№ 34613
гр. София, 18.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110128975 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 110628/01.06.2022г. на СРС, подадена от К.
В. Д. срещу Н. Г. С., Н. Н. С., В. Г. Д., Д. Д. Д., С. Г. К., М. Ц. К., Х. Д. Х., Ю. С. Х., Ю. С.
Х., А. Д. Х., В. В. О., Д. И. С., Х. В. Б., В. В. Б., С. Д. А., К. П. А., С. Н. Я. и Вeта Г. Я., с
която срещу ответниците са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици на
недвижим имот - едноетажна сграда с площ от 24 кв.м., идентификатор 68134.301.60.6,
находяща се в имот с идентификатор 68134.301.60 и площ 466 кв.м., представляващ УПИ
VІІ-26, кв. 133 по плана на град София, и административен адрес: град София, ул. "Шар
планина" № 73, както и на съответните припадащи се идеални части от поземления имот
/около 50 кв.м./. Ищецът твърди, че е придобил посочените недвижими имоти по давност.
С Писмо, вх. № 222552/19.10.2022г. на СРС, Отдел "Общински приходи" към Дирекция
"Общински приходи" на Столичната община е уведомил съда, че съгласно Удостоверение с
изх. № РВЕ22-ГР94-1327/1/27.09.2022г. на Столичната община - Район "Възраждане",
сградата с площ от 24 кв.м. и идентификатор 68134.301.60.6, находяща се в град София, ул.
"Шар планина" № 73, е премахната. В тази връзка и след указания на съда за уточняване
наличието на правен интерес ищецът с Молба, вх. № 249466/16.11.2022г. на СРС, е заявил,
че исковата молба е подадена преди сградата да бъде разрушена. Твърди, че ищецът и
семейството му са живели в същата до разрушаването от Столичната община по искане на
ответниците, претендиращи, че тя е тяхна собственост, като се целяло реализиране на
строителство в парцела. Моли да не се прекратява делото, тъй като ищецът претендира, че
до разрушаването на сградата е владял и съответната част от недвижимия имот като свой,
ако и към момента да не може да упражнява фактическа власт върху него.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и съобразявайки
данните по делото, релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
1
следното:
В настоящия случай един от предявените с исковата молба искове е за установяване между
страните, че ответниците не са собственици на сграда, за която е установено, че е разрушена,
по всяка вероятност след предявяването на исковата молба.
Обект на правото на собственост винаги е конкретна вещ, която съществува в обективната
действителност. С погиването й правото на собственост се погасява, съответно до
възникването й право на собственост не възниква, тъй като субективно право без обект е
немислимо. Процесуалният закон не предвижда възможност за защита на евентуални права
върху бъдеща вещ, включително бъдещо право на собственост, а за минал период това е
възможно само в специално предвидени изключителни хипотези, например по реда на чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Оттук иск за собственост, независимо от това дали е
предявен като ревандикационен или установителен, касаещ несъществуваща вещ, е
недопустим. Съдът следи служебно за допустимостта на предявения отрицателен
установителен иск за собственост, включително и за наличието на правен интерес. Дори и
към подаване на исковата молба сградата да е съществувала, но след това да е била
разрушена, съдът следва да отчита този факт като предпоставка за наличието на правен
интерес у ищеца от производството, включително към датата на провеждане на устните
състезания по делото. Когато сградата е разрушена, дори и делото да бъде успешно водено
от ищеца, отричането на правото на собственост за ответника няма да рефлектира върху
правната сфера на ищеца, тъй като обектът на собствеността вече го няма, а оттам е
отпаднал и правният интерес от производството като абсолютна процесуална предпоставка.
От момента на разрушаването на сградата ищецът, ако действително е разполагал с право на
собственост върху нея, следва да установи същото в рамките на производство по евентуална
обезщетителна претенция, например по чл. 57, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и
практиката на Върховния касационен съд - р.60098/05.10.2021г.-гр.д.3416/2020г.-Іг.о.,
опр.62/18.03.2020г.-ч.гр.д.321/2020г.-ІІг.о., опр.895/23.09.2010г.-ч.гр.д.201/2010г.-ІІг.о.,
опр.64/10.02.2014г.-ч.гр.д.216/2014г.-Іг.о.
По изложените съображения производството по предявения иск относно собствеността
върху сградата е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 28975/2022г. на Софийския районен съд, І
ГО, 173 състав, в частта му досежно предявения иск за установяване спрямо
ответниците, че същите не са собственици на недвижим имот - едноетажна сграда с
площ от 24 кв.м., идентификатор 68134.301.60.6, находяща се в имот с идентификатор
68134.301.60 и площ 466 кв.м., представляващ УПИ VІІ-26, кв. 133 по плана на град
София, и административен адрес: град София, ул. "Шар планина" № 73.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
2
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3