Решение по дело №1118/2012 на Районен съд - Габрово

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        №555

                                               гр.Габрово, 13.11.2012г.

 

                                В    И  М  Е  Т  О    Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести октомври през двехиляди и дванадесета година, в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

         При секретаря В.Й., като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№1118 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Предявен е иск с правно основание чл.53 от ЗКИР.

         В исковата молба се твърди, че ищците са единствени наследници на Д.Х.М.. Наследодателят на страните притежавал съгласно т.2 от НА№105/30.01.1927г. ливада в м.Радица ливада от 0,400дка, който имот бил внесен от Д.М. в ТКЗС. Съгласно Решение №42/1992г. на ОСЗГ Габрово било отказано възстановяването на този имот поради непредставено удостоверение от техническа служба по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. С Писмо изх.№94-Д-493/31.01.1994г. на Община Габрово наследодателят на ищците бил уведомен от комисията по чл.265 от ППЗТСУ, че имотът не е отчужден, а е внесен в ТКЗС и редът за неговото възстановяване е чрез ПК. С протоколно решение 4740/12.05.2004г. на ОСЗГ-Габрово било признато правото на собственост на наследниците на Д.М. в съществуващи стари реални граници върху този земеделски имот, представляващ съгласно решението ЛИВАДА от 0.335 дка, находяща се в землището на Етъра, м. „Радина ливада", но е отказано възстановяването правото на собственост в стари граници поради извършено мероприятие по чл. 106, ал.1 от ЗСПЗЗ-застрояване. Отказът е постановен съгласно издаденото Удостоверение на УТА при Община Габрово № 9600-179/28.04.2000г., в което е записано, че свободни площи няма и че ограничаване правото на собственост няма.

         Ищците обжалвали решението на ПК и с Решение №957/22.12.2004г. по гр.дело №1263/2004г. на ГРС, в частта на постановения отказ протоколното решение е отменено и им е възстановено правото на собственост в стари граници върху ливадата, но ОСЗГ-Габрово обжалвала съдебното решение пред ГОС. Към жалбата на комисията било прикрепено Удостоверение №96 00 372/12.05.2005г., издадено от Гл.архитект при Община Габрово, Дирекция УТА изцяло за нуждите на обжалването. Ищците твърдят, че това удостоверение било с невярно съдържание, тъй като в него било посочено, че имотът е публична общинска собственост, което не отговаряло на истината и върху този имот нямало извършено мероприятие по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. С решение №15/18.01.2006г. по в.гр.дело 52/2005г. ГОС отменил решението на ГРС и потвърдил изцяло протоколното решение №4740/12.05.2004г. на ОСЗГ-Габрово. Въпреки, че в решението си ГОС изрично е подчертал, че въпросът за това дали имотът е публична общинска собственост няма отношение към спора и следователно този въпрос изобщо не е разглеждан и решаван, Община Габрово изцяло неправилно впоследствие използвала именно Решение 15/18.01.2006г. на ГОС като основание да претендира, че процесният имот е общинска собственост. Така и до настоящия момент нито била възстановена собствеността на ищците върху описания имот с окончателно решение на ПК, нито били обезщетени като негови собственици с друг имот или с компенсаторни бонове. С многобройни жалби от наша страна искали общинската администрация да посочи въз основа на какъв документ или акт претендиралият имот е общинска собственост, както и годни доказателства кой, кога и къде е извършил мероприятие застрояване по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. С писмо № 94-ж-209/01.12.2004г. Комисията по ЗОС отново отговорила, че имотът не е отчужден, а е внесен от собственика в ТКЗС. По първия регулационен план, влязъл в сила 1958г. имотът е отреден за озеленяване. По втория план, действащ от 1987г. имотът е отреден за разширяване на улица. До настоящия момент обаче имотът не бил отчужден, озеленяване не е осъществено, улицата не е разширена. Не били спазени сроковете по отчуждителните действия на влезлите в сила дворищно-регулационни планове. Мероприятието, което Община Габрово е отредила върху имота по регулационните планове от 1958 и 1987г. не е извършено по предназначение. Напротив - спорният имот продължавал и сега да си стои свободен и незастроен, ищците го ползвали по предназначение като ливада и косели там трева поне три пъти през сезона, а периодично го почиствали от боклуци и го подравнявали. Твърдят, че още от започване на процедурата по възстановяването му през 1992г. първо техният наследодател, а след смъртта му ищците като негови наследници единствено ползват имота на място, владеят го и упражняват фактическата власт върху него, без никой друг да е изявявал претенции за неговото ползване. Затова считат, че освен по наследство, са станали собственици на процесния имот и на основание давностно владение, считано от 1992г. до 1997г., когато е изтекъл 5-годишния срок за добросъвестно владение, и във всички случаи до 2002г., когато е изтекъл максималния 10-годишен давностен срок. Затова считат, че както след 1997г., така и след 2002г. в тяхна полза е изтекла придобивна давност по отношение на спорния имот.

         Поради това и тъй като имотът не е нанесен като самостоятелен имот в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Габрово, а е част от ПИ с идентификатор 14218.537.299, собственост на Община Габрово, ищците заявили в СГКК-гр.Габрово със заявление вх.№ 135/10.01.2008г. искане този имот да бъде нанесен като самостоятелен имот и с отделен идентификатор, което отговаряло на действителното му положение. Към заявлението представили скица-проект за отстраняване на непълноти и грешки, въз основа на която бил изготвен Акт за непълноти и грешки № 13 от 14.02.2008г. Тъй като Община Габрово като заинтересовано лице отказала да подпише АНГ, с решение № КД-14-07-207 от 19.08.2008г. Началника на СГКК-Габрово отказал да отрази исканата непълнота и грешка по отношение на спорния имот. В решението било посочено, че общината отказва да подпише акта с мотив, че описаният имот бил общинска собственост. Ищците обжалвали решението за отказ на СГКК-Габрово по административен ред, но то било потвърдено с окончателно решение 8676/30.06.2009г. на ВАС. В това решение ВАС е посочил, че възникналият спор следва да бъде разрешен по друг ред и пред друг съд, тъй като се касае до спор за материално право. Това определяло правния интерес от завеждане на настоящия иск. Считат, че същият се явява последната им нормативна възможност и законов ред да защитят правата си. Считат, че процесният имот не е и никога не е бил публична общинска собственост, а е тяхна собственост както по наследство от наследодателя Д.Х.М., така и на основание давностно владение.

         Претендира се да бъде признато за установено, че процесният имот , описан в протоколно решение 4740/12.05.2004г. на ОСЗГ-Габрово като ливада от 0.335 дка, находяща се в землището на Етъра, м. „Радина ливада", който имот е с проектен идентификатор  14218.537.608 по АНГ №  13/14.02.2008г.  на СГКК-Габрово, не е собственост на Община Габрово, а е собственост на наследниците на Д.Х.М. - Х.Д.Х. с ЕГН ********** и Н.С.М. с ЕГН **********, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

         Ответникът оспорва иска. Твърди, че спорният имот попадал в терен предвиден за озеленяване е разширяване на бул.Столетов. тъй като в имота било извършено озеленяване, поставени били алеи и постамент за паметник, то в случаят било извършено мероприятие по смисъла на чл.10Б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Когато имотите попадат  в строителните граници на населените места и върху тях има осъществено строителство или са проведени мероприятия, които непозволяват реалното им възстановяване собствениците следва да бъдат обезщетени с равностойни земи и/или с поименни компесаторни бонове.определянето на стойността на дължимото обезщетение се извършвало въз основа на Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи. Моли съда да отхвърли предявеният иск и да присъди направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

 

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

         Не е спорно по делото, че ищците са единствени наследници на Д.Х.М.. Наследодателят на страните притежавал съгласно т.2 от НА№105/30.01.1927г. ливада в м.Радица ливада от 0,400дка, който имот бил внесен от Д.М. в ТКЗС.

         От заключението на изготвената по делото техническа експертиза неоспорено от страните и което съдът възприема като правилно и обосновано се установява, че теренът, където се  е намирал процесния имот е покрит с трева. Имало останал фундамент от паметник, алеите от бетонови плочки са трудно различими с изключение на една намираща се в южната част на терена. Вещото лице счита, че не е налице резултат от каквато и да е строителна дейност по смисъла на §1 от ДР а ППЗСПЗЗ, нито по смисъла на чл.10Б, ал.1 от ЗСПЗЗ. За терена не се полагали необходимите грижи. Мястото не било отделено от съседните улици и достъпът до него бил свободен. Процесният имот попада изцяло в контура на ПИ с идентификатор 14218.537.299.

         Вещото лице установява, че по ЗРП на гр.-Габрово от 1987г. имотът представлява озеленена площ с изгради алеи и паметник в централната му част, като по-голямата площ в северната и западнат му част били предвидени за бъдещо разширяване на бул.Столетов, а по-малката част в югозападната част била предвидена за озеленяване.

         От показанията на св.Г. и св.Х. се установява, че мястото било на бащата на ищците. Преди време там имало паметник, но сега бил махнат. Мястото било обрасло и се поддържало от ищеца Х.Х.. До сега никой нямал претенции към мястото.

         С протоколно решение №4740/12.05.2004г. на ОСЗГ-Габрово било признато правото на собственост на наследниците на Д.М. в съществуващи стари реални граници върху този земеделски имот, представляващ съгласно решението ЛИВАДА от 0.335 дка, находяща се в землището на Етъра, м. „Радина ливада", но е отказано възстановяването правото на собственост в стари граници поради извършено мероприятие по чл. 106, ал.1 от ЗСПЗЗ-застрояване.

         От приложената Преписка вх.№1402/23.12.1991г. на ОСЗ Габрово се установява, че с Решение №4740/12.05.2004г. на ОСЗГ Габрово е отказано възстановяването правото на собственост на ищеца в съществуващи или възстановими стари реални граници върху имот – ливада от 0,335дка, десета категория в м.Рацина ливада, поради извършено мероприятие по чл.10Б, ал.1 от ЗСПЗЗ-застроено. Това решение е отменено с Решение №957/22.12.2004г. по гр.д.№1263/2004г. на РС Габрово, което е отменено с Решение №15/18.01.2006г. по в.гр.д.№52/2005г. на ОС Габрово.

         С Решение №6045/05.12.2007г. на ОСЗГ Габрово е признато правото на собственост на наследодателят на ищеца върху ливада от 0,335дка, десета категория в м.Рацина ливада(п.6  от раздел І), но е отказано възстановяването на собствеността върху ливада от 0,335дка, десета категория в м.Рацина ливада в съществуващи (възстановими) стари реални граници(п.1, раздел ІІІ). Това решение е съобщено на ищеца на 10.12.2007г., видно от представеното копие от обратна разписка(л.100 от делото). Не е обжалвано и е влязло в сила.

         Предвид изложеното по-горе съдът намира, че на ищците не е възстановена собствеността върху процесния имот с влязло в сила решение на ОСЗ Габрово.

         След като не е възстановена на собствеността на наследодателят на ищеца върху процесния имот, то не е налице реституция на същия и следователно ищецът не може да се легитимира като собственик на имота ( в този см. е Р№476/2005г. на ІV г.о. на ВКС), нито към настоящият момент, нито към момента на подаване на заявлението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ или друг момент, тъй като отнетото на наследодателят му поради одържавяване право на собственост не е възстановено.

         Обстоятелството, че към настоящият момент върху имота не се отличават следи от извършена строителна дейност по смисъла на ППЗСПЗЗ и ЗСПЗЗ, която не позволява възстановяването на собствеността не променя горният извод, че на ищците като наследници на Д.М. не е възстановена собствеността на процесния имот. Неизвършването на строителни дейности следва да се преценява при преценка законосъобразността на решението на ОСЗ Габрово, с която се отказва възстановяване на собствеността, а ищците не са обжалвали това решение и следователно са се съгласили с него.

         Съдът намира твърдението на ищците, че са придобили мястото поради изтекла в тяхна полза придобивна давност за неоснователно, поради което следва да се остави без уважение, по следните съображения :

         С оглед въведеният придобивен способ за признаване придобиване правото на собственост - по давност, следва ищците да докажат при условията на главно и пълно доказване не само упражняване на непрекъсната фактическа власт с намерение за своене, но и обстоятелството, че спрямо процесния имот не са били налице съществувалите във времето забрани за придобиване по давност, както и останалите императивни норми на закона, съставляващи пречка за прилагането на този институт.

         Процесният имот е земеделски по смисъла на ЗСПЗЗ и като такъв, той е подлежал на реституция по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ. Безспорно е и че няма постановено решение в административно производство по ЗСПЗЗ, легитимиращо като собственик на имота друг правен субект, различен от Общината, поради което, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ имотът е общинска собственост.

         През периода от влизане в сила на ЗСПЗЗ и реституцията на земеделската земя (1991г.) до момента редица специални разпоредби на закона са елиминирали действието на общият принцип на придобивната давност.

         За да се придобие имот по давност следва да се обсъди хронологично нормативната уредба относно давността и по отношение държавната собственост. Съгласно чл. 2 от ЗС, в редакцията от 1951 год. - държавната собственост е част от социалистическата собственост и според чл. 86 от ЗС давност върху нея не е текла. С промяната на редакцията на ЗС от 1990 год. т.нар социалистическа собственост се разделя на държавна и общинска, като придобивна давност не е текла и за двата вида собственост до 1996 год. С влизане в сила на ЗДС и ЗОС през 1996 год. забраната за придобиване по давност е ограничена само за имоти публична държавна или общинска собственост. Разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 88 от 1998 год.) въвежда забрана за придобиване по давност на земите от държавния поземлен фонд. Следователно давност е могла да тече от 01.06.1996 год. само върху имоти частна държавна или общинска собственост, но с въвеждане текста на § 1 от ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 и бр. 105 от 2006 год., бр. 113 от 2007 год., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г) давността е спряна, считано от 31.05.2006 год. до 31.12.2014 год. По отношение на земеделски земи до 10.08.2010 г. е съществувала забрана за придобиване по давност (чл.19, ал.11 от ЗСПЗЗ), когато с измененията на ЗСПЗЗ в ДВ бр.62/10.08.2010г. разпоредбите забраняващи извършването на обстоятелствени проверки по отношение на имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ са отменени.

         Публична общинска собственост са  имотите и вещите, определени със закон, имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗОбщС имотите и вещите - публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии - общинска собственост не могат да се придобиват по давност.

         Доколкото по действащият към 1987г. ЗРП на гр.Габрово, както и по кадастралната карта процесния имот е отреден за озеленяване, то същият следва да се приеме, че е публична общинска собственост, поради което придобивна давност по отношение на него не тече и същият не може да се придобие въз основа на давностно владение.

         Искът по чл.53 от ЗКИР има за предмет установяване на право на собственост към един минал момент – влизане в сила на кадастралния план, в който според ищците е допусната грешка при нанасяне на собствениците имота.

         По изложените по-горе съображения съдът намира, че ищците не доказаха, че към датата на одобряване на Заповед № РД-18-19/18.05.2007г. на Изпълнителния директор на АК София за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Габрово са били собственици на процесният имот част от ПИ с идентификатор 14218.537.299, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         Съобразно направеното от ответната страна искане ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 150лв. – юрисконсултско възнаграждение.

         Водим от гореизложеното, съдът

                                               Р  Е  Ш  И  :

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Д.Х., с ЕГН ********** ***, с пълномощник Ц.И.Х. и Н.С.М., с ЕГН ********** ***, с действаща със съгласието на попечителя си Ц.И.Х. *** иск да бъде признато за установено, че имот, описан в протоколно решение 4740/12.05.2004г. на ОСЗГ-Габрово като ливада от 0.335 дка, находяща се в землището на Етъра, м. „Радина ливада", който имот е с проектен идентификатор  14218.537.608 по АНГ №  13/14.02.2008г.  на СГКК-Габрово, не е собственост на Община Габрово, а е собственост на наследниците на Д.Х.М. - Х.Д.Х. с ЕГН ********** и Н.С.М. с ЕГН **********, като неоснователен и недоказан, на осн. чл.53  от ЗКИР.

         осъжда Х.Д.Х., с ЕГН ********** ***, с пълномощник Ц.И.Х. и Н.С.М., с ЕГН ********** ***, с действаща със съгласието на попечителя си Ц.И.Х. *** сумата от 150 лв.(сто и петдесет лева)- разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :