Решение по дело №10034/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 36

 

гр. Велико Търново, 20.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                       ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                              

При секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана И., разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10034/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от ***А.И. от САК, като пълномощник на П.П.Б. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 391/ 28.11.2019 г. по НАХД № 602/ 2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2322325, издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, с който на П.П.Б., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от същия закон, му е наложена глоба в размер на 400,00 лева. С подробно развити доводи касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на ГОРС и да разреши спора по същество, като отмени потвърдения с него електронен фиш, алтернативно да върне делото на районния съд, за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозираната молба от 19.02.2020 г. заявява, че поддържа жалбата и моли за даване ход на делото в негово отсъствие с доводи за служебна ангажираност на пълномощника му.

Ответникът по касационната жалба, Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не  ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на районния съд са законосъобразни и правилни, основани на събрания доказателствен материал, след обсъждане на всички наведени пред него оплаквания. Намира, че електронния фиш съдържа всички изискуеми реквизити и не страда от формални пороци. Предлага решението на ГОРС да бъде оставено в сила. 

            Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.

            При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.

На дата 02.10.2018 г., в 14:02 часа, на ПП I-4 /София – Варна/, км. 153+343, община Лясковец, в посока към гр. Варна, при въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън населено място от 60 км/ч, моторно превозно средство – лек автомобил „Ленд ровер Рендж ровер спорт” с рег. № ***, собственост на „Мото-пфое - Лизинг” ЕООД и с ползвател „Южен кръст 2001“ ЕООД – гр. София, се движел със скорост 102 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3 км/ч). Скоростта била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип стационарната система за видеоконтрол „MultaRadar SD 580” идентификационен номер 593-072/71-309, № 00209D33F1A0, за което е изготвен снимков материал. На П.П.Б. - законен представител на „Южен кръст 2001“ ЕООД - дружеството, ползвател на процесният автомобил, е издаден Електронен фиш Серия К № 2322325, за който няма данни кога е връчен на адресата му /придружително писмо от ОД на МВР – В. Търново, л. 2 от делото на ГОРС/. Електронният фиш е бил оспорен от П.Б. пред РС – Горна Оряховица е подадена на 12.08.2019 г., което при липса на доказателства за връчването му, при което е прието спазване на срока по чл. 189, ал. 8, предл. първо от ЗДвП. Няма данни и не се твърди същият да е предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС, снимковия материал, собствеността на автомобила, датата на връчване на фиша и допълнително изисканите от съда такива за пътната сигнализация в участъка. С жалбата пред районния съд, с допълнителна молба и в писмена защита, нарушителят е оспорил констатациите във фиша с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Навел е възражения за незаконосъобразност на оспорения пред районния съд електронен фиш, за нарушения на изискванията към формата на същия, процесуални такива в производството по установяване на административното нарушение и неговото санкциониране, липса на точно, ясно и пълно описание на нарушението, на нарушените законови разпоредби, налице е неяснота относно координатите на мястото, където е измерена скоростта. Оспорена е годността на техническото средство, с което е установена съставомерната скорост на МПС. Направено е и възражение за изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на електронния фиш, което е отхвърлено от районния съд и не се поддържа пред настоящата инстанция.

Изброените възражения са били преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на извършването му, годността на техническото средство да установи това нарушение, и надлежното му използване. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на П.П.Б. в качеството му на законен представител на юридическото лице, ползвател на процесния автомобил. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от П.Б. жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието. 

 

Постановеното от Районен съд – Горна Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения, някои от които неотносими към конкретните установени факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването, вкл. служебно, на допустими и относими доказателства. Това, че при преценката им е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. В производството пред ГОРС П.Б. не е оборил фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на всички направени с жалбата относими към предмета на делото възражения и ги е отхвърлил като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.

Правилно районният съд е приел, че в разглеждания случай е приложима  процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тази процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Независимо от въпросната аналогия, електронният фиш не следва да съдържа реквизитите на НП по чл. 57 от ЗАНН, а тези, въведени със специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които в случая са налице. Както правилно е констатирал въззивният съд електронният фиш съдържа всички нормативно регламентирани реквизити и е изготвен по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, поради което възражението относно липсата на реквизити, в това число издател, е неоснователно. Самият ЕФ се издава „в отсъствието на контролен орган“ и съставлява типизиран документ, издаден от техническо средство и съдържащ електронно изявление, или законодателят изрично е предвидил, че същият няма персонален издател. Изложеното обосновава разбирането на законодателя, че няма да се посочва конкретното лице, издало фиша. Същевременно този документ очевидно няма характера на електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, при което е безмислено обсъждането на развитите от касатора доводи за несъответствието на ЕФ на изискванията към такъв документ. Несъгласието на касатора със законово определените реквизити на електронните фишове не може да бъде преодоляно в рамките на настоящото производство.

 Неоснователно е оплакването за неустановена техническа изправност на АТС. Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „MultaRadar SD 580“. От АНО са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 на Български институт по метрология и Протокол от проверка № 1-С-ИСИ/ 16.04.2018 г. на Български институт по метрология, от които се установява, че същата е одобрен тип средство за измерване, с установена изправност. При доказаната годност и изправност на техническата система, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни, а електронният фиш се явява редовно съставен. Не намира подкрепа в доказателствата по делото и другото заявено оплакване, че в издадения електронен фиш не се съдържа точно описание на вмененото нарушение, при изложена неясна фактическа обстановка. Оспореният електронен фиш съдържа предвидените в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Обратно на твърдяното в касационната жалба, в електронният фиш изрично се посочва на кой участък от кой именно път се е движил касатора и каква е била посоката му на движение. Обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта касае движение по пътя извън населено място, в посока към гр. Варна, в която се е движел процесният лек автомобил, се установява по безспорен начин от схемата за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка в участъка, представена от Областно пътно управление – Велико Търново. За място на извършване на нарушението е посочен главен път I-4, км. 153+343, посока гр. Варна, а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото, където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че описанието е изчерпателно.

Неоснователно е и възражението, че от съдържанието на електронния фиш не става ясно дали е ангажирана личната отговорност на касатора или отговорността на дружеството, което той представлява. От текста, изписан в електронния фиш недвусмислено се установява, че е ангажирана отговорността на П.П.Б., в качеството му на законен представител на „Южен кръст 2001“ ЕООД – гр. София. Законът за движението по пътищата съдържа презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Доказателство, че става въпрос за автомобил, собственост на юридическото лице, законен представител на който е касаторът, представляват снимките, приложени към електронния фиш, които съгласно ЗДвП, са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от предвидената в специалната норма презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителя на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Независимо от късното връчване на електронния фиш, в случая касаторът не се е възползвал от това свое право. Именно записаното в националната система за регистрация на МПС и приложено по делото извлечение е формирало извода на АНО, че П.Б. е управлявал МПС към посочената дата и час на заснемане на нарушението. Дори да се приеме, че действително касаторът не е бил водачът на лекия автомобил в момента на нарушението, ако е считал, че този електронен фиш не следва да бъде връчен на него, е трябвало своевременно да направи възражение. Липсват данни, а и не се твърдят такива действия - за отказ да се получи електронния фиш, тъй като неправилно е издаден на дружеството или евентуално за подаване на възражение, с което да бъде уведомен административнонаказващият орган, че фишът трябва да бъде връчен на друго лице, управлявало въпросния лек автомобил на датата на извършване на нарушението. Като не е подал в законоустановения срок информация кое е физическото лице, извършило процесното нарушение, касаторът следва да понесе неблагоприятните последици, с които законът обвързва такова бездействие. При това положение, правилно административнонаказващия орган е издал оспорвания електронен фиш на представляващия юридическото лице, ползвател на автомобила, Съответно районният съд правилно е приложил закона съобразно изискванията на чл. 188 и чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

Досежно възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице, нито по въззивното дело, нито по настоящото касационно са приложени доказателства, които да свидетелстват за осуетена от страна на органите на МВР процедури по чл. 189, ал. 5, изр. второ или ал. 6 от ЗДвП. Именно цитираните законови разпоредби уреждат административния ред за защита против наложено административно наказание с издаден ЕФ. Освен това, в хода на съдебното производство пред първата инстанция не е проведено доказване, което да обори констатираното в процесния електронен фиш.

 От представената пред ГОРС схема за вертикална сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 се установява, че от км. 153+300 до следващото кръстовище /около км. 153+550/ с пътен знак В26 е въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч, при което изцяло неотносими към конкретния случай са подробно развитите съображения относно приложението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и установените в него ограничения. След проверка на направените записи от системата, е установено, че е регистрирано превишение на скоростта на движение на автомобила, собственост на „Южен кръст 2001“ ЕООД, чиито управител е касаторът. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 100 км/ч, то е определено превишение от 42 км/час над въведеното за този участък ограничение от 60 км/час (т.е. при показания на техническото средство 105 км/час, е определена скорост на движение от 102 км/ч, изцяло в полза на водача). Извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП /в приложимата редакция/ и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Не са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

 

При така изложеното, настоящият състав преценява, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Оставя в сила Решение № 391 от 28.11.2019 г., постановено по НАХД № 602 от 2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.      

 

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                         2.