Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. Габрово, 14.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 112 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалба на „*****“
ООД – гр. Севлиево против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 11218 от 18.05.2022 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Велико Търново в Дирекция „Оперативни действия“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна; развиват се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и оспорената заповед, изразяващи се в
разминаване в посочването на проверявания обект, както и на доставеното дизелово
гориво на посочени дати; липсва нарушение, което да е основание за прилагане на
ПАМ, тъй като дружеството е изпълнило задълженията си за изпращане на данни в
НАП, а техническа неизправност на НИС е извън контрола на дружеството и
последното не следва да носи отговорност за генерирани от системата
недостоверни данни за вливанията; неяснота за какво по вид нарушение е съставен
АУАН, тъй като не е ясно коя доставка се третира като недекларирана по
съответния ред; налагане на процесната ПАМ в нарушение на целите, посочени в
чл. 22 от ЗАНН, и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като мярката се
явява прекомерна. Прави се искане за отмяна на заповедта и се претендират
сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество не се
представлява. В депозирана от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат
- писмена молба се заявява, че се поддържа жалбата, както и искането по
същество /л. 72-73/.
Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито
съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт
/л. 109/, оспорва се жалбата, по
същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 28.03.2022 година за времето от 11:20 до 13:00 часа е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находящ се в гр. Свищов, Западна промишлена зона, стопанисвана от оспорващото дружество. Според резултатите от проверката, материализирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, бланков № 0015400 от 28.03.2022 година /л. 43-54/, възпроизведени и в процесната заповед /л. 38-41/, информацията от бензиностанцията постъпва коректно в НАП, което е установено чрез телефонно обаждане на служител в отдел „Селекция“; представена е калибровъчна таблица от 2020 година за резервоара за дизелово гориво в обекта; с посочения протокол са изискани обяснения относно разминаване на количествата гориво по документи спрямо количествата, отчетени от НИС /нивомерна информационна система/, за доставки на 21.01.2022, 26.02.2022 и 14.03.2022 година, като общото отклонение в количеството е 906.75 литра.
На 26.04.2022 година е извършена проверка на документи, изпратени по електронна поща на 05.04.2022 година, резултатите от която проверка са посочени в Протокол № 1666983 от 26.04.2022 година /л. 55/ - установени са разлики в подадените в НАП данни на 21.01.2022, 26.02.2022 и 14.03.2022 година, като в протокола са посочени количествата гориво, декларирани по документи, и отчетени от НИС, за всяка една от посочените дани. Прието е, че и по трите доставки са налице нарушения на чл. 118, ал. 6 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, наричана по-долу за краткост „Наредбата“. Нито в този протокол, нито в друг документ, представен по делото, е налице посочване от страна на проверяващите органи на какво се дължи установеното от тях разминаване в количеството дизелово гориво, декларирано по документи, и отчетено от НИС.
За констатираните нарушения е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F652298 от 10.05.2022 година /л. 56-57/, като административнонаказателното призводство е приключило с издаването на Предупреждение № 647575-F652298 от 15.07.2022 година /л. 74-77/.
Според обяснения, дадени от „******“ ЕООД, осъществяващо техническа поддържа на системите на бензиностанцията, причина за разликата в количествата по документ и по показанията на нивомерната система при доставка на гориво в резервоар дизел е изготвянето на калибровъчна таблица по геометрични размери на резервоара; необходима е корекция и изработване на нова калибровъчна таблица чрез обемен способ – през определени интервали при доставка на гориво в същия резервоар /л. 59/.
Оспорващото дружество е изпратило и уведомление, че на 26.04.2022 година в проверявания обект ще се извърши замерване и изработване на нова калибровъчна таблица за резервоар дизел /л. 60/. Такова замерване е било извършено, в резултат на което е издадено Свидетелство за калибриране № 4-Р1487 от 27.04.2022 година с нова калибрираща таблица /л. 98-101/ и е подадено заявление за проверка на нивомерната система /л. 106-107, които документи са били изпратени на проверяващите органи по електронна поща на 29.04.2022 година /л. 95/.
При
тази фактическа обстановка е издадена процесната Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11218 от 18.05.2022 година,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни действия“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Националната агенция за приходите, с която по отношение на
оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект бензиностанция „Б005“, находяща се в гр. Свищов,
Западна промишлена зона, „Зърнобаза“ и забрана за достъп до обекта за срок от
14 /четиринадесет/ дни /л. 38-41/.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 118 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която да съдържа посочване на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС са формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата по ал. 1, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предават по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите са уредени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, наричана по-долу за краткост „Наредбата“. По силата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата, всяко лице по ал. 2 /лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход/ е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Принудителна административна мярка се налага в определените от закона случаи, при констатирано извършено нарушение. По своята правна същност, съгласно чл. 22 от ЗАНН, принудителната административна мярка няма санкционен характер, а има за цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС мярка се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ПАМ е наложена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година. Видно от констатациите в Протокол за извършена проверка сер. АА, бланков № 0015400 от 28.03.2022 година /л. 43-54/, при проверка, извършена чрез телефонно обаждане до служител в отдел „Селекция“ при НАП, е установено, че изпращаната до НАП информация постъпва коректно; констатациите в протокола относно електронната система с фискална памет, свързана с фискален принтер, компютърна конфигурация и нивомерна система, са, че посочената система е налична в обекта, същата е от одобрен тип, регистрирана е по надлежния ред, като липсват данни, че не функционира. Вярно е, че не се спорят констатациите от Протокол № 1666983 от 26.04.2022 година /л. 55/ за установени разлики в подадените в НАП данни на 21.01.2022, 26.02.2022 и 14.03.2022 година, като в протокола са посочени количествата гориво, декларирани по документи, и отчетени от НИС, но при липса на доказателства за обратното, не следва да се приеме, че некоректното отчитане на доставките от нивомерната система се дължи на неправомерно поведение на представител/и на дружеството. Не се установява на оспорващото дружество да е било известно, че техническите средства не предават верни данни на НАП, доколкото такава обратна информация не се получава, нито се установява целенасочена външна намеса върху уредите. Нарушаване на пломбите и стикерите в случая не е констатирано, като няма доказателствата по делото, от които да се приеме, че нивомерната система е манипулирана чрез външно въздействие. При така установените факти съдът намира, че административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно поведение на дружеството при предаването на неточни данни в НАП за наличното количество дизел на обекта. Същият извод следва и от становището на „******“ ЕООД, осъществяващо техническата поддръжка на системите на бензиностанцията, неоспорено от ответната страна, съгласно което информацията, подавана автоматично от нивомерната система, е неправилна поради причина, описана в становището – изготвяне на калибровъчна таблица по геометрични размери на нивомерната система. Допълнително, за цялостната преценка на поведението на дружеството, съдът намира, че следва да бъдат съобразени обстоятелствата, че нарушение при отчитането на продажби в обекта чрез ФУ не е установено, всички документи на ЕСФП са били налични и представени, като дружеството стриктно е изпълнявало задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство, в частност това за предаване по дистанционна връзка на НАП данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите, поради което не може да се приеме, че дружеството е организирало дейността си в проверявания обект в отклонение от данъчното облагане. Изложените по-горе факти водят до извода, че няма извършено неправомерно действие, обосноваващо прилагането на ПАМ от вида на процесната спрямо проверяваното дружество, т.е. мярката е наложена в противоречие с материалния закон, без да е доказано извършено нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, както и че е наложена в несъответствие с целта на закона – да изиграе преустановителна и превантивна роля. Както бе посочено по-горе, ответната страна не доказва извършено нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, поради което мярката не може да има преустановителна в случая функция. Тук следва да се добави и това, че непосредствено след установяване на разминаване в количествата гориво по документи спрямо количествата, отчетени от НИС, оспорващото дружество е предприело мерки за изготвяне на нова калибровъчна таблица, подало е заявление за проверка на нивомерната система, за които действия е информирало проверяващите на 29.04.2022 година /л. 95/, т.е. 3 дни след приключване на проверката, преди съставяне на АУАН, както и преди издаване на процесната заповед, поради което към момента на налагането ѝ, а още повече към момента на изпълнението ѝ – 08.06.2022 година, процесната мярка не може да изпълни нито една целите, посочени в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, а има санкционен характер спрямо оспорващото дружество.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11218 от 18.05.2022 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни действия“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и представената Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП /л. 61/, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, както и в несъответстие с целта на закона, което обуславя извод за незаконосъобразност на акта и съответно основателност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 36/ и 50 /петдесет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 67/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 11218 от 18.05.2022 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Велико Търново в Дирекция „Оперативни действия“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „*****“ ООД – гр. Севлиево с ЕИК ******сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направени от оспо,ващата страна разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: