Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86/17.02.2020 г.,
гр.Монтана
В
името на народа
Административен
съд - Монтана, в съдебно заседание на
четиринадесети февруари две и двадесета година, в състав
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от
съдия Ницова КАНД № 50/2020г. по описа на Административен съд Монтана, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 158 от 22.11.2019
г., постановено по АНД № 338/2018 г. по описа на РС Лом, с което е потвърдено
наказателно постановление № К-0031796/28.06.2018 г. на директор на регионална дирекция за
областите Видин, Монтана и Враца, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ на
Комисия за защита на потребителите /КЗП/. С което е наложена имуществена
санкция на “К*** й***” ООД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.И., в размер на 3000
лева на основание чл.45, ал.1 от Закона
за потребителския кредит/ЗПК/, за нарушение на чл.5, ал.5 от същия.
Касаторът обжалва решението на съда
и моли същото да бъде отменено изцяло, както и потвърденото с него наказателно
постановление, като навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
решението на първата съдебна инстанция, с искане същото да бъде отменено. Излага
в касационната жалба твърдения за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила, без да сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, преповторени
са доводите изложени и пред въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба,
чрез юрк.Петрова изразява становище за неоснователност на същата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и
предлага да се остави в сила обжалваното решение, тъй като липсват релевираните
основания за отмяна. Поддържа, че административното нарушение е правилно
констатирано, липсват съществени нарушения на процесуалните правила при
реализиране на административнонаказателната отговорност и налагане на санкцията
на дружеството.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното
решение, съставът на Районен съд Лом е приел, че фактите за извършено от
касатора нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.5 от ЗПК –
„Формулярите, съдържащи
преддоговорната информация по ал. 2, трябва да бъдат попълнени изцяло от
кредитора.”, са били правилно установени от актосъставителя; в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила; не са били налице основания за прилагане на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, доколкото с нарушението се засягат важни обществени отношения
и защитени от закона интереси на потребителите; като въззивният съд е приел,
че правилно е индивидуализиран размера
на административната санкция на дружеството и то по специалната санкционна
норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, като размерът на наложената санкция е на минимума.
Настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона или
съществени нарушения на процесуални правила – наведените с жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав изцяло
възприема развитите от въззивния съд мотиви, като не ги преповтаря. Съставът на
районния съд е обсъдил основните възражения в жалбата и е дал отговор на
същите, като е пояснил наличието на елементите от състава на административното
нарушение.
Налице
са елементите от състава на нарушената разпоредба на чл.5, ал.5 от ЗПК във
връзка със санкционната разпоредба на чл.45, ал.1 от ЗПК, при което
административно наказващия орган законосъобразно е взел предвид административен
акт и констативен протокол за установяване на нарушението, индивидуализирал е и
е наложил наказанието на нарушителя, което съобразно с липсата на други такива
нарушения, е следвало да е към минимума на предвиденото в закона, поради
което съдът е потвърдил размера на санкцията. Не са налице съществени нарушения
в процедурата по установяване на нарушението и налагане на административното
наказание, което правилно е преценено от състава на районния съд, който като е
преценил, че не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
поради естеството на нарушението, не е допуснал релевираните с жалбата
съществено нарушение на процесуалните правила. Както вече се отбеляза по-горе,
засегнатите с нарушението обществени отношения и права са съществен елемент
както от вътрешния правен ред, така и в контекста на Правото на ЕС, като особен
правопорядък, приложим от българските съдилища. Правата на потребителите са и
остават особено важен елемент от този ред на държавно управление, поради което
правилно и законосъобразно въззивният съд е обосновал разбирането си за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай.
Пред
настоящия състав е депозирана касационна жалба, в която се твърди процесуални
нарушения и „неправилно приложени разпоредби на нормативните актове… съгласно
указания никъде не е посочено задължително посочване на неустойка при
непредставяне на поръчител, като възможно обезпечение по договор за заем, както
и нейният размер.. “, но тези твърдения имат защитен характер и не се подкрепят
от събраните в производството доказателства, предвид което настоящият състав не
следва да разглежда повторно изложените в решението на въззивния съд съображения относно издаденото НП, т.к.
същите вече са обсъдени от въззивния съд. Ако касаторът е поддържал тезата за
недоказаност на фактите на нарушението, е могъл да представи доказателства с
които да обори фактическите установявания на актосъставителя и наказващия
орган. След като не е успял да стори това пред въззивния съд, настоящата
касационна инстанция не споделя поддържаното от касатора неправилност и
незаконосъобразност на решението.
С оглед
очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно
чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско
възнаграждение, като предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото и изложението на юрисконсулта, съдът намира, че следва да е в размер на
80 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
С оглед
на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение
следва да бъде оставено в сила, поради което
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 от 22.11.2019
г., постановено по АНД № 338/2018 г. по описа на РС Лом.
ОСЪЖДА “К*** йес” ООД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.И., да заплати на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, регионална дирекция за областите Видин,
Монтана и Враца, към Главна дирекция „Контрол на пазара“, сумата от 80/осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: