Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 13.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Въззивно
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на пети октомври през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1621 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 09.10.2019 г. СРС, 144
с-в, по гр.д.№ 51540/16 г. e осъдил на основание чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД „В.х.г.“ ЕООД и В.Е.Т.
да заплатят солидарно на „Б.” АД сумата от 8 921,70 лв.-вземане за неустойка
по чл.9 от договор от 28.07.2014 г. със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба-13.09.2016 г. до окончателното плащане и сумата от
775 лв.-вземане за неустойка по чл.14 от договор от 28.07.2014 г. със законната
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба-13.09.2016 г. до
окончателното плащане.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ответницата В.Е.Т. с оплаквания, че същото е неправилно,
необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.Твърди, че при първоинстанционното разглеждане не й е била предоставена
възможност да докаже възраженията си, тъй като съдът не е уважил искането й по
чл.190 ГПК за задължаване на ищеца да представи оригиналите на издадените от
него стокови разписки и информация за служителя В.И., доставил кафето на
ответното дружество, което я е лишило от възможността да докаже, че договорът е
изпълнен изцяло, като закупеното кафе от фирмата е предоставено лично и срещу
подпис на неин служител.Излага твърдения, че съдът не е приложил разпоредбата
на чл.161 ГПК, и че е делото е обявено за решаване в съдебно заседание, за
което не са били редовно призовани.Въззивницата изразява становище, че
неправилно са приети за установени факти, посочени в частни документи,
изготвени и представени от ищцовото дружество, но не са взети предвид и
останалите съставени от ищеца документи.Твърди, че представената фактура е
счетоводен документ без наличието на предпоставки за съставянето му, и че съдът
не е упражнил правомощията си по чл.182 ГПК, налице е и нередовност на
счетоводните вписвания.Твърди, че неправилно съдът е кредитирал повторната
експертиза и не е отчел обстоятелството, че след като е приел кафето,
ответникът само е удостоверил с подписа си написаното от представителя на
ищеца, без да има възможността да изготвя документи.Излага оплаквания, че съдът
не е отчел, че договорът е сключен при условията на чл.33, ал.1 ЗЗД при явно
неизгодни условия, че управителят на
дружеството като физическо лице не носи солидарна отговорност с дружеството,
както и че са били налице форсмажорни обстоятелства и невъзможност да се
извършва търговска дейност в обекта, за което ищецът е бил своевременно
уведомен.Моли съда да отмени решението и да отхвърли исковете.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност.
Постъпила е
въззивна жалба и от ответника „В.х.г.“ ЕООД.Въззивникът твърди, че решението на
СРС е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.Твърди, че по делото е безспорно установено, че „Б.“
АД и „Б.Г.“ АД са свързани дружества, имат общ адрес на управление, складовите
разписки са съставени на фирмени бланки и на двете дружества от едно и също
лице, същите имат монополно положение на пазара с кафе и договорите, които
подписват с крайните разпространители имат формата на бланка, в която се
променят само правните субекти.Поддържа, че със сключения договор се заобикалят
Закона за защита на птребителя /ЗЗП/, ЗЗД и ТЗ.Твърди, че ответницата е
физическо лице, на което по силата на договора е предоставено кафе за
разпространение, което е предназначено за извършването на търговска или
професионална дейност, и че така подписаният договор прави неприложим ЗЗП, в
който са инкорпорирани нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а в същото време
търговска сделка не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни
условия.Твърди, че договорът е прекратен поради продажбата на сградата, в която
се намира заведението и последвалото й събаряне, и че е налице непреодолима
сила по смисъла на чл.306 ТЗ, поради което ответникът не е могъл да се
възползва от разпоредбата на чл.307 ТЗ и да поиска от съда да прекрати договора
поради стопанска непоносимост.Излага доводи, че и двамата ответници са в
положението на по-слаба страна в отношенията с ищеца както от гледна точка на
позицията им в преговорите, така и на степента им на информираност и не са
могли да влияят на съдържанието на договора.Твърди, че от приетите по делото
експертизи е установено, че е имало продажби на кафе в заведението на
ответниците и въпреки това ищецът не е издал нито една фактура на ответниците и
ги е лишил от възможността да докажат изпълнението си по договора.Твърди, че
първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе служебно при констатиране
на неравноправни клаузи, и че не е обсъдил всички събрани доказателства и направените
възражения от ответниците, а е приел за доказани твърденията в исковата молба.Моли
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност.
Ответникът по
въззивната жалба- „Б.” АД оспорва въззивните жалби.Твърди, че обжалваното
решение е правилно и обосновано, и че оплакванията на въззивниците са
неоснователни.Излага доводи, че по делото са проведени множество съдебни
заседания за събиране на посочените от ответниците доказателства, и че отказът
на съда да задължи ищеца да представи поисканите документи не представлява
нарушение на съдопроизводствените правила.Твърди, че по представените от
ответниците складови разписки по делото са допуснати две основни и една
допълнителна счетоводни експертизи, и че съдът многократно е издавал съдебни
удостоверения на процесуалния им представител, за да открие адрес за
призоваване на посочения от тях свидетел, до същия са изпращани многократно
призовки, но същият не е открит.Правилен е извода на първоинстанционния съд, че
представените от ответниците складови разписки не доказват изпълнение по
процесния договор, тъй като според съдебно-счетоводната експертиза на вещото
лице А.Б.за доставените по тях количества кафе „Спетема Рагаци“ няма данни да е
извършено плащане, нито разписките съдържат всички нужни реквизити по
ЗСч.Изразява становище, че ответниците нямат правен интерес да оспорват
фактурата, която установява неизгодни за ищеца факти, и че това оспорване е
ненавременно.Неоснователно е и оплакването на въззивниците, че съдът не е приел
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Е.Д.., който не е успял да
отговори на въпросите как е установил датите на издаването на складовите
разписки на името на „Б.Г.“ АД и защо приема, че те установяват закупуването на
посочените в тях количества кафе.Твърди, че солидарната отговорност на ответницата
произтича от изразената воля на страните в чл.15 от договора, а обстоятелствата
относно прекратяване на дейността на първия ответник в обекта по чл.4, т.1 от
договора са неотносими доколкото ответниците не са представили доказателства да
са уведомили ищеца за това прекратяване и за причините, довели до него.Счита,
че възраженията за заобикаляне на ЗЗП и ТЗ, както и за нищожност на договора са
несвоевременни като направени за първи път с въззивната жалба, а по същество са
и неоснователни.Твърди, че към момента на подписване на договора на пазара е
имало повече от 10 дистрибутори и разпространители, което предлагат кафе, като
„Спетема“ е само една от предлаганите марки и ответниците са били свободни да
изберат друга марка кафе и друг партньор за реализиране на дейността си.Поддържа,
че възражението за нищожност на договора е ирелевантно, тъй като възражението
за неравноправност на клаузите е неприложимо към процесния договор, който е
двустранна търговска сделка.Твърди, че по делото не е установено ответниците да
са заплатили количеството кафе, което твърдят, че им е било доставяно от ищеца
с представените от тях складови разписки, и че първоинстанционният съд правилно
е приел, че липсват доказателства те да са изпълнили задълженията си по чл.4.9
от договора.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове
с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Б.” АД твърди, че на 28.07.2014 г. е
сключил договор с ответника „В.х.г.“ ЕООД с нотариална заверка на подписите с
рег.№ 3523/28.07.2014 г., по силата на който му е предоставил за безвъзмездно
ползване движими вещи по чл.1 при спазване на договорените в чл.4 условия.Твърди,
че съгласно чл.4, т.9 на договора ползвателят се е задължил да изкупува
ежемесечно от „Б.“ АД кафе „Спетема рагаци“ по 12 кг или общо за целия срок на
договора-432 кг.Вещите по чл.1 от договора са били предадени на ползвателя с
приемо-предавателен протокол от 28.07.2014 г., но за периода от тази дата до
28.06.2016 г. той е изкупил едва 1 кг кафе от посочената марка, което
представлява съществено неизпълнение на задълженията по чл.4, т.9 от договора и
ищецът е упражнил правото си по чл.8.3 и го е прекратил едностранно и без
предизвестие с нотариална покана, връчена на 02.08.2016 г.Съгласно чл.9 от
договора в случай на прекратяване на договора по причина, за която отговаря
ползвателя, той дължи неустойка за неизпълнение в определяем размер-стойността
на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл.4, т.9, изчислено за
целия срок на договора в 7-дневен срок от прекратяване на договора, т.е. до
09.08.2016 г.Съгласно чл.14 от договора при предсрочното му прекратяване от „Б.“
АД по причина, за която отговаря ползвателя, той дължи неустойка за
неизпълнение в конкретно определен размер-775 лв.В чл.15 от договора е
предвидена солидарна отговорност за физическото лице В.Е.Т. за всички поети от
ползвателя задължения към „Б.“ АД, включително за заплащане на дължимите
неустойки и обезщетения, ако има такива.Моли съда да осъди ответниците да му
платят солидарно сумата от 8 921,70 лв., представляваща неустойка по чл. 9
от договор за покупко-продажба и сумата от 775 лв., представляваща неустойка по
чл. 14 от договора със законната лихва върху всяка от главниците, считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумите.
По делото е представен
договор от
28.07.2014 г., сключен между „Б.“ АД и „В.х.г.“ ЕООД с нотариална заверка на
подписите с рег.№ 3523/28.07.2014 г., по силата на който ищецът е предоставил
на ответника за безвъзмездно ползване следните движими вещи: кафемашина-2
групи, по един брой; кафемелачка-1 брой; миксер-1 брой; рекламна табела с
размери 6,8 м х 0,95 м, състояща се от метална рамка и пано от фолио и коматекс на стойност 775 лв. с ДДС /чл.1/.Договорът
е сключен за срок от 3 години.Съгласно чл.4 вещите се предоставят за ползване
при посочените в т.1-т.17 условия, сред които и задължението на ползвателя за
целия срок на договора да закупува ежемесечно еднократно или на части минимално
количество кафе „Спетема рагаци“-12 кг или общо за целия срок на договора-432 кг.Ползвателят се е задължил да
ползва предоставените му вещи само в следния търговски обект-магазин за кафе,
захарни изделия, алкохол и цигари с адрес: гр.София, бул. „Монтевидео“ срещу
Нов Български Университет и да не преотстъпва ползването им на трети лица под
каквато и да е форма.Продавачът има право да прекрати едностранно и без
предизвестие договора, ако ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с
повече от 7 календарни дни след уговорения падеж на което и да е от
задълженията си по настоящия договор и/или наруши условията, при които са му
предоставени вещите по чл.1 /чл.8, т.3/.В чл. 9 от договора страните са се
съгласили в случай на прекратяване на договора по причина, за която отговаря
ползвателя, вкл. по чл.8, т.3 и т.4 ползвателят да дължи неустойка за
неизпълнение в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество
стоки по чл.4, т.9, изчислено за целия срок на договора.Неустойката е дължима в
7-дневен срок от прекратяване на договора.Съгласно чл.14 от договора в случай
на едностранно предсрочно прекратяване на договора от „Б." АД по причина,
за която отговаря ползвателят, той дължи неустойка за неизпълнение в размер на
775 лв.Неустойката е дължима в 7-дневен срок от прекратяване на договора.Страните
са се съгласили, че с подписване на договора В.Е.Т. встъпва като солидарен
съдлъжник на ползвателя за всички поети от последния задължения към „Б.“ АД,
включително за връщане на получените вещи и за заплащане на дължимите неустойки
и обезщетения, ако има такива /чл.15/.Договорът е подписан от „Б.“ АД, „В.х.г.“
ЕООД /ползвател/ и В.Е.Т. /солидарен длъжник/.
Видно от Приложение №
1 договореното кафе „Спетема рагаци“ на зърна от 1 кг е с цена 20,70 лв. за 10
бр. в опаковка.
С приемо-предавателен
протокол от 28.07.2014 г. ищцовото дружество е предало на ответниците описаните
в чл.1 от договора движими вещи.
С нотариална покана с
рег.№ 3717/2016 г., връчена на по реда на чл.50, ал.4 ГПК, ищецът е уведомил „В.х.г.“
ЕООД, че прекратява договора от 28.07.2014 г. на основание чл.8.3 от същия
поради неизпълнение на задължението на ползвателя по чл.4, т.9 за изкупуване на
договорените минимални количества кафе, както и за дължимите неустойки по чл.14
от договора в размер на 775 лв. и по чл.9 от договора в размер на 8 921,70
лв. от дружеството и от солидарния длъжник.
Представен е и
приемо-предавателен протокол от 15.04.2016 г., пдписан от В.Е.Т. като
представител на „В.х.г.“ ЕООД и Ивайло Филипов като представител на „Б.Г.“ ЕООД
за предаване на кафе машина, кафемелачка и миксер /описани и в протокола от
28.07.2014 г./ поради затваряне на обекта и прекратяване на договора.
Видно от писмо на
НОИ-ТП-София-град с изх.№ 1019-4-4317#1/03.05.2019 г. за Васко Стефанов Иванов
са подавани данни по чл.5, ал.4 КСО за периода 01.01.2016 г.-31.05.2016 г. вкл.
с осигурител „Б.Г.“ ЕООД.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от вещото лице Е.Д..,
което не е отговорило на въпроса дали е водено редовно счетоводството на „Б.“
АД поради отказан достъп до представители на счетоводен отдел.В представените
първични документи /складови разписки за получени стоки/ се съдържат финансови
записи за доставен на В.Т. /“Вертер хаус“/ стоков артикул „Кафе Рагаци“ от 69
кг за времето от 22.12.2014 г. до 04.04.2016 г.
От заключенията на
повторната и допълнителна ССчЕ на вещото лице А.Б.е установено, че
представените по делото складови разписки с издател „Б.“ АД нямат всички
реквизити, тъй като са без номер, съдържат само дата и месец без година, в
някои от тях е отбелязано „отложено“ плащане и без тези реквизити те не са
годни счетоводни документи.По някои от тях „В.х.г.“ ЕООД е получило 13 кг кафе
/без начало и край за годината, през която са издадени/, първоначално е
посочена продажна цена от 20,70 лв., а впоследствие-23,70 лв.От проверката в
счетоводството на ищеца е установено, че за периода 28.07.2014 г.-15.04.2016
г.-датата на връщане на машините за кафе, на фирма „В.х.г.“ ЕООД са издадени
три броя фактури на обща стойност 253,66 лв.-платени в брой, като само във
фактура № *********/31.10.2014 г. на стойност 32,82 лв. има фактурирано 1 кг
кафе „Спетема рагаци“.Фактурата е осчетоводена по счетоводните сметки в
търговските книги на ищеца.След 15.04.2016 г. няма издадени други
фактури.Оборудването във връзка с процесния договор е дадено от фирма „Б.“ АД,
а връщането им е станало на друга фирма-„Б.Г.“ ЕООД.Фактурите са издавани в
последния работен ден от месеца и са плащани в брой, а складовите разписки са
издавани няколко пъти през месеца, т.е. при всяка доставка и с начин на
плащане-отложено или липсва основание.По складови разписки с издател „Б.“ АД
фирма „В.х.г.“ ЕООД е получила 13 кг кафе „Рагаци“ на обща стойност 299,10 лв.,
а по складови разписки с издател „Б.Г.“ ЕООД фирма „В.х.г.“ ЕООД е получила 55
кг кафе „Рагаци“ на обща стойност 1 303,50 лв.Няма данни дали стоките са
платени.
Разпитаната по делото свидетелка Р.К. твърди,
че е помагала на В. ***.През пролетта на 2016 г. ответницата е била
предупредена, че мястото, на което се намира кафенето, ще бъде продадено и
заведението трябва да бъде ликвидирано, тъй като сградата ще бъде съборена.В
момента на мястото на кафенето има паркинг.Фирмата, която е снабдявала В. с
кафе е „Спетема“ и друго кафе в заведението не е продавано.Свидетелката е
присъствала, когато е докарвана стоката, но тя лично не е приемала доставки.Момчето,
което е докарвало стоката, се е казвало Васко.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
За да уважи исковете първоинстанционният
съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си да закупува договореното
в чл.9 от сключения между страните договор количество кафе, което е дало право
на ищеца да прекрати действието на договора по вина на ползвателя и да бъде
обезщетен със сума в размер на неустойките по чл.9 и чл.14.Приел е, че на
основание чл.121 ЗЗД вр. с чл.15 от договора сумите се дължат солидарно от
ответниците.
Настоящият съдебен състав счита, че клаузата за неустойка по чл.9 от
договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, тъй като е налице пълно припокриване
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди съчетано с разваляне на договора.Съгласно ТР №
1/15.06.10 г. по т.д.№ 1/09 . на ОСТК на ВКС преценката за нищожност на
договорна клауза се извършва за всеки конкретен случай, като се следи дали
неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.В случая с оглед начина на определяне на неустойката /не
като процент от неизкупеното количество кафе или като определена сума/ и при
задържане на насрещната престация /неизкупената стока/ същата не репарира вредите от разваляне на
договора доколкото определеният размер съвпада с цената на същия, тъй като ищецът би
постигнал резултата на реално изпълнение, без да предоставя насрещна престация,
което представлява нарушение на добрите нрави, за което съдът следи служебно
доколкото се касае до императивна правна норма, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение /т.3 от
ТР № 1/15.06.10 г., т.д.№ 1/09 г. на ОСТК на ВКС; ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСГТК
на ВКС/. Поради изложеното цитираната клауза като нищожна не е породила правни
последици и искът по чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 от договора от 28.07.2014 г. за
сумата от 8 921,70 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Налице са
предпоставките за присъждане на неустойката по чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.14 от договора-при предсрочното му прекратяване поради
причина, за която ползвателят отговаря.Видно от представената разписка
изявлението, отправено от ищеца до ответното дружество за разваляне на договора
на основание чл.8.3 поради неизпълнение на задължението на ползвателя по чл.4.т.9
от същия, е връчено на 02.08.2016 г. по реда на чл.50, ал.4 ГПК.Твърденията на
ответницата, че договорът е бил прекратен поради разрушаване на търговския обект
от новия собственик, е недоказано, тъй като липсва отправено изявление до
ищцовото дружество в този смисъл.Освен това ответникът е бил в неизпълнение на
договора за периода от сключването му до отправяне на изявлението за
развалянето му от страна на ищеца, т.е. дори и да беше установено наличието на
пречка за упражняване на дейността му към посочения момент-пролетта на 2016 г.,
ответникът вече е бил в неизпълнение на едно от основните си задължения по
договора /по чл.4, т.9/ и предпоставките за развалянето му са били налице.Поради
изложеното оплакванията във въззивната жалба на ответното дружество, че е била
налице хипотезата на чл.306 ТЗ, са несъстоятелни.
Неоснователно е и възражението, че
ответникът е изпълнявал задълженията си по договора.Съдът кредитира
заключенията на вещото лице А.Б., тъй като същите са мотивирани и са изготвени
само въз основа на годни счетоводни документи.От същите се установи, че за
процесния период ищецът е издал три броя фактури на обща стойност 253,66 лв.,
като само в една от тях има фактурирано 1 кг кафе „Спетема Рагаци“ на стойност
32,82 лв. и същата е осчетоводена.Съдът не зачита представените складови
разписки като годни доказателства, установяващи закупуване на кафе, тъй като
същите не съдържат нужните реквизити на първични счетоводни документи по чл.6,
ал.1 ЗСч /чл.7 ЗСч /отм./-тези с посочен издател „Б.“ АД са без номер и без
година на издаване и без данни за плащане.Останалите складови разписки са с
издател дружество, което не е страна по договора.Дори и да бяха годни
счетоводни документи, посочените документи не установяват закупуване на
договореното количество кафе.Следва да се добави, че съгласно чл.4, т.11 от
договора ищецът е бил длъжен да достави на ползвателя срещу заявка и заплащане
от негова страна уговорените минимални месечни количества стоки, като заявката
е в писмен вид и се подава по факс или на електронен адрес по избор на
ползвателя.По делото липсват твърдения и доказателства от ответника за подадени
заявки съгласно договорения от страните начин.Липсват и данни за извършено
плащане на договореното количество кафе.
Неоснователно е
възражението във въззивната жалба на ответницата, че не са налице основания за
ангажиране на солидарна отговорност на ответниците.Съгласно чл.121 ЗЗД освен в
определените от закона случаи солидарна отговорност между двама и повече
длъжници възниква само когато е уговорена.В чл.15 от процесния договор страните
изрично са уговорили, че В.Т. встъпва като солидарен съдлъжник на ползвателя и
отговаря за всички поети от него задължения към „Б.“ АД включително и за
дължимите неустойки.Ирелевантно е обстоятелството, че ответницата е и управител
и едноличен собственик на капитала на дружеството страна по договора и главен
длъжник, тъй като тя се е ангажирала да отговаря солидарно като физическо лице,
което е отделен, самостоятелен правен субект.
Несъстоятелни са
доводите, изложени във въззивната жалба на ответника, че договорът е
недействителен като съдържащ неравпоправни клаузи, и че съдът е длъжен да се
произнесе служебно при констатиране на такава нищожност, тъй като ответниците
нямат качеството на потребители по смисъла на & 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Възражението за
унищожаемост на договора като сключен при явно неизгодни условя при наличие на
хипотезата на чл.33, ал.1 ЗЗД е въведен за първи път с въззивната жалба на
ответницата и е преклудиран.Следва да се добави, че съгласно разпоредбата на
чл.297 ТЗ търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава
поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Цитираното във въззивната жалба
на ответника решение на ВКС е неприложимо към предмета на настоящия спор.
По отношение на
направените доказателствени искания във връзка с доводи за процесуални нарушения
съдът се е произнесъл с определението по чл.267 ГПК, с което е приел, че същите
са неоснователни.
Други
конкретни оплаквания не са въведени с възизвната жалба, а съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е уважен
иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 от договора от 28.07.2014 г.
за сумата от 8 921,70 лв., както и в частта, с която ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото за сумата над 116,13 лв. до 1 453
лв., като вместо него се постанови решение, с което искът се отхвърли като
неоснователен.В останалата част обжалваното решение следва да се потвърди.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивниците сумата 1 145,49 лв.-разноски за първата
инстанция, както и сумата от 276,02 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция на В.Е.Т. съгласно представения списък по чл.80 ГПК.Въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна сумата от 71,93 лв.-разноски
за адвокатско възнаграждение настоящата инстанция.Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност,
направено от въззивниците по отношение на договорения размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.С оглед цената на иска и разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на възнаграждението
възлиза на 814,83 лв.Договореният размер от 900 лв. обаче обхваща процесуално
представителство и защита по подадени две въззивни жалби с различни доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, като пълномощникът е подал два
отговора, които съдържат становище по оплакванията по всяка въззивна жалба и се
е явил в съдебно заседание.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решението от 09.10.2019 г. на СРС, 144 с-в, по гр.д.№ 51540/16 г. в частта, с
която „В.х.г.“ ЕООД и В.Е.Т. са осъдени
на основание чл.92 ЗЗД да заплатят солидарно на „Б.” АД сумата от 8 921,70 лв.-вземане за неустойка по чл.9
от договор от 28.07.2014 г., както и в частта, с която „В.х.г.“ ЕООД и В.Е.Т.
са осъдени да заплатят на „Б.” АД разноски по делото за сумата над 116,13 лв.
до 1 453 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от „Б.” АД с ЕИК ******* и
със седалище и адрес на управление:*** срещу „В.х.г.“ ЕООД с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление:*** и В.Е.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** за заплащане при условията на солидарност на сумата от 8 921,70 лв. неустойка по чл.9 от договор
от 28.07.2014 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА
„Б.” АД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „В.х.г.“
ЕООД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** и В.Е.Т. с ЕГН **********
и с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 145,49 лв.-разноски
за първата инстанция /по 572,75 лв. на всеки от тях/.
ОСЪЖДА „Б.” АД с
ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Е.Т. с ЕГН
********** и с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 сумата от 276,02
лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „В.х.г.“ ЕООД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление:*** и В.Е.Т. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплатят на „Б.” АД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***
при условията на солидарност сумата от 71,93 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.