Р
Е
Ш Е Н
И Е
№ 284
гр. Русе, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в открито
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ............................................................. и като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 714 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск е с
правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищецът Г.П.А. чрез
процесуалния си представител адв. М.Н. от САК твърди,
че е пострадал от ПТП, извършено от Ю.М.Ю., като причина за произшествието се
сочи неправомерното поведение на Ю.Ю., която движейки
се на преден ход с лек автомобил „Тойота Ярис”, рег.
№ Р****К,
е ударила попътно движещия се като пешеходец ищец. Бил е съставен
констативен протокол за оглед № 336/76 и е образувано ДП № 1090/2018 г. по
описа на ОД МВР-Русе и ДП № 695/2018 г. по описа на Районна прокуратура Русе. За нанесените му телесни
повреди, за предизвиканите физически болки и емоционални страдания вследствие
на произшествието, Г.П.А. предявява настоящия иск по чл. 432 ал.1 от КЗ, тъй като автомобилът, с
който е извършено деянието има валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с полица № BG/02/118000858646, издадена на
17.03.2018 г. от „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********. Счита, че претърпените болки и страдания следва да
бъдат репарирани от застрахователното дружество, поради което иска от съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 35 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 23.08.2018 г.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС” АД е депозирал отговор
на исковата молба в законоустановения срок, с който
счита , че предявеният иск е неоснователен, като го оспорва по основание и по
размер, оспорва механизма на настъпване на произшествието, счита, че у
застрахования липсва вина, счита, че липсва пряка причинно-следствена връзка
между деянието и вредите, навежда твърдения, че част от вредите са вследствие
на предхождащи инцидента заболявания на ищеца. Прави възражение за
съпричиняване на претърпените вреди от страна на ищеца, тъй като е пресичал
пътното платно на необозначено за това място и не се е съобразил с движещите се
на паркинга автомобили.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Няма спор между
страните, че на 08.05.2018 г. в гр. Русе, ул. Чипровци, на паркинга на магазин
„Лидъл” е настъпило ПТП, при което Г.П.А. е
пострадал, както и че в инцидента е участвал водачът на лек автомобил „Тойота Ярис” с рег. № Р**** ВК – Ю.М.Ю.. Тези факти се признават
от ответника в отговора на исковата молба.
Образувано е ДП № 1090/2018 г. по описа на ОД МВР-Русе и ДП №
695/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Русе, което е прекратено с
постановление на прокурора на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК вр. чл. във вр.
с чл.343, ал.2, т.2 от НК. На основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2,
пр. първо от ЗДвП е издадено наказателно постановление №18-1085-003444, с което
на Ю.Ю. е наложено административно наказание глоба
поради допуснато административно нарушение – несъобразяване на скоростта на
движение на автомобила с движещите се на паркинга пешеходци, вследствие на
което е блъснала Г.А. и е причинила вреди.
В подкрепа на
твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, по делото е разпитан свидетелят А.П.А.. Той изнася данни за интензитета на
болките и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания
от процесното ПТП. Установява по безпротиворечив начин, че тези болки,
неудобства и притеснения продължават и понастоящем – една година след
увреждането. Ищецът е спрял да излиза навън, да се разхожда, да пазарува,
ограничил социалните си контакти след инцидента. Установява, че не е в
състояние да се самообслужва грижи, както и да полага грижи за съпругата си,
която също е с увредено здраве и до инцидента сам е пазарувал и обслужвал
домакинството.
Съдът намира, че тези показания следва да се кредитират
напълно като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се и от
писмените доказателства, и от експертизите по делото.
Горните факти се установяват и от приетата
съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че ищецът е получил
следните увреждания: кръвоизлив в четвърто мозъчно стомахче,
контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив,
увреждане в тилната област. Описаните увреждания са в резултат от ПТП на 08.05.2018 г. В
съдебно-медицинската експертиза е установено, че типичният резултат от такава черепно-мозъчна
травма като тази, получена от Г.А., е влошаване на общото здравословно
състояние, като симптоматиката се наблюдава месеци - може да продължи години
или цял живот в зависимост от индивидуалните особености на лицето. Също така,
експертът дава заключение, че главоболието и световъртежът са типичните
посттравматични симптоми при такава черепно-мозъчна травма. В експертизата се
посочва, че същите не биха могли да бъдат причинени от заболявания като
алергична бронхиална астма, лекувана хипертонична сърдечна болест, както и от
онкологично заболяване в ремисия.
От становището, изразено от вещото лице в
автотехническата експертиза и от обясненията му в съдебно заседание от 13.05.2019
г. е видно, че ПТП-то е станало в светлата част на денонощието при суха пътна
настилка, слънчево време и нормална видимост за конкретните пътни условия. В
района на ПТП не са фиксирани пътни знаци, както и обозначени зони за пешеходци.
Участъкът на ПТП е равна паркинг площадка пред магазин „Лидъл”.
Пътното платно за автомобили и клиенти на магазина е от една лента за
еднопосочно движение на автомобилите в посока изхода на паркинга с ширина 7.00
м., в добро състояние към момента на произшествието. От заключението на вещото
лице е видно, че в момента на удара пешеходецът е бил в коридора на движение на
лекия автомобил, като ударът е бил при попътно движение и на двамата със
застигане на пешеходеца. В експертизата се сочи като основна техническа причина
за произшествието отклоняване на вниманието на водача на автомобила и късното
възприемане на пешеходеца като участник в движението.
Съдът намира, че следва да се кредитират
заключенията на вещите лица като неоспорени, компетентни и обективни.
Не е спорно, че автомобилът, с който е
извършено деянието има валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
полица № BG/02/118000858646, издадена на
17.03.2018 г., от „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********. Този факт се признава от ответника.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Деянието, извършено на 08.05.2018 г. в гр. Русе, ул. Чипровци,
на паркинга на магазин „Лидъл” от Ю.М.Ю. представлява
правонарушение по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД, то е противоправно и е
основание за възникване на задължението на застрахователя да репарира
настъпилите вреди като функция на гражданската отговорност на деликвента,
доколкото са налице останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане - настъпили вреди, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с извършеното ПТП и вина на застрахования.
При установената фактическа обстановка
и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищеца неимуществени вреди, с оглед на изложеното по-горе, предявеният иск се
явява доказан по основанието си. Размерът, в който обезщетението за причинените
неимуществени вреди подлежи на уважаване следва да бъде определен от съда по
справедливост, съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава съдът
да определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения
върху физическата цялост и психично здраве на пострадалото лице. При тази
преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили
обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените болки,
страдания и душевни преживявания.
В случая от обсъдените доказателства се установи, че от процесното ПТП
на ищеца са причинени следните увреждания – кръвоизлив в четвърто мозъчно стомахче,
контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив,
увреждане в тилната област. По делото от ангажираните свидетелски
показания и от приетата СМЕ може да се направи извод за душевните преживявания
на ищеца непосредствено след инцидента и понастоящем - за това колко силни и
продължителни са били претърпените от него болки от травмите. Същият е бил с
временна опасност за живота, болките са били с голям интензитет, а понастоящем
той не е напълно възстановен. Уврежданията са влошили за доста дълъг период
начина му на живот - ограничил е
социалните си контакти, спрял е да излиза от дома си, не е в състояние да
пазарува сам, не може да обслужва домакинството и да обгрижва
съпругата си. Следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е на сравнително
висока възраст и страда от различни заболявания, които допълнително забавят
процеса на възстановяване. Следва да се отчете и обстоятелството, че година след инцидента, пълно възстановяване не
е настъпило, а съобразно заключението на вещото лице е възможно да останат
трайни последици от уврежданията за цял живот. Неоснователно е възражението на
ответника, че оплаквания на ищеца за главоболие и световъртеж не са в пряка
причинна връзка с причиненото ПТП, тъй като от СМЕ е видно, че това са типични
посттравматични последици от увреждания като тези, които са причинени на ищеца,
а другите заболявания като бронхиална астма, хипертонична сърдечна болест,
онкологично заболяване на черния дроб в ремисия
принципно не биха могли да причинят такива симптоми. При това положение съдът
приема, че претърпените от А.П.А. неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 35 000
лв., който размер съответства най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.
Върху главницата се дължи законна лихва от датата на деликта, което
произтича от факта, че пряко задълженото
лице, отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на вредата. В съответствие с дизпозитивното
начало в гражданския процес претенцията следва да се удовлетвори за посочения в
исковата молба период –от 28.08.2018 г. до окончателно плащане.
По
силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В
тежест на ответника е да обори законовото предположение, като докаже липсата на
вина у причинителя на вредоносния резултат. По делото не са ангажирани
доказателства, с които да се установи по безспорен начин, че деянието е
извършено при обстоятелства, които изключват вината. Напротив, от извършената автотехническа експертиза е видно, че водачът на автомобила
е имал обективната възможност да възприеме движещия се пред превозното средство
пешеходец, но вниманието му е било отклонено и късното възприемане на
пешеходеца се сочи като техническа причина за настъпването на ПТП, т. е. при
повишено внимание от страна на деликвента, инцидентът би могъл да бъде
предотвратен. С оглед на гореизложеното се явява несъстоятелно възражението на
ответника за липса на вина на застрахованото лице, тъй като при условията на
главно и пълно доказване не се установиха обстоятелства, които да подкрепят
това възражение. От доказателствата по делото става ясно, че Ю.Ю. не е положила необходимата грижа, при наличие на която
не би настъпил вредоносният резултат.
Спорен момент по делото е и възражението, наведено от ответника, за
допринасяне от страна на пострадалия за последиците от деянието. Съгласно
решение № 98 от 24.06.2013г. по т. д. № 596/2012, т.к., II
т.о. на ВКС, изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да
почива на предположения.
Намаляването на дължимото с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди от деликт
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съдът
приема, че съпричиняване не е налице. Не се доказа нито едно от наведените в
тази насока възражения от ответника, като тежестта за това е негова. Напротив,
от събрания доказателствен материал е видно, че тези възражения се
опровергават. От доказателствата по делото става ясно, че в района няма
обозначени зони за пешеходци, по които би могъл да се придвижва безопасно. Ищецът
се е движил в зона, предвидена както за автомобили, така и за пешеходци, т. е.
не е нарушил правилата за движение, навлизайки в пътното платно на превозните
средства на необозначени за това места. Несъстоятелно е и възражението на
ответника, че ищецът не се е съобразил с движещите се автомобили на паркинга,
тъй като от заключението на вещото лице става ясно, че той не е имал видимост
към автомобила, понеже е бил с гръб към него и възприемането му е било възможно
само при евентуално обръщане или по звука на двигателя.
Предвид разпределението на доказателствената тежест, всички наведени от
ответника възражения за съпричиняване се явяват недоказани и съдът приема, че не е
налице съпричиняване, обосноваващо извод за намаляване на така определеното обезщетение.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното
дружество следва да заплати на пълномощника на ищеца сумата от 1580 лв.
адвокатско възнаграждение по предявения осъдителен иск, съобразно чл.7 ал.2,
т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК застрахователното дружество следва да заплати по сметка на РОС дължимите
държавна такса и съдебни разноски.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД – гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Г.П.А., ЕГН ********** ***, сумата
35 000 лева - обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено от Ю.М.Ю. на 08.05.2018 г., с която
дружеството има сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.08.2018 г.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС” АД – гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК *********, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., да заплати на адвокат М.Н. от Софийска адвокатска колегия, гр. София,
ул. „Славянска” № 29, ет.3 на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 1580 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС” АД – гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, ЕИК *********, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., да заплати по сметка на РОС сумата от 1400 лв. – държавна такса и 150 лв. – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: