РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Белоградчик , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20201310200189 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. СТ. М. от гр.Б., обл. В., ул. ”..................” №
..., с ЕГН **********, срещу НП № 20-0242-000384/03.09.2020 г. на
Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е санкциониран за
извършени нарушения: по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в
размер на 3000,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок то
12 месеца - на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,
за което на осн. чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2 от ЗДвП е наказан с „глоба“ в размер
на 10,00 лв.
В жалбата принципно е заявено оплакване за не законосъобразност на
НП, отрича се неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди
се, че при изготвяне на АУАН и НП не са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Освен, че се отрича вината и авторството на деянията, се прави и
оплакване за неяснота и липса на мотиви при определяне на наказанията и се
иска отмяна на НП. В с.з. се явява представител на М., който подържа
жалбата и моли съда да отмени НП, като в писмена защита също твърди
1
недоказаност на деянията, нарушения при съставяне на акта, противоречие в
показанията на разпитаните свидетели, неправилно определяне на
наказанието – в завишен размер.
Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 09.06.2020 г., около 15.17 ч., жалбоподателят М. Ст. М., управлявал
л. а. м. ”БМВ 350 Д” с рег. № 263М310 /транзитни табели/, на пл.“Георги
Бенковски“ в гр.Б., обл.В., на който всъщност било образувано /обозначено
като такова/ кръстовище, регулирано с кръгово движение в него.
Автомобилът не бил негова собственост, а на трето лице – Р. С. П. с ЕГН
...................., който седял всъщност до водача на МПС – жалбоподателя. При
управлението на автомобила в района на кръстовището, М. М. умишлено
рязко увеличил оборотите на двигателя, с цел и постигнато като резултат -
превъртане на задвижващите колела на автомобила, което довело до занасяне
и поднасяне на МПС по надлъжната ос на пътя. Така автомобилът се
завъртял в зоната на кръговото кръстовище / или бил извършен „дрифт“/, от
което имало опасност от , или предизвикване на - ПТП. В този момент обаче,
свид. Б. И. и Бр. Б. – полицейски служители при РУ-Белоградчик, като наряд
били ситуирани на пост на ул. “Цар Иван Срацимир “ – един от изходите от
кръговото кръстовище, на ок. 30-40 м. от него и с пряка видимост към
случилото се в кръстовището. От там, те пряко наблюдавали поведението на
водача на автомобила, като чули и форсирането на двигателя, дори още преди
появата / навлизането/ на колата в кръстовището. След като извършил
дрифта, водача на наблюдаваното МПС не продължил направо, като посока
на излизане от кръстовището – тъй като би се отправил директно към
полицейския пост, а се отклонил по друга улица – „Христо Ботев“. Б. и П.
веднага се качили на своя служебен автомобил и се отправили в същата
посока, с цел установяване на лицето в колата. Докато обикаляли след
2
избързалия автомобил, св. Б. получил информация от свой колега от
полицията – мл. разузнавач в РУ-Белоградчик Ив. Щ., че след като е
прегледал камерата на община Белоградчик, монтирана на стълб в района на
кръстовището на пл. „Г. Бенковски“, от записа на същата е видно, че л .а. м.
“БМВ 530 Д“ се управлява от лице , облечено с бяла тениска с черен надпис,
а до него седи друг човек, когото разпознал като Р. П. Също така Щ. е
извършил проверка за собствеността на автомобила – той бил притежание на
Р. П. След като получили тази информация постът от свид. Б. и И., на
кръстовище на ул. „Христо Ботев“ и „Венец“ видели търсения автомобил и го
спрели. В него имало две лица. Едното било с бяла тениска с черен надпис,
но сега седяло до водача на автомобила, а второто – водач. След извършена
проверка за самоличност, Б. и И. установили, че това са М.М. и Р. П. П.
обяснил, че автомобила негов, като до преди малко го е бил предоставил на
М. да го управлява, вкл. и по време на преминаване през кръстовището с
площада, а сега са се сменили – П. седнал на шофира.
П. и М. били отведени в сградата на РУ-Белоградчик за снемане на
обяснения, където отново и двамата потвърдили, че М. е управлявал
автомобила на П. през кръстовището на пл. „Г. Бенковски“ в града. П.
пояснил, че се съмнявал в изправността на колата и затова я предоставил на
познатия си , който пък именно в кръстовището изключил системите за
контрол, които не позволяват поднасяне, занасяне на МПС, за да го пробва
какво поведение ще има при това положение. На М. М. били поискани от Б.
документи – СУМПС и контролен талон към него, но той не представил
такива.
С оглед обясненията на двамата: П. и М., и след като полицейския
служител Щ. потвърдил, че разпознава човека с бяла тениска с черен надпис,
като намиращия се в сградата на полицията М., било решено на последния да
бъде съставен АУАН за нарушение на ЗДвП. Свид. Б. и И. обаче нямали
такива правомощия, с оглед което бил повикан дежурният служител по
„КАТ“ към РУ-Белоградчик – свид. В. В..
Така на 09.06.2020 г., свид. В., в присъствието на двамата свидетели -
очевидци – Бр. Б. и Б. И., съставил АУАН GA № 153038, на М. СТ. М. за две
нарушения по ЗДвП : на чл.104 Б т.2 – поради това, че не използвал
3
обществените пътища в страната по тяхното предназначение - за превоз на
пътници и товари и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – за не носене на СУ МПС и
контролен талон към него.
Нарушителят подписал съставения му акт и приел копие от него, като
не отрекъл приписваното му поведение, не направил и възражения тогава.
По случая била изготвена на 09.06.2020 г. и докладна записка до
Началника на РУ-Белоградчик от Бр. Б..
На 12.06.20 г. в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Видин било депозирано
писмено възражение от М. по акта, в което се отричала изложената в него
фактическа обстановка, респ. вината и авторството на деянието – относно
първото нарушение – по чл.104б т.2 от ЗДвП. Нарушителят молел да не се
издава НП.
По повод възражението, била изготвена друга докладна записка от
служител на сектор „ПП“ при ОД-МВР-Видин, в която се изразявало мнение
за неоснователност на възражението и правилност и законосъобразност на
издадения АУАН.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 20-0242-
000384/03.09.2020 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на
наказателното постановление.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят М.
М. да е извършил вменените му две административни нарушения - по чл. 104
б т. 2 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно - на 09.06.2020 г., около
4
15.17 ч., в гр.Белоградчик, на кръстовището на пл. “Г. Бенковски“, регулирано
с кръгово движение, при управление на л. а. "БМВ 530 Д“ с рег. № 263М310 ,
е използвал пътя за други цели, освен по предназначението му за превоз на
пътници и товари, а именно – извършва демонстративна маневра "дрифт",
чрез извъртане на автомобила, поднасяне, занасяне на пътното платно
/увеличавайки оборотите на двигателя, при изключена ел. система за контрол
върху поднасянето, което предизвикало превъртане на задвижващите колела
на МПС, занасяне и поднасяне на автомобила/, от което е било възможно
предизвикване на ПТП, а след това, забелязвайки по улица / „Цар Иван
Срацимир“/ след кръстовището полицейски патрулен пост / със служебен
автомобил/ продължил управлението на автомобила м. „БМВ“, напускайки
кръстовището и отправяйки се по ул. “Хр. Ботев“ избегнал наблюдението от
полицаите. След което се сменили като водач и пътник с другото лице в
автомобила – собственика му, и при установяването от полицейския патрул
на автомобила, М. вече седял до водача – Р. П., без да носи у себе си СУМПС
и контролен талон към него, а те му били поискани за проверка.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което
следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН,
като двамата свидетели – очевидци на случая, а именно св. Бр. Б. и Б. И. с
показанията си абсолютно идентично подкрепиха категорично всички
обстоятелства, касаещи съставите на извършените две административни
нарушения по чл. 104 Б т. 2 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Независимо, че свид. В. не е присъствал на местонарушенията и е узнал за
случилото се от колегите си Б. и И., то актосъставителят е ползвал при
оформяне на акта на свидетелите-очевидци на нарушенията. Същите се
подкрепят и от изготвената докладна записка – като писмено доказателство
по случая. Самата докладна записка е изготвена от свид. Б.. Двамата
свидетели очевидци, както се посочи и по-горе, наблюдавали непосредствено,
и свидетелстващи за тези наблюдавани факти, сочат, че въпреки разстоянието
от кръстовището на ок.30-40 м., са имали директен визуален достъп до
мястото на което са наблюдавали поведението на водача на МПС – „БМВ“ ,
като вниманието им преди това е било привлечено към него именно от по
5
силния шум при управлението – още при навлизане в кръстовището. Тези
свидетели не са били възпрепятствани по никакъв начин да забележат с какво
МПС, какви действия извършват. Действително към онзи момент не са могли
да узнаят кой управлява автомобила и има ли и други лица в него. Но с
уличаващи данни в тази насока са се сдобили почти веднага – от своя колега,
посочен като Ив. Щ., осъществил преглед на видеозаписа от общинската
камера, поставена за наблюдение на кръстовището и улиците - подходи към
него. Свидетелите Б. и И. потвърдиха и пред съда, че след установяване и
спиране на л. а. м. „БМВ 530 Д“, видели , че именно М. и другото лице – за
което им било указано , че е собственик на автомобила, след справка чрез
ОДЧ в РУ-Белоградчик, се намирал в колата, с разменени вече позиции, но и
двамата в устните си първо обяснение, а после и в писмени, не отрекли кой е
управлявал автомобила, когато преминавал през кръстовището с кръгово
движение – М. М.. Свидетелите Б. и И. пред съда описват по абсолютно
идентичен начин извършваните действия от водача на л.а. „БМВ 530 Д“,
шумното му навлизане в кръстовището, с форсиране на двигателя,
поведението като следствие на самия автомобил – завъртане, поднасяне, и че
това създава опасност от настъпване на ПТП. Такова не се е случило, но не
оправдава по никакъв начин поведението на водача на неправилно
управлявания автомобил.
Относно факта на управление на МПС по пл. „Г. Бенковски“ от
конкретно ФЛ, правилно полицейските служители са се позовали освен на
думите на самите М. и П., и на косвените доказателства – възприятията на
колегата им Щ., който от видеозаписа на камерата е установил, че водача на
автомобила е бил облечен по определен начин, съответстващ на дрехите на М.
М. при спирането след това на МПС от патрулния наряд. Така описаните
действия с МПС „БМВ“, които като негов водач М. е извършил, безспорно не
са такива по превоз на хора и товари, касае се за макар и еднократно действие
- „дрифт“, непозволено действие като управление от закона, занижен контрол
на машината, още повече в пътния участък кръстовище с кръгово движение,
отделно от това съпроводено с не носене на надлежни документи, доказващи
правото на М. въобще да бъде водач на МПС.
Доводите от страна на жалбоподателя за влошени лични отношения със
свид. И., в случая според съда не влияят като цяло върху приетата от него за
6
действителна фактическа обстановка. Дори и да има индикация за такива
влошени отношения, породени от неуредени други деликтни такива и
спорове, то евентуална заинтересованост, безпристрастност на свид. И., не
може да доведе до елиминиране на останалите доказателства по случая :
гласните доказателства – показания на св. Б. най-вече, и на свид. В., и
писмените такива по казуса – докладна записка от 09.06.20 г. Изолирането на
думите на свид. И. не би променило оценката на съвкупността от
доказателства по случая. Думите на този свидетел корелират с останалия
доказателствен материал, а и следва да се отчита факта, че той е изпълнявал
своите служебни отношения към момента на извършване на нарушенията от
М. – бидейки включен в конкретния дневен наряд за осъществяване охрана на
обществения ред и при каквито и да е незаконосъобразни прояви на който и
да е гражданин, той следва да вземе отношение.
Предвид изложеното до тук, съдът няма и причина да не дава вяра на
показанията на свидетелите В. В., БР. Б. и Б. И.. Думите им , съдът приема за
истинни и отразяващи действителната обстановка по казуса.
Жалбоподателят ангажира един свидетел по делото, който съдът
допусна да участие в процеса и проведе разпита му. Този свидетел – майка на
жалбоподателя, според съда е заинтересован да защити М. и дава
преднамерено показания в такава именно насока – градейки негова защита.
Поради това и съдът не ги кредитира и не се позовава на тях. Действително е
възможно свид. Генадиева да е придружавала до определен момент синът си
и познатия му Р. П. с автомобила м. „БМВ 530 Д“ с транзитни табели, докато
са се придвижвали из гр. Белоградчик на 09.06.2020 г., преди да стигнат
кръстовището, обособено на пл. „Г. Бенковски“. Ноторно известно е на съда
разположението на сочените от тази свидетелка сгради – на „Поща“-та в
града и помещение на банка в района на кръстовището. Ето защо може тя да е
била слязла от колата в участък от пътя, до сградата на „Български Пощи“, и
да е продължила пеша към близката банка, имайки видимост върху
продължилия движението си автомобил. Но от тук насетне, думите на Г. са в
пълно противоречие с целия доказателствен материал, представен в с.з. и
възприет от съда. Свидетелката Г. твърди ,че автомобилът е собственост на
сина й, че е бил спрян в района на самото кръстовище на площада / „ с
кръгово движение“/, че на място е имало трима полицаи, които след проверка
7
и забележки към сина й, са му съставили акт - още там, на място. Тя твърди,
че е видяла всичко това, стоейки в банката. Но нито един от тези факти не
съответства на заявеното от свид. В., Б. и И.. Показанията на свид. Г. се
опитват да разколебаят фактическата обстановка, приета от съда, в интерес на
сина си, което е допустимо житейски и от закона – тя не е длъжна да дава
показания, с които да вреди на М. – да го уличава в извършване на
противоправно деяние. Но съдът , както посочи, не може да приеме за
истинни излаганите от нея факти, тъй като не се подкрепят от други
доказателства. Думите на Г. остават изолирани, единствено те противоречащи
на останалите доказателства по делото, с голяма вероятност заинтересовани –
предвид родствените отношения с жалбоподателя. Ето защо, те не следва да
се ценят като безспорни и не разколебават решението на съда.
Така по делото се установи безспорно и категорично, чрез допустимите
от закона доказателства, че жалбоподателят М. М. е извършил двете
административни нарушения : чл. 104 Б т. 2 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, като няма допуснати съществени нарушения водещи до нарушаване
правото му на защита, правилна е квалификацията на двете деяния,
наказанията са правилно определени и са в съответствие със закона. Видът,
размерът и срокът на админ. наказания са правилно определени. Чл. 175 А ал.
1 предл.3 ЗДвП предвижда санкции : "глоба" от 3 000 лв. и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушението по чл. 104 Б
т. 2 от ЗДвП, а чл.183 ал.1 ЗДвП – указва на санкция „глоба“ в също точен
размер – 10,00 лв. за провинения, като това по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, т.е.
законова възможност да бъдат коригирани няма.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да потвърди
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя - въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати направените
от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса, при отмяна на
НП, то това искане се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено - като
такова.
8
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0242-000384/
03.09.2020 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, с което М.
СТ. М. от гр.Б., обл. В., ул. ”...................” № .., с ЕГН **********, е
санкциониран за извършени нарушения: по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е
наказан с “глоба” в размер на 3000,00 лв. и „лишаване от правото да
управлява МПС“ за срок то 12 месеца - на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП и
по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което на осн. чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2 от ЗДвП е
наказан с „глоба“ в размер на 10,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно искането на М. СТ. М. от гр.Б., обл. В.,
ул. ”.......................” № ..., с ЕГН **********, да бъде осъдена ОД-МВР-Видин
/ към която е РУ-Белоградчик/ с адрес гр. Видин, обл.Видин, ул. „Цар Симеон
Велики” № 87, ДА МУ ЗАПЛАТИ направените от него по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9