Р Е Ш Е
Н И Е
гр. П. 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Десислава Гюзелева като разгледа докладваното от съдията
Димитрова в.гр.д. № 646 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №*** от 26.06.2019
г. по гр.д. №***/2019 г. П.Районен съд
е:
ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението със Заповед № ****/****2019 г. за прекратяване трудовото правоотношение на Н. К. Ц.,
с ЕГН: **********,***, и го е
ОТМЕНИЛ.
ЗАДЪЛЖИЛ на основание чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ, „********“ ООД-гр. . с ЕИК: *****,
представлявано от управителя П.А.да извърши поправка на основанието на
извършеното уволнение, вписано в трудовата книжка на Н. К. Ц., с ЕГН: **********,***, като вместо чл.330, ал.2, т.6 от КТ като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение да бъде записано чл.327,
ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪДИЛ на основание чл.128 от КТ, „*******“ ООД-гр. П., с ЕИК: *******, представлявано
от управителя П.А.ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Ц., с ЕГН: **********,***, сумата от 318.01 лв., представляваща остатък
от възнаграждение за платен годишен отпуск за месец октомври 2018 г. и сумата
от 310.52 лв., представляваща остатък от възнаграждение за платен годишен
отпуск за месец януари 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪДИЛ на основание чл.221, ал.1 от КТ, „***** ООД-гр. П., с ЕИК: *****,
представлявано от управителя П.А.ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Ц.,
с ЕГН: **********,***, обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение от 1300.14 лв. за срока на неспазеното предизвестие при
прекратяване трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба 11.03.2019 г .
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****,
представлявано от управителя П.А.ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.Районен съд сумата от 150 лв., представляваща държавна такса
върху уважените искове и направените от съда разноски за вещо лице в размер на
100 лв.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****,
представлявано от управителя П.А.ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Ц.,
с ЕГН: **********,***, направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 560 лв.
Недоволно от решението е
останало „****“ ООД-гр. П. и е подало чрез адв. Н. Д. въззивна жалба срещу него, в която моли да
бъде отменено като неправилно.
Въззивникът сочи, че в решението липсват фактически
констатации и правни изводи. Намира, че не са обсъдени нито възраженията му,
нито събраните в тяхна подкрепа доказателства.
Според работодателя, с волеизявлението си от 14.01.2019
г. работникът не е прекратил трудовото правоотношение, тъй като към този момент
не е бил осъществен фактическият състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Неявяването
му на работа в два и повече последователни дни се явява нарушение на трудовата
дисциплина, за което законосъобразно му е било наложено наказанието
„дисциплинарно уволнение“.
Адв. Н. Д. счита, че предвид заключението по СИЕ, иска по
чл.128 от КТ е неправилно уважен.
Твърди, че Н. К. Ц. няма право изобщо да получи обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ, а още по-малко – такова в размер на 1 300.14 лв.
„****“ ООД-гр. П. моли да бъдат отхвърлени всички искове
и претендира присъждане на разноските в двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е
връчен на Н. К. Ц. и на 23.08.2019 г. е подаден отговор чрез
адв. С. И., в който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззиваемият твърди, че молбата му от 14.01.2019 г. е
входирана на с.д. при работодателя, т.е. до знанието на последния е достигнало
волеизявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ – забавяне на трудовото възнаграждение за м. октомври
2018 г. Адв. С. И. счита, че волеизявлението на работника е породило
конститутивното си действие веднага, без да зависи от преценката или волята на
работодателя. Достатъчно е било, че е упражнено добросъвестно и е без значение
дали работникът го е притежавал или не.
Според адв. Ст. И., при конкуренция между две насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.
В отговора се сочи още, че както връчването на заповедта
на работодателя автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо дали са били налице посочените в нея основания, така и писменото
изявление на работника за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие води автоматично до прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо дали е било налице някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ.
Въззиваемият намира, че
правилно обезщетенията по чл.128 и по 221, ал.1 от КТ са определени по размер
на база БТВ за м. септември 2018 г.
Н. К. Ц. претендира
разноските във връзка с въззивното обжалване.
С определение №…. от 27.08.2019
г. П. Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил
о.с.з. за разглеждането и.
В о.с.з. на 20.09.2019 г. Н. К. Ц.
заявява, че полученото за м. септември 2018 г. възнаграждение включва „премия“
за заместване на отсъстващи колеги. Твърди, че през м.октомври 2018 г. е
работил 8 дни и 15 дни е бил в платен годишен отпуск, а през м. ноември 2018
г., м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г. е бил в болнични. Твърди също, че
част от дължимото за м. октомври 2018 г. възнаграждение му е платена през м.
ноември 2018 г., а друга част – през м. декември 2018 г. след намесата на
Инспекцията по труда.
В о.с.з. на 20.09.2019 г. процесуалният
представител на работодателя – адв. Д. заявява, че през м. септември 2018 г.
въззиваемият е получил инцидентно еднократен паричен стимул, т.е. не се касае
за допълнително възнаграждение за допълнителен труд по заместване.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно между страните и е видно от писмена молба на Н. К. Ц.,
входирана при „****“ООД-гр. П. с №**/14.01.2019 г., че на
последната дата работникът е отправил, а работодателят е получил писмено
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В същата молба работникът иска да му бъде
платена сумата от 336 лв., останала дължима за м. октомври 2018 г., както и
едно БТВ в размер на 1 300.14 лв.
Не е спорно между страните и е видно от писмено
уведомление, изходящо от „****“ООД-гр. П. с №04/18.01.2019 г. и
получено от адресата си Н. К. Ц. на същата дата, че работодателят
оспорва към 14.01.2019 г. да дължи на работника трудово възнаграждение за м.
октомври 2018 г. и че не счита трудовото правоотношение за прекратено без
предизвестие, съгласно чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Не е спорно между страните, че Управителят на „****“ООД-гр.
П. е издал заповед №0231/08.02.2019 г., с която на основание чл.190,
ал.1, т.2 от КТ е уволнил Н. К. Ц., считано от 13.02.2019 г., поради
неявяването му на работа на 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г., както и през
следващите работни дни до края на м. януари 2019 г.
Не е спорно между страните, че в трудовата книжка на Н. К. Ц.
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено: „чл.330,
ал.2, т.6 от КТ“.
Спорни са въпросите: прекратено ли е автоматично
трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ с писменото
изявление на работника от 14.01.2019 г. или прекратяването зависи от това дали
фактически е налице забава при изплащането на трудовото възнаграждение за м.
октомври 2018 г.; зависи ли от волята и преценката на работодателя
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ; съществувало ли е към 13.02.2019 г. трудово правоотношение, което да бъде законно
прекратено със заповед от 08.02.2019 г. за дисциплинарно уволнение; следва ли
да се отмени уволнението и да се допусне исканата поправка в трудовата книжка.
П.Районен съд е приел, че правото на работника с писмено
изявление да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение на някое от
посочените в чл.327 от КТ основания не зависи от волята на работодателя.
Преобразуващият ефект е настъпил в момента, в който изявлението на работника е
достигнало до знанието на работодателя, в случая – на 14.01.2019 г. След тази
дата, респ. и към 13.02.2019 г. когато е връчена процесната заповед вече не е
съществувало трудово правоотношение, което да бъде прекратено с уволнение.
Уволнението се явява незаконно и следва да бъде отменено, а в трудовата книжка
да се допусне поправка, като вместо чл.330, ал.2, т.6 от КТ се запише чл.327,
ал.1, т.2 от КТ.
Въззивната инстанция споделя този извод, който е в унисон
със съдебната практика, обективирана в решение №289 от 18.11.2014 г. на ВКС по
гр.д. №1289/2014 г., IV г.о. Според него, „разпоредбата
на чл. 335, ал.
2, т. 3 от КТ не
поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали
фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена
от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение,
така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му
правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1
от КТ води
до автоматично прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в
изявлението на работника или служителя основание“.
По делото не се твърди, а още по-малко е доказано, Н. К. Ц.
да е злоупотребил с правото си по чл.327
от КТ, например – за да избегне налагането на дисциплинарното наказание, в
който случай не би се стигнало до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение.
На решение №289 от
18.11.2014 г. на ВКС по гр.д. №1289/2014 г., IV г.о. се е позовал ВКС, III г.о. в свое определение №808 от 17.11.2017 г. по гр.д.
№2009/2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение
за потвърждаване на първоинстанционно решение за уважаване на искове по чл.344,
ал.1, т.1 и т.4 от КТ.
В определение №64 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр.д.
№681/2012 г., III г.о., също е прието, че
чл.327, ал.1, т.2 от КТ предвижда правото на работника да възникне при всяка
забава без оглед на нейната продължителност и наличие към момента на писменото
му изявление.
Според решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
832/2010 г., III г.о., „с получаването на
писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е настъпило действието на прекратяването /чл.
335, ал. 2, т. 3 от КТ/ и връчената след това заповед за дисциплинарно
уволнение е безпредметна… Извършеното дисциплинарно уволнение е незаконно,
поради липса на трудово-правна връзка към момента на връчване на заповедта… При
наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на
трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически
състав е настъпил по-рано… Поради това искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да се уважи… Основателен е
иска за промяна на основанието за уволнение“.
С оглед гореизложеното и в заключение П.Окръжен съд
намира, че трудовото правоотношение е автоматично
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – с получаването от
работодателя на 14.01.2019 г. на писменото изявление на работника. Ирелевантно
е дали към 14.01.2019 г. работодателят е забавил изплащането на трудовото
възнаграждение на работника за м. октомври 2018 г. Към 13.02.2019 г., когато е
връчена процесната заповед, вече не е съществувало трудово правоотношение,
което да бъде прекратено с нея. Уволнението е незаконно и правилно е отменено.
Правилно е допусната и исканата поправка в трудовата книжка. Обжалваното
решение в частта му, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ следва да бъде потвърдено.
В исковата си молба Н.
К. Ц. твърди, че и към 11.03.2019
г. работодателят не му е изплатил следващото се възнаграждение за платен
годишен отпуск – 15 дни, ползван през м. октомври 2018 г. Претендира сумата
318.01 лв., която е изчислена по правилото на чл.177 от КТ на база БТВ за
последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, в случая – м.
септември 2018 г.
Н. К. Ц. твърди още, че работодателят не му е
изплатил и следващото се възнаграждение за платен годишен отпуск – 8 дни,
ползван през м. януари 2019 г. Претендира сумата 310.52 лв., която е изчислена
по правилото на чл.177 от КТ също на база БТВ за м. септември 2018 г.,
доколкото през м.ноември и м. декември 2018 г. е бил в болнични.
Видно от фиш за работна заплата за м. септември
2018 г., за отработени 18 дни на Н. К. Ц.
е начислено БТВ 1 300.14 лв., от които: 623 лв. – основна заплата, 112.14
лв. – 18 % клас прослужено време и 565 лв. – премия.
Видно от фиш за работна заплата за м. октомври 2018 г.,
за отработени 8 дни и платен годишен отпуск 15 дни на Н. К. Ц.
е начислено БТВ 735.15 лв., от които: 216.70 лв. – основна заплата, 39.01 лв. –
18 % клас прослужено време и 479.44 лв. – редовен отпуск.
Видно от фиш за работна заплата за м. януари 2019 г., за платен
годишен отпуск 8 дни на Н. К. Ц. е начислено БТВ 267.32 лв.
Видно от допълнително споразумение №*** от 01.01.2018 г.
към трудов договор №*** от 28.04.2006 г., считано от 01.01.2018 г. Н. К. Ц.
заема длъжността „технолог облекло бригадир“ в кроялната на „****“ООД-гр. П.,
като основното му месечно възнаграждение е 623 лв., а допълнителното – за клас
прослужено време е 17.40 %, равняващи се на 108.40 лв. Друго допълнително
трудово възнаграждение с постоянен характер не фигурира в договора.
Липсват доказателства за постигнато съгласие между
работодателя и работника за конкретно вътрешно заместване по смисъла на чл.259
от КТ, за което се дължи съответно допълнително трудово възнаграждение.
Видно от писменото заключение на ВЛ П. В., последният
пълен отработен месец на Н. К. Ц. по смисъла на чл.177 от КТ действително е
м. септември 2018 г.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.17 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС №4/17.01.2007 г. /по-нататък само Наредбата за краткост/,
ВЛ е приело, че в БТВ за определяне на възнаграждението за платен годишен
отпуск по чл. 177 от КТ се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2.
възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда;
3. допълнителните
трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното
трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса
на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради
производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от
Кодекса на труда.
Правилно е отчетено от ВЛ, че в случая релевантни са само
следните елементи от БТВ за м. септември 2018 г.: 623 лв. – основна заплата
/чл.17, т.1 от Наредбата/ и 112.14 лв. – 18 % клас прослужено време /чл.17, т.3
от Наредбата/, общо – 735.14 лв. Казано иначе – включената в БТВ за м.
септември 2018 г. „премия“ от 565 лв. не съставлява нито един от елементите,
посочени в чл.17, т.2, т.4 – т.7 от Наредбата и не следва да се взема предвид
при изчисляване на процесните възнаграждения за платен годишен отпуск, ползван
през м.октомври 2018 г. и м. януари 2019 г.
С оглед приложението на чл.17 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС №4/17.01.2007 г. и след
извършена проверка на извършените по банков път плащания на работника, ВЛ е
заключило, че работодателят не дължи нищо като възнаграждения за платен годишен
отпуск, ползван през м. октомври 2018 г. – 15 дни и през м. януари 2019 г. – 8
дни.
П.Районен съд обаче изобщо не е приложил нормата чл.17 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС
№4/17.01.2007 г., респ. не е съобразил заключението на ВЛ и неправилно е уважил
иска по чл.128 от КТ както е предявен – за заплащане на сумите 318.01 лв. и
310.52 лв. В тази част обжалваното решение е неправилно и като такова следва да
бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение, с което да се
отхвърли изцяло иска по чл.128 от КТ като неоснователен и недоказан.
Н. К. Ц. претендира и обезщетение по чл.221, ал.1
от КТ във вр. с чл.327, ал.1, т.2 от КТ в размер на 1 300.14 лв.
Съгласно чл.228, ал.1 от КТ, БТВ за определяне на
обезщетенията по този раздел /в т.ч. и обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ/ е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение,
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Следвайки това правило и
имайки предвид, че основанието за обезщетението е възникнало през м. януари
2019 г., то предхождащият месец е м. декември 2018 г. През този месец обаче Н. К. Ц.
е бил в отпуск по болест и не е получил трудово възнаграждение. Не е спорно
между страните, че последното получено от работника месечно БТВ е това за м.
септември 2018 г.
Разпоредбата
на чл.17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
приета с ПМС №4/17.01.2007 г. важи и при определяне размера на обезщетението по
чл.221, ал.1 от КТ, т.е. релевантни отново са само следните елементи от БТВ за
м. септември 2018 г.: 623 лв. – основна заплата /чл.17, т.1 от Наредбата/ и
112.14 лв. – 18 % клас прослужено време /чл.17, т.3 от Наредбата/, общо –
735.14 лв. В този размер е основателен иска, а не както е уважен от П.Районен
съд – за 1 300.14 лв. Решението му се явява неправилно и следва да бъде
отменено в частта, с която иска по чл.221, ал.1 от КТ е уважен за разликата от
735.14 лв. до 1 300.14 лв. Вместо него следва да се постанови решение, с
което да бъде отхвърлен иска за тази разлика като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора по същество, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта му, с която „****“ООД е осъдено да заплати в
полза на П.Районен съд разликата от 38.12 лв. до 100 лв. като разноски за ВЛ и
разликата от 129.40 лв. до 150 лв. като ДТ.
Ищецът е направил в първоинстанционното производство разноски
само за адв. възнаграждение в размер на общо 560 лв. за четирите иска. Поради
липса на конкретизация, съдът приема, че за защита по всеки от исковете е
договорено еднакво възнаграждение, т.е. по 140 лв. и тази сума ползва като база
при определяне отговорността за разноските. Според изхода на спора по същество
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която „****“ООД е
осъдено да заплати в полза на Н. К. Ц. сумата от 560 лв. като разноски за адв.
възнаграждение и вместо него следва да бъде постановено решение, с което „****“ООД
да бъде осъдено да заплати в полза на Н.
К. Ц. сумата 158.32 л., явяваща
се разноски по компенсация.
П.Окръжен съд намира, че дължимата за въззивното
обжалване ДТ е била 101 лв., т.е. „****“ООД дължи още 36.44 лв.
Н. К. Ц. е направил и във въззивното производство
разноски само за адв. възнаграждение в размер на общо 560 лв. С оглед изхода на
спора по същество, „****“ООД следва да
заплати в полза на Н. К. Ц. сумата от 359.16 лв., явяваща се разноски
за адв. възнаграждение според отхвърлената част на въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ на
основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№*** от 26.06.2019 г. по гр.д. №***/2019 г. по описа на П.Районен съд в
частта му, с която на основание чл.128 от КТ „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****е ОСЪДЕНО ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. Ц., с ЕГН: **********,***, сумата от 318.01 лв., представляваща остатък
от възнаграждение за платен годишен отпуск, ползван през м. октомври 2018 г. и
сумата от 310.52 лв., представляваща остатък от възнаграждение за платен
годишен отпуск, ползван през м. януари 2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите и вместо него ПОСТАНОВИ
следното:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
Н. К.
Ц., с ЕГН: **********,*** срещу „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****иск по
чл.128 от КТ с петитум: ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 318.01 лв., представляваща остатък от възнаграждение за платен
годишен отпуск, ползван през м. октомври 2018 г. и сумата от 310.52 лв.,
представляваща остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск, ползван през
м. януари 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОТМЕНЯ на
основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№*** от 26.06.2019 г. по гр.д. №***/2019 г. по описа на П.Районен съд в
частта му, с която на основание чл.221, ал.1 от КТ „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****е ОСЪДЕНО ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. Ц., с ЕГН: **********,*** разликата от 735.14 лв. до 1 300.14
лв. като обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока
на неспазеното предизвестие при прекратяване
трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 11.03.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
Н. К.
Ц., с ЕГН: **********,*** срещу „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****иск по
чл.221, ал.1 от КТ с петитум: ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 565 лв. като част от
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на неспазеното
предизвестие при прекратяване трудовото
правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба 11.03.2019 г . до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ на
основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №*** от 26.06.2019 г. по гр.д. №***/2019 г. по описа на П.Районен съд в
частта му, с която на основание чл.78, ал.6 от ГПК „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****е ОСЪДЕНО ДА
ЗАПЛАТИ в полза на П.РАЙОНЕН СЪД разликата от 129.40 лв. до 150 лв. като
ДТ и разликата от 38.12 лв. до 100 лв.
като разноски за ВЛ.
ОТМЕНЯ на
основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№*** от 26.06.2019 г. по гр.д. №***/2019 г. по описа на П.Районен съд в
частта му, с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****е ОСЪДЕНО ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. Ц., с ЕГН: **********,***, направените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв. и вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****ДА ЗАПЛАТИ на
Н. К.
Ц., с ЕГН: **********,*** сумата от 158.32
лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първоинстанционното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №*** от 26.06.2019 г. по гр.д. №***/2019 г. по описа на П.Районен съд в
останалата му част.
ОСЪЖДА на
основание чл.77 от ГПК „****“ ООД-гр. П.,
с ЕИК: ****ДА ЗАПЛАТИ на П.ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 36.44 лв., явяваща се остатък от ДТ, дължима във вр. с въззивното
обжалване.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „****“ ООД-гр. П., с ЕИК: ****ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Ц.,
с ЕГН: **********,*** сумата от 359.16
лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение според отхвърлената част на
въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при
условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: