Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 24.02.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното
заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина
Велева, като разгледа докладваното гр.д. №929/2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от В.Г.А. срещу „Е. - А.“ ООД осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправното деяние
(бездействие) на служители на ответното дружество при или по повод на
извършваната от тях работа, ведно със законната мораторна лихва от момента на
увреждането- 23.10.2018г., до окончателното ѝ заплащане.
Ищцата твърди, че след закупуване на ваучер от сайт за
колективно пазаруване заедно със сестра си и детето ѝ се настанили на
23.10.2018г. в Хотел „К.“. Поддържа, че на същата дата са посетили басейна,
стопанисван от ответното дружество, като подът е бил мокър и хлъзгав, не е
имало служител, който да се грижи за почистването и подсушаването на площта
около басейна, както и че другите клиенти се подхлъзвали. Твърди се, че ищцата при
излизане от басейна направила една- две крачки и се подхлъзнала, като при
падането на земята се приземила върху гърба и дясната си ръка, като почувствала
силна болка. Поддържа, че е уведомила служителите на хотела за случилото се,
след което е била приета в МБАЛ „Св. Анна“ АД, където се установило, че е
получила счупване на лъчевата кост на дясната ръка на две места и пукната
китка. Твърди, че ръката ѝ е била гипсирана за един месец, че не е можела
да се грижи за себе си, поради което се е преместила да живее при сестра си, че
е изпитвала болка, че не е могла да работи повече от 15 мин., тъй като губела
усещане в ръката, че се е чувствала потисната, тревожела се е и се е страхувала
да влиза в банята. Поддържа, че увреждането е вследствие бездействието на служители
на ответника за почистване и обезопасяване зоната около басейна. Твърди, че
претърпените болки, страдания, неудобства и стрес могат да бъдат оценени на
сумата от 12000лв. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че ищцата е настанена в хотела на
23.10.2018г.. Поддържа, че травмата не е претърпяна по време на престоя в
хотела, тъй като ищцата след настаняването си през целия ден не се е намирала
на територията на хотела. Твърди се, че ответното дружество отговаря за
почистването на басейна, като служители на дружеството на процесната дата видно
от приложения чек-лист са почистили пода в 9,12 и 17ч., поради което
дружеството е изпълнило задължението си за поддържане безопасността на площта
около басейна. Поддържа, че поради конденз и изпарения от топлата минерална
вода в басейна на входната врата на помещението са поставени табели с правила и
табели „мокър под“ и „хлъзгав под“. Твърди, че е задължително носенето на чехли
против подхлъзване и падане. Поддържа, че е нормално при излизане от басейна
стъпалата на ищцата да са мокри, поради което е следвала да вземе необходимите
мерки за предотвратяване на падането си. Твърди, че пространството около
басейна е облицовано с плочки „матиран нехлъзгав гранитогрес“ именно за да се
предотврати подхлъзване на клиентите. Поддържа, че размерът на претендираните
вреди е завишен. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени
за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните следните
обстоятелства, които се установяват и от представените по делото доказателства,
а именно;
- 1) че ищцата е настанена в Хотел „К.“ на
23.10.2018г.;
- 2) че ответното дружество Е. - А.“ ООД стопанисва и
отговаря за почистването на басейна.
От показанията на св. К. В., сестра на ищцата,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че ищцата е имала рожден
ден- 50г. юбилей, поради което св. В. ѝ подарила почивка в хотел К.,
където ищцата, св. К. В. и синът на последната се настанили около 14,00ч. на
23.10.2018г.. Установява се, че около 16,30ч. същите решили да ползват външното
джакузи на хотела, а след това и вътрешния басейн на хотела, като имало голямо
струпване на хора. Установява се също така, че ищцата е била с джапанки, които
е събула преди да влезе в басейна. Установява се, че при излизането си от
басейна по предназначената за това стълба ищцата е стъпила на двата си крака,
след което е направила една- две стъпки (в посока джапанките си), като в
този момент се е подхлъзнала и е паднала.
Свидетелят и сина ѝ помогнали на ищцата да стане, като последната им заявила,
че я боли ръката и не може да я движи. След получаване на съответната
медицинска помощ в гр. София поради липсата на подходящ специалист в К. ищцата,
св. К. В. и синът на последната около 23,45ч. се върнали обратно в хотела.
Установява се също така, че в хотела е имало и други случаи на подхлъзване
около процесния басейн- ищцата, св. К. В. и синът на последната обяснили за
случилото се на един от служителите на хотела- 70г. мъж, и той им заявил, че
и самият той е падал край същия басейн и си бил счупил ребрата, както и че е
имало такива инциденти и с други хора. Наред с това на следващия ден по
време на разговор с ищцата и близките ѝ един от гостите на хотела също им
заявил, че се е подхлъзнал на вътрешния басейн и повече няма да го ползва.
Установява се, че около басейна не е имало предупредителни табели или
стелки, както и че никой от персонала не е предупредил ищцата и близките
ѝ да внимават, както и че в периода на ползване на басейна от ищцата не е
имало служител на хотела около басейна, който да почиства и подсушава зоната
около него. Установява се, че след претърпяното увреждане ищцата изпитва
страх и отказва да влиза в басейни (повече от две години), че се е наложило след
травмата св. К. В. да ѝ помага с обличането, както и че ищцата е наела
допълнително хора да ѝ помагат в работата в счетоводния ѝ офис,
както и че не е била в състояние да извършва нормални ежедневни дейности (в
продължение на 40-50 дни до свалянето на гипса от ръката, а и след това).
От обясненията на страна по чл. 176 от ГПК, дадени
от законния представител ответното юридическо лице (допустими с оглед
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК), се установява, че към датата на
инцидента плочките около басейна не са били подменяни, както и че са грапави,
против подхлъзване и са предназначени за пространства около басейни. Установява
се също така, че в предходен момент е имало покритие (тип гума) против
подхлъзване, но същото е било премахнато преди процесният инцидент по устна
препоръка на РЗИ. Установява се, че хотелът не е СПА Хотел и не отговаря на
изискванията за такъв.
От заключението на допуснатите и приети по делото
СТЕ и допълнителна СТЕ, които съдът кредитира като добросъвестно и компетентно
изготвени, както и от изслушването на вещото лице в с.з. на 17.11.2020г. и на
09.02.2021г. се установява, че самият обект е отговарял на техническите
изисквания за безопасност, можел е да бъде ползван по предназначение и е
въведен в експлоатация през 2011г.. Установява се, че положеният гранитогрес е
подходящ за басейни (в тази връзка съдът споделя заявеното от вещото лице в с.з.
от 09.02.2021г., че ако настилката не е била подходяща за басейн, то подобни
инциденти е щяло да случват ежедневно и непрекъснато, като съдът съобрази и обясненията
по реда на чл. 176 от ГПК от управителя на ответното дружество, че плочките не
са сменяни след процесния инцидент и са предназначени за пространства около
басейни). Установява се също така, че при посещението на вещото лице на
място не е имало предупредителни знаци, а единствено постелка върху стъпалото.
От заключението на допусната и приета по делото
СМЕ, което съдът кредитира като добросъвестно и компетентно изготвено, както и
от изслушването на вещото лице в с.з. на 09.02.2021г. се установява, че
полученото от ищцата увреждане е закрито вътреставно счупване на дясната лъчева
кост в горния ѝ край, което счупване ангажира главичката на костта, като
други фактури не са причинени. Установява се, че травмата може да бъде получена
по начина, описан в исковата молба, както и че изпитваните болки и страдания са
били със значителен интензитет, но постепенно са отшумели. Установява се същ
така, че възстановителният период е около 1,5 месеца, след който функцията на
крайника следва да бъде възстановена в пълен обем, както и че такова
възстановяване е настъпило.
От приложената по делото медицинска документация се
установява, че ищцата на 23.10.2018г. е получила увреждане на дясната си ръка
при падане от собствен ръст, като поставената диагноза е счупване на горния
край на лъчевата кост.
От трудов договор №023/21.09.2018г. се установява,
че лицето Й. А.изпълнява длъжността „камериер“ в хотел „К.“. От длъжностната
характеристика за длъжността „камериер“ се установява, че наред с поддръжката
на стаите, апартаментите и сервизните помещения длъжността включва и почистване
и поддържане на реда и хигиената около басейна.
От чек лист за почистване на пространството около
басейна се установява, че лицето Й. А.е направила изявление (по арг. от чл. 180
от ГПК), че е почистила пространството около басейна на 23.10.2018г. в 09,00ч.,
12,00ч. и 17,00ч.. Този чек лист не установява обаче, че почистване на
пространството около басейна действително е извършено, тъй като представлява
частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. С
такава доказателствена сила се ползва само частният свидетелстващ документ и то
ако обективира неизгодни за неговия автор изявления (признание на
неблагоприятен факт с правно значение).
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема за установено следното от правна страна:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази
работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения,
че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания
за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие
или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа,
то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил тази
работа. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение
на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2
от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите
лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне предявеното притезателно право за
заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на
извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
деяние (действие или бездействие), 2) противоправност (несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца), 3) причиняване на неимуществени вреди
(подробно описани от ищеца) и техния размер, 4) причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това
противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като
субективен елемент се презумира –арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Доказателствената
тежест за доказване на материалните предпоставки е на ищеца.
По делото се установи, че на 23.10.2018г. на
закрития басейн на Хотел „К.“ след излизане от водата ищцата е направила една-
две стъпки, след което се е подхлъзнала и паднала.
Видно от приложената медицинска документация и
заключението на СМЕ в резултат падането ищцата е получила закрито
вътреставно счупване на дясната лъчева кост в горния ѝ край, което
счупване ангажира главичката на костта. Вещото лице е категорично, че други
фактури не са получени, поради което твърденията на ищеца за счупване на
второ място на лъчевата кост и за пукната китка останаха недоказани.
След инцидента ищцата в продължение на 1,5 месеца
не била в състояние да извършва нормални ежедневни дейности, разчитала на
помощта на сестра си, изпитвала е болка и се наложило да наеме допълнително
хора да ѝ помагат в работата в счетоводния ѝ офис, като към
настоящия момент продължава да изпитва страх да влиза в басейни.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи „Плувните басейни,
плажовете и другите водни площи или участъци от тях, които се използват за
къпане, плуване и водни спортове, подлежат на максимално обезопасяване”.
Наред с това ищецът има и качеството потребител, а
ответникът е лице, предоставящо услуги. В чл. 74, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите е посочено, че лицето, предоставящо услуга, в рамките на
дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за
осигуряване безопасността на услугата. Задължението за предоставяне на
безопасна услуга, както и задължението да се вземат превантивни мерки за
обезопасяване на предоставяната услуга следва от нормите на чл. 69 и чл. 74 от
Закона за защита на потребителите. При увреждане, причинено от ползване на
услуга, противоправността е налице поради бездействие- неизпълнение на задължение,
уредено в чл. 69 и чл. 74 от Закона за защита на потребителите (В този смисъл
Определение № 11 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 3088 / 2019 г. на ВКС, III г.о.).
Следователно за причинените на ищцата вреди следва
да отговаря ответникът, който стопанисва обекта, отговаря за поддръжката на
басейна и за осигуряването на безопасни условия за експлоатация. В конкретния
случай не са взети нужните мерки и не са положени грижи в необходимия обем
за максимално обезопасяване на басейна. Съображенията за това следните;
Действително подът около басейна е бил с
гранитогрес, подходящ за басейни. Същевременно обаче е имало и други случаи
на лица (освен ищцата), които са се подхлъзвали около този басейн, като едно от
тях е съобщило за счупени ребра, а друго- че не посещава вътрешния басейн
именно заради хлъзгавия под. Касае се за басейн, който е изграден, за да се
ползва масово от гостите на хотела и е логично площта около него да е мокра,
което е налагало вземане на превантивни мерки в тази насока.Налице е бездействие от страна на служителите на
ответника, несъответстващо на нормативните и общоприетите правила
за поведение, тъй като подовата настилка около басейна е била мокра и хлъзгава
и е имало предишни случаи на подхлъзване на хора.
Също така не са били поставени предупредителни и
указателни табели/знаци за повишено внимание от страна на гостите при ползване
на басейна, а ответникът е бил длъжен да осигури
възможно най - безопасното му ползване, като при наличието на каквато и да е
опасност е следвало да предупреди потребителите.
На следващо място подът не се е подсушавал
достатъчно често и не е упражняван достатъчен надзор, тъй като не е имало отделен
служител, който да се грижи за поддръжката и подсушаването около басейна, като
в тази връзка не е било достатъчно да се разчита това да бъде извършвано от
камериерката наред с всички останали нейни задължения, свързани с поддръжка на
хотелските стаи, сервизните помещения и други.
Също така настилката не е била обработвана
против подхлъзване, въпреки наличието на пазара на такива препарати и
въпреки премахването на обезопасителното покритие против подхлъзване (тип
гума), след който момент рискът от подхлъзване значително се е повишил и това
обстоятелство е било известно на ответника.
Ответникът не установи изпълнение на задълженията
си да вземе мерки за достатъчно обезопасяване на басейна. Поставянето на стълба
осигурява единствено влизането/излизането от басейна, но не и безопасното
предвижване около него. Събирането на водата около басейна от камериерката три
пъти дневно също е крайно недостатъчно.
Именно поради всичко горепосочено се е стигнало до
подхлъзването и падането на ищцата. Рискът за здравето на ищцата е бил
предвидим и преодолим. Настъпилият резултат е следствие именно от липсата на
предприети мерки за обезопасяване на хлъзгавата подова настилка около басейна
по подходящ начин. Ако задълженията за качествено обезопасяване на басейна бяха
изпълнени в достатъчна степен, то би била преодоляна опасността от подхлъзване
и причиняване на травми, респ. нямаше да настъпи и процесният вредоносен
резултат. Затова е налице и причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и настъпилите неимуществени вреди.
Вината при непозволеното увреждане се предполага до
доказване на противното, а в случая не са ангажирани доказателства от страна на
ответника за наличието на обстоятелства, изключващи вината му.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.
52 ЗЗД – по справедливост от съда. Както е изяснено в ППВС № 4/1968 г., размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда след преценка на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
настъпило, състоянието на увредения, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. В конкретния случай причинената на ищеца
травма се изразява във вътреставно счупване на дясната лъчева кост в горния
ѝ край (твърденията на ищеца за счупване на второ място на лъчевата
кост и за
пукната китка останаха недоказани). От назначената СМЕ се установява, че
нараняванията са причинили трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за срок по-голям от 30 дни, което съответства на дефиницията за
средна телесна повреда съгласно чл. 129, ал. 2 НК. Ищцата е изживяла значителни
болки и страдания, както и
последвалите и продължаващи емоционални травми, стресови реакции, уплаха и
страх от басейни, като травмата е наложила носене на гипс и зависимост от чужда помощ в
ежедневното обслужване в началото в продължение на 1,5 месеца, като две години
след случилото се ищцата продължава да изпитва страх да влиза в басейни. С оглед тези обстоятелства и
вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи,
съдът намира, че обезщетение от 6000 лв. е адекватно на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Претенцията за разликата над този размер следва да
се отхвърли, включително и с оглед недоказването на всички твърдяни в исковата
молба увреждания.
С оглед основателността на претенцията за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира за основателна и
претенцията за присъждане на лихва за забава. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. В конкретния случай лихвите имат компенсаторен характер и
по силата на закона вземането към делинквента става изискуемо и без покана,
т.е. от деня на увреждането, съобразно с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а именно - от
23.10.2018 г.
Неоснователно е възражението в писмената защита на
ответника, че ищцата не е била настанена в хотела, тъй като с приетия за
окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК това
обстоятелство е обявено за безспорно между страните.
Неоснователно е възражението в писмената защита на
ответника, че ищцата не е използвала подходящи чехли за басейн или баня. От
показанията на св. К. В. се установи, че ищцата е била с джапанки, които е
събула, за да влезе в басейна и ги е поставила в непосредствена близост до
него, където са били джапанките/чехлите и на останалите гости на хотела.
Същевременно подхлъзването и падането са непосредствено след излизането ѝ
от водата и няма как да се очаква, че всички ползващи басейна лица ще могат да
подредят чехлите си по такъв начин, че да могат да стигнат до тях веднага след
изкачване на стълбата, без да е необходимо да направят дори една крачка.
По отношение на възражението в писмената защита на
ответника, че мъжът, който е споделил на св. К. В., че също е падал край същия
басейн и си бил счупил ребрата, не е служител на хотела, тъй като най-
възрастният служител бил на 42г.. На първо място по делото не са представени
доказателства в тази насока. На следващо място дори да се приеме, че лицето не
е служител, а е гост на хотела, това не променя извода, че е имало и предишни
инциденти на процесния басейн.
По разноските:
Адвокатът на ищеца е оказал безплатна правна помощ,
като в Договора за правна защита и съдействие е посочен чл. 38 от Закона за
Адвокатурата. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за възникване на
право в полза на процесуален представител да претендира и да получи
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднено лице, на основание чл. 38 от ЗАдв - реално осъществена
безплатна правна помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната
страна за разноски за процесуално представителство съобразно изхода на делото.
Нито адвокатът, осъществил безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието за предоставяне на
безплатна правна помощ / в този смисъл определение № 708/05.11.2015г. по ч. гр.
д. № 4891/2015г. на ВКС/.
Следователно
ответникът следва съобразно уважената част от исковете да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. В.Н.
от САК сумата от 445 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на
държавна такса, поради което ответникът с оглед уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Ихтиман сумата от общо 598,80лв. (358,80 лв. за възнаграждения на вещи
лица и от 240 лв. за държавна такса).
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че
ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Съпоставянето между регламентацията на
освобождаването от заплащане на разноски по
чл. 83 ГПК и на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК налага извод, че
законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по
производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата
страна (Определение № 185 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2016 г., I
т. о., ТК и Определение № 609 от 15.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 256/2010
г., I т. о., ТК).
Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени
процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските,
дължими на страната за заповедното и исковото производство. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл.
25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в
исковото –от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да
определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа. Съдът съобрази, че от една страна -делото е с материален интерес от 12000лв., а от друга страна страна
извършената от юрисконсулта работа се състои в подаване на отговор на исковата
молба, в едно явяване в открито съдебно заседание (при проведени 4) и изготвяне
на писмена защита. Наред с това, отчитайки и фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че в полза на ответното дружество, следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като с оглед отхвърлената
част от исковете ищцата следва да заплати на ответника сумата от 100лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Е. - А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. К., обл. София, ул. „С.“ №37, представлявано от управителя М.С.Д.,
да заплати на В.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 6000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от противоправното деяние (бездействие) на
служители на ответното дружество при или по повод на извършваната от тях
работа, ведно със законната мораторна лихва от момента на увреждането-
23.10.2018г., до окончателното ѝ заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 49 ЗЗД,
вр. чл.45 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 12000 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗАдв „Е. - А.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. В.Н. от САК, със
съдебен адрес ***, ал. 2, сумата от 445 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Е. - А.“ ООД,
ЕИК *********, да заплати по сметка на РС- Ихтиман сумата от 598,80лв.,
представляваща такси и разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК В.Г.А., ЕГН **********, да заплати на „Е. - А.“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: