№ 11564
гр. С., 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110168805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника В. Н. О., ЕГН **********, че дължи
на ищеца сумата от 2646,25 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 03.06.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 286,24 лв. - мораторна лихва за забава от 16.05.2020 г. до
26.05.2022 г., сумата от 52,81 лв. главница за дялово разпределение от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 03.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 10,10 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до
26.05.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.06.2022 г. по ч.гр.д. № 29700/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот
с аб. № ...., находящ се в гр. С., ж.к. „К. с.“, бл., вх. ет, ап било налице облигационно
отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличие на облигационна
връзка между страните. Твърди, че ползвател на топлинна енергия е Бистра Асенова
Димова, титуляр на вещно право на ползване. Оспорва претендираните суми да са
1
изчислени правилно. Сочи, че договорът между „Термокомплект“ ООД и етажната
собственост не е редовен, тъй като подписалите го лица нямали правото да
представляват ЕС. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД,
което изразява становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 29700/2022 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че на 21.06.2021 г. е издадена заповед, в която е разпоредено ответницата
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2646,25 лв. главница за топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.06.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 286,24 лв. - мораторна лихва за
забава от 16.05.2020 г. до 26.05.2022 г., сумата от 52,81 лв. главница за дялово
разпределение от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.06.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 10,10 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника и в
срока по чл. 414 ГПК същият подал възражение, поради което в изпълнение на дадени
от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От представеното удостоверение за наследници от 21.01.1992 г. (л. 12), се
установява, че Ненко Ненков Димов е починал на 10.11.1991 г., като е оставил законни
наследници съпругата си Б.И.Д. – съпруга и В. Н. О. и Елица Н. Димова – дъщери.
От приложения към исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 09.06.1992 г. (л.13-14) се установява, че Б.И.Д. е дарила на дъщеря си В. Н. О.
5/6 идеални части от процесния имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К. с.“, бл., вх. ет, ап
състоящ се от стая, дневна, трапезария, кухненски бокс и обслужващи помещение, със
застроена площ от 79,64 кв.м., като със същия нотариален акт е учредено в полза на
Б.И.Д. безвъзмездно пожизнено право на ползване върху дневната, трапезарията,
кухненски бокс и сервизните помещения.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.06.1992 г. (л.15-16)
Елица Н. Димова е дарила на сестра си В. Н. О. притежаваната от нея 1/6 идеална част
от процесния апартамент № 14.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.06.1992 г. (л.17-18)
Елица Н. Димова е дарила на майка си Б.И.Д. притежаваната от нея 1/6 идеална част от
процесния апартамент № 14.
От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавни имоти от 31.01.1989 г. (л.19-20), се установява, че Ненко Ненков Димов и
Бистра Асенова Димова са придобили собствеността върху просения апартамент № 14.
По делото е представен договор с №09.07.2022 г., сключен между
„Термокомплект“ ООД и Етажната собственост, с предмет доставка и монтаж на
термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуални сметки.
Приети са по делото общи условия на „Топлофикация С.“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
По делото са приети още молба декларация от 29.12.1996 г., съдържаща
изявление на В. О. до „Топлофикация-С.“ ЕАД за откриване на партида, както и
протокол от общо събрание на Етажната собственост, ведно със списък на етажните
собственици, с който е ЕС е взело решение "Термокомплект" ООД да извършва дялово
2
разпределение.
Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като
технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите. За процесния период фирмата за дялово
разпределение е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени
документите за главен отчет, които са подписани от потребител; отчетите са коректно
отразени в изравнителните сметки; през процесния период в имота е имало монтирани
три отоплителни тела, с монтирани три топлоразпределители, щранг лира в банята,
както и два водомера за топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани
съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за топла
вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 2475,69 лева. Вещото
лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно
на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки
отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна
енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена
или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите,
съгласно данните на третото лице-помагач, съгласно общите условия на ищеца, както и
извършени плащания от ответника, вещото лице констатира, че стойността на
дължимата главница топлинна енергия и дялово разпределение е в размер на 2699,06
лева, които са останали незаплатени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
3
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Въз основа на представените по делото нотариални актове се установява, че
процесният апартамент е придобит от Ненко Ненов Димов и Бистра Асенова димова
през 1989 г. в режим на СИО, предвид действащата към момента на сделката правна
уредба на имуществените отношения между съпрузите. Със смъртта на Ненко Ненков
Димов през 1991 г. СИО е била прекратена и притежаваните от него ½ ид.ч. от имота са
наследени при равни права от преживялата му съпруга и неговите две дъщери. След
извършените от Бистра Димова И Елица Димова дарения на притежаваните от тях
идеални части от имота, ответницата В. О. е станала изключителен собственик на
процесния имот, като с нотариалния акт за дарение на недвижим имот от 09.06.1992 г.
дарителката Бистра Асенова Николова си е запазила безвъзмездно пожизнено право на
ползване върху дневната, трапезарията, кухненски бокс и сервизните помещения.
Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период ответникът в
качеството на собственик е имал качеството на клиент на топлинна енергия само за
част от процесния имот – една стая от апартамента, предвид учреденото по отношение
на нейната майка Бистра Асенова Николова безвъзмездно пожизнено право на
ползване върху дневната, трапезарията, кухненски бокс и сервизните помещения.
Настоящия съдебен състав намира, че частта на Бистра Асенова Николова от
ползвания апартамент за този период, определена при условията на чл. 162 ГПК, е 5/6,
а частта за която отговоря ответницата В. О. е 1/6 от процесния имот, предвид което
определената от СТЕ стойност на доставената топлинна енергия за това време следва
да бъде намалена с 5/6.
По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че
ответницата е потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период,
респ. между нея и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите
условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между
ищеца и ответниците съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е
налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката за посочения период.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот
е сключила договор с „Термокомплект“ ООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
4
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в
имота на ищците, като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за отопление и
ТЕ за топла вода) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 2475,69
лева. Предвид това, възраженията на ответницата по отношение на реалното доставяне
на ТЕ се явяват неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Предвид това, съдът приема за доказан искът за главница за топлинна енергия в
размер на сумата 412,62 лева ( 1/6 от 2475,69 лева), като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Доказан се явява и искът за
главница за дялово разпределение в размер на 8,81 лева (1/6 от 52,81 лева).
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид
липсата на извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми
за топлинна енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия, частично основателен е и
искът за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на
която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на 84.93 лева, като за горницата до
286,24 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
него разноски в заповедното производство са в размер на 59,91 лева – платена
5
държавна такса в заповедното производство, и юрискунсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 18,58 лева –
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 59,91 лева
– платена държавна такса в исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, 250
лева – депозит за ССчЕ и юрискунсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 120,00 лева –
разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В заповедното производство на ответницата е предоставена безплатна правна
помощ от адв. И. М. Георгиев, поради което в полза на адвокат Георгиев следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Изчислен на основание по чл.3 8, ал. 2
ЗАдв., вр. чл.36, вр. чл.7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г., общият размер на
адвокатското възнаграждение в заповедното производство възлиза на 439,68 лева, като
съобразно уважената част от исковете следва да бъде присъдена сумата от 365,35 лева.
В исковото производство ответницата е представила доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съобразно отхвърлената част от
исковите претенции в полза на ответницата следва да се присъди сумата от 498,57 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Съдът намира за
неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираните
от ответната страна разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ №, срещу В. Н. О., ЕГН **********, със съдебен адрес: в гр. С., ул. „Г.И.в“ № ет,
оф, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че В. Н.
О. дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД следните суми: сумата от 412,62 лева,
представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021
г. за топлоснабден имот с аб. № ...., находящ се в гр. С., ж.к. „К. с.“, бл., вх. ет, ап ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 03.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
84,93 лева - мораторна лихва за забава от 16.05.2020 г. до 26.05.2022 г., сумата от 8,81
лв. главница за дялово разпределение от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
03.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2022 г. по ч.гр.д. №
29700/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над
уважения размер от 412,62 лева до пълния предявен размер от 2646,25 лева – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия и исковете с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата над 84,93 лева до претендирания размер до 286,24 -
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за сумата от 10,10 лв. -
мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г., като КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
6
ОСЪЖДА В. Н. О., ЕГН **********, със съдебен адрес: в гр. С., ул. „Г.И.в“ №
ет, оф, ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ №, на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 18,58
лева разноски за заповедното производство и 120,00 лева разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ДА ЗАПЛАТИ НА на адв. И. М. Георгиев, САК, сумата в размер на 365,35 лева -
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата В.
О. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ №, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА В.
Н. О., ЕГН **********, със съдебен адрес: в гр. С., ул. „Г.И.в“ № ет, оф, сумата от
498,57 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД – „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7