Решение по дело №139/2020 на Окръжен съд - Плевен

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                            

 

 

          Номер ....                   14.06. 2021г.         гр.ПЛЕВЕН

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                     търговски състав,

на   седемнадесети   май    две   хиляди  и  двадесет и първа  година,

в публично заседание , в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

СЕКРЕТАР: В. Т.

като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА  

т.д.  №139 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         ОСЪДИТЕЛЕН ЧАСТИЧЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432,АЛ.1 ОТ КЗ ВР.ЧЛ.45 И СЛ. ОТ ЗЗД.

     Постъпила е искова молба  от И.Н.М., ЕГН**********,***,чрез пълномощника си адв.Р.Г. от АК-Ст.З., с посочен съдебен адрес *** против ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С., ЕИК*********, като е предявен иск  с  пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД, с цена  80 000лв. ,частичен иск от 200 000лв., като застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син –Л.Х.Л.,в резултат на настъпило ПТП на 04.09.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 11.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.           

    В исковата си молба, ищцата  твърди, че на   04.09.2018г. около 00:10ч. на път III-303 от с.*** към с.*** е настъпило ПТП,като водач на л.а.“*****“,рег.№****** –П.А.Р. изгубил контрол над автомобила вследствие употреба на алкохол /3,14пр./ и несъобразена с пътната обстановка скорост, напуска пътното платно вляво от посоката му на движение при км. 1+797 и се блъска в крайпътно дърво.В резултат на удара е настъпила смъртта на водача на л.автомобил П. Р. и возещия се до него на предна дясна седалка пътник Л. Х.Л.,в резултат на тежки  и несъвместими с живота телесни увреждания.

    Образувано е ДП№180/2018г. по описа на ОП-Плевен,което е прекратено с Постановление на наблюдаващия прокурор на осн.чл.199 от НПК и чл.243,ал.1,т.1 от НПК вр.чл.24,ал.1,т.4 от НПК.

       Ищцата твърди,че горепосоченото ПТП е причинено по вина на водача на л.а. „******“,рег.№******* –П.А.Р.,който е нарушил правила за движение по пътищата,като е налице пряка причинна връзка между деянието на  водача на л.автомобил и  настъпилите общественоопасни последици-смъртта на Л. Х.Л. .

       Ищцата посочва,че към момента на настъпване на произшествието е била налице сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №********., валидна от 20.08.2018г. до 20.08.2019г.,поради което ответното дружество е активно легитимирано да отговаря по предявения иск.

    Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С. , като е представила всички документи,с които разполага.Към настоящия момент по въпросната претенция застрахователят не е изплатил обезщетение.

     Починалият Л.Л. е бил на 42години-активен, здрав,работещ мъж,ползващ се с добро име и отговорен към семейството си и изключително грижовен към майка си.Ищцата като майка е преживяла изключително тежко смъртта на сина си,която е била неочаквана и съкрушителна за нея.В резултат на трагичния инцидент ищцата е губи моралната и физическа подкрепа на своя син,на която е разчитала и в бъдеще с оглед напредналата си възраст.Загубата на сина й завинаги променя живота на семейството,загубата на дете за един родител е непреодолима и никога няма да бъде преживяна.В ИМ са изложени подробни доводи относно претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на трагичната загуба на сина й,както и тяхното отразяване върху здравословното й състояние.

   Предвид изложеното за ищцата е налице правен интерес от предявяване на искова претенция за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди в справедлив размер.Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага,но то би могло да компенсира страданието като постигне макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от претърпените болки и страдания.Моли съда да постанови решение,с което да осъди ответното дружество да й заплати сума в размер на 80 000,00лв.-частичен иск от 200 000,00лв.,като обезщетение за причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Л.Х.Л. , в резултат на ПТП,настъпило на 04.09.2018г. по вина на водач на л.а. „******“,рег.№****** –П.А.Р., застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“,ведно със законната лихва,считано от 11.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

   С  исковата молба са представени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

   Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.

    Постъпил е писмен отговор от ответното дружество ,чрез адв.Н.М. от Пл.АК.В отговора се оспорва допустимостта на предявения иск с оглед разпоредбата на чл.380,ал.3 от КЗ вр.чл.432 от КЗ.Посочва,че при застрахователното дружество е постъпило искане за определяне на застрахователно обезщетение,като не са представени данни за банкова сметка ***.380 от КЗ или пълномощно с реквизитите, предвидени в чл.338 от КЗ.По тази причина застрахователят не  е изпаднал и в забава от датата на образуване на щетата, като в тази насока претенцията за лихви е изцяло неоснователна.

     Ответникът не е оспорил и е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП  по задължителна застраховка „ГО“ за  л.а. „******“, рег.№****** –застрахователна полица  №*********, валидна от 20.08.2018г. до 20.08.2019г.

    По съществото на претенцията ответникът оспорва изцяло иска по основание и размер.Оспорват се твърденията в ИМ относно претърпените болки и страдания от страна на ищцата и наличието на подкрепа от страна на загиналото лице,като в тази насока не са представени доказателства.Ответникът възразява и по описаните факти и обстоятелства във връзка с наличието на причинно-следствена връзка между настъпилия инцидент и вредоносните последици.Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради липса на данни за поставен предпазен колан от Л.Л.,а също така е приел да пътува в автомобил,управляван от водач,употребил алкохол.От направените в хода на разследването на произшествието медицински експертизи е установено,че и двамата загинали са били със значително количество алкохол в кръвта.

   Алтернативно ответното дружество счита,че претендираното обезщетение на неимуществени вреди е прекалено завишено и не съответства на критериите за справедливост,установени в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва за забава и момента на нейната дължимост.

    С писмения отговор са направени доказателствени искания.    

    На основание чл.219 от ГПК ответникът е направил искане за  привличане и конституиране в качеството им на трети-лица помагачи на страната на ответника на наследниците на починалия водач П.А.Р.,ЕГН**********,във връзка с възможността да бъде предявен регресен иск срещу тях на осн.чл.500,ал.1,т.1,пр.1 от КЗ.    

   Постъпила е  Допълнителна ИМ,с която се оспорват всички възражения на ответното дружество като неоснователни и недоказани .Ищцата се противопоставя на искането за привличане и конституиране в качеството им на трети-лица помагачи на страната на ответника на наследниците на починалия водач П.А.Р., ЕГН**********,поради неговата неоснователност.

    Постъпил е Допълнителен писмен отговор от ответното дружество,с който се заявява,че се поддържат твърденията и възраженията в първоначално депозирания такъв.Поддържа се направеното искане за конституиране на наследниците на починалия виновен водач на л.автомобил като трети лица –помагачи в настоящия процес по реда на чл.219 от ГПК.

       С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът  е допуснал до разглеждане по същество предявения пряк осъдителен иск от И.Н.М., ЕГН**********,*** ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С., ЕИК*********, с  пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД, с цена  80 000лв. ,като частичен иск от претенция в размер на 200 000лв., като застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син –Л.Х.Л.,в резултат на настъпило ПТП на 04.09.2018г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от 11.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата,приел е представените писмени доказателства ,произнесъл се  е по направените от страните доказателствени искания,изготвил е писмен проекто-доклад по делото.

       На основание чл.219 от ГПК са конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответника наследниците на П.А.Р.,а именно:Й.Л.Р. ***, Д.П.Р.-*** и И.П.Р. ***.

       Разпоредено е преписи от ИМ,Допълнителната ИМ,от отговора по ИМ и Допълнителния такъв,както и от проекто -доклада на съда да се връчат на третите лица –помагачи,които могат да заявят своето становище по предявения иск  в първото по делото заседание или писмено най-късно до датата на първото съдебно заседание.

       Третите-лица помагачи не са взели становище по предявения иск  и не са участвали в проведените съдебни заседания,не са правили възражения и не са сочили доказателства.

   С писмения проекто-доклад е  признато за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП  по задължителна застраховка „ГО“ за л.а. „******“, рег.№****** –застрахователна полица  №*********, валидна от 20.08.2018г. до 20.08.2019г.

          Изискано е ДП№180/2018г. по описа на ОС-Плевен,но същото не  е приложено към настоящото дело,тъй като  е било изпратено по искане за послужване на ОС-Плевен и е приложено към т.д.№254/2019г. по описа на Пл.ОС ,като не  е върнато на ОП-Плевен до момента.

     За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена комплексна съдебна медико-техническа експертиза с поставени задачи /КСМАТЕ/ в писмения отговор и  допълнителната ИМ,като е изготвено  заключение от вещите лица инж.В.И. и доц.д-р Д.Д..

     В съдебно заседание,проведено на 17.05.2021г. е допуснато  на осн.чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявения иск с пр.осн.чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД от И.М. против „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,гр. С. за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди за смъртта на нейния син Л. Х.Л. в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2018 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка ГО при ответното дружество, като искът  следва да се счита предявен за сумата от 150 000,00 лв., вместо първоначално посочената цена в размер на 80 000,00 лв. – частичен иск от обща сума в размер на 200 000,00 лв. ведно със законната лихва, считано от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

  Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателства по делото,намира за установено следното:

   Предявеният частичен осъдителен иск с пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД е допустим ,тъй като ищцата попада в кръга на лицата,материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техни близки лица-в случая син на ищцата/препис-извлечение от акт за смърт от 05.09.2018г. и удостоверение за родствени връзки от 21.08.2019г.,представени с ИМ/.

    Също така ищцата е предявила писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение пред ответното застрахователно дружество/което обстоятелство се признава с писмения отговор и допълнителния такъв/.По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП  по задължителна застраховка „ГО“ за л.а. „******“, рег.№****** –застрахователна полица  №*********, валидна от 20.08.2018г. до 20.08.2019г.

   Безспорно е също така обстоятелството,че ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение на ищцата  по образуваната застрахователна преписка.

      Безспорно е установено  от събраните по делото доказателства –констативен протокол за ПТП с пострадали лица,придружително писмо,ПРОТОКОЛ за оглед на местопроизшествие и АЛБУМ към него,Постановление за  прекратяване на ДП№180/2018г. по описа на ОП-Плевен / , че на 04.09.2018г. около 00:10ч. на път III-303 между с.***** и  с.***** ,е настъпило ПТП,като водач на л.а.“******“,рег.№****** –П.А.Р. изгубил контрол над автомобила при преодоляване на десен завой ,  вследствие употреба на алкохол /3,14пр./ и несъобразена с пътната обстановка скорост, напуска пътното платно вляво от посоката му на движение при км. 1+797 и се блъска в крайпътно дърво.В резултат на удара е настъпила смъртта на водача на л.автомобил П.Р. и возещия се до него на предна дясна седалка пътник Л.Х.Л./ вследствие на удара е изпаднало тялото на Л./***  от 16.05.2019г. е прекратено досъдебно производство №Д 180/2018г. по описа на ОП-гр.Плевен,поради липса на извършено престъпление от общ характер.В мотивите към издаденото постановление от  прокурор в ОП-Плевен е прието,че „основна причина за настъпилото ПТП е движението на л.а. със скорост,по-висока от възможната за преодоляване на кривата-десен за автомобила завой“ , „управляване на л.а. от страна на П.Р. с несъобразена скорост и след употреба на алкохол“.Поради настъпилата смърт на П.Р.,наказателното производство е прекратено.

      Спорен по делото е въпросът дължи ли се претендираното обезщетение от страна на ищцата за причинените  й неимуществени  вреди в резултат на настъпилото  на 04.09.2018г. ПТП и в какъв размер,дължи ли се  законна лихва върху сумата като обезщетение  и в какъв размер.

      Съдът намира предявеният иск за доказан по основание и частично по размер.

      В хода на съдебното дирене е допусната и назначена комплексна съдебна медико-техническа експертиза с поставени задачи  в писмения отговор на ответника и  допълнителната ИМ .От  заключението на вещите лица инж.В.И. и доц.д-р Д.Д.,което съдът възприема като обективно и компетентно,се установява,че произшествието се състои в загуба на странична устойчивост на л.автомобил,изразяваща се в занасяне и залитане вляво спрямо посоката на движение на МПС извън очертанията на асфалтовата настилка,с последващ удар в крайпътно дърво.Преди произшествието л.а. .“******“,рег.№****** се е движил на път III-303 от с.*** към с.***,със скорост 119,5 км./ч.След навлизане в дъга на десен завой с радиус 178,7м.,на отстояние 113,8м. преди мястото на удара в крайпътно дърво,задната лява ъглова част на МПС е започнала да изпреварва предната,при което л.а. е започнал да се занася и губи напречна устойчивост с последващо навлизане в насрещната пътна лента.Със сложно движение-постъпателно напред и косо наляво,съчетано с въртене спрямо вертикалната ос,л.а. е преминал косо към лявата пътна лента и левия банкет до първоначалния контакт с крайпътното дърво.С нарастване на силата на удара е последвала деформация на свързаните с първоначалния контакт части и възли.Реализирала се е ротация на купето на МПС в посока обратна на часовниковата стрелка с последващо отделяне от ствола на дървото,при която от дясната врата на автомобила е отхвръкнал пътника Л.Л..С установяване на автомобила в покой е приключило произшествието.От техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е движение на л.а. със скорост значително по-висока от критичната на занасяне при движение в дъга на десен завой и мокра асфалтова настилка,вследствие на което МПС губи напречна устойчивост и излиза извън очертанията на асфалта на пътното платно с последващ удар в крайпътно дърво.

   Водачът на процесното МПС не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара в дървото при реалната скорост на движение,но е имал такава при максимално разрешената скорост за съответното МПС.Водачът на л.а. сам се е поставил в невъзможност за предотвратяване на удара,като се е движил със скорост по-висока от максималната за движение извън населени места и по-висока от критичната на занасяне при движение в дъга от десен завой.Водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП ,ако се е движил със скорост равна или по-малка от 90км./ч. и промяна на направлението на МПС в съответствие с промяната на пътното платно чрез органите за управление.

  Причината за смъртта на Л.Л.,  на 42години,е тежка комбинирана гръдно-коремна травма,довела до счупване на кости,масивни изливи на кръв и увреждане на вътрешните органи/сърце,бели дробове,черен дроб,далак/.Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.Уврежданията са резултат от тъпи травми,нанесени с голяма сила и могат да бъдат получени в обстановката на ПТП.При огледа на трупа не са установени увреждания,характерни за „коланни травми“.Ако пострадалият е бил с предпазен колан към момента на настъпване на ПТП,тялото му не би могло да изхвърчи извън автомобила/няма данни и за скъсан колан/.Вещото лице доц.д-р Д. посочва,че имайки предвид скоростта на движение на МПС и тежките деформации по автомобила,не може да се твърди категорично,че ако Л.Л. е бил с колан ,това би предотвратило смъртта му.Наличните данни,находки по делото,характера и механизма на ПТП определят,че Л.Л. към момента на ПТП е бил без предпазен колан.

Концентрацията на алкохол в кръвта на водача на л.а. Р. към момента на смъртта е 2,76 промили,а концентрацията на алкохол в урината е 3,14промили.Тези стойности са в границите на тежко степен на алкохолно опиване във фаза на елиминация.При такова алкохолно опиване са налице тежки нарушения на бързината на реакциите,координацията на движенията, походка,реч, сънливост, нарушения на съобразителността.Алкохолното опиване несъмнено е изиграло водеща роля за възникване на процесното ПТП.

  Починалият пътник в колата Л.Л. е бил в състояние на алкохолно отравяне/концентрация на алкохол в кръвта 3,14 промили/ ,което практически го е лишило от критичност по отношение състоянието на водача на автомобила.

  В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите С.М.Т. и А.Л.А.,посочени от ответното дружество.

От показанията на св. А. се установява,че в деня на произшествието  е била в заведението -кръчмата в селото, като там са били и П.Р. и Л.Л.. Те са приятели. Свидетелката е  седнала на тяхната маса. Твърди,че са  пили по две три бири ,след което е  станала  и си е тръгнала, не помни към колко часа. П. и Л. са  останали в заведението. На другата сутрин св.А. е разбрала за случилото се от нейн  комшия и че двамата са загинали.

Св.А. посочва,че двамата приятели се държали нормално  и не е забелязала да са много пияни.

Св.Т. ***.Спомня си за  произшествието по пътя *****-***** ,познава П. Р. и Л.Л.. Свидетелката е била на смяна същата вечер в заведението, където са били и П. и Л. Свидетелката Т. си спомня,че и двамата са   пили доста и определено са били „пийнали“. Твърди,че не е била близка с тях, познавала ги е, но не може да каже нищо повече. Сутринта е разбрала за случилото се.

За установяване на причинените на ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от загубата на нейния син Л.Л. е разпитан свидетеля М.Х.Л. - син на И.Н.М. и брат на починалия Л.Х.Л..

         От показанията на този свидетел се установява,че ищцата  от около десетина години живее и работи в Гърция , праща пари и на децата си.Когато е станало ПТП  тя си е била на село.  Пристигнала е от Гърция в с. *** през м.септември . По принцип живее в Гърция, но адресът й в България е в с.*****, има си бащина къща. Свидетелят живее в същото село, но в друга къща. Ищцата е  пристигнала следобед, видяла  се  е с Л. за около един час, защото той си  е имал  работа,като са се разбрали  после  да дойде в дома на свидетеля, защото  правели ремонт,да седнат и да си поговорят. Л. е  живеел при жена си . Но рано сутринта  са разбрали какво е станало.  Когато е пристигнала от Гърция,ищцата е дошла в  къщата на М., защото в бащината й къща Л. и жена му са правели ремонт .На другата сутрин св.Л. е разбрал за настъпилото ПТП.Свидетелят посочва,че майка му е преживяла тежко смъртта на сина си,останала е два месеца след погребението,често посещавала църква и гробищата.Всеки ден говори за него,поддържала е близки отношения със сина и снаха си,тя си идвала през лятото или примерно по Коледа, по Нова година, а те са ходили другото лято  на почивка, на гости, да се видят малко. Л. е работел по строителството, частно. Има жена и две деца - момче и момиче. Когато говори за починалия си син ищцата  започва да плаче, болна е- има  онкологично заболяване.Често разговаря с внуците си и снаха си.

      От съвкупната преценка на доказателствения материал по делото може да се направи извода,че ищцата като майка  е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя син  Л.Х.Л. Недоказани  са възраженията на ответника ,че между  ищцата и починалия й син не са съществували отношения на общност , привързаност ,обич и доверие ,които да са били прекъснати  единствено във връзка с настъпилото ПТП.  И.М. е  от категорията лица , които се считат за най-близки на починалия/ по смисъла на Постановление № 4 / 1961 г.и Постановление № 5/69г./   и  които лица се ползват с правото на обезщетение ,тъй като поради  естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага ,че те търпят пряко ,непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен  морални болки и страдания от загубата му .  В този смисъл е и актуалното ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№ 1 / 2016г.  От показанията на  свидетеля М.Л.  се установява,че действително майката е преживяла тежко загубата на сина си Л.. Дори и да работи от години в чужбина,ищцата е запазила близките и сърдечни отношения със сина си Л.  и неговото семейство. Поддържали са много близки отношения,не само ищцата си е идвала в България,но и сина й често е посещавал майка си в Гърция през лятото и по празници. Починалият й син е извършвал и ремонт на бащината къща на ищцата,грижил се е за дома й,докато тя е работила в чужбина.Свидетелят сочи ,че болките и страданията на ищцата продължават и понастоящем, когато говори за починалия си син ищцата  започва да плаче ,натъжава се и при разговори с внуците си. Касае се за внезапна загуба на изключително близък човек-син,която трудно може да се преодолее във времето.

      Съгласно ТР№1/21.06.2018г. на ВКС по ТД№1/2016г. на ОСНГТК „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и Постановление№5/24.11.1969г.,и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания“. Следва да се присъди обезщетение за неимуществените вреди,претърпени от ищцата вследствие загубата на нейния син при ПТП,настъпило на 04.09.2018г.по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество  , което  обезщетение се определя от съда по справедливост и съобразно всеки конкретен случай.

        Относно размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди съдът намира,че по справедливост  и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,следва да бъде присъдено обезщетение в размер на  75 000,00лв., платимо от ответното дружество ,ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до претендираната сума от 150 000,00лв. като обезщетение-частичен иск от  сумата 200 000,00лв., за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син  Л.Х.Л.,искът като неоснователен ,следва до бъде отхвърлен.

       Съображенията за това са следните:

       На първо място съдът намира,че направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Л.Л.,са частично основателни.

    Съгласно заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебна медико-техническа експертиза Л. е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП.Това негово поведение представлява нарушение на чл. 137 а  от ЗДвП и в този смисъл действително  в общия подобен случай  би могло да се приеме ,че е налице съпричиняване от страна пострадалия на настъпилия вредоносен резултат.При преценката обаче до каква степен е това съпричиняване , следва да се има предвид ,че според експертизата „имайки предвид скоростта на движение на МПС и тежките деформации по автомобила,не може да се твърди категорично,че ако Л.Л. е бил с колан ,това би предотвратило смъртта му.“ Следователно степента на съпричиняване на вредата поради непоставянето на обезопасителен колан  е незначителна/ пренебрежимо малка/, тъй като в крайна сметка неговото поставяне не би предотвратило смъртния изход за пътника в лекия автомобил, който все пак остава неизбежен дори при поставен обезопасителен колан. Поради тези особености на причината за настъпилата смърт в конкретния случай съдът намира ,че не следва да намалява размера на обезщетението, поради непоставянето на обезопасителен колан от страна на пострадалия Л.Л.

        Окръжният съд намира,че е налице основание за редуциране размера на обезщетението поради другата форма на съпричиняване от страна на пострадалия,а именно:съгласил се е да пътува в лекия автомобил ,управляван от водач ,който е употребил алкохол и който се е намирал в състояние на тежко алкохолно опиване. Безспорно е ,че това състояние на водача на лекия автомобил е било достояние на  пострадалия пътник/двамата са се черпили  в процесното заведение/ ,но въпреки това той се е качил да пътува в лекия автомобил,подценявайки опасността и проявявайки груба   небрежност  относно собствените си здраве и живот. Действително и самият пътник Л. Л. е употребил значително количество алкохол -бил в състояние на алкохолно отравяне/концентрация на алкохол в кръвта 3,14 промили/ ,което практически го е лишило от критичност по отношение състоянието на водача на автомобила,но в случая сам се е поставил в това положение ,което не му е позволило да прецени адекватно състоянието на водача на лекия автомобил и да действа адекватно  тази обстановка . В това именно намира израз и съпричиняването от страна на пострадалия ,който поставяйки се в състояние на алкохолно отравяне се е лишил от възможността за адекватна преценка на състоянието на водача ,респ. от предприемане на адекватни действия ,които в случая биха означавали да не се качва да пътува с този лек автомобил .

 Съдът намира,че  със собственото си поведение , което представлява проява на груба небрежност ,пострадалият Л. Л. е допринесъл  в равна степен за настъпилите вреди от процесното ПТП,поради което определеното от съда обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди  следва да се редуцира наполовина- с 50  % .

    При това положение при обезщетение по справедливост за претърпените от ищцата  болки и страдания по вид ,обем и дълбочина в размер на 150 000лв. ,следва същото да бъде редуцирано  с 50%,поради което на И.Н.М., ЕГН**********,***, следва да бъде присъдено  обезщетение в размер на половината от горната сума , а именно- 75 000,00лв. За разликата до претендираните 150 000,00 лв. –частичен иск от обща сума в размер на 200 000,00лв.,искът се явява неоснователен  и следва да бъде отхвърлен. 

      Върху определения размер на застрахователно обезщетение застрахователят дължи и лихва за забава ,като в конкретния случай съдът намира ,че тя се дължи ,считано от 28.11.2019г. ,когато е изтекъл тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ ,като началото на този тримесечен срок е поставено според съда на 28.08.2019г., когато от ищцата е постъпило уведомлението до застрахователя за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди /посочено от самата ищца в Допълнителната ИМ на л.2,без представяне на писмени доказателства  и неоспорено от ответното дружество относно наличието на такава извънсъдебна претенция/. Поради това съдът намира,че следва да се присъди и законната лихва върху определената сума за обезщетение ,считано от 28.11.2019г. , а не от 11.09.2018г., както претендират  ищцата с исковата си молба.Последната дата не е обоснована по никакъв начин.

      При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество  ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С.ЕИК*********, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пл.ОС държавна такса  върху уважената част от иска в размер на 3 000,00лв.,както и ответното дружество следва да заплати в полза на Пл.ОС  и част от разноските за вещи лица,направени от бюджета на съда,тъй като ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски по това дело,съразмерно с уважената част от иска в размер на  100,00лв.

       Следва да бъде осъдено ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С.ЕИК*********, да заплати на осн.чл.38,ал.2 от ЗА   на  адвокат    Р.Г. от АК-Ст.З.,пълномощник на ищцата и осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 3336,00лв.   с ДДС.

      Съобразно отхвърлената част от предявения иск и представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК от ответника /общо направени разноски в размер на 2532,90лв./ , следва да бъде осъдена И.Н.М., ЕГН**********,***,  на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С.ЕИК********* деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1266,45лв. Водим от горното,съдът:

                                        

                                                Р  Е  Ш  И :

        ОСЪЖДА   на основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и сл. от ЗЗД ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С,ЕИК********* ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.М., ЕГН**********,*** в размер на 75 000,00лв./седемдесет и пет  хиляди лева/ като застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син –Л.Х.Л.,в резултат на настъпило ПТП на 04.09.2018г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество –П.А. Р. , водач на лек автомобил****** ,с рег.№******,ведно със законната лихва,считано от 28.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата,КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до претендираната сума от 150 000,00лв. като обезщетение-частичен иск от  сумата 200 000,00лв., за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син –Л. Х.Л.,в резултат на настъпило ПТП на 04.09.2018г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество  , както и  за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за периода от 11.09.2018г. до 28.08.2019г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        ОСЪЖДА на осн. чл.38,ал.2 от ЗА  ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С,ЕИК*********, ДА ЗАПЛАТИ на  адвокат    Р.Г. от АК-Ст.З.,пълномощник на ищцата и осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 3336,00лв.   с ДДС.

       ОСЪЖДА на основание чл.76,ал.6 от ГПК  ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С. ЕИК*********,  ДА ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд гр.Плевен ДТ върху  уважената част от иска в размер на 3 000,00лв.,както и  ДА ЗАПЛАТИ в полза на Пл.ОС част от разноските за вещи лица,направени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска в размер на  100,00лв.

         ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК И.Н.М., ЕГН**********,*** ЗАПЛАТИ  на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, гр.С.ЕИК********* деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1266,45лв. ,съобразно отхвърлената част от предявения иск.

       РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица –помагачи Й.Л.Р. ***, Д.П.Р.-*** и И.П.Р. ***.

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: