Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливен, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав,
в публично заседание на дванадесет и трети юли през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА
ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна
Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 473 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод жалба
на „Павел 2 – С.
Милушева“ ЕООД против Наказателно постановление № F506854/07.10.2019 г. на Директор
офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 355 ал.1
от КСО,
е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО вр. чл. 3, ал.1,
т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите лица.
В с.з.дружеството жалбоподател се представлява от процесуален
представител по закон и пълномощие. Иска се отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно
призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с изготвени списъци в
ТД на НАП Бургас, офис Сливен, за подадени след срок декларации обр.1 и обр.6
на задължените лица, било установено, че
дружеството жалбоподател, в качеството си на осигурител по смисъла н чл.
5, ал.1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде декларация образец № 6 за месец май 2019 год. относно
сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гаранционни вземания
на работниците и служителите“ едновременно с подаване на декларации образец 1 в
законоустановения срок по чл. 3, ал.3, т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите лица, който срок е до 25.06.2019 год. Било
установено, че ддекларация образец 6 е подадена на 26.07.2019 год. по
електронен път с КЕП. Същата била отхвърлена поради грешка. На 01.09.2019 год.
данните били подадени коректно. По повод на така констатираното бил съставен
процесния АУАН. В акта било
посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица. Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното наказателно постановление, с което за забавата при подаването
на декларация образец № 6 за месец май 2019 год. на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съдът кредитира изцяло депозираните в хода
на съдебното следствие свидетелски показания като непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени по съответния
процесуален ред към делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество - основателна.
Безспорно се установи по делото, че процесната декларация обр.6 за месец май 2019 год. не е
подадена в законоизискуемия срок – до 25 то число на месеца следващ месеца, за
който се отнасят данните, а именно подадена е след 25.06.2019 год. Съдът намира
обаче, че неподаването на процесната декларация не може да се вмени във вина на
жалбоподателя. Видно от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства – разпита на св. П., приложените трудов и граждански договор, епикризи,
е видно, че жалбоподателят е възложил на фирма „Ен Ти Карс“ ООД да обслужва
счетоводно дружеството, като това обслужване се е извършвало единствено от св. П..
В показанията си по делото последната заявява, че е била в болнични в периода
април - септември 2019 год. и от С. Милушева – управител на дружеството
жалбоподател е разбрала, че процесната декларация е върната. П. заявява още, че
е информирала Милушева, че има здравословни проблеми, но ще продължи да работи,
без да уведоми, че няма да може да извършва своевременно задълженията си. Ето
защо съдът не споделя доводите, изложени в обжалваното наказателно
постановление , че жалбоподателят е бездействал, тъй като е имал възможност да
упълномощи лице, което да извърши необходимите действия от негово име и за
негова сметка пред ТД на НАП. Съдът намира, видно от представените писмени
доказателства, че такова лице е било упълномощено и дружеството жалбоподател е
положило дължимата грижа. Съдът не споделя и възраженията на представителя на
въззимаевата страна, изложени в съдебно заседание, че управителят на
дружеството жалбоподател е следвало да следи за изпълнение на сключения с „Ен
Ти Карс“ ООД договор, след като св. П., е заявила, невъзможност да изпълнява
задълженията си. Видно от показанията н св. П., единствено извършваща
счетоводна дейност Ен Ти Карс“ ООД, тя е
уведомила за здравословните си проблеми, но не е заявила невъзможност да
изпълнява задълженията си. Ето защо съдът намира, че от субективна страна
управителя на дружеството жалбоподател нито е искал, нито е допускал, че
процесната декларация няма да бъде подадена в срок, нито пък е могла да
предвиди, че това ще се случи. Напротив, установи се по делото, че именно
управителят е уведомила св. П. за върната декларация.
Ето защо съдът счита, че макар и
от обективна страна да е налице извършено нарушение, то състава на същото не е
изпълнен от субективна страна, тъй като нарушението не е извършено виновно,
поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, съдът
намира, че следва да осъди въззимаевата страна да заплати на дружеството
жалбоподател направените в хода на производството разноски в размер на 300.00
лева за адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя възраженията на
представителя на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение , тъй като съгласно разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ,
възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева е фиксиран именно на
300.00 лева.
Ръководен от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № F506854/07.10.2019 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с
което на „Павел 2 – С.
Милушева“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 355 ал.1
от КСО,
е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО вр. чл. 3, ал.1,
т.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите лица., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас ДА ЗАПЛАТИ на „Павел 2 – С. Милушева“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: