Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 10 001 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на А.А.С. се твърди, че на 04.03.2017
г., около 19,37 часа, на път І-4, км 237+700 е настъпило ПТП. Твърди се, че при
управление на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *******, водачът П. И.Г.нарушил
правилата за движение по пътищата и се блъснал в движещата се пред него каруца.
Твърди се, че при пътния инцидент пострадал ищецът като пътник в каруцата.
Същият бил откаран в ЦСМП – Търговище, където бил приет в тежко състояние с
множество охлузни рани и натъртвания в областта на гърба
и гръдния кош, с болки в гърдите и кръста и натъртвания в областта на носа и
устните. При извършените рентгенови изследвания били установени данни за пневмоторакс и наличие на излив,
поради което му била извършена оперативна интервенция – торакоцентеза.
Били установени и други увреждания – счупени осмо и девето ребро вляво, контузионни огнища и подкожен емфизем.
Престоял в болницата 10 дни и бил изписан с предписание за продължаващо
медикаментозно лечение. Твърди се, че увредата му причинила болки и страдания, както и затруднения в битовото обслужване. Твърди
се, че ответното дружество по доброволен и извънсъдебен ред му е изплатило
обезщетение в размер на 10 000 лв.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Форд
Фокус”, да му заплати сумата от 60 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания след
приспадане на доброволно заплатената сума. Претендират се законна лихва и
сторените разноски.
Ответникът З. „А.Б.” АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба, а в срока за допълнителен отговор
към същата, такъв е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Г..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
Николова.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 27.09.2017 г., предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице инж. В.К.Д. по допуснатата САТЕ. В същата е посочено, че от техническа гледна точка при липсата на данни за технически неизправности
причината за произшествието
са упраление от водача на лекия автомобил със скорост,
при която не е имал техническа възможност да спре в зоната на видимост и управление от водача
на ППС с животинска тяга по пътното
платно без задължителни светлинни
сигнали в задната част.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата, д-р П.С.П. е обосновало извод,
че при ПТП-то ищецът е получил множество охлузвания по лицевата част на
главата, счупване на осмо и девето ребра вляво, хемопневмоторакс
вляво/наличие на кръв и въздух в лява гръдна половина от разкъсване на плеврата
от счупените ребра/, травматични контузионни огнища в
левия бял дроб. В заключението е посочено, че за множествените охлузвания по
лицевата част на главата са довели на ищеца болки и страдания за период от
около 10 дни, най-интензивни в първите пет, а при гръдната травма ищецът е
търпял болки и страдания за период от около два месеца и половина,
най-интензивни в първия месец. Понесените вреди от ищеца се установяват и от
свидетелските показания на свидетелката В.А.С.в съдебно заседание от 17.02.2020
г., които съдът кредитира при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период / около 2 месеца и половина/, претърпяната
хирургическа интервенция, справедливо би било да се присъди сума
от 15 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв.
искът като неоснователен следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан респ. знание у ищеца, че е пътувал в ППС
от водач, употребил алкохол. На настоящия съдебен състав не му е известна
правна норма, установяваща задължение на пътниците в ППС, теглено от животинска
тяга да ползват обезопасителни колани. Разпоредбите
на чл. 137а – 137е от ЗДвП касаят моторни превозни средства. Пътните превозни
средства с животинска тяга са изключени от приложното поле на посочените
по-горе нормативни разпоредби.
Основателно, според настоящия съдебен състав, е другото възражение за съпричиняване. В тази връзка следва да се има предвид, че съобразно указанията, дадени с т. 7 от ТР 1/23.12.2015 г. по тълк. дело 1/2014 г. на ОСТК на ВКС пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил
алкохол е рисково поведение, когато то е проява на съзнателен
и свободно формиран избор на увредения, по отношение
на когото е налице знание
за този
факт, или възможност за узнаването
му при проявена
нормална дължима грижа. То се изразява в поемането на предвидим и реално очакван риск, или
в неговото неоправдано игнориране и това
поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно-транспортно произшествие. Видно от представения по делото протокол за разпит на
свидетел от 31.03.2017 г. /стр. 67 в делото/ ищецът, като свидетел, е заявил,
че с М. и А., са се „почерпихме с алкохол, като изпихме по около 50 гр. ракия и
след това пихме бира… А. беше седнал до мен на седалката и той управляваше коня.“
Тези показания имат характер на извънсъдебно признание на неизгодни за ищеца
факти, поради което същите се явяват допустимо доказателствено
средство на общо основание. Настоящият съдебен състав счита, че при проявена нормална грижа същият е
имал възможност да узнае, че водачът на каруцата е употребил алкохол, с оглед
на обстоятелството, че са били в обща компания и са пили заедно алкохол, а този
факт се и потвърждава от самите изявления на ищеца, коментирани по-горе в мотивите
на решението. Знание у пътника /ищец/ за точната концентрация на алкохол в
кръвта на водача законодателя не изисква / решение 22/07.02.2019 г. по т.д.
895/2018 г. на Второ ТО на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване
е 1/4, който следва да се редуцира размера на обезщетенията т.е. на ищеца се
следва сума в размер на 11 250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. От
този размер следва да се приспадне изплатеното извънсъдебно обезщетение т.е.
искът следва да се уважи за сумата от 1 250 лв. и отхвърли в останалата си
част.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. 12.10.2017
г., но с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес същата се следва така, както е поискана в исковата молба, а именно
датата на решението на ответното дружество – 31.10.2017 г. /стр.12 в делото/.
По разноските: В съдебно заседание от 17.02.2020 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по посочения ред.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените по него
процесуални действия, размера на заявения иск и размерите на адвокатски
възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира,
че същото възлиза на сума в размер на 2330 лв., а неговата припадаща се част,
съобразно уважената част на иска възлиза на сумата от 48, 54 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 3 519,
13 лв. – припадащата се част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК
при съобразяване на обстоятелството, че процесуалния представител на ответника
е лице, регистрирано по ЗДДС.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 109, 38 лв. – разноски за ДТ и разноски, съобразно
уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати
на А.А.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. А.М. сумата от 1
250/хиляда двеста и петдесет/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 04.03.2017 г. на път І-4, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2017 год. до
окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния предявен
размер от 60 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. А.М. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 48,
54 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. А.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 3 519, 13 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати
по сметка на СГС сумата от 109, 38 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: