната среда и водите,
считано от същата дата, трудово правоотношение на К. като директор е
прекратено. Същевременно на 23.08.2021г. й е връчен процесният електронен фиш,
в който е описано нарушение, извършено на 26.11.2020г. Касаторът твърди, че към
датата на връчване на фиша вече не е законен представител на учреждението -
собственик на автомобила и няма как да предостави необходимите документи по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Твърди, че описаният в електронния фиш лек автомобил не е
бил управляван от касатора на датата, на която е извършено нарушението. Лицето,
което е управлявало автомобила следва да носи ангажираната с електронния фиш
административно-наказателна отговорност. Името на това лице се съдържа в
пълномощно за управление на посоченото МПС, а данните за това кой е бил
упълномощен на 26.11.2020г. са вписани в служебна пътна книжка на автомобила,
която се съхранява в администрацията на Басейновата дирекция. Направеното
искане от касатора в тази насока е било отхвърлено от районния съд. Касаторът
твърди, че не може да организира по друг начин защитата си, тъй като
електронният фиш й е връчен след като трудовото й правоотношение е било
прекратено. Касаторът освен това счита, че електронният фиш неправилно й е
връчен, тъй като същият е следвало да бъде връчен на надлежен към датата на
връчването представител на юридическото лице Басейнова дирекция за Черноморски район. Иска обжалваното
решение да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде отменен оспореният
от нея електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът и
ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, редовно призовани не изпращат
представители и не изразяват становище.
Представителят на прокуратурата счита,
че оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като
административнонаказателното производство е започнало порочно, като
електронният фиш не е връчен на представител на юридическото лице, а към
момента на връчването лицето, на което е връчен фишът, вече не е представител
на това юридическо лице.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Отговорността на касатора Д.Н.К. е ангажирана
в качеството й на законен представител на Басейнова дирекция за Черноморски
район за това, че на 26.11.2020г., в 09:06 часа, в област Бургас ВП ІІ-99 км
14+800 до пътен възел „Черноморец“, в посока гр. Созопол лек автомобил с рег. №
В **** НХ се движи със скорост 96 км/ч при максимално допустима в участъка
скорост от 80 км/ч, съобразно въведеното ограничение с пътен знак В26.
Автомобилът, с който е извършено нарушението, според приложена по АНД №
191/2022г. справка на л.34, е собственост на Басейнова дирекция за Черноморски
район. По делото не е спорно, че към датата на нарушението – 26.11.2020г., Д.К.
е законният представител на собственика на автомобила.
Районният съд в обжалваното решение е
приел, че в административнонаказателното производство, завършило с издаване на
обжалвания електронен фиш, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Правилно е приложен материалният закон. Според съда
нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП урежда две хипотези за ангажиране на отговорността
– на представляващия юридическото лице -собственик на съответното МПС, или на
посоченото от него физическо лице, което действително е управлявало това МПС.
Тъй като в процесния случай касаторът не се е възползвала от възможността,
дадена й в чл.189, ал.5 от ЗДвП да представи писмена декларация с данни за
лицето, на което е предоставила управлението на МПС, то остава другата
алтернатива, която изисква административнонаказателната отговорност да бъде
ангажирана на законния представител на
юридическото лице, което е сторено в процесния случай. Затова съдът е
приел, че няма формални предпоставки за отмяна на електронния фиш и го е
потвърдил.
Обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно.
Касаторът твърди, че в периода
25.03.2015г.-15.07.2021г. е бил законен представител на Басейнова дирекция за
Черноморски район към Министерство на околната среда и водите като директор, а
със заповед № 897/15.07.2021г. на министъра на околната среда и водите, считано
от същата дата е прекратено трудовото й правоотношение като директор на
администрацията. Един месец по-късно – на 23.08.2021г. й е връчен процесният
електронен фиш за нарушение извършено на 26.11.2020г. със служебно моторно
превозно средство с рег. № В****НХ.
Касаторът твърди, че автомобилът, с
който е извършено нарушението не е бил управляван от нея и счита, че не следва
да носи административнонаказателна отговорност за това нарушение. Тези
твърдения са изложени освен в касационната жалба и в жалбата, сезирала районния
съд.
Както пред районния съд, така и пред
настоящата инстанция касаторът не е представила доказателства за прекратяване
на това правоотношение, например цитираната заповед № 897/15.07.2021г. на министъра
на околната среда и водите. По делото не е спорно, че нарушението е извършено с
автомобил собственост на Басейнова дирекция за Черноморски район. От
установените факти, съпоставени с твърденията в касационната жалба, става ясно
че към датата на нарушението 26.11.2020г. касаторът е изпълнявала функциите на
директор на институцията-собственик на автомобила, което я прави законен
представител на собственика и носител на отговорността за извършеното деяние на
основание чл.188, ал.2 от Закона за движение по пътищата. При получаване на
електронния фиш касаторът не е депозирала пред органа декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, в която да посочи кое е лицето, упълномощено да управлява
автомобила на 26.11.2020г., за да се възползва от възможността, която
предоставя същата разпоредба на ЗДвП да бъде ангажирана лично отговорността на
лицето, което действително е управлявало моторното превозно средство. Лишени от
логика са възраженията, че касаторът не е знаела кое е това лице, след като към
26.11.2020г. именно тя е била директор на учреждението и е притежавала правомощието
да определя това (кой да управлява автомобила), респ. да упражнява ръководство
и контрол по отношение на съответното длъжностно лице, което пряко е определяло
шофьора на автомобила.
Касаторът твърди, че към датата на
връчване на електронния фиш вече не е законен представител на Басейнова
дирекция за Черноморски район, но това твърдение е голословно, тъй като и пред
двете съдебни инстанции тя, макар и да разполага с доказателства, не ги е
представила. Следователно по делото няма подкрепени с доказателства факти, че
касаторът е лице, чиято административнонаказателна отговорност по чл.188, ал.2
от ЗДвП не е следвало да бъде ангажирана.
Неоснователно е възражението, според
което към 23.08.2021г. касаторът не е разполагала с право да попълни приложена
към електронния фиш декларация, поради отпадане на качеството й на директор на
БДЧР. Няма никакво препятствие, произтичащо от закона да бъде попълнена тази
декларация както с аргумента, че адресатът на електронния фиш не е лицето,
което е управлявало автомобила, така и с аргумента, че към датата на връчване
на електронния фиш неговият адресат вече не е законен представител на
юридическото лице, собственик на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението.
По тези съображения съдът счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Бургас
е правилно и следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 528/20.05.2022г., постановено по АНД № 191/2022г. по описа на Районен съд
Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: