М О
Т И В
И
По присъда № 20/20.07.2012г.
по НОХД № 260/2012г. по описа
На Окръжен
съд гр.**.
**ката окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.
Д. С. с ЕГН – ********** от гр.**,
по чл.116 ал.І т.12 пр.2-ро
вр. с чл.115 от
НК.
По делото е
предявен граждански иск от малолетната М.Б.Д. с ЕГН – ********** ***, чрез назначения
и за особен представител – адв.И.М., наследница /внучка/ на пострадалата от престъплението в
размер на 100 000лв., за претърпени неимуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва за забава, начиная от 30.12.2008г.,
до окончателното изплащане на сумата. Пожелали са да бъдат конституирани и
като частни обвинители. Така предявеният граждански иск и направени
искания се поддържат в съдебното заседание, при което съдът намери иска за
основателен и допустим и прие същият за съвместно разглеждане в наказателния процес. Съдът конституира малолетната
М.Б.Д., чрез назначения и особен представител – адв.И.М. като граждански
ищец и частен
обвинител.
В
съдебно заседание бе направено изрично искане от подс.Б.Д.С. и неговият процесуален
представител, производството
пред първата инстанция да бъде проведено като
съкратено съдебно следствие
по реда на
чл.370 и сл. от НПК. Съдът прецени, че
са на лице
условията за разглеждане
на делото по
реда на чл.371
т.2 от НПК, поради
което разпореди освобождаването на свидетелите и
вещите лица от
съдебната зала със
съгласието на страните по
делото и допусна провеждането на
производството по реда
на глава ХХVІІ
от НПК.
В съдебно заседание
представителят на **ка окръжна прокуратура поддържа изцяло така предявеното
обвинение твърдейки, че същото се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните както на
предварителното разследване, така по време на съдебното следствие
доказателства. Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и
всички доказателства по
делото, се отправя
предложение при определяне
на наказанието съдът да се
съобрази с конкретните обстоятелства и
да наложи на подсъдимия наказание
„доживотен затвор” като най-адекватно. С оглед обстоятелството, че делото е
протекло по реда на гл.27 от НПК, то с отчитане на редукцията съгласно чл.58а
ал.ІІ от НК, наказанието да бъде заменено с наказание около средния размер
предвиден в закона, а именно лишаване от свобода от 25 години при строг
затворнически режим в затвор. Иска да се уважи предявения
граждански иск.
Защитника на гражданският ищец и
частен обвинител изразява становище, че е
съгласен с исканото
от представителя на **ОП
наказание. Иска също така предявеният граждански иск да
бъде уважен в пълен размер, с оглед
загубата на изключително близък човек.
Процесуалният представител
на подс.Б.С. изразява
становище, че действително се доказва авторството на деянието от страна
на неговия подзащитен, но акцентира, че с оглед оказаното съдействие от страна
на подсъдимия на разследващите органи, признаването на вината и
искреното му съжаление за извършеното,
то да бъде наложено наказание от 18 години лишаване от свобода с неговата редукция. По отношение на гражданския
иск се иска,
същият да бъде съобразен с финансовото състояние на подсъдимия, като бъде определена сума в размер на
30 000лв.
Разпитан на предварителното производство, включително и
пред съдия, както и в
съдебно заседание подсъдимият
се признава за виновен и дава
обяснения по фактите
на делото, като изразява
искреното си съжаление
за извършеното от
него.
Съдът, след като прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните
събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:
Подс.Б.Д.С. ***, роден на ***г***, българин, български гражданин, вдовец, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН – **********;
Преди пенсионирането си пострадалата П. Н. Б. била учителка в с.**, общ.**, обл.**. Дълги
години била вдовица, тъй като съпругът и починал през 1984г. Живеела
сама в къща с двор, намираща се в с.** на адрес: ул.„1-ва” № 46. Съгласно писмо изх. № РД- 03-553 / 15.09.2011г. на Центъра за
психично здраве „***” гр.** същата не се водела на учет с каквото
и да било психиатрично заболяване, както и никога не
била хоспитализирана в такъв диспансер. Имала само едно дете,
осиновена дъщеря - Д.Д.Б.. През 2002г. Д. Б. заживяла на съпружески начала с подс.Б.С. в неговия дом, намиращ се
в гр.**, обл.**. Сестрата на П.
Б. - С. Н.
Г. *** при дъщеря си
и тъй като била доста по
– възрастна не можела да се грижи за нея. През
последните няколко години от живота си П. Б. имала силна форма на склероза, поради
което било трудно да се справя
с ежедневните си дейности. Поради тази причина за нея се
грижела първата и братовчедка
– св.А.А.Г.,***. Тя вземала пенсията и, купувала и храна, палела и печката, къпела я.
До 2000г. подс.Б.С. имал съпруга – руската гражданка Венера Фануровна С., която починала
на 14.07.2000г. в гр.Казан, Татарстан, Руска федерация.
От брака
си имали дете
– М. Б. С., с ЕГН **********, която вече е пълнолетна и не живее в България.
След
като през 2002г. подс.С. заживял на
съпружески начала с Д. Б. в апартамент намиращ се в гр.** на адрес:
ул.„Републиканска” № 39 вх.А ет.1 ап.1 им се родило
дете
– М. Б.Д.
– родена на ***г., с ЕГН - **********, която е малолетна. В началото на м. ноември 2008г. Д.
Б. напуснала подсъдимия и заживяла на съпружески начала със св.В. ***, но не взела детето със себе си. Подс.Б.С. се грижил за
детето с помощта на майка си - св.М.Н.Г.
и баща си – св.Д. Б. Г. /починал на 28.11.2011г./,
а след задържането му под стража и към момента на произнасяне на присъдата на ДОС, грижите за детето са поети само от бабата по бащина линия.
Докато подс.С. и Д. Б. живеели
заедно, те отглеждали малката М. и с помощта на бабата по майчина линия, т.е.
пострадалата П. Б., която често им
гостувала, особено през зимите в гр.**.
На 25.11.2008г.
подс.Б.С. убил Д.Д.Б.. Във
връзка с това престъпление в ОД МВР - ** започнало досъдебно
производство № 294 / 2010г., което приключило с внасяне на
делото в Окръжен съд – ** с обвинителен
акт, съставен от наблюдаващия прокурор, който е приложен по настоящото досъдебно производство. В Окръжен съд – ** било образувано
н.о.х.д. № 232/2012г., като с разпореждане на съдията – докладчик от
25.04.2012г.
първото
съдебно заседание било насрочено
за 08.06.2012г., от 09,30 часа, но към днешна дата
все още не
е приключило.
След като убил Д. Б., у подс.С. се зародила идеята да убие и майка и. Мотивът му
бил натрупаната злоба срещу Д. Б. заради изневерите и, като решил, че и майката е виновна за поведението и, защото подкрепяла дъщеря си.
През 2008г. подс.С. работел в „Пътни строежи” АД - гр.**. Два дена след първото убийство - на 27.11.2008г. - той подал
молба за ползване на годишен отпуск. Със заповед № 130/2008г.
изпълнителния директор на търговското дружество му разрешил отпуск от
24.11.2008г. до 31.12.2008г. и от 05.01.2009г. до 31.01.2009г.
На
29.12.2008г., сутринта, в изпълнение на замисленото, той тръгнал с обществен
транспорт от гр.** за с.**. На същата дата вечерта, св.А. Г. отново била в дома
на П. Б.. Двете изкарали заедно известно време и след
това
св.А. Г. си отишла. Подс.С. пристигнал в дома
на П. Б.
малко след излизането на св.А.Г., но тя
не
го видяла, тъй като било
тъмно.
Влязъл в къщата около 20,30ч. без
проблем, тъй като външната врата не била заключена. След известен престой – не
е изяснено дали преди или след полунощ на 29-ти срещу 30.12.2008г. при разговор в стаята, в
която била П. Б.,
между двамата възникнал спор при
който
подс.С. удря П.Б. два пъти
с юмрук
– единия път в областта на лицето, а втория път
– в гръдния кош, който удар бил толкова силен, че причинил счупване на
трето ребро в дясно. Подсъдимият бил съвсем
наясно, че при почти
двойната разлика в теглото и
пълното безсилие на П. Б. поради напредналата и възраст, резултатите от тези удари могат да бъдат
фатални.
При нанасянето на ударите
двамата били на разстояние от около 1 метър един от друг. При падането и назад, главата и се ударила в тилната област в ръб на шкаф /по обясненията
на подс./ и след това паднала на земята. Подс.С.
видял, че от устата на П.Б. излиза пяна и, че хърка. След няколко минути настъпила смъртта и.
Подс.С. увил трупа с юрган от светлосиня
материя, пълен с перушина и с червена торба
от памучна материя и така опакован го
поставил в раклата на дивана, намиращ се в съседната стая.
На това място той бил
намерен при огледа на къщата, в която живеела П. Б., проведен на 15.05.2011г.
След това взел портативния телевизор марка „Нео”, който ползвала убитата, защото бил закупен от
него и тръгнал пеш към гр.**.
Освен телевизора взел със себе си
вещи на П.Б. - черно палто, обувките и, както и кафява вълнена забрадка, за да си помислят другите, че П. Б. е излязла някъде. Това му помогнало временно, тъй като при
посещението на нейни близки и
полицаи на следващия ден в дома на пострадалата, поради липсата на тези нейни вещи, те решили
точно това, че е излязла или, че дори е
заминала в гр.**
при детето и не извършили претърсване на къщата.
На излизане
от къщата заключил с ключ катинара на входната врата и взел
ключа
със себе си,
като го поставил на връзка заедно с още
5 ключа, които ползвал. По пътя, на неустановено място,
изхвърлил в крайпътна канавка палтото, обувките и забрадката. Пристигнал в гр.**
около 03,00
часа на 30.12.2008г.
Изчакал на автогарата и се качил на
първата маршрутка за гр.**.
Там продал телевизора на неустановено по делото лице
и продължил за гр.**.
След като убил
Д. Б. и майка и П. Б., подс.С. започнал по
- явно да се интересува от имота, в който
живеела П. Б..
Знаел от преди, че двете жени имат и земеделски земи. През 2009г., в разговор по телефона, помолил св.А.Г. да плати годишния
данък, дължим по Закона за местните данъци и такси за къщата с двора и я попитал какво става с рентите от тези земи
за 2008г. и 2009г. Тя отказала да му предаде парите, тъй като
според нея,
те се полагат на малолетната им дъщеря
М.,
а не на него.
Въпросът за рентите отправил към тази свидетелка защото знаел,
че тя и съпруга и
ги
обработват като арендатори. Това го научил след
проведен телефонен разговор със св.Р.С.Б. – племенница на П. Б. и дъщеря на св.С.Н.Г.
/сестра на П.Б./,
като и нея питал за рентите.
В началото на м. декември 2009г. св.Ю.С.Р.
се самонастанил в къщата на П. Б.. След няколко дена бил изгонен от къщата чрез
полицията.
При разпита
му заявил, че бил ползвал за спане само стаята,
в която има печка, т.е., че не бил спал на дивана, в раклата на
който бил намерен трупа на П. Б..
На 01.12.2010г. подс.Б.С. бил изследван от специалисти – психолози от
Института по психология към МВР, като изследването дало категоричния извод, че
той е убиеца на П. Б.. Изследването било направено
във връзка с изчезването на Д. Б. и на майка и. На 24.02.2011г. отново
било направено изследване от същите специалисти и отново резултата бил същият
въпреки, че подсъдимият признавал
убийството на Д. Б., но не и това на майка и. На следващия ден - 25.02.2011г., преди започването на настоящото наказателно производство
/15.05.2011г./, пред свидетелите К. А. Х. и
В.К. Я. - полицаи от състава на ОД на МВР в гр.**, подс.С. саморъчно написал обяснения,
в които признал, че е убил П. Б.,
като описал начина, по който го е сторил. Този
начин се различавал от описания в обясненията му, дадени при разпита като
обвиняем и пратил полицаите да копаят на друго
място по пътищата, за да търсят трупа на убитата, като много добре е знаел, че трупа е на друго място. На 04.06.2011г. тези саморъчно написани обяснения били
предадени на разследващия полицай
по настоящото
дело,
за което бил съставен протокол.
Според заключението на вещото лице по графическа експертиза №
61/ 25.06.2011г., обясненията от 25.02.2011г. са написани от подс.С. и са подписани от него.
На 14.05.2011г. свидетелките И.Й.Ж., А.А. Г. и
С.Н. Г. /сестра на П.Б./ влезли в къщата на П. Б.,
за да я почистят.
След известно време стигнали
до стаята в която бил дивана, в раклата на
който подс.С. бил поставил
трупа на П. Б.. Св.С.Г. решила да почисти и дивана и видяла трупа на сестра си. След това се обадили в полицията.
На следващия ден - 15.05.2011г. - бил
извършен повторен оглед на къщата, в която живеела П. Б..
Къщата била с коридор и 4
стаи. В северната стая, в раклата на дивана бил намерен скелета на П. Б.. Той бил увит
в юрган от светлосиня материя, пълен с перушина и червена торба
от памучна материя. Иззети били като веществени
доказателства и други
вещи, а менно: пръстен с инкрустирана цифра
„2000” на него, счупен в долния му край и фотоалбум с 24 бр. цветни фотоснимки.
След огледа
къщата
била запечатана и заключена, като ключовете за
катинара са приложени към делото.
В
подкрепа на обвинението, по делото
са извършени множество
действия и няколко
експертизи както следва:
Съгласно заключението на вещото лице по приложената по делото съдебно–медицинска експертиза на костни останки № 74/2011г. /т.І л.41-44 д.п./ при извършените оглед и аутопсия на трупа на П. Н. Б. не са установени болестни или травматични промени, по които може да се
определи причината за настъпването на смъртта. Поради настъпилите късни трупни
мумификационни изменения на трупа е
невъзможна органна
диагностика. По запазените тъкани не са
установени травматични увреждания, които биха могли да доведат до настъпването
на смъртта. По костните останки
бил определен пола на убитата, приблизителната и
възраст и ръста и. Травматична промяна имало
само една
– счупване на трето ребро в дясно по парастерналната линия. Установените изгризвания на
кожата и липса на кожа и меки тъкани, са в резултат на изяждане от
гризачи. По намерените кости не са установени следи от болестни изменения
засягащи костите. Не са открити следи от отравяне. Иззета била част от
бедрена кост за ДНК- анализ, която била предадена на разследващия полицай.
С постановление на наблюдаващия прокурор от
25.05.2011г. е разпоредено извършването на ексхумация на
трупа на майката на П. Н. Б. – Д.П.С., родена на ***г. в гр.Шабла,
починала на 02.07.1976г. /акт за смърт № 77/1976г./. На 01.06.2011г., в
присъствието на св.П.В.Ж. *** - този труп бил изровен от гробищата на селото.
След изземването на част от дясната бедрена кост, трупът бил обратно заровен.
Частите от бедрените кости на трупа,
намерен при огледа на местопроизшествието, проведен на 15.05.2011г. и от трупа на Д.П.С., били обект
на ДНК- експертиза № 11/ДНК- 221 от 31.10.2011г. по описа на ЦЕКИИ при НИКК към
МВР – София. Съгласно заключението на вещото лице, изготвило
тази експертиза, бедрената кост на трупа, намерен при огледа на местопроизшествието,
проведен на 15.05.2011г., произхожда от биологична дъщеря на
Д.П.С., т.е.
костта е на П. Н. Б.,
тъй като Д. имала само две деца, а другата и дъщеря – св.С. Н.Г., ЕГН **********
е жива.
На 27.11.2011г. майката на подс.Б.С. – св.М.Н.Г. доброволно предала на разследващия
полицай общо 23 вещи, подробно описани в съставения протокол. Това били дрехи на П. Б., които тя била оставила в дома
на подс.С. при престоите си през зимните периоди на
предходните години, документи на Д. Б. и връзка с ключове на подсъдимия.
На 28.12.2011г. е извършен оглед на тези вещи и те били
фотографирани. На същата дата – 28.12.2011г. – бил извършен следствен
експеримент, чрез който станало ясно, че с единия от ключовете, които били на
връзката ключове, доброволно предадени от майката на подсъдимия, може да се отключва и заключва катинара,
който се намирал на входната врата на къщата на П. Б. и който подс.С. заключил, след като я убил
и тръгнал обратно
за гр.**.
Всички ключове – общо 6 на брой от връзката, доброволно предадена от
майката на подс.С. и катинарите, поставени на входната врата
на къщата на П. Б., били обект на техническа експертиза № 5 от 05.01.2012г. /т.ІІ л.121-125 д.п./. От
заключението на тази експертиза се установява, че върху тялото на катинара,
който заключил подсъдимия при излизането си от дома
на П. Б. е имало надпис „EURO MASTERS”, а върху скобата му има надпис „HARDENED”
и бил технически
изправен. Този катинар
можело да бъде отключван и заключван само с един от представените 6 ключа, на който има надпис „MADE IN CHINA”. От приложената по делото
Експертна справка № 14 от 27.09.2011г. се установява, че този
катинар не може
да бъде заключен
без ключ.
На 21.04.2012г. подс.С. направил самопризнания в разпит като обвиняем,
проведен пред съдия от ОС – **. Същият ден малко по-късно, в дома на П. Б. бил проведен следствен експеримент относно механизма на извършеното
престъпление, в присъствието
на подс.С., защитника му, вещото лице д-р Д.Д. – съдебен лекар МБАЛ **, М.М.К. - експерт към
НТЛ при РУ „Полиция” – гр. ** и поемни лица. При провеждането на експеримента подсъдимият показал на
място, къде точно се е
намирал той в момента, в който нанисъл удара силен удар с юмрук в лицето на П. Б., къде се е намирала тя в този момент, къде е ударила главата си, къде и
как е паднала на земята и къде е оставил тялото на
пострадалата. До тогава подс.С. говори за
нанесен само един удар с юмрук в лицето. В последващите си разпити обаче в
качеството му на обвиняем, Б. С. говори
и за нанесен втори удар с лявата ръка
в областта на гърдите.
От заключението на вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза по писмени данни № 66/2012г. се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на П. Б. не са установени открити
счупвания на костни структури на лицевия или мозъчния череп. Липсвали напълно меки тъкани, сухожилия в
областта на черепа и носните кости. Вещото лице приело, че описания от подсъдимия механизъм на причиняването на смъртта е напълно
възможен – нанесен силен удар
с юмрук в
областта на лицето, с придаване на инерционна сила на падащото тяло
на пострадалата и последващ удар в тилната област на главата в твърд, ръбест предмет. Най –
вероятно е последвало мозъчно сътресение с
пълна загуба на съзнание /кома/ или контузия на мозъка които морфологично, след толкова време
от настъпването на смъртта, не биха могли да бъдат установени. В тези случаи смъртта настъпва от парализа на
дишането и на сърдечно – съдовата дейност, поради увреждане на важни структури
в мозъчния ствол /от сътресението на мозъка/ или
в главния мозък /контузия на мозъка/. Сътресението или контузията на мозъка
представляват разстройство на здравето, временно опасно за
живота,
като в конкретния случай
тази опасност се е реализирала и довела до летален изход. Счупването
на ІІІ-то ребро в
близост до гръдната кост, би могло да се
получи по механизма описан от подс.С. – нанесен удар с юмрук, а също така и по механизма на притискане с коляно.
По делото е извършена и съдебно-психиатрична
експертиза от 30.04.2012г., като заключението на вещото
лице е следното:
Осв. Б.Д.С. *** е с нормален интелект. Не
страда от душевно
заболяване, няма данни за
понесено в миналото такова. Към момента на извършване на деянието не се е
намирал в състояние, отговарящо на критериите на краткотрайно
или продължително разстройство
на съзнанието, могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и
да
ръководи постъпките си.
Убийството е извършено като
непланиран агресивен акт, провокиран от обидното отношение на жертвата към извършителя. Начинът
на причиняване на смъртта, говори за болезнено засягане на честолюбието и
загуба на самоконтрол. Поведението което
реализира след извършване на убийството е показател за наличието на
елементи на огранизираност – сеща се за място, където да скрие трупа и го
прави, взема връхната и дреха и фанела, за да създаде впечатление, че жертвата
е излязла и тръгнала нанякъде, заключва вратата, след известно време изхвърля
дрехите и, впоследствие поддържа версията за изчезването и.
По време на психиатричното
изследване не са установени някакви отклонения в психофизиологичното му развитие. По тези
причини подс.С. притежава психичните годности да участва в правна процедура,
правилно да възприема фактите които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за
тях.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните доказателства по делото, а
именно от обясненията на подсъдимия, показанията на всички разпитани свидетели,
от съдебно медицинските и съдебно психиатричната, ДНК, техническа, графическа и
др. експертизи, които съдът прие по
надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при
използване на съвременни научни методи, от фотоалбуми, протоколи за оглед на произшествие,
експертни справки, следствен експеримент
и други писмени доказателства
приложени към делото.
В
случая имаме нанасяне на два силни
удара с юмруци - единият път в областта на лицето, а втория път
– в гръдния кош,
който удар бил толкова силен, че причинил
счупване на трето ребро в дясно. Подсъдимият ясно е
осъзнавал, че при почти двойната разлика в теглото и пълното безсилие на П. Б.
поради напредналата и възраст, то резултатите от тези удари
могат да бъдат фатални. Въпреки това е нанесъл тези удари в жизненоважни области на тялото.
Нанесените силни удари
са придали инерционна сила на падащото
тяло на пострадалата, като е последвал
удар в тилната област на
главата в твърд,
ръбест предмет. Съгласно заключението на вещото лице най – вероятно е последвало мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание /кома/ или контузия
на мозъка, като смъртта
е настъпила от парализа на дишането и на сърдечно – съдовата дейност, поради увреждане
на важни структури в мозъчния ствол /от сътресението на мозъка/ или
в главния мозък /контузия на мозъка/. Сътресението или контузията на мозъка представляват разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като в конкретния случай
тази опасност се е реализирала и довела
до летален изход
на пострадалата. Нанесени са тежки
травми на пострадалата, които са
довели до увреждания несъвместими
с живота, поради което съдът
счита, че в случая
е бил налице
умисъл за убийство, тъй
като в съзнанието
на подсъдимия са се
съдържали представи, че причинява
телесни повреди които
са несъвместими с
живота. Съдебният състав кредитира твърденията на подс.Б.С., който
възпроизвеждайки престъпното си поведение, единствен би могъл да внесе яснота по повод
инкриминалната ситуация.
Липсата на
преки очевидци на
тези събития определя
обясненията на подсъдимия, /който макар и лаконично и противоречиво
възпроизвеждайки престъпното си поведение, единствен би могъл да внесе яснота
по повод инкриминалната ситуация/ като
база за анализ и сравнение
с извършените по делото
оперативни действия и
събрани по надлежния
ред доказателства. По време
на целия наказателен процес
подс.С. демонстрира донякъде, но не в цялост лоялно отношение към воденото срещу
него наказателно производство, искайки да
омаловажи своето участие
в престъпното деяние
с цел смекчаване
наказателната отговорност която
следва да понесе. Като цяло в отношението
му към обвинението
е
налице промяна при различните
му разпити в рамките
на предварителното производство.
Част от обясненията,
които подсъдимият е давал
първоначално, че бил нанесъл само един
удар, както и, че не искал да я убива, настоящият съдебен състав
приема единствено и само
като негова защитна позиция и като опит за
изграждане на защитна теза, т.е. противоречията в обясненията на подсъдимия, следва да се приемат като негова личностова защита срещу
страха от наказание и стремежа
му да омаловажи извършеното от него. В обясненията си обаче при разпита му на
08.05.2012г. С. казва „......Когато я
ударих с дясната ръка в нейната лява лицева част, тогава посегнах
и я ударих
с лявата ръка
в областта на
гърдите. Може тогава да съм и
счупил реброто”. При следващия си разпит на 18.05.2012г. подс.С. говори, че „.....Когато станах
за да я
ударя, аз не се отбранявах
от нея, а изведнъж
ме стегна и
заметнах с юмрук
в лицето и, а след
това с другата ръка
я ударих в
ребрата. Исках изведнъж да
спре да говори. След това като
разбрах, че тя е умряла, аз реших да я скрия в раклата......Ядосах се
на нейните обидни
думи и поисках
да я ликвидирам
физически. За това я
ударих с юмруци, а
не с шамари........”
Ако действително не е искал нейната
смърт, то след като я е
ударил и преди да е констатирал, че е починала, е следвало да се обади на
медицинското лице в селото, Кмета на селото или Спешна
помощ. Той обаче е следвал направения си план, веднага се е сетил къде да
скрие трупа, а именно под
дивана, взел е някои
дрехи и обувките на П.Б.
и заключил вратата на къщата с
катинар от външната и страна,
за да заблуди останалите, че пострадалата е заминала на някъде. С тези си действия подс.С. е постигнал
своите цели, тъй като на следващия ден когато вече П.
Б. била потърсена от своите близки, всички /вкл. и органите на полицията/
помислили, че е заминала за гр.** при дъщеря
си. Освен това подсъдимият е извършил и действия насочени към създаване на алиби, както и към насочване на издирването на пострадалата в грешна посока и не на последно
място самият факт, че убийството е било затаявано от
него в продължение
на повече от две
години. До каква степен е организирал поведението си след извършване на двете
убийства говори и факта, че по искова молба от 03.07.2009г. от подс.Б.С., в
Районен съд гр.** е образувано гр. д. № 281/2009г. за присъждане на родителските
права на малолетното
му дете М.
на Б. Д. С.. Тъй като майката
на детето не
се явила по делото,
СвРС присъдил родителските права на малолетната
М., на нейния баща Б.С., както и месечна издържка
в размер от
65лв., която следвало да се заплаща от майката Д. Б..
От изготвената съдебно
психиатрична експертиза се установява също така, че съгласно тестовите оценки
подс.С. е интроверт, с повишено ниво на невротизъм, склонен към продължителни
негативни преживявания, с трудности в адаптацията, с бурни реакции,
с проява на социална желателност и склонност
към прикриване с лъжа,
като същият се представя с повишено ниво на агресивно
недоверие. На терена на нормален интелект и при отсъствие на болестни
отклонения, които биха представлявали „разстройство на съзнанието”, при подс.С.
не са намерени клинични аргументи, за да
бъдат обсъждани психологични правни критерии за
нарушени психични годности, т.е. той е бил със
запазени годности да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи. Относно мотивите на подс.С.
за извършване на деянието, вещото лице е подчертало, че те не са в сферата на болестни, т.е. не са психотични. Не на последно място, започнало
като неорганизирано, престъплението разкрива характеристики на организираност в поведението
на подсъдимия след извършване на престъплението, както вече бе
посочено по-горе, което говори за възстановяване на самоконтрола в него. Вещото лице е категорично, че подсъдимият обаче не се
е намирал във
физиологичен или патологичен
афект. Ето защо съдът приема, че деянието не следва да се квалифицира като извършено
по чл.124 от НК. За да бъде
квалифицирано дадено деяние по чл.124 от НК, т.е. като
причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена
телесна повреда, би следвало да
се прецени какъв
е бил умисъла
на подсъдимия. В случая имаме нанасяне
на удари в
жизненоважни области на тялото, един от които в
главата от които
са получени цитираните по-горе увреждания и които са били
несъвместими с живота, поради което съдът счита,
че в случая е бил налице умисъл за убийство, тъй като в съзнанието на
подсъдимия се съдържат представи, че причинява телесни
повреди които са
несъвместими с живота. Между уврежданията на главата и последвалата смърт съществува пряка причинно-следствена връзка.
Настоящият съдебен състав приема, че в
конкретния случай е налице битово убийство на което липсват очевидци. Анализът
на лансираните от подсъдимия обяснения в
съпоставка със събраните
по делото доказателства мотивираха съда да приеме
за безспорно установена вината на
подс.С..
При така установената фактическа
обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 от НПК съдът прие, че
подсъдимият с действията си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението визирано в чл.116
ал.І т.12 пр.2-ро
вр. с чл.115 от НК,
а именно - през периода 29-30.12.2008г. в с.**, общ.**, обл.**,
умишлено умъртвил П. Н. *** ЕГН **********, като убийството е извършено след
като на 25.11.2008г. в гр.**, обл.**, извършил друго
умишлено убийство – на
Д.Д.Б. с ЕГН **********, за
което по досъдебно
производство № 294/2010г. по
описа на ОД на МВР – ** му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.116 ал.1 т.6, предл.ІІ-ро и т.9 във връзка с чл.115 от НК и за което не е
постановена присъда по
н.о.х.д.
№
232/2012г. на Окръжен съд гр.**.
От обективна страна е налице
настъпил смъртен резултат, който е в причинна връзка с действията на подсъдимия, който е
нанесъл удари в жизнено
важни части от тялото
на
пострадалата. Нанесените удари са
били със значителна сила и са причинили тежка черепно-мозъчна травма, както
и други увреждания, описани в цитираната по-горе СМЕ. Силата на ударите,
сочат на умисъл на подсъдимия – съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването му. Пострадалата е била в безпомощно състояние
предвид обстоятелството, че е била
възрастна, много слаба и
силно удряна и не е могла
да окаже никаква съпротива на подсъдимия.
Активните действия на подсъдимия са били
насочени към умъртвяване на пострадалата и
обективно са довели до смъртта и, видно от локализацията,
както и силата на нанесените удари.
Обект на престъплението е
човешкия живот. Обективната страна на престъплението по чл.116 от НК е
осъществено от подс.С., като
изпълнителното деяние по
визирания текст от
закона се е
изразило в действия - умишленото посегателство върху личността на П. Б., като
чрез нанесените и
удари е допринесъл за настъпване на
нейната смърт. Така също това
убийство е извършено, след като на 25.11.2008г. в гр.** обл.**, подс.С. е
извършил друго умишлено убийство, това на Д. Б., за което по
д.п. № 294/2010г. по описа на ОД на МВР – **, му е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.116 ал.І т.6 пр.2-ро и т.9 вр. с чл.115 от НК и за
което не е постановена присъда по н.о.х.д. № 232/2012г. на Окръжен съд гр.**.
Престъпленията против личността
са едни от най-тежките противоправни посегателства, като в настоящия случай
субекта на престъплението е пълнолетно
физическо лице, възрастна жена
и то майка на жената с
която е съжителствал подсъдимия
години наред. Същата е била
дългогодишен учител, с безспорен авторитет през живота си и лишена от всякаква възможност
за самозащита, тъй като е била
възрастна, много слаба, със
силна форма на
старческа деменция и
на практика почти
безсилна за да
му се противопостави.
От
субективна страна процесното деяние е извършено от подсъдимия виновно, при форма
на вината евентуален
умисъл по смисъла
на чл.11 ал.ІІ пр.2-ро от НК. Подсъдимият е имал
ясна представа за общественоопасния характер на действията си, съзнавал е
естеството на нанесените удари
предвиждайки негативните последици от тях, въпреки което е допуснал реализирането
на противоправния резултат - смъртта на П. Б..
Затова съдът прие, че е налице
евентуален умисъл за
умъртвяване, а не за причиняване на смърт по
непредпазливост следствие на умишлено нанесена телесна
повреда. Анализът на лансираните от подсъдимия обяснения в съпоставка
със събраните по делото доказателства мотивираха съда да
приеме за безспорно установена вината на
подс.С.. След убийството същият е действал абсолютно хладнокръвно, като е
направил всичко възможно, за да прикрие следите от престъплението, като всички действия които е
извършил
са били много
точно и хладнокръвно
пресметнати. Изводът за
съдържанието
на умисъла се обосновава най-вече от нанесените на жертвата травматични увреждания причинени с
голяма сила, като липсват и последващи действия на
подсъдимия за предотвратяване на смъртта на пострадалата.
Видно от свидетелството за
съдимост приложено към делото подсъдимия С. е неосъждан /реабилитиран/,
срещу него не се водят на производство
други наказателни производства, с добри характеристични данни. Причините за извършване на деянието се съдържа
преди всичко в данните за личността на подсъдимия –
немотивирана агресивност, ниски прагове на задръжка, елементарна ценностна
система, незачитане на личната неприкосновеност.
При определяне
на наказанието съдът прецени степента
на обществена опасност на
деянието и на дееца. Взе се предвид като отегчаващи вината обстоятелства
завишената обществена опасност на деянието - поначало умишленото убийство е
престъпление с най-висока степен на обществена опасност и това обстоятелство е отчетено от законодателя при определяне
на наказанието за него. Конкретно извършеното престъпление обаче, с нанасянето
на удари по жизнено важни части
върху тялото на
пострадалата, за което свидетелстват получените от
нея увреждания и факта, че макар и
реабилитиран, вече е бил осъждан за
друго престъпление, разкриват по-висока степен на обществена опасност.
Като смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на подс.С. съдът прие липсата на други водени
срещу него наказателни производства, направените от него самопризнания, същият
дава обяснения, изказаното му искрено съжаление в съдебно заседание за извършеното. Въпреки това обаче съдът намери,
че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и
най-лекото предвидено в закона наказание
се оказва несъразмерно тежко, поради което
счете, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.ІV вр. с чл.55 ал.І т.1 от НК и наказанието да
бъде определено под установения в закона минимум
предвиден в чл.116
от НК.
Съдът обаче установи, че
самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства, както и с оглед
процесуална икономия, то цялото
съдебно производство се
проведе по реда
на глава ХХVІІ от НПК. При това
положение и доколкото подс.С. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на
обвинителния акт и
се е съгласил
да не се
събират доказателства за
тях, то съдът е задължен безусловно при определяне на
наказанието да приложи
нормата на чл.58а
от НК съгласно новия НК
от 2010г.
При определяне на наказанието съдът прецени всички
правно релевантни за това обстоятелства – от една
страна изключително високата
степен на обществена опасност както
на деянието, така и на дееца за когото това убийство се явява второ по
ред
за съвсем кратък
период от време. За това деяние законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” от петнадесет до двадесет години, „доживотен затвор” или „доживотен
затвор без замяна”. Поради изложеното по-горе съдът наложи на подс.С. наказание
„ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР”. При това положение
съдът реши, че следва да намери
приложение разпоредбата
на чл.58а ал.ІІ
от НК, поради което замени
наказанието „доживотен затвор” с лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ И
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг
затворнически режим в затвор от
закрит тип.
Това е наложително както за постигане на целите на личната, така и на генералната превенция. Наказанието е
средство за постигане целите на чл.36
от НК и разумът вложен в тази разпоредба сочи, че целите на наказанието са да предизвика съответни
положителни промени, както в съзнанието на дееца, така и на останалите членове на обществото, т.е.
двете цели не са откъснати една от друга, а тясно
свързани помежду си. В настоящият случай и двете цели могат да
бъдат постигнати единствено с ефективното изтърпяване
на наказанието "лишаване от свобода".
Това наказание
съдът счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно,
превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а така също и превантивно относно другите членове на
обществото влияние.
По
отношение на присъдата в гражданската й част и предявеният граждански иск
съдът намира следното :
Предвид
обстоятелството, че основанието на гражданския
иск в наказателния процес е
деянието, предмет на обвинението и на присъдата, както и
претърпените неимуществени вреди, причинени от деянието на подс.С. по чл.116 ал.І т.12 от НК, то в
случая съдът намери предявеният гражданскоправен иск от М.Б.Д. /внучка на
пострадалата/, чрез назначения и особен представител адв.И.М. за доказан по
основание. По делото се установи по несъмнен начин, че подс.Б.С. умишлено е
причинил смъртта на П. Н. Б. - баба на ищцата. Щетите са причинени от действията
на подсъдимия, доказа се
причинната връзка между
деянието и настъпилите увреждания, виновното поведение на подсъдимия. С оглед горното съдът намери за доказани всички
елементи – обективни и субективни
на фактическия състав
на непозволеното увреждане
по чл.45 от
ЗЗД.
Установи
се
също така, че пострадалата П.Б. е полагала грижи
за малолетното дете преди
да се разболее сериозно от старческа деменция и са се намирали в много
добри отношения. Нормално е от нелепата
и загуба детето да преживее болки
и страдания. При определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид тези обстоятелства и ги определи по
справедливост в съответствие с чл.52 от ЗЗД, като взе предвид също така и
възрастта на пострадалата, както и
възрастта на ищцата. С
оглед на всичко това присъди обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в размер на 80 000лв.
Детето ще търпи
болки и страдания поради
загубата на баба
си, която несъмнено и
е помагала. Така определеното обезщетение съдът намери за
отговарящо на обществения
критерий за справедливост, а също
и в максимална
степен би репарирало
търпените вреди от
преживяното, вследствие
загуба на близък човек. В останалата си част
до 100 000лв. иска беше
отхвърлен като неоснователен. Лихва върху
уважената част на иска бе присъдена начиная от датата на деянието 30.12.2008г.
до
окончателното изплащане на
сумата.
Подс.С.
бе осъден да заплати и сума в размер на 3 200лв. представляваща процент от
уважения граждански иск, както и да бъдат заплатени сторените
по делото разноски.
Веществените доказателства изброени с присъдата
следва да бъдат
унищожени след влизане на
присъдата в сила, а трудовата книжка на
името на Д.Д.Б., да бъде
върната на детето М. Б.Д..
На основание изложените фактически констатации и правни изводи
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: