О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.
П., 10.03.2021 г.
Районен съд - гр.
П., ІІ – ри състав, в закрито заседание, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. дело
№ 05605 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.Г.П., с която се иска обявяване на нищожността на
решение от 17.06.2019 г. на общото събрание на етажната собственост в жилищна
сграда – ***, ул. „***” в гр. П., по силата на което е определена месечна такса
от 5 лева за ползване на асансьор, като на незаплатилите тази такса да бъдат
деактивирани чиповете за ползване на асансьора до изпълнение на задължението.
В исковата молба се посочва, че е узнал за решението на общото
събрание, когато му е връчено постановление от 30.06.2020 г. на Окръжна
прокуратура – П., с което е повтърден отказ на на районния прокурор да образува
досъдебно производство. Излагат се доводи, че решението е нищожно, тъй като не
е налична обща формирана воля, събранието упражнило правомощие, което не
произтича от разпоредбите на ЗУЕС и не били спазени правилата, отнасящи се за
инициатива и ред за свикване на събранието, както и за кворум за провеждане и
приемане на решения.
Ответната
страна е подала отгвоор на исковата молба, с която оспорва исковата претенция.
Излага твърдения, че ищецът е запознат с решението още на датата, когато е
взето, за което излага подробни доводи. Моли да се присъдят разноски.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното писмо рег № 1403 т 18.02.2012 г. на Окръжна
прокуратура – П. се установява, че на 24.07.2020 г. ищецът е получил лично
постановление от 30.06.2020 г. на Окръжна прокуратура – П., с което е повтърден
отказ на на районния прокурор да образува досъдебно производство.
В този смисъл и без да се обсъждат твърденията в отговора на
исковата молба се приема от съда, че ищецът е узнал на 24.07.2020 г.
съдържанието на обжалваното решение от 17.06.2019 г. на общото събрание на етажната
собственост в жилищна сграда – ***, ул. „***” в гр. П., по силата на което е
определена месечна такса от 5 лева за ползване на асансьор, като на
незаплатилите тази такса да бъдат деактивирани чиповете за ползване на асансьора
до изпълнение на задължението.
Съгласно чл. 40, ал 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение
на общото събрание. Според чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7.
Съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС управителят в срока по ал. 6 (7 – дневен срок) поставя
на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на
управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в
който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от
протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с
оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на
посочената електронна поща или адрес в страната.
Узнаването на решението на общото събрание може да стане и по
начин различен от установения в закона в чл. 16, ал. 7
във вр. с чл. 13, ал.
2-6 ЗУЕС
(В този смисъл Определение № 288 от
15.05.2015 г. по гр. д. № 1178 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.
отделение).
В настоящия слуай
ищецът е узнал на 24.07.2020 г. за процесното решение на етажната собственост,
поради което е изтекъл на 24.08.2020 г., което не е спазен преклузивният срок
по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, доколкото исковата молбата е депозирана след този срок,
а именно на 22.10.2020 г.
Посочените от ищеца нарушения при взимането на решението не
водят до неговата нищжност, доколкото ЗУЕС и ЗС не въвежда такова основание за
решенията на общото събрание.
Етажната собственост, която не е учредила сдружение за
управление, т. е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на
етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез
взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е
съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество
и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници“ - чл. 357
и чл. 360
ЗЗД/. При решенията на
етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната
собственост са по - широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези
които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата,
които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно
задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или
обитатели, дори да са гласували за тях. В този
смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група
лица, насочени към постигане на обща цел.
Законът - ЗС,
ЗУЕС
урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира
начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на
решението. ЗС
и ЗУЕС
не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Отликите между вземането
на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени,
което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са
сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността
на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС,
а не от ЗЗД.
Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на
сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост
е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2
ЗУЕС.
Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава
само на собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40 ал.1
ЗУЕС.
Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на
решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата
и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат
само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не
подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът
не може да вземе решение вместо общото събрание.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на
това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок - чл. 38
ЗУЕС,
уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40
от ЗУЕС
е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание
и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка
на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без
срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на
възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и
обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415
ГПК след оспорване на
вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК.По касационната жалба.
В този смисъл пропускането на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не
може да се преодолее чрез предявяване на иск за нищожност на това решение т. е.
само в срока по този текст може да се иска отмяна на решенията на етажната
собственост независимо от това дали се твърди нищожност, или
незаконосъобразност. В горния смисъл е решение № 39/19.02.2013 г. по гр.дело №
657/2012 г. на ВКС, I г.о.
Това налага извод за недопустимост на иска, поради което
производствор следва да се прекрати.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответната страна има право на разноски, които са в
размер на 300 лева за адвокатски хонорар, платен в брой, което е установено от
приложения договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 05605 по описа за 2020 г. на Районен съд – П..
ОСЪЖДА
М.Г.П., ЕГН ********** да заплати на Етажната собственост в жилищна сграда – ***,
ул. „***” в гр. П., представлявана от управителя Мариета Петкова Петрова сумата
в размер на 300 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – П. в едноседмичен срок от
получаване на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: